№ 129
гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500106 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260170/14.01.2022г., подадена от „***“ ЕООД град Д., с ЕИК *** ,
представлявано от управителя А.А., срещу решение №260615/21.12.2021г. по
гр.д.№2844/2020г. на ДРС, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
на З. Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 4 654.50 лева – неплатено
възнаграждение за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2019 г. по сключен договор
за наем от 30.07.2018 г. на земеделска земя общо в размер на 61.545 дка в
землището на село К. , община Т. , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Обжалваното решение се явявало неправилно по отношение на
дължимата главница, тъй като в периода на спряното производство
дружеството платило на ищцата допълнително сумата от 1500лева на два
пъти- на 06.04.2021г. 500лева и на 01.06.2021г. 1000лева. Иска се отмяна на
решението в частта на осъждането за сумата от 4654.50лева предвид
направените плащания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която изразява становище, че освен неверни,
1
възраженията на въззивника-ответник са и неморални. Действително и била
заплатена сумата от 1000лева, но за погасяване на друго вземане, за
събирането на което било образувано изп.д.№670/2020г.на ЧСИ Ников, по
което имало сключено споразумение и за въпросното плащане като основание
било посочено това споразумение. Ответникът не е направил възражение за
плащане на процесното вземане пред районния съд защото такова плащане
нямало. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
04.01.2022г. когато решението е връчено на обжалващия, отговаря на
изискванията на чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата осъдителна
част за главното вземане от 4 654.50 лева.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от З. Р. Б. с ЕГН **********, срещу „***“ ЕООД град Добрич с ЕИК
***, за осъждането му да и заплати сумата от 6154.50 лева, представляваща
неплатено наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по договор за
наем от 30.07.2018г. за ползването на земеделска земя общо в размер на
61.545 дка в землището на село К. , община Т. /нива с площ от 6.000дек, имот
№033079; нива с площ от 7.501дка, имот №017074; нива с площ от 6.751дка,
имот №104015; нива с площ от 10.00дка, имот №021011; нива с площ от
16.042дка, имот №015010, нива с плащ от 3.750дка, имот №017071; нива с
2
площ от 11.501дка, имот №103018/ , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 658.24
лева обезщетение за забава плащането на главното задължение от
6 154.50лева в размер на законната лихва за периода 01.10.2019г. -19.10.2020
г.
Обосноваващите исковите претенции обстоятелства се свеждат до
твърдения за наличие на облигационни отношения с ответника, възникнали
от договора за наем, сключен на 30.07.2018г. за общо седем земеделски
имота- нива с площ от 6.000дек, имот №033079; нива с площ от 7.501дка,
имот №017074; нива с площ от 6.751дка, имот №104015; нива с площ от
10.00дка, имот №021011; нива с площ от 16.042дка, имот №015010, нива с
плащ от 3.750дка, имот №017071; нива с площ от 11.501дка, имот №103018,
със срок на действие 1 стопанска година с начало 01.10.2018г. и край
01.10.2019г., срещу наемно възнаграждение от 100лева/дка, срокът за
плащане на което изтекъл на 01.10.2019г. без наемателят да е изпълнил
задължението си.
С писмения отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
изразил становище, че искът е допустим и вероятно основателен, като е
предложил плащане на дължимата сума на четири вноски, първата от която да
плати на 30.01.2021г., а с последната да плати лихвите и разноските по
делото.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящата инстанция, обсъждайки доказателствата, обсъдени и от районния
съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния
съд, безспорните и между страните обстоятелства, относно валидно
възникнало и действало за стопанската 2018/2019г. наемно правоопношение
между страните с предмет временното ползване на общо 61.545дка
земеделска земя, конкретно описани седем обекта-ниви в землището на с.К. в
представения договор за наем от 30.07.2018г. От съдържанието на същия се
установява, че по волята на страните, сключили наемния договор, ответникът
се е задължил за ползването на имотите през стопанската 2018/2019г. да
заплати наемна цена от 100лева/дка. Уговорен е срок на плащане – до 30
септември на текущата календарна година. Не е спорно,че наемодателят е
3
изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника-наемател
ползването на седемте ниви в землището на с.К.. Не е спорно и, че ответника
–наемател не е платил уговореното наемно възнаграждение в срок. Частично
плащане от 1500лева е извършено в хода на процеса/платежно нареждане от
12.03.2021г./, за което е налице и признание от страна ищцата.
При липса на спор между страните относно дължимостта и размера на
наемно възнаграждение по договора от 30.07.2018г. и частичното му
погасяване до размера на сумата от 1500лева в хода на процеса, правилна е
преценката на районния съд за основателност на претенцията на ищцата за
разликата от 4 654.50 лева, както и за сумата от 658.24 лева обезщетение за
забава плащането на главното задължение от 6 154.50лева в размер на
законната лихва за периода 01.10.2019г. -19.10.2020 г., в която част
решението не е обжалвано.
Оплакванията във жалбата срещу фактическите констатации на
районния съд, обосновани с несъобразяване на други плащания в изпълнение
на договора за наем, извършени в хода на първоинстанционното
производство/в периода на спирането му по взаимно съгласие на страните/,
при липса на надлежно установяване на такива плащания, както и на
твърдения и данни доказването на такова плащане да е било препятствано от
съда в нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове
нуждата от установяването им във въззивната инстанция, са неоснователни.
Липсват твърдения и надлежно установяване на факти, настъпили и след
постановяване на обжалвания съдебен акт, в частност плащане на суми за
погасяване на каквато и да е друга част от дължимото наемно възнаграждение
или в цялост на същото.
Обжалваното в частта на осъждането на ответника за сумата от 4 654.50
лева решението е правилно и следва да бъде потвъдено.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
въззиваемата страна, но същата не е удостеверила извършване на разходи за
въззивното производство, респ.отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №260615/21.12.2021г. по гр.д.№2844/2020г.
на ДРС, в частта, с която „***“ ЕООД град Добрич е осъдено да заплати на З.
Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 4 654.50 лева – неплатено възнаграждение
за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2019 г. по сключен договор за наем от
30.07.2018 г. на земеделска земя общо в размер на 61.545 дка в землището на
село К. , община Т. , ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5