РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. Перник, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104507 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С.– изпълнителен директор против А. М.
Р., ЕГН ********** от гр. ***
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, с административен адрес: гр. *** тъй като негов собственик.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на
потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30 дневен срок, считано от
изтичане на месеца, за който е доставяна топлинната енергия.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника
недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
1
топлинна енергия е в общ размер на 360.87 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да му я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2020 г. до
26.05.2022 г. в размер на 46.71 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 3581/2022 г. по описа на
ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 360.87 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия доставена през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., както и сумата от 46.71 лв., представляваща обезщетение за
забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до 26.05.2022
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2022 г. – датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3581/2022
г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В него исковете са оспорени по
основание и размер.
Оспорва се съществуването на облигационна връзка между страните по
делото, както и осъществяването на твърдяната доставка на топлинна
енергия. Твърди се, че общите условия за продажба на топлинна енергия, на
които ищецът основава възникването на облигационното отношение с
ответника противоречат на конкретни разпоредби на ЗЕ, поради което са
неприложими при регулиране на отношенията между топлопреносното
предприятие и клиента, свързани с производството, преноса и
разпределението на топлинна енергия. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора и моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието
на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес
от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3581/2022 г. по описа
на ПРС. От него е видно, че е в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване
2
на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника,
доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
От служебно извършената справка на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се
установява, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се
включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна
енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на
чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Не е спорно
между страните, че същите са одобрени от ДКЕВР и публикувани в един
местен и един централен всекидневник. Тези обстоятелства са и
общоизвестни, респективно служебно известни на съда. На официалната
електронна страница на Държавната комисия за енергийно регулиране/
https://www.dker.bg/ са общодостъпни данните, че общите условия са
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. Служебно е известно
на съда, че същите са публикувани в бр. 82/29.04.2008 г. на вестник
„Съперник“ и в бр. 101/2008 г. на вестник „Новинар“. Предвид изложеното,
съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради
което представените общи условия имат обвързваща сила по отношение на
страните във връзка с взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съдът
не споделя становището на ответника, че представените общи условия
противоречат на ЗЕ. Същите са одобрени от ДКЕВР въз основа на
предоставена с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ законова делегация и
разпоредбите им не излизат извън обема и, регламентиран в точки от 1 до 7 на
цитираната алинея. По делото отсъстват твърдения и не са ангажирани
доказателства от ответника, в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да е внесъл
заявление за специални условия и да е сключено между него и
топлопреносното предприятие допълнително споразумение.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно облигационната връзка между продавача и
купувача на топлинна енергия възниква по силата на правото на собственост
или правото на ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда етажна
собственост, присъединен към абонатната станция.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът е
единствен собственик на процесния недвижим имот, с административен
адрес: гр. *** Не е спорно между страните и се установява от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, че недвижимият имот се намира в
сграда етажна собственост, присъединен към абонатната станция. Затова
ответникът се явява клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ и дължи заплащане на стойността на доставената в жилището
му такава.
За установяване на количеството на ползваната от ответника топлинна
енергия и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-
техническа и съдебно–икономическа експертизи, изготвени съответно от
вещите лица Б. Й. и Н. И.. Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси те са се позовали освен на приложените по делото
доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и обосновани.
Съдът не споделя възраженията на ответника, изложени в писмен вид и
докладвани в съдебно заседание, относно становището на вещите лица. В тях
не са наведени обосновани твърдения за непълнота, неяснота, необоснованост
или некомпетентност на представените заключения. Цитирани са правни
норми от ЗЕ и е изразено виждането на ответника относно значението им.
Основното му оплакване е, че “продажба на топлинна енергия” по смисъла на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ няма същото значение с “доставка на топлинна енергия”
по смисъла на чл. 4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, поради което задължението на ищеца по чл. 4 от ОУ е в по-малък
обем от вмененото му с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ задължение. Това
становище на ответника категорично се опровергава от разпоредбата на § 1, т.
16 от ДР на ЗЕ според която “доставка” е продажбата, включително
препродажбата на енергия или природен газ на клиенти. Следователно
законът счита за идентични употребените в него, респективно одобрените въз
основа на него общи условия, съществителни имена – “доставка” и
“продажба”. Но при решаване на настоящия правен спор това не е и от
съществено значение, тъй като, както съгласно ЗЕ, така и ОУ
топлопреносното предприятие/продавач/ е длъжно да достави топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоподаване, а купувачът/клиент,
ползвал тази топлинна енергия в собствения си недвижим имот, е длъжен да
заплати стойността и.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
4
топлоснабден имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение
“Директ” ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена
през 2001 г., за което е сключен договор между представители на СЕС,
упълномощени от общото събрание на ЕС и ФДР “Техем сървисис” ЕООД.
Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за
разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за
дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция,
който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Следователно същият може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на
имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество
потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и
при спазване на Наредба 16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана прогнозно
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване. В имота са монтирани два
броя водомери за измерване потреблението на топла вода. Разходът на
топлоенергия е изчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода
за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на
топлинната енергия за топла вода, което от отразено в индивидуалните
изравнителни сметки.
Констатирано е, че в имота работят две отоплителни тела – в
помещение баня –тип „щранг-лира“, за което е начисляван разход като за
тяло работило непрекъснато и в помещение „дневна“, което е с монтиран
индивидуален разпределител. Другите отоплителни тела са демонтирани.
Извършен е годишен отчет за реално потребената топлинна енергия за
отопление на имота и последващо изравняване.
Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляем обум – 222 куб. м. по изчислителен път при
спазване на Наредба № 16 – 334/2007 г. Разходът е начисляван само през
зимния период.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и
е изчислена съобразно действащите цени на същата през процесния период и
е 360.87 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период 01.05.2020 г. –
5
30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Стойността на ползваната в процесния недвижим имот топлинна
енергия е изчислена и от вещото лице Н. И. и е 360.87 лв.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума от 360.87 лв. се дължи обезщетение за забава за периода
09.07.2020 г. – 26.05.2022 г. и е в общ размер от 46.71 лв. Последният е
изчислен от вещото лице Н. И. в приетото по делото заключение на СИЕ.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за основателни
и следва да ги уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство, съответно в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса, 500 лв. –
възнаграждения за вещи лица, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че А.
М. Р., ЕГН ********** от гр. ***ДЪЛЖИ на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния директор *** сумата от
360.87 лв./триста и шестдесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия доставена в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. ***през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 46.71 лв./четиридесет и шест
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2022 г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 3581/2022 г. по описа на ПРС .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. М. Р., ЕГН **********
от гр. ***да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”,
6
представлявано от изпълнителния директор *** сумата от 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в заповедното
производство и сумата от 625.00 лв./шестстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него и ЧГД № 3581/2022 г.
по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7