№ 1255
гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20243100500934 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът В. И. Х., редовно и своевременно призован, не се явява
лично, не се представлява.
Въззиваемият „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 23141/18.09.2024г. от
въззивника В. Х., чрез пълномощника му адв. Р. П., с която заявява, че е
възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание, да бъде даден ход на
делото в случай, че не са налице процесуални пречки и да се разгледа същото
в нейно отсъствие, като заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 20881/19.08.2024г. от
въззиваемото дружество „ЕОС МАТСРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му
юриск. П. Е., с което моли делото да бъде гледано в негово отсъствие.
Изразява становище по съществото на спора, като моли да бъде потвърдено
обжалваното решение на първоинстанционния съд.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение 2818/09.07.2024 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 12232/15.05.2024 г.
от В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв. Р. П., срещу Решение №
485/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3247/2023 г. на ВРС, с което са
отхвърлени исковете на въззивника за приемане за установено в отношенията
с въззиваемата страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров-Казанджията“
№ 4-6, че сумите по изпълнителен лист от 12.09.2009 г., издаден по ч. гр. д. №
1181/2009 г. по описа на ВРС, възлизащи на 9055,93 лева главница по договор
за кредит от 17.11.2006 г., със законна лихва в размер на 42,76 лева за периода
от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., 9880,67 лева неолихвяеми вземания, 100 лева
– разноски по изпълнителното дело, 1747,01 лева – такси по тарифа към
ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително
изпълнение, в това число такси и разноски по тарифа към ЗЧСИ, са
недължими от въззивника поради изтекла погасителна давност, на осн. чл. 439
ГПК.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон на
решението в цялост. На първо място, излага съображения, че в решаващите си
мотиви първостепенният съд неправилно приел наличието на две частични
плащания към ЧСИ през м. 11.2018 г. от физическото лице, с което
погасителната давност за вземането била прекъсната. Сочи, че доброволно
плащане по образуваното изпълнително дело не било извършвано, а такова
било наредено от банката, в която се намирали запорираните сметки на
задълженото лице, по сметката на ЧСИ Д. П.-Я.. По отношение на второто
плащане в размер на 730,42 лева, извършено през м. 11.2018 г., въззивникът
излага, че поначало не било извършвано по нареждане от задълженото лице, а
по санкция на съдебния изпълнител.
На следващо място, в жалбата се обосновава извод, че погасителната
давност не била прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ ЗЗД, тъй като от датата на
образуване на изпълнително дело № 223/2010 г. действия по принудително
изпълнение били предприемани единствено срещу кредитополучателя В. Г., а
не срещу въззивника, като в периода от 12.02.2009 г. /дата на издаване на
изпълнителния лист/ до края на 2018 г. не били искани и извършвани
принудителни действия спрямо него. В жалбата се обосновават аргументи за
настъпила перемпция поради наличие на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и съгласно цитирана практика на ВКС. Твърдяната от въззивника перемпция
обуславяла незаконосъобразността на наложения запор на банковите му
сметки, като в допълнение се посочва, че взискателят бил ненадлежно
2
конституиран по изпълнителното дело поради неуведомяването на Х. за
извършено прехвърляне на вземането чрез цесия. Доводи в тази насока черпи
от твърдението, че при молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
конституиране като взискател в договора за цесия не бил вписан въззивника
като длъжник, както и, че последният не бил уведомен за прехвърлянето по
реда и смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което не било обсъдено от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение, въззивникът
сочи, че към молбата за запор на банкови сметки вх. № 27807/12.10.2018 г.
липсвало надлежно упълномощаване на ю.к. И. П., която е подписала молбата,
както и липса на доказателства за заплатена такса по ТТРЗЧСИ в размер на 18
лева за налагане на запора. Излага съображения, че според постановките на
Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност в процесния случай била
изтекла, като в допълнение сочи, че не му била връчена покана за доброволно
изпълнение. На следващо място, въззивникът посочва, че не бил надлежно
уведомен за извършена цесия от 19.09.2022 г., с която вземането било
прехвърлено от „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД на въззиваемата страна. Твърди се
в жалбата, че в края на месец януари, 2023 г. му била връчена за пръв път
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп. д. №
2022711 040155 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., peг.№711, ведно с изпълнителен
лист от 12.02.2009г., издаден по ч.гр.д.№1181/2009г. по описа на Районен съд-
Варна. Така от 26.06.2015 г. до 03.01.2023 г., когато В. Х. е уведомен, че е
осъден за задължение на В. Г., което два пъти е било продавано през годините,
е изтекъл период по-дълъг от 5 години и съответно е погасено по давност към
датата на завеждане на исковата молба в съда. Давността е започнала да тече
от приемането на 26.06.2015 г. на цитираното тълкувателно решение. През
2017 г. е настъпила перемпция на изпълнително делото и то се е прекратило ex
lege. За периода 2015 г. – 2017 г. не са предприемани каквито и да било
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника В. Х.. От 2015 г. до
2020 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност за вземането по
изпълнителния титул.
Поради изложените съображения за недължимост на главния дълг,
излага съображения за недължимост и на акцесорните вземания за лихви.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено в цялост и
постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че
въззивникът не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен
лист от 12.02.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 1181/2009 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, 11 с-в, 9 055,93 лева, със законна лихва в размер на 42,76 лева за
периода 25.11.2022 г.-12.12.2022 г., 9 880,67 лева неолихвяеми вземания, 100
лева разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лева такси по Тарифа към
ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително
изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ,
юрисконсултско/адв. възнаграждение, поради изтекла обща погасителна
давност. Претендира присъждане на направените разноски за двете
3
инстанции.
В срока по чл. 263, ал .1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение № 2818/09.07.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение № 2818/09.07.2024 година.
С докладваната молба вх. № 23141/18.09.2024г. въззивникът представя и
моли да бъде прието като доказателство по делото удостоверение изх. №
127160/16.09.2024г. от „ЦКБ“ АД за удостоверяване на обстоятелството, че
банков превод с реф. № 79000П-АИ-9614/05.11.2018г. за сумата от 810,00 лева
е направен по служебно нареждане на банката. В случай, че не бъде уважено
искането за приемане на представеното доказателство, моли да се допусне
съдебно-счЕ.одна експертиза с подробно формулирана в молбата задача.
В случай, че бъде отхвърлено и това доказателствено искане, моли да
бъде обърнато внимание, че в становище с вх. № 20881/19.08.2024г. по
настоящото дело процесуалният представител на въззиваемата страна е
признал твърдението на въззивника, че постъпилата на 05.11.2018г. сума от
810,00 лева е удържана от наложения запор в „ЦКБ“ АД, а не е доброволно
платена от длъжника. Сочи се, че това изявление има характера на съдебно
признание на неизгодни за страната факти и следва да се приеме за доказано
по делото.
С молбата се изразява становище и по съществото на спора, като е
направено искане за предоставяне на срок за писмени бележки.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат оставени без уважение направените
с докладваната молба вх. № 23141/18.09.2024г. доказателствени искания за
приемане като доказателство по делото на приложеното към същата
удостоверение от „ЦКБ“ АД, както и за допускане на съдебно-счЕ.одна
експертиза със задача, подробно формулирана в молбата, доколкото по
въпроса за събиране на поисканото доказателство съдът се е произнесъл с
определението си, постановено в разпоредително заседание от 09.07.2024 г. и
е оставил същото без уважение с мотива, че доказателственото искане е
преклудирано, тъй като не се твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали
след подаване на въззивната жалба такива. При преценка на изложените в
докладваната молба съображения, съдът намира, че не са налице
4
обстоятелства, налагащи промяна на това становище. Задачата на поисканата
съдебно-счЕ.одна експертиза е свързана с установяване на това обстоятелство
и не следва да се допуска.
По изложените съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство
по делото на приложеното към докладваната молба вх. № 23141/18.09.2024г.
удостоверение изх. № 127160/16.09.2024г. от „ЦКБ“ АД, както и за допускане
на съдебно-счЕ.одна експертиза с подробно формулираната в молбата задача.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Дава на въззивника В. Х. едноседмичен срок, считано от днес, за
представяне на писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:08
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5