Р
Е Ш Е Н И Е
№
260326
гр.
Пловдив 02.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание на първи октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа
докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1383/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е повторно
въззивно и е образувано по реда на чл. 293, ал. 3, вр. чл. 294, вр. чл. 258-273 ГПК, въз основа на решение № 86 от 06.07.2020 г. на ВКС на Република България,
Второ отделение по т.д. № 761/2019 г., с което е отменено решение № 1304 от
31.10.2018 г. по в. гр. дело № 1495/2018 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив и е
върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззивната жалба е депозирана от Кооперация
„Агромекс-98“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул.
„Васил Петлешков“ № 12, против Решение № 1529/03.05.2018 г. на Пловдивския
районен съд, III-
ти гр. състав, постановено по гр.д № 2069/2016 г. по описа на същия съд, с
което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на жалбоподателя, че въззиваемата страна
– Кооперация „Земеделска кооперация „Прогрес“, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: с. С. Ж., община Х., обл. Пловдив, е собственик на
основание на договори за продажба на недвижим имот от 05.10.1995 г. на следните
недвижими имоти: масивна сграда-хамбар с площ от 541 кв.м., построена в имот № 711001,
с площ от 6220 кв.м., начин на трайно ползване – стопански двор, находящ се в
с. С. Ж., Пловдивска област, при граници и съседи: имот № 711011, собственост
на ДПФ-МЗХ, поземлен имот № 711012 – местен път, собственост на Община – Х., поземлен
имот № 141025 – полски път на Община – Х., поземлен имот № 000333 – полски път
на Община – Х., представляваща по придобивен акт сграда-хамбар, със застроена
площ от 550 кв.м., построена в стопански двор № 2, парцел 1 квартал 841, в
землището на с. С. Ж., Пловдивска област, с площ от 6220 кв.м. и сграда-навес с
дървени подпори, с площ от 793 кв.м., построена в имот № 711001, с площ от 6220
кв.м., начин на трайно ползване – стопански двор, находящ се в с. С. Ж., Община
– Х., при граници и съседи: поземлен имот № 711011 – собственост на ДПФ-МЗХ, поземлен
имот № 711012 – местен път, собственост на Община – Х., поземлен имот № 141025
– полски път на Община – Х., поземлен имот № 000333 – полски път на Община – Х.,представляваща
по придобивен акт хамбар 1, със застроена площ от 350 кв.м. и хамбар 1 със
застроена площ от 350 кв.м., построена в стопански двор № 2, парцел 1 в квартал
841 в землището на с. С. Ж., Пловдивска област. В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на Решението.
Твърди се, че районният съд погрешно е приел, че Договорите, легитимирали ищеца
като собственик, са сключени в предвидената от закона форма. Излагат се
подробни съображения. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Въззиавемата страна депозира писмен
отговор, с който твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и като такова моли да се потвърди. Твърди, че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни, като също излага подробни съображения.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Пред Районен съд – гр. Пловдив са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, от Земеделска кооперация „Прогрес” – село С. Ж., против
Кооперация „Агрокомерс – 98” – гр. Х..
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на процесните недвижими имоти по силата на договори за прехвърляне
на собственост върху недвижими имоти, сключени с Общото събрание на
правоимащите на заличеното ТКЗС „Българо-кубинска дружба” от 05.10.1995 г., с
които е извършено разпределението на имуществото на заличеното ТКЗС.
Аргументира, че след придобиване на имотите през 1995 г., ищцовата кооперация
ги е владеела непрекъснато до 2009 г., а след това ги е отдавала под наем,
включително и на ответната кооперация за срок от 3 години по силата на договор
за наем от 01.01.2011 г. Посочва, че след извършена справка в имотния регистър,
е установил, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
имотите, който факт обуславя интереса от предявяването на иска.
В законоустановения срок ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Въвежда
възражение за нищожност на процесните договори, поради липса на предвидената в
ЗСПЗЗ форма за действителност, на основание § 29, ал.9 от ЗД на ЗСПЗЗ и моли за
прогласяване на тази нищожност. Твърди, че нотариалната заверка на подписите на
договорите е направена на 15.05.2004 г., към която дата правомощията на
представителите на общото събрание на правоимащите, били прекратени по закон. Твърди
още, че ищецът не е владелец на спорните имоти, както и че същият не е
извършвал фактически действия в тях.
В хода на производството са приети
писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора. Назначена е
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание на
07.07.2016 г. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, заключението от
която също е прието в съдебно заседание на 17.10.2016 г. Разпитани са свидетели
и на двете страни. Изготвена е съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е
прието в съдебно заседание на 31.01.2017 г. Назначена е и тройна
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание на
07.12.2017 г. Назначена е и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е
прието в съдебно заседание на 03.04.2018 г.
За да уважи предявения иск, районният
съд е достигнал до извода, че процедурата по придобиване на спорното имущество
е валидна и необходимите законови изисквания са спазени. Прието е, че към
момента на сключване на договорите, обикновената писмена форма е била
достатъчна, за да се породят последните исканите правни последици. Прието е, че
с процесните три договора от 05.10.1995 г. ищцовата кооперация се легитимира
като собственик на недвижимите имоти. Прието е също, че ищцовата кооперация е
упражнявала дейността за периода от 1995 г. до 2007 г., като е използвала
сградите с оглед тяхното предназначение.
Настоящата съдебна инстанция споделя
фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.
272 от ГПК, препраща към мотивите му.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, правилно районният съд е стигнал до извод за уважаване на
предявените искове на основание представените по делото договори.
Първото основно възражение на жалбоподателя
се отнася до това, че трите договора за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот, както следва Договор от 05.10.1995 г., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 2443/15.05.2004 г., извършена от нотариус Донка Солакова,
рег. № 135; Договор от 05.10.1995 г., с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 2441/15.05.2004 г., извършена от нотариус Донка Солакова, рег. № 135 и
Договор от 05.10.1995 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
2440/15.05.2004 г., извършена от нотариус Донка Солакова, рег. № 135, са
нищожни поради неспазване на предвидената в закона форма. Именно въз основа на
тези три договора, районният съд е приел, че ищецът е собственик на спорните
имоти. Относно възражението за нищожност на Договорите, настоящият въззивен
състав намира следното: Процесните договора са сключени на основание чл. 27, ал.5
от ЗСПЗЗ, въз основа решение на пълномощниците на Общото събрание на
правоимащите, взето с протокол от 26.05.1995 г. С посоченото решение е
определена тричленна комисия от три физически лица, упълномощени да довършат работата
на ликвидационния съвет на КЗС „Бългро-кубинска дружба” – село С. Ж. и да
извършат разпределение на имуществото в натура и уравняване в пари. По
отношение на този документ, пред районния съд, е открито производство по
оспорване на истинността му и по-точно автентичността на подписите на
подписалите го „протоколчик”, „председател” и „заверил”, „зав .нотар. служба”.
От приетите по делото заключения на единичната съдебно-почеркова експертиза и
тройната съдебно-почеркова експертиза, които и настоящата инстанция кредитира,
се установява, че подписът, положен за председател, от името на Н.П. в протокол
от 26.05.1995 г. от Общо събрание на бивше ТКЗС „Българо-кубинска дружба”, е
изпълнен от Н.Н.П.; подписът, положен за протоколчик от името на Ц. Д. в същия
протокол, е изпълнен от Ц. Д.; двата подписа, положени за „заверил” и „зав.
нотар. служба” от името на кмета И. М.при нотариална заверка на протокола от
26.05.1995 г., са изпълнени от И. П. М. Следователно, районният съд правилно е
стигнал до извода, че подписите са автентични, което пък свидетелства за
истинността на оспорения документ. В производството е оспорен и Договорът за
наем от 03.01.2011 г., представен от ответната страна, от който е видно, че
ищцовата кооперация е предоставила на ответната, под наем, сграда с площ от 98
кв.м., построена в поземлен имот № 721018 в село С. Ж. за срок от три години.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, се
установява, че подписите в документа са на лицата, посочени в него.
За да се установи дали предвидената от
закона форма за валидност на процесните договори е спазена, следва да се има
предвид разпоредбата, действала към момента на сключването им. Към този момент
е била действаща редакцията на разпоредбата на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ,
бр. 45 от 16.05.1995 г.), съгласно която с имуществото на ТКЗС-тата се е
разпореждало общото събрание на правоимащите, а дейността на ликвидационните
съвети е била прекратена. Именно в изпълнение на тази законова разпоредба, при
проведеното Общо събрание на 26.05.1995 г. на правоимащите на бившето ТКЗС
„Българо-кубинска дружба” – село С. Ж., е определена тричленна комисия от три
физически лица – П. А. Ш., Н. Д. и Ц. М., упълномощени да довършат работата на
ликвидационния съвет, като извършат разпределение на имуществото в натура и
уравнение в пари. Предвид изискването на §29, ал.2 in fine от ПЗР на ЗСПЗЗ (ред.
ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г.), протоколът от проведеното Общо събрание е заверен
от кмета на населеното място – И. М..
Процесните имоти са продадени на ищцовата кооперация от лица, които към онзи
момент са били оправомощени да извършат тази продажба, като към момента на
сключване на Договорите, в закона не е съществувало изискване за форма за
тяхната действителност /писмена форма с нотариална заверка на подписите/, както
се посочва във въззивната жалба. Необходима е била единствено писмена форма, за
да се приемат договорите за сключени и съответно да породят целяното с тях
правно действие. Изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите
е въведено по-късно – с изменението на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ред. ДВ,
бр.79 от 1996 г.), след сключването на договорите. Нормата, с която е въведена
усложнена форма за валидност на договорите, няма обратно действие и не е
приложима спрямо тях. /в този смисъл е и Решение № 661/12.10.2010 г. на ВКС на
РБ, III-то
гражданско отделение, постановено по гр.д. № 4319/2018 г./ Предвид изложеното,
настоящият състав счита това възражение за неоснователно и споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно е и възражението относно
приложимостта на разпоредбата на пар. 29, ал. 9 от ПЗР на ЗСПЗЗ /приет ДВ бр.
98/1997 г./, съгласно която, се обявяват за нищожни търговете и решенията за
разпределение на имуществото на организациите по пар. 12 от преходните и
заключителни разпоредби, извършени от определените или упълномощените лица по
ал. 1 в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по закона,
правилника за прилагането му и решенията на общото събрание на правоимащите,
както и сключените въз основа на тях сделки. Въззивният съд счита, че разпоредбата
не е приложима, доколкото същата е приета след сключване на Договорите,
легитимиращи ищеца като собственик.
Предвид това, въведените във въззивната
жалба възражения се явяват неоснователни, а изводът на първоинстанционния съд
правилен, поради което атакуваното Решение ще бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, ответника дължи
следните разноски:
По въззивно гр.д. № 1495/2018 г. – адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200.00 лв., съгласно представените към
отговора на въззивната жалба Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие
№ 11458/17.09.2018 г.
По т.д. № 761/2019 г. – сумата от 30.00
лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 1600.00 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно Пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие № 5352/05.12.2018 г.
По въззивно гр.д. № 1495/2018 г.
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., съгласно Пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие № 38365/30.09.2020 г. , или общо разноски
за всички инстанции в размер на 3830.00 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1529/2018 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, III-ти
граждански състав, постановено по гр.д. № 2069/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Агрокомерс-98“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Х., ул. „Тодор Каблешков“ № 12, да заплати на Кооперация
„Земеделска Кооперация „Прогрес“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: община Х., с. С. Ж., сума в общ размер на 3 830.00 /три хиляди
осемстотин и тридесет/ лв. за разноски, както следва: 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева – адвокатско
възнаграждение по въззивно гр.д. № 1495/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Пловдив; 30 /тридесет/ лв. – държавна такса и 1 600 /хиляда и шестстотин/
лв. – адвокатско възнаграждение по т.д. № 761/2019 г. по описа на ВКС на РБ;
1 000 /хиляда/ лв. – адвокатско възнаграждение по въззивно гр.д. №
1495/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: