Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. В. _____________2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм.дело № 1548 на Административен съд - В. по
описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.107, ал.4, вр.чл.156,
ал.1, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на А.И.М., ЕГН: **********,***, против Акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ № 1/14.04.2015г. на орган по приходите при
Община – П., в частта, потвърдена с Решение № хххххххххх/04.05.2016г. на
началника на отдел „Местни данъци и такси“ – Община П., с който за периода
2009г. – 2014г. вкл., за имот партиден номер хххххххххх001, са му установени
задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ общо в размер на 55,37лв. и
лихви 18,29лв., и за такса битови отпадъци /ТБО/ общо в размер на 191,20лв. и лихви
в размер на 59,86лв.
Жалбоподателят оспорва така установените задължения
като твърди, че за 2009г. задълженията са платени с приходни квитанции №
0111588/24.04.2009г. и
№ 0111587/24.04.2009г. По отношение на задълженията за периода 2010г. – 2014г. се
позовава на ЕР на ТЕЛК № 0679/01.03.2016г. и твърди, че на основание чл. 25,
ал.2 от ЗМДТ, задълженията следва да бъдат определени в по-малък размер. Прави
и възражение за изтекла давност. Моли за отмяна на задълженията за 2009г. и за
изменение на задълженията за периода 2010г. – 2014г.
Ответната страна – Началника на отдел „Местни
данъци и такси“- Община П., чрез процесуалния си представител адв.В. В.,
оспорва жалбата. Счита, че неправилно жалбоподателят претендира ползването на
данъчното облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, т.к. не е заявил ползването на
същото чрез подаването на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Счита за
неоснователно направеното възражение за изтекла давност, т.к. с издаването на
АУЗД давността е прекъсната. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не
претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна, следното:
На 20.05.1998г. М. И. Ганев подал декларация по
чл.14 от ЗМДТ за имот – земя и сграда в с.Ж., общ.П., представляващи – дворно
място от 1500кв.м., ЕКНМ 29458, имот № 342, кв.32, от плана, одобрен 1981г. и
жилище – къща, със застроена площ 90кв.м. Според декларацията земята и сградата
били придобити по наследство, в съсобственост с брат му – А.И.М., като всеки
притежавал по ½ ид.ч. Във връзка с тази декларация е образувана партида хххххххххх002.
С нотариален акт № 56, том І, рег. № 702, дело
№ 54/2008г.от 04.02.2009г. жалбоподателят А.И.М. е признат за собственик по
давностно владение на имот: дворно място, находящо се в с.Ж., общ.П., цялото от
2500кв.м., поземлен имот 342, от които 1500кв.м. са включени в УПИ VІ-342, и на
жилищна сграда със застроена площ 70кв.м. и на стопански сгради с обща площ
60кв.м.
С
декларация с вх. № 223/16.03.2009г., въз основа на горепосочения нотариален
акт, жалбоподателят декларирал, че е едноличен собственик на земя и сграда в с.Ж.,
общ.П., а именно: на дворно място от 2500кв.м., представляващо ПИ № 342, УПИ
VІ, кв.32, по застроителен и регулационен план от 1981г., жилище с РЗП 70кв.м.
и стопански постройки с РЗП 60кв.м. Видно от Таблица 4 към декларацията, имотът
е деклариран като основно жилище за жалбоподателя. Не е посочено, че
деклараторът е лице с намалена работоспособност. По така подадената декларация
е заведена партида № хххххххххх001.
На
основание чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден АУЗД № ххххххххх-1/14.04.2015г. с
който е установено, че за периода 2010 – 2014г. А.И.М. не е внесъл дължимите
суми за ДНИ и ТБО по партида хххххххххх002 – за ½ ид.ч., а именно: ДНИ
общо в размер на 14,74лв. и лихви 4,04лв; ТБО общо в размер на 44,91лв. и лихви
общо в размер на 11,67лв., както и за периода 2009г. – 2014г. по партида № хххххххххх001,
а именно: ДНИ общо в размер на 55,37лв. и лихви 18,29лв. и ТБО общо в размер на
191,20лв. и лихви общо 59,86лв.
С
декларация вх. № 560/12.05.2015г. С. М. И. – дъщеря на М. И. Ганев, подала
декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала, че съсобственик по наследство
с ¼ ид.ч. в имот – земя и сграда в с.Ж., общ.П.. Останалите
съсобственици са: Илия М.И. – ¼ ид.ч. и А.И.М. – ½ ид.ч. По тази
декларация е образувана партида № 5311Н8115.
За издадения АУЗД № ххххххххх-1/14.04.2015г. до
жалбоподателя е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК на 08.07.2015г. Обжалван е
с жалба вх. № РД 9400-1613/04.04.2016г. В хода на административното
производство е извършена проверка документирана с протокол № 10/04.05.2016г.,
при която е установено, че за имота в с.Ж. с кадастрален № 342, УПИ VІ по плана
от 1981г., има подадена декларация от 01.06.1998г., по която е образувана
партида № хххххххххх002. В същата жалбоподателят е посочен като собственик на
½ ид.ч. Имотът е деклариран с площ 1500кв.м., жилище 90кв.м. и мазе
12кв.м. През 2009г. същия имот е деклариран от жалбоподателя като негова
еднолична собственост и с площ 2500кв.м., жилище 70кв.м. и второстепенна
постройка – 60кв.м. По тази декларация е образувана партида хххххххххх001, като
по нея, вкл. за 2009г. няма извършени плащания. По отношение задълженията за
партида № хххххххххх002 е установено, че са платени от страна на наследниците
на М. М., вкл. до 2015г.
С Решение № хххххххххх/04.05.2016г. началникът
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община – П., началникът на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община – П. приел, че жалбата е просрочена, но т.к. с нея
се сочат нови доказателства, същата следва да се разгледа по същество. Прието
е, че жалбата е основателна по отношение на задълженията за ДНИ, ТБО и лихвите
за периода
2010г. – 2014г. за партида хххххххххх002, и неоснователна за задълженията за
периода 2009г. – 2014г. за партида хххххххххх001. По тези съображения на
основание чл.155, ал.2, вр.чл.144 и чл.107, ал.4 от ДОПК, вр.чл.4, ал.5 и чл.9б
от ЗМДТ, чл.99, т.2 и чл.100 от АПК е възобновено производството по АУЗД № ххххххххх-1/14.04.2015г.
и същият е отменен за задълженията по партида хххххххххх002 за ДНИ в общ размер
14.74лв. главница и 4,04лв. лихви към 14.04.2015г., и за ТБО в размер на
44,91лв. главница и 11,67лв. лихви към 14,04,2015г. В останалата част за
задълженията по партида хххххххххх001 АУЗД № ххххххххх-1/14.04.2015г. е
потвърден като законосъобразен.
В хода на съдебното обжалване жалбоподателят е
представил и като доказателства са приети: приходни квитанции № 0111588/24.04.2009г.
и
№ 0111587/24.04.2009г. за извършени плащания на ДНИ и ТБО, Експертно решение на
ТЕЛК № 0679 от заседание 030/01.03.2016г., видно от което на жалбоподателя,
след преосвидетелстване и водеща диагноза – хипертонична
болест на сърцето, за срок до 01.03.2017г. е призната 82% трайно намалена
работоспособност с начална дата 30.11.2003г.
Във връзка с определение № 2754/02.11.2016г., в
съдебното заседание проведено на 29.11.2016г. ответната страна представя:
обосновка-изчисления за задълженията за ДНИ за периода 2009-2014г.; Експертно
решение на ТЕЛК – общи болести № 4195 от заседание 161/17.11.2008г., според
което считано от 30.11.2003г. на жалбоподателя е призната трайно намалена
работоспособност 54,2%; Решение № 20-227 по Протокол
№ 20 от заседание на ОбС – П., проведено на 27.01.2009г., с което е прието
изменение на чл.15 от Наредба № 14 на ОбС П. за определяне на размера на
местните данъци на територията на Община – П., като ДНИ за 2009г. е определен в
размер на 1,6 ‰; Решение № 33-423 по
Протокол
№ 33 от заседание на ОбС – П., проведено на 22.12.2009г., с което считано от
01.01.2010г. е изменена разпоредбата на чл.15 от Наредба № 14 на ОбС П. за
определяне на размера на местните данъци на територията на Община – П., като
ДНИ е определен в размер на 1,8 ‰.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По вида на производството и допустимостта на
оспорването:
С Решение № хххххххххх/04.05.2016г. началникът
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община – П. е приел, че жалбата срещу
процесния АУЗД по административен ред е подадена след законоустановения срок,
но е налице хипотезата на възобновяване на административното производство на
основание чл.99, т.2 от АПК - поради представяне
на нови доказателства.
Тази преценка на решаващия орган е неправилна,
т.к. АУЗД е нередовно връчен на жалбоподателя. Видно от представените по
преписката документи, прието е че АУЗД е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на
08.07.2015г., но в случая процедурата за връчване чрез прилагане по данъчното
досие не е спазена.
Съгласно чл.32, ал.1 от ДОПК, връчване чрез
прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Видно от
подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 223/16.03.2009г.,
същият е посочил като адрес за кореспонденция с.Ж., обл.В.. Въпреки това и в
нарушение на чл.32, ал.1 от ДОПК, всички известия за доставяне и посещенията на
адрес, документирани с констативните протоколи, са изпратени/извършени на
постоянния адрес на лицето – гр.В., м-ст Б. юг. След като процедурата за
връчване по чл.32 от ДОПК не е спазена, то оспорването на АУЗД по
административен ред не е било просрочено. Въпреки грешната преценка на
решаващия орган за наличие на основание за възобновяване на производството,
това не е нарушило правото на защита на лицето, т.к. жалбата срещу АУЗД е
разгледана по същество.
По така изложените съображения съдът преценява,
че предмет на оспорването е АУЗД № ххххххххх-1/14.04.2015г., в частта,
потвърдена с Решение
№ хххххххххх/04.05.2016г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община – П., а не самото решение, както указва нормата на чл.104 от АПК.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е
подадена от надлежна страна – адресатът на АУЗД, в срока по чл.156, ал.1,
вр.чл.144, вр.чл.107 от ДОПК /Решение № хххххххххх/04.05.2016г.
е връчено на жалбоподателя на 13.05.2016г. /л.9/, а жалбата до съда е подадена
на 26.05.2016г./, след изчерпване на задължителното административно
обжалване и в частта, потвърдена с Решение
№ хххххххххх/04.05.2016г. на началника на отдел МДТ при Община – П., поради
което е ДОПУСТИМА.
АУЗД е издаден от компетентен орган по
приходите съгласно Заповед
№ 1500/03.07.2014г. на кмета на Община – П., установява задължения по конкретна
подадена декларация от данъчнозадължено лице, поради което не страда от пороци,
влечащи неговата нищожност.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на жалбата са задълженията за ДНИ и
ТБО, както следва:
|
партида |
период |
вид задължение |
размер |
внесена сума |
дължима сума |
лихви |
общо |
|
хххххххххх001 |
2009 |
ДНИ |
8,65 |
0 |
8,65 |
5,37 |
14,02 |
|
хххххххххх001 |
2010 |
ДНИ |
9,72 |
0 |
9,72 |
4,94 |
14,66 |
|
хххххххххх001 |
2011 |
ДНИ |
9,25 |
0 |
9,25 |
3,42 |
12,67 |
|
хххххххххх001 |
2012 |
ДНИ |
9,25 |
0 |
9,25 |
2,46 |
11,71 |
|
хххххххххх001 |
2013 |
ДНИ |
9,25 |
0 |
9,25 |
1,52 |
10,77 |
|
хххххххххх001 |
2014 |
ДНИ |
9,25 |
0 |
9,25 |
0,58 |
9,83 |
|
Общо ДНИ |
55,37 |
18,29 |
73,66 |
||||
|
хххххххххх001 |
2009 |
ТБО |
28,43 |
0 |
28,43 |
17,65 |
46,08 |
|
хххххххххх001 |
2010 |
ТБО |
28,43 |
0 |
28,43 |
14,44 |
42,87 |
|
хххххххххх001 |
2011 |
ТБО |
28,43 |
0 |
28,43 |
10,5 |
38,93 |
|
хххххххххх001 |
2012 |
ТБО |
34,13 |
0 |
34,13 |
9,09 |
43,22 |
|
хххххххххх001 |
2013 |
ТБО |
35,89 |
0 |
35,89 |
5,91 |
41,8 |
|
хххххххххх001 |
2014 |
ТБО |
35,89 |
0 |
35,89 |
2,27 |
38,16 |
|
Общо ТБО |
191,2 |
59,86 |
251,06 |
||||
По
отношение данъка върху недвижимите имоти (ДНИ).
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица
са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Когато върху облагаем
недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание
на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си – чл.12, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно Чл. 14, ал.1 от ЗМДТ за
новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен
срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според ал.3 на с.р., при
промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка,
данъчно задължените лица уведомяват общината.
Съгласно
чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от
началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Според чл.19 от ЗМДТ, данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за
която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Данъчната
оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на
имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица – чл.20 от ЗМДТ.
Размерът на данъка се определя от Общинския
съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот – чл.22 от ЗМДТ.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗМДТ, за имот, който е
основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление, а според ал.2 - за
имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100
на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
Според чл. 27 от ЗМДТ, лицата предявяват
правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез
данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
Размерът на ДНИ на територията на Община – П. е
определен с Наредба № 14 на ОбС – П. за определяне размера на местните данъци
през 2008г. Същата е приложена на л.79-93 от делото. Съгласно чл.15 от
Наредбата, размерът на данъка върху недвижимите имоти е в размер на 2,0 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Съгласно § 5а /нов - Решение №18-215 от 22.12.2008г./ (1) от ПЗР на Наредбата, за
2009г. размерите на данъка върху недвижимите имоти, данък върху наследствата и
данък при придобиване на имущества по чл.35 ал.2 и ал.2 се определят до 31
януари 2009г. В случай, че в този срок не са определени нови размери, за 2009г.
Се прилагат минималните размери на данъците , определени в чл.22, 36 и 47 ал.1
и 2 от ЗМДТ
Съгласно §10 /нов – Решение № 33-423 от 22.12.2009г./ (1) от ПЗР на
Наредбата, Общинският съвет определя
размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на
имущество за 2010г. до 31 януари 2010г. В случай, че в този срок не са
определени нови размери, за 2010 г. се прилагат размерите на данъците,
действащи към 31 декември 2009г. Липсват преходни разпоредби досежно размера на
ДНИ за периода 2011г. – 2014г.
От събраните по делото доказателства се
установява, че разпоредбата на чл.15 от Наредба № 14 е изменяна: с
Решение № 20-227 от 27.01.2009г. –
според което ДНИ за 2009г. е в размер на 1,6 ‰; с Решение № 33-423/22.12.2009г.– според което ДНИ за 2010г. е в
размер на 1,8‰. Същата е ставката и за периода 2011г. – 2014г., т.к. по делото
не са представени други решения на ОбС – П. за изменение на чл.15 от наредбата.
Видно от представените удостоверение за данъчна
оценка за 2009г. и „калкулатор на данъчна оценка“ по обекти за периода 2010г. –
2014г., данъчната оценка за процесните земя и сгради, са както следва:
4560,00лв. за земята, 1046,40лв. за жилищната сграда и 317,60лв. за
второстепенната постройка.
С чл.19 от Наредбата е възпроизведена
разпоредбата на чл.25 от ЗМДТ, а с чл.21 от Наредбата е предвидено, че при
промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по
чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна
декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Видно от представената от ответната страна
обосновка на размера на задълженията – л.156, за всяка една от годините в
периода 2009г. – 2014г. на жалбоподателя е признато облекчение по чл.25, ал.1
от ЗМДТ – за основно жилище, а за
периода 2011-2014г. е признато и облекчение по чл.25, ал2 от ЗМДТ – за основно жилище на лице с намалена
работоспособност от 50 до 100%.
Конкретно по установените задължения по
периоди, съдът намира следното:
За 2009г. с оспорения АУЗД за партида хххххххххх001 са
установени задължения за ДНИ в размер на 8,65лв., изчислени според представената
обосновка на л.156, както следва:
|
период |
ставка |
ДОц
- общо |
ДОц
земя |
ДОц
жилище |
ДОц
- вторст. постр. |
ДНИ
земя |
ДНИ
жилище 50% |
ДНИ-
вторст. постр. |
Общо
ДНИ |
платени |
за
внасяне |
|
2009 |
1,6‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
7,296 |
0,83712 |
0,50816 |
8,64128 |
0,00 |
8,64128 |
Настоящият съдебен състав преценява, че
задълженията за ДНИ за 2009г. за посочената партида са определени при
неправилно приложение на материалния закон.
Не се спори, че процесният имот – земя и сгради
с
парт. № хххххххххх001 е деклариран като
еднолична собственост на жалбоподателя с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
223/16.03.2009г. въз основа на н.а. № 56, том І, рег. № 702, дело № 54/04.02.2008г.,
както и че до този момент имотът е бил съсобствен – деклариран като такъв с
декларация вх. № 13252975/20.05.1998г. (партида № хххххххххх002), според която жалбоподателят
и брат му имат по ½ ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при
прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ
месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен
ако данъкът е платен от прехвърлителя. Съобразно посочената разпоредба
жалбоподателят дължи пълния размер на ДНИ за партида № хххххххххх001 само за
периода м.03.2009г. – м.12.2009г., а именно в размер на: 8,64128лв. / 12м. =
0,72 х 10м.= 7,20лв;
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че
задълженията за ДНИ за 2009г. са платени с ПК № 0111588 и ПК № 0111587 от
24.04.2009г., тъй като видно от представените по делото дубликати на документи
за платени данъци за 2009г., плащанията по тези квитанции са отнесени към
партида хххххххххх002, задълженията за ДНИ по която са отменени с Решение № хххххххххх/04.05.2016г.
на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община – П..
За периода 2010г. – 2014г. задълженията за ДНИ за процесната партида хххххххххх001
са правилно определени, както следва:
|
година |
ставка |
ДОц
- общо |
ДОц
земя |
ДОц
жилище |
ДОц
- вторст. постр. |
ДНИ
земя |
ДНИ
жилище |
ДНИ
след облекчение по чл.25 (1) |
ДНИ
след облекчение по чл.25 (2) |
ДНИ-
вторст. постр. |
Общо
ДНИ |
платени |
за
внасяне |
|
2010 |
1,8‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
8,21 |
1,88 |
0,94 |
не |
0,57 |
9,72 |
0,00 |
9,72 |
|
2011 |
1,8‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
8,21 |
1,88 |
|
0,47 |
0,57 |
9,25 |
|
9,25 |
|
2012 |
1,8‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
8,21 |
1,88 |
|
0,47 |
0,57 |
9,25 |
|
9,25 |
|
2013 |
1,8‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
8,21 |
1,88 |
|
0,47 |
0,57 |
9,25 |
|
9,25 |
|
2014 |
1,8‰ |
5924,00 |
4560,00 |
1046,40 |
317,60 |
8,21 |
1,88 |
|
0,47 |
0,57 |
9,25 |
|
9,25 |
При определяне на задължението за 2010г.
органите по приходите са се съобразили с декларацията с вх. № 223/16.03.2009г.,
с която жалбоподателят е декларирал жилището като основно, като на основание
чл.25, ал.1 от ЗМДТ му е признато облекчение в размер на 50%.
По отношение на претендираното допълнително
облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ – за основно жилище на лице с намалена
работоспособност от 50-100%, следва да се посочи, че видно от подадената
декларация по чл.14 от ЗМДТ такова в изпълнение на чл.27 от ЗМДТ не е заявено
от жалбоподателя, поради което правилно за 2010г. е признато облекчението по
чл.25, ал.1 от ЗМДТ. Независимо че жалбоподателят не е спазил изискването по
чл.27 от ЗМДТ, за периода 2011-2014г. с оспорения АУЗД му е признато
облекчението по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, поради което следва да бъдат потвърдени
задълженията за ДНИ установени в намален размер.
По отношение Таксата за битови отпадъци (ТБО).
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя по реда на чл.
66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване.
За имоти, намиращи се извън районите, в
които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се
събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване – чл.63, ал.1 от ЗМДТ. Според
ал.2 на с.р. границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година.
Таксата се заплаща от лицата по чл.11 –
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет – чл.64 и чл.66,
ал.1 от ЗМДТ. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил
размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на
база действащия размер към 31 декември на предходната година – чл.66, ал.3.
В конкретния случай със Заповед №
1620/19.10.2008г. (л.116) на основание чл.63, ал.3 от ЗМДТ, кметът на Община – П.
е определил районите за предлагани услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ за
2009г., като с.Ж. попада в първи район –
с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване. Със същата заповед е предвидено, че за имотите, попадащи в
първи район се заплаща такса за следните дейности:
1/ събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа или други
инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 2/ проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване, мониторинг на депата за битови
отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци; 3/ почистване, вкл. от сняг, на улични платна, площади, алеи, паркове
и др.територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
С Решение на ОбС № 20-226 по Протокол № 20 от
заседание, проведено на 27.01.2009г., ТБО за 2009г. за с.Ж. е определена в
размер на 4,8‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 3,00 ‰,
за обезвреждане – 1,6 ‰ и за чистота – 0,2 ‰. Съгласно т.ІХ от решението, за
имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до
20.02.2009г.
С Решение на ОбС № 33-422 по Протокол № 33 от
заседание, проведено на 22.12.2009г., ТБО за 2010г. за с.Ж. е определена в
размер на 4,8‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 3,00 ‰,
за обезвреждане – 1,6 ‰ и за чистота – 0,2 ‰. Съгласно т.ІХ от решението, за
имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до
15.01.2010г.
С Решение на ОбС № 44-605 по Протокол № 44 от
заседание, проведено на 19.01.2011г., ТБО за 2011г. за с.Ж. е определена в
размер на 4,8‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 3,00 ‰,
за обезвреждане – 1,6 ‰ и за чистота – 0,2 ‰. Съгласно т.ІХ от решението, за
имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до
31.01.2011г.
С Решение на ОбС № 4-50 по Протокол № 4 от
заседание, проведено на 28.12.2011г., ТБО за 2012г. за с.Ж. е определена в
размер на 5,76‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 2,93
‰, за обезвреждане – 2,46 ‰ и за чистота – 0,37 ‰. Съгласно т.ІХ от решението,
за имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до 16.02.2012г.
С Решение на ОбС № 16-283 по Протокол № 16 от
заседание, проведено на 19.12.2012г., ТБО за 2013г. за с.Ж. е определена в
размер на 6,06‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 2,93
‰, за обезвреждане – 2,76 ‰ и за чистота – 0,37 ‰. Съгласно т.ІХ от решението,
за имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до
10.01.2013г.
С Решение на ОбС № 28-551 по Протокол № 28 от
заседание, проведено на 17.12.2013г., ТБО за 2014г. за с.Ж. е определена в
размер на 6,06‰ върху данъчната оценка на имота, от които: за събиране – 2,93
‰, за обезвреждане – 2,76 ‰ и за чистота – 0,37 ‰. Съгласно т.ІХ от решението,
за имот, който е основно жилище, на лице с намалена работоспособност над 71%
таксата се заплаща с 50 на сто намаление при подадена декларация до
10.01.2014г.
Съобразно данъчната оценка на имотите, която не
е оспорена от жалбоподателя, и определените
от общинския съвет размери на таксата, по видове услуги, задълженията за ТБО по
периоди са както следва:
|
Година |
Данъчна оценка |
Такса битови отпадъци/ТБО/ |
Общо ТБО |
||
|
събиране |
обезвреждане |
чистота |
|||
|
2009 |
5924,00 |
3,00‰ - 17,77 |
1,60‰ - 9,48 |
0,20‰ - 1,18 |
4,80‰ - 28,43 |
|
2010 |
5924,00 |
3,00‰ - 17,78 |
1,60‰ - 9,49 |
0,20‰ - 1,19 |
4,80‰ - 28,44 |
|
2011 |
5924,00 |
3,00‰ - 17,79 |
1,60‰ - 9,50 |
0,20‰ - 1,20 |
4,80‰ - 28,45 |
|
2012 |
5924,00 |
2,93‰ - 17,36 |
2,46‰ - 14,58 |
0,37‰ - 2,19 |
5,76‰ - 34,13 |
|
2013 |
5924,00 |
2,93‰ - 17,36 |
2,76‰ - 16,35 |
0,37‰ - 2,19 |
6,06‰ - 35,89 |
|
2014 |
5924,00 |
2,93‰ - 17,37 |
2,76‰ - 16,36 |
0,37‰ - 2,20 |
6,06‰ - 35,90 |
В същия размер са и установените с АУЗД
задължения.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят не
оспорва извършването на услугите, а твърди, че следва да плати намален размер
за задължението, т.к. е лице с намалена работоспособност. Действително с цитираните
по-горе решения на Общински съвет гр.П., с които е определен размера на ТБО по
видове компоненти, е предвидено ползването на облекчение за ТБО, но същото се
ползва с подаване на декларация в указания срок. По делото няма доказателства
жалбоподателят да е подавал декларации за ползване на облекчението, поради
това, че жилището е основно за него и е лице с намалена трудоспособност над
71%, поради което размерът на ТБО за периода 2009г. – 2014г. е правилно
определен.
По
възражението на жалбоподателя за изтекла давност:
Настоящият съдебен състав преценява като
частично основателно възражението на жалбоподателя за погасяване на
задълженията по давност.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните
с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ДОПК, не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок.
ДНИ има периодичен характер и се дължи ежегодно
в сроковете по чл.28 от ЗМДТ. ТБО е вид ежегодна местна такса, създадена с чл. 6, ал. 1, б. "а" от Закона за местните
данъци и такси. С чл. 7, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено
заплащането на местните такси да се извършва в сроковете и по реда на този
закон. По делегация на чл. 9 от ЗМДТ Общински съвет–П. е приел
Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
на територията на община – П., с която в чл.16, ал.1 е предвидено плащането на
ТБО да се извършва на две равни вноски, в посочените срокове - http://www.provadia.bg/vid2/32.pdf.
При това положение, за задълженията за
ДНИ и ТБО за 2009г. сроковете по чл.109, ал.1 и по чл.171, ал.1 от ДОПК са
започнали да текат на 01.01.2010г. и изтичат 31.12.2014г. Оспорения АУЗД е
издаден на 14.04.2015г. – след срока по чл.109, ал.1 от ДОПК и след изтичане на
давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, като по преписката не са представени
доказателства за това давността да е спирана или прекъсвана на основанията по
чл.172, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
По така изложените съображения оспорения АУЗД в
частта на ДНИ и ТБО за 2009г. се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
По отношение на задълженията за ДНИ и ТБО за
периода 2010г. – 2014г. сроковете по чл.109, ал.1 и чл.171, ал.1 от ДОПК не са
изтекли, т.к. за най-старите задължения - за 2010г., са започнали да текат от
01.01.2011г. и изтичат на 31.12.2015г., а оспорения АУЗД е издаден преди
изтичането на този срок – на 14.04.2015г. На основание чл.171, ал.2 от ДОПК с
издаване на АУЗД давността е прекъсната, а на основание чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК при обжалване на АУЗД давността спира.
Независимо от изхода на спора на страните не
следва да се присъждат разноски, т.к. не са поискани.
Водим от горното, Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация
№ ххххххххх-1/14.04.2015г. на старши специалист МДТ при Община – П., в частта, с която на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1, ал.4, чл.9б от ЗМДТ, на А.И.М., ЕГН: **********,***,
са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци,
както следва: ДНИ за 2009г. в размер
на 8,65лв. и лихви в размер на 5,37лв.; ТБО
за 2009г. в размер на 28,43лв. и лихви в размер на 17,65лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: