РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. Плевен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430105197 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Възражения с правно основание чл. 111 б.в от ЗЗД, чл. 110 от ЗЗД и чл.
26 ал. 1 от ЗЗД.
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“ №81В, ап.3, представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез
юрисконсулт Б.Т., против М. М. Л., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер 2171,35 лева-
главница, 958,81 лева договорна лихва за периода от 09.06.2017г.-10.06.2019
г., 1432,01 лева лихва за забава за период от 09.06.2017г.-26.02.2024 г., ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението-29.02.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№1191/2024г. по описа на
1
Районен съд-Плевен.
Твърди се, че между *** ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на
кредитодател, и М. М. Л., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 889178 на
09.06.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Посочва се, че Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния
договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Изложени са доводи, че договорът е действителен и отговаря на
изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.
В случай, че Съдът приеме, че не е налице сключване по електронен
път, е отправено искане да приеме, че Договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият да се счита за сключен, считано от датата
на получаване на паричната сума.
Твърди се, че на 09.06.2017 г. ответникът М. М. Л., ЕГН **********, е
сключила Договор за потребителски кредит № 889178 на 09.06.2017 с *** АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от 2300 лева, срещу
което се съгласил да върне 24 броя вноски по 142,28 лева в срок до 10.06.2019
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит. Сочи се, че е уговорен и фиксиран лихвен процент
в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в
размер на 50%.
Твърди се, че на 09.06.2017г. ответникът М. М. Л. е сключила Договор за
2
предоставяне на поръчителство с дружеството ***. Сочи се, че по силата на
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице – *** и да отговаря пред ***
солидарно с М. М. Л. за всички задължения по Договора за кредит с *** така,
както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди
се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството
се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ***.
Твърди се, че на 09.06.2017 г. *** ЕООД и *** ЕАД са сключили
договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо ***
за всички задължения на М. М. Л., ЕГН ********** по Договора за кредит.
Ищецът сочи, че ответникът М. М. Л., ЕГН ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит.
Ищецът сочи, че *** ЕАД е поканило *** ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на М. М. Л., ЕГН: ********** по Договора за кредит
на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3,
ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство се твърди, че *** ЕООД е
изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от ***.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** ЕООД е погасило дължимите от М. М.
Л., ЕГН: ********** на *** ЕАД суми.
С извършване на посоченото плащане се сочи, че *** ЕООД, в
качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.
1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** ЕООД е уведомило по електронна
поща Длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4
от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** ЕООД в
правата на кредитора *** ЕАД.
Твърди се в исковата молба, че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. *** ЕООД, като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Изложени са доводи, че Длъжникът е уведомен за цесията на посочената
3
от него в договора електронна поща.
В случай, че Съдът приеме, че уведомяването на ответника на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде
прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата
искова молба.
Твърди се, че ответникът М. М. Л., ЕГН ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит, до изтичането на крайния срок
за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
Изложени са доводи, че е образувано ч.гр.д № 1191/2024 г. по описа на
Районен съд – Плевен, по което заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, и след дадени указания, заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.
Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения особения представител адв. Н. Д. от АК-Плевен.
Изложено е становище, че исковете са предявени след изтичане на
предвидените в закона - в чл.110 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), обща погасителна давност и в чл.111 б.”в” от ЗЗД погасителна давност
за вземания за лихви.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД, по отношение на гореописаните искове за
главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забавено плащане.
Особеният представител оспорва по основание и по размер предявените
искове, като неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищеца, че на 09.06.2017 г. е бил сключен
договор за потребителски кредит №889178 между „Кредисимо” ЕАД и
ответника М. М. Л.. Не оспорва, че на същата дата 09.06.2017 г. е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство между *** ЕООД и ответника М.
М. Л..
4
Оспорва твърдението на ищеца за това, че сумата, предмет на така
сключения договор за потребителски кредит, е предоставена от кредитора ***
ЕАД и усвоена от ответницата М. М. Л.. Сочи, че доказателства за
предоставяне на сумата по процесния кредит от кредитора на заемателя, не са
описани в исковата молба и не са представени със същата.
Оспорва твърдението на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, че
същият има ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника в
претендираните размери и на претендиралото основание.
Твърди, че ответникът М. М. Л. не е сключвала договори за парични
заеми и няма договорни отношения с ищеца по настоящето дело — „АПС
Бета България” ЕООД.
Твърди, че ответникът не е уведомяван, съгласно императивната
разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от кредитора по сключения Договор за
потребителски кредит №889178 от 09.06.2017 г., за извършено прехвърляне на
вземането (цесия), по цитирания договор, на трето лице - в случая на ищеца по
настоящето дело. Твърди се, че прехвърлянето на вземане (цесия) няма
действие спрямо ответника.
Излага доводи, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като годишният
процент на разходите по кредита надхвърля законоустановения допустим
размер от 50%, поради което счита договорът за потребителски кредит за
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита
Счита, че ответникът няма задължение за изпълнение (плащане)
към кредитор „АПС Бета България” ЕООД, респективно ищецът няма
изискуемо вземане към него за посочените в исковата молба суми и на
соченото договорно основание.
В заключение счита предявените от ищеца „АПС Бета България” ЕООД
срещу ответника М. М. Л. искови претенции за сумата от 2171,35 лева -
главница по договор за паричен заем, сумата от 958,81 лева - договорна лихва
върху главница по договор за паричен заем, за периода 09.06.2017 г. -
10.06.2019 г., сумата от 1432,01 лева, представляваща претендирала законна
лихва за забава върху главницата, за периода от 09.06.2017 г. - 26.02.2024 г. за
5
недопустими, като предявени след изтичане на предвидената в закона - чл.
110 и чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), погасителна
давност. Моля да бъде прието по делото възражение за изтекла погасителна
давност по чл.110 и по чл.111 б.”в” от ЗЗД по отношение на гореописаните
искове. Излага становище, че предявените искове за лихва за забава върху
главницата за периода 26.02.2021 г. до 26.02.2024 г., както и за периода от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, са неоснователни.
Направени са доказателствени искания- сочи се, че сред приложения на
исковата молба е посочен документ „доказателство за усвоена сума“, който
всъщност липсва сред приложенията.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1191/2024 г. по описа на РС-Плевен.
От приложеното ч.гр.д. №1191/2024 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 29.02.2024г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника М. М. Л., ЕГН **********. Ответникът е уведомен по реда на чл.
47 ГПК, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си срещу М. Л..
Вземането на ищеца произтича от сключен на 09.06.2017г. между ***
АД и М. М. Л., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, Договор
за потребителски кредит № 889178, с който на ответника е предоставена сума
в размер на 2300 лева. Параметрите на договора са били следните: общ размер
на предоставения кредит – 2300 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на
погасителните вноски – 142,28 лева; лихвен процент по кредита - 41,24%;
годишен процент на разходите по кредита - 50,00%.
На същата дата - 09.06.2017г., е сключен и Договор за предоставяне на
поръчителство между “АЙ ТРЪСТ” ЕООД и М. М. Л. /находящ се на л.18-л.22
6
от делото/, по силата който *** ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с *** АД относно обезпечаване на задълженията по договора
за потребителски кредит. В отделно Приложение №1 към договора за
предоставяне на поръчителство /л.22 гръб-л.23 от делото/, в „т. II.1. Размер на
възнаграждението за поръчителя“ е посочено възнаграждението, което
потребителят дължи по този договор – 159,85 лева месечно за периода на
действие на договора, като изчислено от съдебно-счетоводната експертиза,
това възнаграждение възлиза на 3836,49 лева, но не е посочено като крайна
сума никъде в самия договор за предоставяне на поръчителство.
Представен е и договор за поръчителство от 09.06.2017г. между *** АД
като кредитор и *** ЕООД като поръчител, от който са възникнали правата на
кредитора да претендира от поръчителя, като солидарен длъжник сумите при
неизпълнение на Договор за потребителски кредит. Представен е договор за
цесия от 02.03.2021г. с цеденти *** АД и *** ЕООД, и цесионер – ищецът
„АПС Бета България“ ЕООД, и частично Приложение № 1 от същата дата,
като под № 866, цедентът е прехвърлил вземането си срещу ответника по
договора.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, на 09.06.2017 г. между *** АД и
М. М. Л., в качеството си на Кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит №889178/09.06.2017г., с който е предоставена сума в
размер на 2300 лева. Вещото лице сочи, че по данни на ищеца, сумата от 2300
лева е усвоена чрез превод в Изипей на 09.06.2017 г. - 491,42 лева, както и
погасяване на друг заем съгласно предоставена справка от *** - 1808,58 лева
Дадено е заключение, че общо е усвоена сума - 2300 лева, а съгласно
Приложение №1 предоставения кредит има следните условия:
Общ размер на предоставения кредит – 2300 лева
Срок на кредита - 24 месеца
Размер на погасителните вноски - 142,28 лева
Лихвен процент по кредита - 41,24% - 1114,72 лева
Годишен процент на разходите по кредита - 50,00%.
Дадено е заключение, че съгласно погасителен план към договора -
посочен в Приложение №1 - всяка вноска от 142,28 лева включва главница и
7
лихва, а вноските са платими през периода от 10.07.2017г.-10.06.2019 г. /24
вноски/.
Съгласно заключението, на 09.06.2017 г. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между *** ЕООД и М. М. Л., по силата който
*** ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с *** относно
обезпечаване на задълженията по процесният договор за потребителски
кредит. В приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство,
възнаграждението, което потребителят дължи по този договор е 3836,40 лева
месечно за периода на действие на договора – 24х159,85 лева = 3836,40 лева.
Дадено е заключение, че на същата дата 09.06.2017 г. е сключен договор
за поръчителство между *** АД и *** ЕООД, като поръчител по процесният
договор за кредит с кредитополучател М. М. Л. със срок на погасяване
10.06.2019 г. Предмет на този договор - поръчителят се задължава да отговаря
пред Кредисимо солидарно с потребителя на всички задължения на
потребителя.
Вещото лице сочи, че съгласно предоставените справки от проверката в
*** и *** се установява, че кредитополучателят е заплатил към *** АД сума в
общ размер на 880 лева, от които: 128,65 лева главница, 155,91 лева договорна
лихва, 137,01 лева лихва за забава, 458,43 лева за поръчителство.
Дадено е заключение, че непогасените суми са следните: главница – 2171,35 лева,
договорна лихва по договора за заем - 958,81 лева от 10.09.2017 г. до
10.06.2019г., лихва за забава към 26.02.2024 г.- 1458,09 лева (претендираната е
в размер на 1432,01 лева)
Вещото лице дава заключение, че посоченият ГПР по договора за заем е
50,00%. Същият включва изплащането на главница от 2300 лева и договорна
лихва в годишен аспект от 41,24%.
Вещото лице посочва, че не му са предоставени данни за извършени
плащания при „АПС Бета България“ ЕООД. В открито съдебно заседание
уточнява, че няма плащания към „АПС Бета България“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Договорът за заем намира своята материалноправна обосновка в
разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален,
8
каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в
писмена форма, но по реда на ЗПФУР, което не предполага подписи под него,
независимо, че ответника оспорва такива. Съдът приема, че е налице цесия на
задължението от страна на притежателя на вземането *** ЕООД на ищеца в
производството - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която е произвела своето
действие – налице е връчване на ответника на съдебните книжа, вкл. и
договора за цесия, в настоящето производство, и именно това връчване се
счита за уведомяване за цесията. Съдът намира, базирайки се на изводите на
ССчЕ и представения СЕФ, че в случая кредиторът *** АД е посочил в
договора неправилен ГПР - 50.00%, като реално той е много по-висок при
включване на сумата по договора за предоставяне на поръчителство, за която
сума кредиторът е знаел, че при връщането на заема в погасителната вноска
ще е налице още един компонент, и т.к. е сключил договор за поръчителство
със свързано лице. В такъв размер ГПР противоречи и на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Поради горното, съдът намира,
че в случая се констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК
– в т.см. и Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което
когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до
връщане само на главницата. В настоящия случай процесния договор, който
попада в приложното поле на ЗПК, не е посочил правилен ГПР при
положение, че на кредитора изначално е било ясно, че е налице и друг разход
по кредита, който не е включен в ГПР. Отделно самият договор за
предоставяне на поръчителство се явява неравноправен договор, т.к. една от
основните клаузи в него – за възнаграждение за поръчителството е
недействителна като неравноправна такава – в Приложение № 1 към договора
за предоставяне на поръчителство не е посочено възнаграждението по него
като крайна сума, а само месечна сума към погасителната вноска от договора
за заем. Поради горното, клаузата за възнаграждение се явява изначално
неравноправна клауза - на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Видно е от съдебно-счетоводната експертиза, че е имало погасяване
9
от ответника на конкретни суми, сред които и 458,43 лева за поръчителство.
При това положение – наличие на недействителен договор между
първоначалния кредитор и ответника, на връщане подлежи само главницата
по договора в размер на 2300 лева, от която неизплатена е 2171,35 лева, а
претенциите на ищеца за признаване установена дължимостта на 958,81 лева
договорна лихва върху главница; 1432,01 лева - законна лихва за забава върху
главница, се явяват неоснователни и претенциите за тях следва да се
отхвърлят.
След установяване на дължимостта на претендираната сума за главница,
съдът следва да разгледа и направеното от представителя на ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
В този случай, доколкото се касае за вземане за главница, приложима е
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД – вземането се погасява с петгодишна
погасителна давност. Доколкото между страните по договора за заем е
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, приложимо за преценката на съда относно
изтичане на давностен срок, е ТР 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, което сочи, че
при такъв начин на уговорено погасяване на парично задължение, давностният
срок за съответната част от главницата, започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД,
от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случая, съгл. правилото
на чл. 422 ал. 1 от ГПК, установителния иск се счита за предявен от датата на
подаване на заявлението в съда, която дата е 29.02.2024г. При това положение,
изискуемостта на главниците по договора с дати 10.03.2019г. /124,30 лева/,
10.04.2019г. /128,57 лева/, 10.05.2019г. /132,99 лева/, 10.06.2019г. /137,36 лева/,
се явяват дължими, доколкото те попадат в рамките на петгодишния срок
преди предявяване на вземането по съдебен ред. Служебно пресметнати от
съда, главниците по вноските на тези дати възлизат на 523,22 лева и в този
размер претенцията на ищеца следва да бъде уважена. За разликата от 523,22
лева до претендирания размер главница 2171,35 лева, за вноски с падежни
дати 10.07.2017г. – 10.02.2019г. вкл., претенцията следва да бъде отхвърлена
като погасена по давност, т.к. за тези вноски са изтекли повече от 5 години
преди предявяване на вземането и своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност се явява основателно.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира,
10
че съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции, на ищеца се
дължат разноски в размер на 137,30 лева /при определено
юрк.възнаграждение в размер на 100 лева /.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 195,03 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
1191/2024г. по описа на РС-Плевен, които ответникът М. Л. следва да бъде
осъдена да му заплати.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.
чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. М. Л., ЕГН
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №81В,
ап.3, представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., сумата от 523,22 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 889178/09.06.2017г. между
*** АД и М. М. Л., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.02.2024г. до окончателното и изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 744/01.03.2024г. по
ч.гр.д. № 1191/2024г. по описа на РС-Плевен,
като претенциите за признаване установена дължимостта на 958,81 лева
договорна лихва за периода от 09.06.2017г.-10.06.2019 г., 1432,01 лева лихва за
забава за период от 09.06.2017г.-26.02.2024 г., ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ, а претенцията за главница за разликата от 523,22 лева
до претендирания размер от 2171,35 лева - за вноски с падежни дати
10.07.2017г. – 10.02.2019г. вкл., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. М. Л., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №81В, ап.3,
представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., направените разноски в
11
исковото производство в размер на 137,30 лева, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК М. М. Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“ №81В, ап.3, представлявано от
управителите Х.М.М. и П.В., направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1191/2024г. по описа на РС-Плевен, както следва:
195,03 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12