№ 1184
гр. Плевен, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430104980 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 182,15 лв. и иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 19,85 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу И. С.
М., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№**********
0684/2022г. по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, който е
подал възражение в законовия срок. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия
до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 28, находящ се на адрес
***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
1
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за
2
процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без
ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 179,91 лв., сума за
битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 8,33 лв.
Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер и 0 брой
щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при
отопляем обем 90,47 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 182,15 лева за главница за периода 01.03.2019г. – 31.12.2021 г. и лихва
върху главницата в размер на 19,85 лева за периода 03.05.2019 г. до
01.02.2022 г. и законната лихва върху главницата от 08.02.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ********** 0684/2022г. по
описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че е видно от изложеното в исковата молба твърдение на
ищцовата страна, а и от доказателствата към исковата молба е налице правна
презумпция, че ответницата реално не пребивава на посочения в исковата
молба адрес и не е потребявала услугите на ищцовото дружество, тъй като
видно от доказателствата приложени с исковата молба претендираната от
ищеца сума за реално потребена топлинна енергия за периода посочен в
исковата молба - от близо три години не съответства на средно месечните
суми за отопление на абонати на ищцовата страна. Твърди, че е ноторно
известен факт, че с такова количество топлинна енергия каквото се
претендира за заплащане, не е в състояние да се отоплява жилище видно от
приложената по делото разбивка на количеството подадена топлинна енергия.
В исковата молба ищецът претендира главница, в размер на 182,15лв. за
периода, посочен в исковата молба в едно с лихви и други аксесорни
вземания също подробно описани в исковата молба, за топлинна енергия
оценена в пари, която твърди, че реално не е доставил, респективно не е била
потребена и съответно не се дължи плащане. Твърди, че липсват приложени
доказателства, удостоверяващи вземането. Липсва какъвто и да е счетоводен
документ, годен да докаже претендираната сума. Счита, че приложените
съобщения към фактури не представляват счетоводен документ и не са
основание за доказване на вземане, нито са основание за плащане по смисъла
3
на Закона за Счетоводството. Предвид изложеното счита, че може да се
направи обосновано предположение, че количеството топлинна енергия,
която ищцовата страна твърди, че е използвана от ответницата всъщност нито
е доставена, нито използвана от последната. Счита, че от исковата молба не
става ясно дали в жилището са налични монтирани радиатори свързани с
отоплителната система на сградата, както и наличието на устройства за
отчитане на доставена топлинна енергия. Ищецът в исковата си молба не сочи
по какъв начин е установено задължението което се претендира с иска. В
обстоятелствената част на иска е посочено единствено подбрани извадки от
ЗЕ и общите условия на ищцовото дружество като липсва дори елементарно
извлечение от сметка. Тези цифри в приложението нито е ясно как са
формирани, нито е ясно по какъв начин са отчетени. Твърдението в тази
насока се обуславя от факта, че в исковата молба и доказателствата към нея
не са посочени никакви показания и отчети от топломер или водомер за
изразходвано количество топлинна енергия или топла вода. Поради това,
счита, че претендираните от ищцовата страна суми, са начислени произволно
и се претендират без да е налице реална доставка на предлаганата от
дружеството ищец услуга - подаване на топлинна енергия и топла вода до
краен потребител. Оспорва твърдението на ищцовата страна, че на
ответницата е била доставяна топлинна енергия, която същата е ползвала
реално. Счита, че от данните по делото не става ясно какво е количеството
топлинна енергия доставяно от ищеца поради липса на отчети от топломер и
водомер от което не става ясно в кой период е доставена същата и по какъв
начин е измерено потреблението на тази топлинна енергия от страна на
ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Декларация от 17.03.1998г., подадена от И. С. М. до Община-
Плевен, тя е декларирала като собствен процесния топлоснабден имот –***.
Посочила е като придобивно основание Договор от 03.06.1992г.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от
отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
4
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между
“Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30
дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на
правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.
14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на
имота.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за
процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.03.2019г.
до 31.12.2021г. е в общ размер от 179,11 лв. от които 0 лв.-ТЕ за отопление с
ИРУ, 0 лв. за отопление без ИРУ, 172,48-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за
БГВ-0,00 лв. лева и 6,63 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за
забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на
ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 08.02.2022г. е в размер на 24,54 лв. Разликата в претендираната
сума и установената от експертизата се дължи на издадено кредитно известие
от 30.06.2020г. на стойност 2,59 лв., от които данъчна основа от -2,16 лв. и
ДДС -0,43 лв. с подробна справочна част, отнасяща се за периода от
м.11.2019г. до м.03.2020г. поради корекция в цената топлинната енергия. С
разликата за възстановяване от -2,59 лв. в счетоводството на ищеца са
покрити част от разноските по изпълнително дело № 568/20 на *** П.П..
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 8744,37
куб.м., а отопляемия обем на процесното жилище е 90,47 куб.м. В
апартамента не се ползва топлоенергия за отопление, не се ползва БГВ.
5
Абонатната станция е доставяла топлинна енергия в рамките напроцесния
период. За процесното жилище е разпределяна дял от топлоенергия, отдадена
от сградна инсталация. Изчисления дял от сградна инсталация за жилището
съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Извършеното
разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост,
Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-
334/06.04.2007г. Отчитането на общата ТЕ в абонатната станция става чрез
търговски уред- топломер. Съгласно нормативната база, същият е преминал
изискващите се държавни проверки. Монтажът е извършен съгласно
изискванията на производителя.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 182,15 лв.:
Видно от Декларация от 17.03.1998г., подадена от И. С. М. до Община-
Плевен, тя е декларирала като собствен процесния топлоснабден имот –***.
Посочила е като придобивно основание Договор от 03.06.1992г. Подадената
от ответника молба съдържа признание на неизгоден за нея факт, че е
собственик на процесния топлоснабден имот, като е посочено и основанието
за придобиването му-сделка, обективирана в посочения Договор от 1992г.
Изявлението на ответника в описаната молба представлява частен документ,
съдържащ в себе си признание на неизгоден за страната факт, поради което се
ползва с материална доказателствена сила.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
6
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от
2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст
след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в
индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в
съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
7
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея
не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до
извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и
носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга
да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще
доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за
потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153,
ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на
непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р Иван Русчев. Съгласно Тълкувателно решение №
2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
8
отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение
съразмерно с притежаваното от нея право на собственост. Клиента на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищеца е доставил на
ответника твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна
енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество
топлоенергия, доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника
е извършено съобразно предвидените нормативни правила. Установи се,
обаче, че ищеца не е намалил задължението по издадените фактури съобразно
издаденото кредитно известие. Видно от представеното кредитно известие от
30.06.2020г. на стойност -2,59 лв., отнасяща се за м.11.2019-м.03.2020г., както
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, искът е основателен и
доказан до размер от 179,11 лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а
за разликата до предявения размер от 182,15 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Кредитното известие, е първичен счетоводен
документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира
данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е
издадена фактура. Причините могат да бъдат различни, но абсолютно
необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена
9
фактура или множество фактури, чиято данъчна основа се намалява чрез
съответното кредитно известие. Видно е, че това кредитно известие е
издадено към фактурите за посочения период м.11.2019-м.03.2020г., който е
част от процесния такъв и със сумата по кредитното известие следва да бъде
намалено задължението, което е предмет на фактурата/фактурите, към които е
издадено кредитното известие.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 19,85 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база заключението на съдебно-счетоводната експертиза
и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК в размер
на 19,31 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен, а за разликата до 19,85 лв. следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
10
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции до установения размер, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 73,67 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено от съда 100 лв., депозити за ВЛ в размер на 260,00 лв. и
депозит за особен представител в размер на 200,00 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция в размер от 623,75 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И. С. М., ЕГН**********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище
и адрес на управление: *** сумата 179,11 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2019г. до
31.12.2021г., в едно със законната лихва от 08.02.2022г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 385/08.02.2022г. по ч.гр.д.№**********
0684/2022 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 179,11 лева до
предявения размер от 182,15 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И. С. М., ЕГН**********, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 19,31 лева, представляваща лихва за забава върху
179,11 лв. за периода 03.05.2019г. – 01.02.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 385/08.02.2022г. по ч.гр.д.№********** 0684/2022
по описа на РС-Плевен, а за разликата от 19,31 лева до предявения размер
от 19,86 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. С. М., ЕГН**********,
11
***ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 73,67 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.********** 0684/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. С. М., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 623,75 лв. направени по делото разноски за ДТ,
юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12