Решение по дело №21042/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3724
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20193110121042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

                               06.08.2020 г.,  гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                        гражданско отделение

На тридесети юли                                                                    две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 21042 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.

            Образувано е въз основа на искова молба подадена от П.Г.П., съд. адрес *** *****с която се претендира *****”- МВР, с адрес гр. *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1911 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на  239,10 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на  сумата; 

В исковата молба се сочи, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите и Наредба № 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Предвид липсата на специална уредба приложима е  нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 год., приета с ПМС от 14.01.2017г. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд " е регламентирано в чл. 140, ал. 2 КТ - нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Изводът е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд, се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд, или 8:7= 1.143. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е положил общо1672 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1.143 е равен на 1911,10 часа. Самото преизчисляване на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 239,10 часа, които следва да му бъдат заплатени. Начинът на изчисление е следния: при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено  с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като средно всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6 лв, т.е. задължението на ответника възлиза на 1639,97 лева, каквато сума не му е изплатена за този период. Претендират се разноски.

От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност по щата на РДПБЗП. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Сочи, че видовете допълнителни възнаграждения са изброени в чл. 178, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) включително за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на труд на официални празници. Съгласно ал.2 на същия член. условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.  Съгласно чл. 187 , ал. 3 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.  Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действащи за периода са Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., в които липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. В чл.З, ал.З Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР. (Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.) се регламентира „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. За да обосноват претенцията си се позовават на чл. 9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време, в която е прието следното: нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до изчисляване 8ч:7ч -1,143. Ограничението в Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. е не повече от 8 часа нощен труд, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време. За държавните служители в МВР е уреден специален ред за получаване на допълнителни възнаграждения вкл. за положен нощен труд и труд, положен на официални празници. В посочените разпоредби на ЗМВР се уреждат и други допълнителни възнаграждения за държавните служители по смисъла на ЗМВР, които не са приложими за служителите със служебни правоотношения по Закона за държавния служител и тези по трудови правоотношения по КТ. ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и следователно обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по реда, предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в рамките на тази регулирана от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените отношения (полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим спрямо група лица. Изрично законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и условие за заплащането им в наредби на министерството на вътрешните работи. Такива наредби са издадени на съответното правно основание. Ищецът се позовава на чл.9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време „посочвайки чл.140 КТ . ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.  Не може да се говори за празнота в подзаконовите нормативни актове. Не може да се претендира прилагането на чл. 9 на Наредбата за структурата и организацията на работното време, тъй като е налице друг специален нормативноуреден ред.  Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Представена е Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с т.1 от която е определено  за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на държавните служители да изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол –приложение №5 към чл.32,ла.1 в чл.33 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

 От представените платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца за периода 01.10.2016г. до 30.09.201. се установява, че не му е заплащан извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд. 

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ се установява, че на П.Г.П. не е заплащан извънреден труд за приравнен нощен труд. Дължимата сума за положен извънреден труд през нощта /за 1730 часа нощен труд/ в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. при приложение на коефициент 1,143 лева, е 248 часа дневен извънреден труд на стойност 1717,46 лв.  Изплатения му нощен труд по 25 ст. на час – 432,50лв., не попада в така изчислената сума.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

 Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са в служебно правоотношение, по  силата на което ищецът е заема длъжността младши инспектор“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна,  като има статут на държавен служител.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:

Не е спорно твърдението на ищеца, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.201. е положил  1730 часа нощен труд, което се установява и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ. Основният спорен въпрос по тази претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд респ. да се начисли и заплати като такъв. 

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като чл.178, ал.1, т.3 е предвидено  допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.  В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,  която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В  чл.9, ал.2 от цитираната наредба  се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.

Предвид заключението на вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения съдът намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена в цялост.  

По разноските :

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, като според представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение, те са в размер на 480 лева с ДДС /400 лева без ДДС/, попадащ в рамкита на минимално установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 65,60  лева за уважения иск и сумата от  150  лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ. 

Мотивиран от горното, ВРС

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР *****”, с адрес: *****да заплати на П.Г.П. ЕГН **********, съд. адрес ***, офис 317, сумата от  1639,97 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 239,10 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на  сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****”, с адрес: *****да заплати на П.Г.П. ЕГН **********, сумата от 480 лева, представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *****”, с адрес: *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 215,60  лева – държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: