№ 687
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. и чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3444/06.07.2021г. по регистъра на ЧСИ
М.К., рег. № 788 на КЧСИ, депозирана от взискателите по изпълнението –
А.И. В. и етажните собственици на етажната собственост на сграда в гр.
София, ж.к. **** срещу:
1. Постановление от 17.06.2021г. от по изпълнително дело №
20157880400037 по описа на ЧСИ, с което е прекратено
изпълнителното дело и присъединените към него изпълнителни дела №
20157880400038 и № 20157880400039 на основание на чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК;
2. неправилно разпределение на събраните суми по справка от
23.03.2021г..
Навели са твърдения, че вместо с постъпилите суми да се погасят разноските
по изпълнението ЧСИ ги разпределил за погасяване на суми по
изпълнителните листове в размер на 1893,44лв., така извършеното било
неправилно разпредлеение на сумите. На 27.06.2017г. бил поискал
изпълнителни действия и за извършването им ЧСИ съставил протокол на
28.07.2017г. В периода от 28.06.2017г. до 12.01.2018г. нямало основание да
иска изпълнителни действия, защото ЧСИ не бил включил разноските,
направени за възнаграждение за адвокат, отнесъл всички събрани суми към
суми по изпълнителни листове и нямало формално какво да се събира, едва с
1
Решението на СГС от 20.10.2017г., съобщено му на 12.01.2018г. тези разноски
били приети по изпълнително дело за събиране. На 14.01.2018г. платил
таксите за налагане на 3 бр. запора, което доказвало, че взискател е искал
налагането на тези нови запори на длъжника – устно или с молба, която не
била подвързана по делото. Претендирали са разноски.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението – Т.С.К. е оспорила
жалбата. Посочила е, че многократно искала прекратяване на делата поради
перемирането им, ЧСИ оставял без отговор тези нейни искания, едва след
предизвикана от нея проверка от МП, която препоръчала прекратяването на
изпълнителните дела поради перемпция това било направено от ЧСИ и
същото било правилно. Претенциите за адвокатски хонорари били
прекомерни, договорите не доказвали, че разноски са направени.
Претендирала е разноски.
С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата в частта срещу
разпределението е недопустима, а в частта за прекратяване на делото е
неоснователна. Посочил е, че чл. 435 , ал.1 от ГПК не сочела разпределението
като възможен за обжалване акт и затова жалбата била недопустима. След
подаването на молбата от 12.05.2017. за налагане на запор 2 години
взискателят бездействал и така делото било прекратено по силата на закона.
На 12.01.2018г. взискателят бил уведомен за постановлението, с което били
приети разноски по делото, но не поискал изпълнителни действия до
11.12.2019г. Изпълнителните листове били издадени за съдебни разноски и
ЧСИ не можел да избере кое първо да се погаси.
Съдът като обсъди доводи на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително
дело № 20157880400037 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ,
съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 04.02.2015г. на
етажните собственици на етажната собственост на сграда в гр. София,
ж.к. **** срещу Т.С.К. за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден
на 28.09.2009г. по дело № 12592/2007г. от 281,30лв. – съдебни разноски, по
който вече е имало образувано изпълнително дело 20138630400276 и по него
са събрани суми преведени на взискателя, останала неплатена сума била 6,22
лв. присъдена държавна такса и 125лв. присъден адвокатски хонорар,
същият ден са образувани: изпълнително дело 20157880400038 между същите
страни за събиране на сумата от 770лв. съдебни разноски по изпълнителен
лист от 19.08.2014г., издаден по дело 3601/2013г. на СРС и изпълнително
дело 20157880400039 между същите страни за притезанието „осигуряване
достъп в периода от 24.08.2015г. до 30.08.2015г. на управителя на ЕС и на
„И.м.“ЕООД до собствения й апартамент № 60 в ЕС,за да се извърши
подмяна на вертикални водопроводни щрангове, минаващи през нейния
апартамент, като тези две изпълнителни дела с постановления от
2
04.02.2015г. са присъединени по изпълнително дело № 20157880400037.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.08.2015г. ,
като същата сочи че е по три изпълнителни дела 20157880400037;
20157880400038; 20157880400039 по три отделни изпълнителни листа за
събиране на сума от 901,22лв. присъдени съдебни разноски и за притезанието
„осигуряване достъп в периода от 24.08.2015г. до 30.08.2015г. на управителя
на ЕС и на „И.м.“ЕООД до собствения й апартамент № 60 в ЕС,за да се
извърши подмяна на вертикални водопроводни щрангове, минаващи през
нейния апартамент“, че разноски по изпълнително дело са 2324,66лв., като е
наложена възбрана върху ап. 60 в ЕС и върху дворно място в с. Драгоил,
Горна махала“, възбрана върху ап. № 60 е вписана на 21.07.2015г., за
дворното място е постановен отказ да се впише възбрана на 22.07.2015г. от
съдия по вписвания в СлВп-Сливница, вписване на такава е била поискана на
12.12.2015тг. но отново е бил постановен отказ и той е отменен от Софийски
окръжен съд на 09.05.2016г. по жалба на взискателите и така възбрана е
вписана за ½ ид.ч. от дворното място на 12.12.2015г., на 26.07.2016г.
взискателите са поискали вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от придобития
по наследство от баща й имот на длъжника, на 13.02.2017г. е поискано да се
насрочи опис на ап. 60 в сградата на ЕС и да определи ден и час за
осигуряване на достъп до имота, на 12.05.2017г. е поискано налагане на запор
върху вземания на длъжника от ЧСИ М. свързано с надвземане по
задълженията й по изпълнително дело 339/2017г., , на 27.04.2017г. е поискано
налагане на запор върху вземания на длъжника в банки и да насрочи ден и час
за осигуряване на достъп до ап. 60, на 27.06.2017г. е поискано да се определи
дата и час за осигуряване на достъп до ап. 60, с протокол от 28.07.2017г. ЧСИ
е установил, че достъп до имот е осигурен и щрангове са сменени,
съобщения за запори са изпратени за 901,22лв. суми по изпълнителните
листове и 1134,14лв. разноски по изпълнителното дело, на 15.05.2017г. ЧСИ
М. е посочила, че има надвнесена сума от 1077,25лв. , на 18.05.2017г.
Уникредит Булбанк“АД, Банка ДСК“АД, е посочило че длъжникът има по
банкова сметка суми, за които е наложен запор, на 13.06.2017г. на
взискателят е преведена сумата от 1597,22лв., а по сметка на ЧСИ –
542,15лв..
С Решение от 29.12.2016г. по жалба от 02.12.2015г. на длъжника е
отменено Постановление от 07.07.2015г. на ЧСИ за разноските за адвокатско
възнаграждение в тежест на длъжника.
С молба от 19.04.2017г. взискателите са посочили, че не са събрани
разноски по делото водено при предишния ЧСИ, че следва да се приемат
разноските по договора за правна помощ и са поискали делото да се
прехвърли на ЧСИ В. М., но това искане за прехвърляне на делото е
оттеглено с молба от 27.04.2017г.
Със съобщение от 18.05.2017г. ЧСИ е уведомил взискателите, че е отказал
на 19.04.2017г. да приеме за разноски на взискателя адвокатски
възнаграждения по молбите от 03.02.2017г. , това постановление е оспорено
3
пред СГС от взискателя и с Решение от 20.10.2017г. по дело № 9771/2017г .
този отказ е отменен, като делото е върнато на ЧСИ за издаване на
постановление за разноските в което да включи адвокатско възнаграждение.
С Постановление от 08.12.2017г., съобщено на взискателите на
12.01.2018г. ЧСИ е приел разноски на взискателя от 1749,44, от които 72лв. са
такси за 3 бр. съобщения до страните по делото по т. 5 от Тарифата, както и
разноски за възнаграждение за адвокат от общо 1500лв. – 500лв. по
изпълнително дело № 39 и 1000лв. по изпълнително дело № 38. Уведомени са
взискателите че за 3 бр. запори следва да плати такса от 45лв., на
11.12.2019г. взискателите са поискали да се наложи запор върху банкови
сметки на длъжника, на 15.02.2021г. е поискано налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника.
Срещу Постановлението от 08.12.2017г. е депозирана жалба от длъжника
по изпълнението на 21.12.2017г.
На 16.01.2018г. ЧСИ е съставил фактура, сметка и уведомление до
взискателя, сочещи, че взискател следва да плати плати 45лв. за налагане на
три запора върху банкови сметки на длъжника.
Със запорно съобщение от 08.03.2021г. е валожен запор върху банкови
сметки на длъжника и банка ДСК е посочила, че цялата сума по запора е
обезпечена.
С Постановление от 17.06.2021г. на ЧСИ, връчено на взискателя на
23.06.2017г., ЧСИ е приел, че по изпълнителното дело на 04.06.2021г. е
постъпило плащане от 1917,44лв., че последното изпълнително действие е
поискано на 12.05.2017г. и така същото е прекратено по право на 12.05.2019г.,
подадената молба от 11.12.2019г. била след този срок, поради което и налице
е основание за прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК и делото е прекратено, по молба на длъжника сумата от 1917,44лв. е
разпоредено от ЧСИ на 18.06.2021г. да му се възстанови.
Съгласно справка по съобщение от 23.03.2021г. на ЧСИ връчено на
взискатели на 23.06.2017г., по изпълнителното дело са постъпили сумите,
както следва: 1077,25лв. на 16.05.2017г. и 1062,12лв. на 23.05.2017г. – общо
2139,37лв. и с нея са погасени задължения по изпълнителните листове от
901,22лв. и 1238,14лв. за такси по изпълнително дело, тези суми са платени
на взискателите на 13.06.2017г., непогасени останали разноски на
взискателя по изпълнителното дело в размер на 1500лв. разноски за адвокат и
сумата от 393,44лв. такси по чл. 79 от ЗЧСИ.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
По жалбата срещу Постановлението от 17.06.2021г. за прекратяване
на изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК :
Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу
акт, подлежащ на обжалване, платена е държавна такса и като такава е
допустима.
4
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1, т. 3, вр. с чл. 436 от ГПК
взискателят може да обжалва в двуседмичен срок от съобщението
прекратяването на изпълнителното производство.
Изпълнителното производство се прекратява в посочените в чл. 433 от
ГПК случаи. В хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати
изпълнителното дело следва да се установи, че взискателят в продължение на
2 години не е искал извършването на изпълнителни действия.
В конкретния случай по делото се установи че изпълнителното дело е
образувано на 04.02.2015г., предмет на същото са били събиране на
присъдени съдебни разноски по два изпълни листа, както и притезанието
„осигуряване достъп в периода от 24.08.2015г. до 30.08.2015г. на управителя
на ЕС и на „И.м.“ЕООД до собствения на длъжника апартамент № 60 в ЕС,
за да се извърши подмяна на вертикални водопроводни щрангове, минаващи
през нейния апартамент“, изпълнителни действия са искани на 26.07.2016г. –
налагане на възбрана; на 12.02.2017г. – опис на имот; на 12.05.2017г. –
налагане на запор; на 12.05.2017г. – налагане на запор; на 27.04.2017г. –
налагане на запор и опис на имот; на 27.06.2017г. е поискано да се определи
дата за осигуряване на достъп до имота и това притезание е изпълнено
принудително на 28.07.2017г., събрани са сумите по изпълнителните
листове, както и 690лв. такси и разноски на взскателя, като на 13.06.2017г. те
са преведени от ЧСИ на взискателя. Следващото изпълнително действие е
поискано от взискателите на 11.12.2019г. , а след това - 15.02.2021г. , когато
са поискали да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника.
При така установеното и доколкото притезанието „осигуряване достъп в
периода от 24.08.2015г. до 30.08.2015г. на управителя на ЕС и на „И.м.“ЕООД
до собствения на длъжника апартамент № 60 в ЕС, за да се извърши подмяна
на вертикални водопроводни щрангове, минаващи през нейния апартамент“ е
изпълнено на 28.07.2017г., като за реализирането му са били искани
регулярно изпълните действие преди това, то съдът приема, че след
28.07.2017г. не е било нужно да се искат изпълнителни действия за него и
липсата на такива искания не може да обоснове извод, че изпълнително дело
следва да се прекрати поради бездействие на взискателите.
Изпълнителни действия за събиране на сумите по изпълнителните
листове, а и на разноските по изпълнителното дело съдът приема, че са
искани от взискателя регулярно и не е изтекъл срок от повече от 2 години
между две последователни такива искания. Искания за възбрани и запори са
правени от взискателите на 26.07.206г., на 13.02.2017г., на 27.04.2017г., на
12.05.2017г., като на 13.06.2017г. на взистателят са платени всички суми
по изпълнителните листове, както и направените от него разноски по
изпълнителното дело, които са били приети от ЧСИ. Несъбрани към този
момент са били само разноските за възнаграждения за адвокат в общ размер
от 1500лв., но тези суми не са били приети от ЧСИ за събиране, за което е
било постановено нарочно постановление от ЧСИ на 19.04.2017г., съобщено
на взискателите със съобщение от 18.05.2017г. В хипотеза, в която няма
5
приети суми за събиране по изпълнителното дело няма и необходимост от
искане на изпълни действия за събирането на тези суми. Едва с решението от
20.10.2017г. на СГС по дело 9771/2017г. отказът на ЧСИ да приеме за
събиране тези разноски е отменен, като делото е върнато на ЧСИ за съставяне
на постановление за приемането им и такова постановление е съставено от
ЧСИ на 08.12.2017г., за което взискатели са уведомени на 12.01.2018г. Така
едва от този момент за взискателите е възникнала необходимост да подновят
исканията си за изпълнителни действия по делото. Така периодът на
бездействие от 12.05.2017г. до 12.01.2018г. не следва да се възприема като
такъв, в който бездействието на взискателя може да доведе до прекратяване
на производството. Това е така, защото в този период не е имало приети за
събиране суми, които да не са погасени, същевременно другото притезание –
за действие, вече е било изпълнено. Дори да се приеме обратното следва да
се посочи, че Постановлението от 08.12.2017г., с което са приети за събиране
1500лв. разноски на взискателя, е било оспорено от длъжника и в корици на
делото не се съдържат данни за разрешаването на спора по тази жалба, което
е допълнително основание да се приеме, че бездействието на длъжника не
следва да се санкционира по реда на чл. 488, ал.1,т. 8 от ГПК. Следва да се
посочи , че се касае и за действия за събиране на суми, които са разноски по
изпълнението, а не за принудително изпълнение на притезанията по
изпълнителния лист.
При така възприето и като съобрази, че взискателите са поискали
извършването на изпълнителни действия на 11.12.2019г. и на 15.02.2021г., то
съдът приема, че взискателите не са бездействали повече от 2 години и
неправилно изпълнителното дело е прекратено на основание на чл. 433, ал.1,т.
8 от ГПК.
По жалбата срещу разпределение на суми по изпълнителното дело по
справката от 23.03.2021г
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, но е
недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност.
В конкретния случай съдът приема, че справката от 23.03.2021г. не
представлява разпределение на събрани суми, няма и друго постановление
на съдебния изпълнител за разпределение на събраните по делото суми,
поради което и жалбата срещу действия п разпределение на сумите е
недопустима. Справката не е разпределение на суми, а само сочи събраните
към 13.06.2017г. суми за кои задължения са отнесени, както сочи и че всички
приети за събиране към 13.06.2017г. суми са събрани и платени на
взискателя и на ЧСИ, а само приетите в последствие суми за събиране по
постановлението от 08.12.2017г. /разноски на взискателя за възнаграждение
6
за адвокат в размер на общо 1500лв. / и начислените във връзка със
събирането им такси не са събрани. Разпределение на събрани суми се прави
тогава, когато събраното не е достатъчно да погаси всички задължения по
изпълнителното дело. Разпределението се извършва между взискателите,
предявили по това изпълнително дело вземанията си преди изготвяне на
разпределението. В случая събраните към 13.06.2017г. суми са били
достатъчни да погасят всички вземания, приети за принудително изпълнение
по изпълнителното дело към 13.06.2017г. включително и тези по
изпълнението, поради което и не е било нужно да се извършва
разпределение. Такова не е било и извършено от ЧСИ нито към 13.06.2017г.,
нито в последствие. Постановлението на ЧСИ от 08.12.2017г. е основанието,
на което в последствие са приети за събиране в изпълнителното дело други
суми, но това основание е възникнало след превеждане на взискателя и на
ЧСИ на събраните преди това суми на 13.06.2017г, поради което и извод, че
със събраната към 13.06.2017г. сума е направено разпределение или че е
следвало да се направи такова, не може да се обоснове.
Разплащания, извършени от съдебния изпълнител при събрани суми по
делото, които са достатъчни към момента на разплащането да погасят всички
приети за принудително събиране суми, не попадат в хипотезата на чл.435 от
ГПК и не подлежат на съдебен контрол по реда на тази разпоредба, поради
което и жалба срещу такива действия е недопустима.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че по изпълнителното дело е
направено разпределение и жалбата е срещу това разпределение, то жалбата е
просрочена. Това е така, защото за това разпределение взискателите са
уведомени най-късно на 23.06.2021г., когато са получили справката от
23.03.2021г. Жалбата е подадена на 06.07.2021г., тоест след изтичане на 3 –
дневния срок по чл. 462 от ГПК и като такава е просрочена.
При така възприето съдът приема, че жалбата в тази част е недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
В случая съдът прие, че изпълнителното дело не следва да се прекратява,
същото следва да продължи за събиране на приетите с Постановлението от
08.12.2017г. разноски по изпълнителното дело и евентуално други суми.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото на жалбоподателите етажните собственици на
етажната собственост на сграда в гр. София, ж.к. **** следва да се
присъдят съдебни разноски за производството пред СГС в размер на 25лв. за
платена такса и за разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300лв.
Останалите страни не са ангажирали доказателства за направени разноски по
делото и такива не им се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Постановление от 17.06.2021г. от по изпълнително дело №
20157880400037 по описа на ЧСИ, с което е прекратено изпълнителното дело
и присъединените към него изпълнителни дела № 20157880400038 и №
20157880400039 на основание на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3444/06.07.2021г. по
регистъра на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, депозирана от взискателите
по изпълнението –А.И. В. и етажните собственици на етажната
собственост на сграда в гр. София, ж.к. **** в частта срещу разпределение
на суми по изпълнителното дело по справка от 23.03.2021г.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** да заплати на етажните собственици
на етажната собственост на сграда в гр. София, ж.к. **** на основание на
чл. 81 вр. с чл. 78 от ГПК сумата от общо 325лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението в частта, с която е отменено Постановление от 17.06.2021г. за
прекратяване на изпълнителното дело е окончателно .
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата има
характер на определение и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и на страните за сведение и
съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8