Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 17.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1043 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди,
че с молби-декларации от 27.11.2014г. ответницата е поискала
от ДСП ***** месечни помощи на основание чл.7
ал.1 от ЗСПД в размер на 35лв. и по чл.8 ал.1 от ЗСПД в размер на 100лв. Сочи
се, че със заповеди №7414/28.11.2014г. и №7418/28.11.2014г. на Директора на ДСП
*******, социалните помощи са отпуснати.
Излагат се твърдения, че в молбите-декларации ответницата е посочила, че
семейното й положение е неомъжена, а ищецът след справка установил, че
ответницата е сключила граждански брак на 09.08.2015г. Ищецът заявява, че
съгласно чл.10 ал.2 от ЗСПД, в 30 дневен срок ответницата е била длъжна да
уведоми ДСП ****** за
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, но ответницата
не го направила. Ищецът сочи, че е издадена процесната заповед № ДСПСП 11-319
от 17.12.2015г. на Директора на ДСП В.Търново, с която е наредено
възстановяване от ответника Ч. на недобросъвестно получена от нея социална
помощ. Ищецът заявява, че с писмо-покана за доброволно изпълнение ответницата е
поканена да възстанови недобросъвестно получените социални помощи, но тя не
възстановила получените помощи. Ищецът сочи, че
се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по частно гр.дело №1021/2016г. по описа на ВТРС за сумата в размер на 100,00 лв. /сто лева/, представляваща недобросъвестно
получени месечни помощи за отглеждане на дете до 1г. от неосигурена майка, на
основание чл.8 ал.1 от ЗСПД, заедно със
законната лихва върху главницата от 100лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 14.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 5,06 лв. /пет лева и шест
ст./, представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на дължимата
сума -16.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда 14.04.2016г., както
и за сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща недобросъвестно
получени семейни помощи за деца на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД, съгласно
Заповед №7414/28.11.2014г, на Директора на ДСП гр.В.Търново, поради сключен
граждански брак на 09.08.2015г. и промяна в семейното положение, заедно със
законната лихва върху главницата от 35лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 14.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1,77лв. /един лев и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
лихва за забава, считано от датата на падежа на дължимата сума -16.10.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда 14.04.2016г., основани на влязла в
законна сила Заповед №ДСПСП 11-319/17.12.2015г. за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ, издадена на основание чл.14 ал.3 от
Закона за семейни помощи за деца, като заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК била
връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя
указания от съда, заявителят предявил настоящите положителни установителни
искове. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да бъде установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по
чл.417 от ГПК по частно гражданско дело №1021/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията са
връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният от съда особен
представител на ответника по чл.47 ал.6 от ГПК представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове, по съображения изложени в отговора. Заявява, че към
датата на отпускане на социалните помощи ответницата не е имала сключен
граждански брак и дори и да не е налице спазване на разпоредбата на чл.10 ал.2
от ЗСПД, то това не води до недобросъвестно получена помощ за дете, тъй като
несвоевременното деклариране на факти и обстоятелства не означава автоматично и
недобросъвестно получени суми за помощи. С оглед
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.11.2014г. ответникът И.Ч.
подала пред ДСП ***
молба-декларация за получаване на месечни помощи за малолетното й дете М К с
ЕГН **********, в която декларирала семейно положение –„неомъжена” и нулев
месечен доход за декларирания период.
На 27.11.2014г. ответникът И.Ч.
подала пред ДСП ******
молба-декларация за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до 1
година за неосигурена майка и осигурена майка, която не отговаря на условията
на чл.48а и чл.52а от КСО, като декларирала семейно положение –„неомъжена и
липса на доход”.
Със заповед №7414/28.11.2014г. на
основание чл.7 ал.1 от ЗСПД на Директора на ДСП ****** е отпусната на И.Ч. месечна помощ
за детето М К И в размер на 35лв. за срок от 01.11.2014г. до 31.10.2015г.
Със заповед №7418/28.11.2014г. на
Директора на ДСП***** на
основание чл.8 ал.1 от ЗСПД е отпусната на И.Ч. месечна помощ за детето М К И в
размер на 100лв. за срок от 01.11.2014г. до 31.10.2015г.
Със заповед №ДСПСП
11-319/17.12.2015г. на основание чл.14 ал.3 от Закона за семейни помощи за деца
във вр.със заповед №ДСПСП 11-303/07.12.2015г на Директора на ДСП гр.В.Търново
за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получена социална
помощ и констативен протокол от 10.12.2015г. е наредено ответникът И.Ч. да
възстанови неправомерно получените социални помощи по молби-декларации с вх
№7414/27.11.2014г и с вх.№7418/27.11.2014г. и заповеди №7414/28.11.2014г. и
заповед №7418/28.11.2014г. за отпускане на семейни помощи на основание чл.7
ал.1 от ЗСПД и чл.8 ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете до 1
година, в общ размер на 135лв. с мотив: недекларирана промяна в семейно
положение-сключен граждански брак от 09.08.2015г., за което не е уведомила ДСП
в законоустановения срок. Заповедта е изпратена на ответника с писмо с обратна
разписка по пощата, получено от нея на 18.12.2015г., видно от приложената по
делото обратна разписка.
На 07.01.2016г. е изпратена до
ответника покана за доброволно изпълнение по горепосочената заповед за
възстановяване на недобросъвестно получени помощи.
Видно от приложената към исковата
молба справка от НБД „Население” ответникът е сключила гр.брак на 09.08.2015г.,
с акт за брак 0188/09.08.2015г. на Община *****
По делото е представен
констативен протокол за извършена проверка по молби-декларации с вх.
№7414/27.11.2014г и с вх.№7418/27.11.2014г., в който се сочи, че е установена промяна
в декларираните обстоятелства-сключен на 09.08.2015г граждански брак, за което Ч.
не е уведомила ДСП В.Търново. Изпратен е
на ответника с писмо с обратна разписка от 12.12.2015г.
На 14.04.2016г. АСП ДСП ******* подала до Великотърновски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист против ответника И.А.Ч.. Въз основа на заявлението на “АСП
ДСП **** е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2016г. по
ч.г.гр.д.№1021/2016г. на Великотърновски районен съд против длъжника И.А.Ч. за заплащане на СУМА в размер на 100,00 лв. /сто лева/,
представляваща недобросъвестно получени месечни помощи за отглеждане на дете до
1г. от неосигурена майка, на основание чл.8 ал.1 от ЗСПД, съгласно Заповед
№7418/28.11.2014г. на Директора на ДСП гр.*******, поради сключен граждански
брак на 09.08.2015г. и промяна в семейното положение, заедно със законната
лихва върху главницата от 100лв., считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 14.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 5,06 лв. /пет лева и шест
ст./, представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на дължимата
сума -16.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда 14.04.2016г.,
сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляваща недобросъвестно получени
семейни помощи за деца на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД, съгласно Заповед
№7414/28.11.2014г, на Директора на ДСП гр.В.Търново, поради сключен граждански
брак на 09.08.2015г. и промяна в семейното положение, заедно със законната
лихва върху главницата от 35лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 14.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1,77лв. /един лев и седемдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава, считано от датата на падежа на дължимата сума -16.10.2015г. до датата
на подаване на заявлението в съда 14.04.2016г., основани на влязла в законна сила
Заповед №ДСПСП 11-319/17.12.2015г. за възстановяване на недобросъвестно
получена социална помощ, издадена на основание чл.14 ал.3 от Закона за семейни
помощи за деца.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което и след дадени на заявителя указания от съда, в едномесечния срок
от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, размера
на вземането и че същото е изискуемо.
В случая вземането на ищеца е
основано на заповед №ДСПСП №11-319 от 17.12.2015г., представляваща документ по
чл.417 от ГПК, с която на ответницата е наредено възстановяване на
недобросъвестно получени помощи за дете до 1г. Посочената заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от ГПК, принудителното
изпълнение на който съгласно чл.14б от ЗСП се допуска по реда на чл.418 от ГПК
т.е. заповедта съставлява несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417
от ГПК, което следва да удостоверява наличието на годно за изпълнение
притезателно право.
За да прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на заповедното производство съдът следва да установи възникнало е вземането, погасено ли е и какъв е размера на вземането. В настоящия случай, вземането на ищеца произтича от административен акт, какъвто безспорно е заповедта на ДСП. Съдът след като се запозна с представената заповед, която е документа по чл.417 от ГПК и с която е разпоредено връщане на неправомерно получени социални помощи, намира, че същата е издадена от компетентния административен орган- директор на ДСП в рамките на неговите материални и териториални правомощия. От същата е видно кой е нейния автор и в какво качество я издава, поради което съдът счита, че няма съществено нарушение на чл.59 ал.2 от АПК. В заповедта е посочено и основанието на което се издава-чл.14 ал.3 от ЗСПД. Съдът счита, че заповедта на директора на ДСП В.Търново е валидна, като липсват основание същата да се приеме за нищожна. Заповедта на директора на ДСП е връчена на ответника И.А., като видно от представената известие за доставяне/обратна разписка/ е получена от ответника на 18.12.2015г. По делото няма наведени твърдения за обжалване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила след изтичане на срока за обжалването й, който е 14 дни от деня на получаването на заповедта. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила, тя материализира подлежащо на изпълнение вземане за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е отпуснал на ответника социални помощи в общ размер 135лв., като видно от представените писмени доказателства тази сума е изплатена на ответницата. Спор относно тези обстоятелства не е налице. Наведените от особения представител на ответника с представения отговор на исковата молба възражения, че няма недължимо получени плащания за семейни помощи, предвид на това, че недекларирането на изменение в обстоятелствата, при които са отпуснати помощите не означава автоматично недобросъвестност на получените суми, съдът намира, че тези възражения касаят законосъобразността на заповедта на директора на ДСП за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи, а не нейната валидност като административен акт и тези възражения съдът, с оглед разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.1 от ГПК не може да обсъжда и да се произнася в рамките на настоящото гражданско производство. Съгласно чл.17 ал.2 от ГПК, това е допустимо единствено, ако административният акт се противопоставя на страна, която не е била в административното производство по издаването и обжалването му , каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Ответницата е имала възможност да релевира евентуалните си възражения за незаконосъобразност на административния акт по пътя на обжалването му по реда на АПК в законоустановения 14- дневен срок от връчване на заповедта. Пропускът да се обжалва административния акт, ако заинтересованото лице е приело, че накърнява негови права и законни интереси, не може да бъде саниран в рамките на производството по реда на чл.422 от ГПК, където съдът извършва косвен съдебен контрол само на валидността на издадения административен акт, а не на неговата законосъобразност. С оглед изложеното съдът намира, че заповед №ДСПСП №11-319 от 17.12.2015г., влязла в сила, е редовен от външна страна документ по чл.417 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца, поради което иска по чл.422 от ГПК в чл.415 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като се признае дължимост на сумата за главница в размер на 135лв.
По отношение иска за обезщетение на забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗСПД в случай на установена недобросъвестност директора на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на получените семейни помощи заедно със законната лихва. В конкретния случай ищецът претендира установяване дължимост на лихва за забава в размер на 6,83лв., за посочения в заповедта за изпълнение период. В цитираната по-горе разпоредба не е посочено от кой момент се дължи законната лихва върху главницата. В заповедта от 17.12.2015г. на директора на ДСП В.Търново, с която се разпорежда възстановяване на получените социални помощи е включена законна лихва, дължима до датата на възстановяването на сумата в касата на ДСП, но също не е посочен началния момент, от който се дължи законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато няма определен ден на изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай, по делото е представена покана за доброволно изпълнение до ответника от 07.01.2016г., връчена му на 02.02.2016г./видно от приложена по заповедното производство обратна разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение от 07.01.2016г./, с която ответникът е поканена в 7- дневен срок от получаване на поканата да възстанови недобросъвестно получени семейни помощи по влязлата в сила заповед №ДСПСП11-319/17.12.2015г. Срокът за доброволно изпълнение изтича на 09.02.2016г. и считано от 10.02.2016г. ответникът е в забава за плащането. От тази дата се дължи законната лихва върху главницата, като размера на лихвата определена от съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на програмен продукт за изчисляване на законна лихва, възлиза на сумата 2,44лв. за периода 10.02.2016г.-14.04.2016г.,до която сума и период иска за обезщетение за забава се явява основателен и доказан, а за разликата над 2,44лв. до пълния претендиран размер от 6,83лв. и за периода 16.10.2015г до 09.02.2016г. иска за дължимост на лихвата се явява неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски, като съгласно Тълкувателно решение №4/2013
на ОСГК на ВКС съдът в исковото производство се произнася и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай ищецът претендира разноски,
направени само в исковото производство за възнаграждение за особен представител
в размер на 300лв. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 290,71лв.,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
От ответната страна не са
претендирани присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ищецът е освободен от заплащане
на ДТ с оглед разпоредбата на чл.84 т.1 от ГПК, но с оглед разпоредбата на
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 67,86 лв., дължима
по двата обективно съединените искове, предмет на настоящото производство,
както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.А.Ч. с постоянен адрес ***7, с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на А за с – Д „С п” - гр.***** №2, с ЕИК/Код по Булстат:******, СУМА в размер на 135 лв. /сто тридесет
и пет лева/, представляваща недобросъвестно получени месечни помощи за
отглеждане на дете, основана на влязла
в законна сила Заповед №ДСПСП 11-319/17.12.2015г. за възстановяване на недобросъвестно
получена социална помощ, издадена на основание чл.14 ал.3 от Закона за семейни
помощи, ведно със законната лихва върху
главницата от 135лв., считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 14.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, сума в
размер на 2,44лв./два
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, за
периода 10.02.2016г.-14.04.2016г,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №511 от 20.04.2016г. и
изпълнителен лист №824 от 20.04.2016г. по частно гр.дело 1021/2016г по описа на
ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава в частта за разликата над 2,44лв., за период 10.02.2016г-14.04.2016г.
до пълния претендиран размер от 6,83лв. и за периода 16.10.2015г- 09.02.2016г., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА И.А.Ч. с постоянен
адрес ***7, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А за с п – Дирекция „С п” - гр.*****, с ЕИК/Код по Булстат:******, сумата от 290,71 лв. /двеста и деветдесет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство
за възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.А.Ч. с
постоянен адрес ***7, с ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд,
държавна такса в размер на 67,86 лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ по предявените
искове, както и 5 лв./пет лева/ за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1021/2016г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: