Р Е Ш Е
Н И Е
№
260573
гр.Русе, 14.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети декември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3042 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от заместник - управителя Димитър Д., твърди, че на 11.01.2018г. е сключил Договор за
потребителски кредит №
****с ответника, по
силата на който му предоставил сумата от 2 279.00 лева за закупуване на
избран от потребителя продукт – климатик “MITSUBISHI”. Съгласно чл.1 от
договора, кредитодателят превел сумата представляваща магазинната цена на
избраната от кредитополучателя стока директно по сметка на продавача на
основание фактура. В конкретния случай сумата е преведена на основание издадена
фактура № 143/12.01.2018г. и фискален бон от същата дата и така ищецът е изпълнил
задължението си по договора. М.Д. на основание така сключения договор се
задължил да върне получената в заем сума на 12 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 198.20 лева. В договора конкретизирали, че месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по предоставения заем в
размер на 2 079.00 лева, ведно с договорна лихва в размер на 299.40 лева,
представляваща печалба на последния, като крайния срок за погасяване на
задължението е 20.01.2019г. М.Д. преустановил плащането на вноските по кредита
още на 20.10.2018г., като към тази дата е погасил 8 от месечните погасителни
вноски в общ размер 1 589.20 лева. На основание чл.3 от договора,
вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече вноски,считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 20.11.2018г., от тази дата вземането
по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 11.01.2019г.
М.Д. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода 20.11.2018г., когато вземането е станало
предсрочно изискуемо до 19.01.2020г. Ответникът останал да дължи по договора
сумите от 765.81 лева – главница, 23.39 лева – договорна лихва за периода
20.10.2018г. до 20.01.2019г. и 90.98 лева – лихва за забава върху главницата за
периода 20.11.2018г. до 19.01.2020г. За тези парични суми ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 555/2020г. по описа на РРС, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите от 765.81 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит №
****/11.01.2018г.; 23.39 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018г. до
20.01.2019г. и 90.98 лева – лихва за забава върху главницата за периода
20.11.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.01.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на положителния установителен иск
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от
765.81 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
№ ***/11.01.2018г.;
23.39 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018г. до 20.01.2019г. и 90.98
лева – лихва за забава върху главницата за периода 20.11.2018г. до
19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на евентуалните искове до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните
петитуми, квалифицира правно предявените евентуални
искове, главният – положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, а евентуалните – обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът М.Т.Д. в срока за отговор не е представил
такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения главен положителен установителен иск следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на М.Д., че дължи на
ищцовото дружество сумите
от 765.81 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ***/11.01.2018г.; 23.39 лева –
договорна лихва за периода 20.10.2018г. до 20.01.2019г. и 90.98 лева – лихва за
забава върху главницата за периода 20.11.2018г. до 19.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2020г. до окончателното й
изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020г.
по описа на РРС.
Поради уважаването на главния
положителен установителен иск съдът не следва да се произнася по предявените
евентуални обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № ***/2020г. по описа на РРС, разноски в размер на
75.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на
125.00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.Т.Д. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя Димитър Д., сумите от 765.81 лева /седемстотин шестдесет и
пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит №
****/11.01.2018г.; 23.39 лева /двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки/
– договорна лихва за периода 20.10.2018г. до 20.01.2019г. и 90.98 лева
/деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода 20.11.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Т.Д. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от
заместник - управителя Димитър Д., сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева - направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № ***/2020г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА М.Т.Д. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от
заместник - управителя Димитър Д., сумите от 125.00 /сто двадесет и пет/ лева -
направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на
страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: