Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.08.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 21042 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано е въз
основа на искова молба подадена от П.Г.П.,
съд. адрес *** *****с която се
претендира *****”- МВР, с адрес гр. *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 1911
лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 239,10 часа за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
В
исковата молба се сочи, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е заемал длъжността „младши
инспектор“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението
/РСПБЗН/-Варна. На основание чл. 178, ал.1, т.
3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат
и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите и Наредба № 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на
началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово
правоотношение. Предвид липсата на специална уредба приложима
е нормата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 год.,
приета с ПМС от 14.01.2017г. При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието
„нощен труд " е регламентирано в чл. 140, ал. 2 КТ - нощен е трудът, който се полага от 22.00
ч. до 06.00
ч. Изводът е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност на
работния ден 8 ч.
дневен труд, се раздели на нормалната продължителност от 7
часа нощен труд, или 8:7= 1.143. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е положил общо1672
часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1.143 е равен на 1911,10 часа. Самото преизчисляване на нощния
труд към дневен води до извънреден труд от 239,10 часа, които следва да му
бъдат заплатени. Начинът на изчисление е следния: при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като средно всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран с 6 лв, т.е. задължението на ответника възлиза на 1639,97 лева, каквато сума не
му е изплатена за този период. Претендират
се разноски.
От
ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки
длъжност по щата на РДПБЗП. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Сочи, че видовете допълнителни възнаграждения са изброени в
чл. 178, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
включително за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на
труд на официални празници. Съгласно ал.2 на същия член.
условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Съгласно
чл.
187 , ал. 3 от
ЗМВР извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон-
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в
чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по
ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действащи за
периода са Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.,
в които липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в
дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. В чл.З, ал.З
Наредба
№ 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР. (Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.) се регламентира „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. За
да обосноват претенцията си се позовават на чл. 9 ,ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията
на работното време, в която е прието следното: нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това
ограничение води до изчисляване 8ч:7ч -1,143.
Ограничението в Наредба № 81213-776
от 29.07.2016 г. е не повече от 8 часа нощен труд, което се различава от
Наредбата за структурата и организацията на работното време. За държавните служители в МВР е уреден
специален ред за получаване на допълнителни възнаграждения вкл. за положен нощен труд и труд, положен на официални празници.
В посочените разпоредби на ЗМВР се уреждат и други
допълнителни възнаграждения за държавните служители по смисъла на ЗМВР, които не са приложими за
служителите със служебни правоотношения по Закона за държавния служител и тези
по трудови правоотношения по КТ. ЗМВР е специален закон по отношение на
ЗДСл, респективно КТ, и следователно обществените отношения, касаещи
служителите в МВР, следва да се уреждат по реда,
предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в
рамките на тази регулирана от закона област (полагане на труд), съществува
подобласт на обществените отношения (полагане на труд от служители на МВР),
отличаваща се с ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен
правен режим спрямо група лица. Изрично
законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и условие за заплащането им в
наредби на министерството на вътрешните работи. Такива наредби са издадени на съответното правно основание. Ищецът
се позовава на чл.9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работното време „посочвайки чл.140 КТ . ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Не може да се говори за
празнота в подзаконовите нормативни актове. Не може да
се претендира прилагането на чл. 9 на Наредбата за
структурата и организацията на работното време, тъй като е налице друг специален нормативноуреден ред. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Представена
е Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи, с т.1 от която е
определено за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22 и 06 ч. на държавните служители да изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Съобразно т.5
допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и
3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол –приложение №5 към чл.32,ла.1 в чл.33 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
От представените
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца за периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. се установява, че не му е заплащан извънреден труд, получен при
преизчисляване на положен нощен труд.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ се установява, че на П.Г.П. не е заплащан извънреден труд за приравнен нощен труд. Дължимата сума за положен извънреден
труд през
нощта /за 1730 часа нощен труд/ в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. при приложение на коефициент 1,143 лева,
е 248 часа дневен извънреден труд на стойност 1717,46 лв. Изплатения му нощен
труд по 25 ст. на час – 432,50лв., не попада в така изчислената сума.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Не се спори от страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са в служебно
правоотношение, по силата на което
ищецът е заема длъжността „младши инспектор“ в Регионална
служба „Пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна, като има статут на държавен служител.
По иска с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Не
е спорно твърдението на ищеца, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1730 часа
нощен труд, което се установява и от приложените протоколи за отчитане на
нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ. Основният спорен въпрос по
тази претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен
такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва
ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд респ. да се начисли и заплати като такъв.
Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР,
като чл.178, ал.1, т.3
е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187,
ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В
процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали
последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015г., издавани от
Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба
№8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му. В Наредба
№8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,
която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до
празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обн. в
ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от
цитираната наредба се предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143.
Предвид
заключението на вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на
изложените съображения съдът намира претенцията на ищеца за основателна, поради
което следва да бъде уважена в цялост.
По разноските :
Предвид
изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, като според представените доказателства за платено
адвокатско възнаграждение, те са в
размер на 480 лева с ДДС /400 лева без ДДС/,
попадащ в рамкита на минимално установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3,
вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 65,60 лева за
уважения иск и сумата от 150 лева, представляваща изплатения от бюджета на
съда депозит за ССчЕ.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР *****”,
с адрес: *****да заплати на П.Г.П. ЕГН **********, съд. адрес ***, офис 317, сумата от 1639,97 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер
на 239,10
часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****”, с адрес: *****да заплати на П.Г.П. ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *****”, с адрес: *****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от
215,60 лева – държавна такса и възнаграждение
на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: