№ 88
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261419 от 26 ноември 2020г. по гр. д. № 5789/2019г.,
Софийски градски съд, І ГО, 17 състав е признал за установено по отношение
на И. И. М., ЕГН **********, че Й. Д. М., ЕГН ********** е изключителен
собственик на придобития по време на брака с ответника И. И. М., въз основа
на постановление за възлагане от 29.10.2018 г. по изп.д. № 20167900400749
по описа на ЧСИ, peг. № *** на Камарата на ЧСИ недвижим имот,
представляващ УПИ XVI-297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр.
София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5, с площ от 650 кв.м., при граници: УПИ VI-
306, имот 305, имот 296, улица, заснет по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, СО, област София-град, одобрени със
заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК като
поземлен имот с идентификатор № 68134.1941.297, с адрес на поземления
имот гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5 с площ от 654 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), при съседи:
68134.1941.296,68134.1941.1324,68134.1941.305, 68134.1941.306,
1
68134.1941.1052, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с
площ от 73.70 кв.м., от които ищцата е закупила приземен и първи етаж,
състояща се на приземния етаж от: кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен
възел; на жилищния етаж от: кухня, две стаи, антре, баня, тоалетна, която
сграда е с идентификатор 68134.1941.297.1, с адрес на сградата гр. София,
район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 100 кв.м., брой етажи:
4, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна и лятна кухня с площ
от 30 кв.м., заснета като сграда с идентификатор 68134.1941.297.2, с адрес на
сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 37
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.
***, бул. „***“, бл. 36, вх. 1, ет. 9, ап. 54 да заплати на Й. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 5 сумата от 4 981.59 лв. - разноски за
производството.
И. И. М. е подал въззивна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд по гр. д. № 5789/2019г. С довод за недопустимост
на решението поради непълна индивидуализация на имота, предмет на иска, и
евентуално за неправилност на обжалвания акт поради неправилен извод, въз
основа на едностранчив анализ на доказателствата, за произхода на
средствата, с които е закупен процесният имот, иска отмяната му и вместо
това отхвърляне на предявения иск.
Й. Д. М. е оспорила въззивната жалба.
Предмет на въззивното производство e иск с правно основание чл.
23 СК вр. § 4, ал. 1 ПЗРСК.
За да се произнесе по иска и да го уважи, СГС е приел в решаващите
си мотиви, че последователността на извършените преводи и техните
стойности доказват по несъмнен начин, че произходът на средствата, с които
е заплатен процесният имот по време на фактическата раздяла между
страните, са дадени на ищцата от синовете на страните П. М. и И. М.. В тази
връзка е приел и, че дали преводите се основават на заемен договор, на
договор за дарение или друго, се касае за вътрешни отношения между
страните по тези сделки и при всички положения средствата имат
извънбрачен произход, доколкото не са от продажба на вещни права,
придобити по време на брака. По този начин съдът е направил извод, че
2
ответникът няма принос за придобиването на имота, предмет на иска, и
презумпцията, уредена в чл. 21, ал. 3 СК, е оборена. Обобщил е, че ищцата е
платила цената на другите съделители, съответна на дела им в имота.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на
въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбата срещу правилността на
атакуваното решение, приложимите към спора императивни
материалноправни норми, а преди това служебната проверка на валидността
и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно и допустимо.
Съдът се е произнесъл по отношение на имота, предмет на иска, така както е
индивидуализиран в исковата молба, поради което доводът за недопустимост,
свързан с индивидуализацията на имота, е неоснователен. Обжалваното
решение е и правилно – краен извод и косвен резултат от решаващата
дейност на въззивния съд.
Предявеният иск, както се посочи, е с правно основание чл. 23 СК и е
основан на обстоятелства за трансформация на лично имущество при
придобиваването на конкретен имот, с който по същество се постига
опровергаване на презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК).
Й. Д. М. е предявила иска за пълна трансформация на лично
имущество при придобиването на следния имот : УПИ XVI-297, кв. 58 по
плана на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5 с
площ от 650 кв. м, с идентификатор 68134.1941.297, ведно с построените в
него еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв. м - приземният и
първи етаж от сградата на четири етажа с идентификатор 68134.1941.297.1
със застроена площ от 100 кв. м, и лятна кухня с площ от 30 кв., заснета с
идентификатор 68134.1941.297.2 със застроена площ от 37 кв. м. Поддържа,
че през 1980г. тя и ответникът И. И. М. са сключили граждански брак, като от
2013г. били във фактическа раздяла. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.10.2018г., издадено по изп. д. № 20167900400749 по
описа на ЧСИ, peг. № *** на Камарата на ЧСИ, тя твърди, че е придобила по
време на брака с ответника, но през фактическата им раздяла и с извънбрачни
средства посочения имот. Синовете й П. И. М. и И. И. М. й превели съответно
50 000 лв. и 70 000 лв. - общо 120 000 лв., с които закупила обявения на
публична продан недвижим имот. С платежно нареждане от 19.10.2018г.
3
превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 115 493.83 лв. за
закупуване на дяловете на другите съсобственици. Поради придобиването на
имота изцяло с извънбрачни средства иска от съда да я признае за единствен
собственик на описания застроен недвижим имот.
В защитата си по същество срещу иска ответникът М. е оспорил
обстоятелствата, на които се основава искът, в частност е възразил, че
преводите от синовете им П. М. и И. М. нямат извънбрачен произход, а
действителният източник на средствата е от продажба на жилище в гр.
Плевен и на поземлен имот в с. Ореховица, като генерирането на паричните
средства било възможно поради извършване на продажба на имоти в режим
на съпружеска имуществена общност, права на строеж и други, сключване на
сделки с наследственото му имущество. Ответникът е възразил и, че П. М. и
И. М. не са разполагали със средства, които да преведат на Й.М. и на
практика документираните като получени средства от трети лица
представлявали неотчетени парични средства „семейни по източник“.
От доказателствата по делото и по спорния предмет на делото се
установява следното :
Не се спори, че страните са сключили граждански брак през 1980г. На
етапа на въззивното производство не е спорно и, че те са във фактическа
раздяла от 2013г.
На Й. Д. М. е възложен, на основание чл. 461 вр. чл. 496 ГПК, след
проведена публична продан по изп. д. № 2016047900400749, недвижим имот,
представляващ УПИ XVI- 297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр.
София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5, с площ от 650 кв. м, при граници: УПИ VI-
306, имот 305, имот 296, улица, заснет по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, СО, област София-град, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК като
поземлен имот с идентификатор № 68134.1941.297, с адрес на поземления
имот гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5 с площ от 654 кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), при съседи: 68134.1941.296, 68134.1941.1324,
68134.1941.305, 68134.1941.306, 68134.1941.1052, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв. м - приземен и първи етаж,
състояща се на приземния етаж от: кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен
4
възел; на жилищния етаж от: кухня, две стаи, антре, баня, тоалетна,
представляваща по КККК първи и втори етаж от сграда с идентификатор
68134.1941.297.1, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ №
5, със застроена площ от 100 кв. м, брой етажи: 4, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, както и лятна кухня с площ от 30 кв. м, заснета по
ККК като сграда с идентификатор 68134.1941.297.2, с адрес на сградата гр.
София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 37 кв. м, брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. От
постановлението за възлагане, влязло в сила на 20.11.2018г., се установява, че
ищцата е обявена за купувач на основание чл. 492 ГПК с протокол от
16.10.2018г. в качеството й на съделител за сумата 169 677.50 лв. и, че с
платежно нареждане от 19.10.2018г. при „Първа инвестиционна банка“ АД тя
е превела сумата от 113 118, 34 лв., както и дължимите данъци и такси (видно
от преводното нареждане преведената сума е в размер на 115 493.83 лв.), като
посочената сума е изчислена след приспадане на вземането й съразмерно на
идеалната й част от имота.
На 10.10.2018г. И. И. М. е сключил с „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 52 250 лв., отпусната по
сметка BG***. От своя страна П. М. е заемополучател на суми в общ размер
на 40 000 лв. по договори за заем за послужване с трети лица, в които е
посочено, че са сключени през септември 2018г.
Не е спорно като факти, че на 16.10.2018г. И. И. М. е превел по сметка
BG*** в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Й. Д. М. сумата от 40
000 лв., като посоченото в преводното нареждане основание е „захранване на
сметка“; на 18.10.2018г. от своята сметка в Райфайзенбанк BG*** И. М. е
превел по сметка на Й.М. 45***82 в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата
от 30 000 лв., с посочено основание „захранване на сметка“, след което на
същата дата М. е извършила вътрешнобанков превод на същата сума по своя
сметка BG***. На 19.10.2018г., което също не е спорно като факт, П. И. М. е
превел по сметката BG*** в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Й.М.
сумата от 50 000 лв., а като основание за плащането е записано „за закупуване
на жилище“. От сметката в ПИБ АД Й.М. е превела на ЧСИ сумата 115 493.83
лв. за закупуване на възложения й при публичната продан имот.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права (т.е. и право на собственост
5
върху вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по
време на брака не е съпружеска имуществена общност (СИО) следва да се
представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели
оборването й (чл. 154, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК), - ищецът. В тази връзка
установителните искове за установяване придобиването на имущество по
време на брака с лично имущество (вж. чл. 22 СК) имат за цел признаване на
едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по
отношение на СИО и е основание за признаване на изключително право на
собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и
придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК
гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество – в т. ч. чрез
дарение и по наследство по време на брака, както и придобитите преди брака,
- те са лично притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по
дефиниция е изключен съвместният принос. Меродавен момент за влагане на
личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в
зависимост от конкретния придобивен способ (т. II ППВС 5/1972г.).
За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно
значение има влагането на средства при придобиването на вещта и
източникът на вложените средства, като ищецът носи тежестта да докаже
пълно и главно какви средства е вложил за придобиването на съответната
вещ, за да установи твърдяната трансформация на лично имущество,
съответно собствеността си върху вещта. В случая правото на собственост
върху процесния имот е придобито по време на фактическата раздяла на
страните с постановление за възлагане, влязло в сила, като в настоящия
процес действителността на публичната продан не може да бъде оспорвана от
ответника поради неучастието му в изпълнителното производство (арг. чл.
496 ГПК). Придобиването е станало по време на брака на страните и
следователно с оглед нормата на чл. 21 СК спорният недвижим имот
формално попада под режима на СИО. Ищцата твърди, че придобиването на
имота е станало с нейни средства, получени от синовете й, с които тя е
заплатила реално 2/3 ид. части – разликата над притежаваната от нея 1/3 ид.
част (възлизаща според продажната цена на имота на 56 559, 17 лв., с които е
6
извършено прихващане – арг. чл. 461 ГПК) от общо притежаваните с
ответника преди проданта 2/3 ид. части от имота, съгласно посоченото във
възлагателното постановление за правата на страните в имота (вж. и чл. 28
СК). Ответникът е оспорил твърдението, че произходът на средствата е
извънбрачен. Възразил е, че средствата за закупуване на имота са общи на
страните, както и негови лични от наследствени имоти. Възразил е и, че
лицата, посочени от ищцата като предоставили й средствата за заплащане на
продажната цена, – синовете на страните – не са имали средства, които да
преведат на ищцата. Възраженията на ответника са недоказани. Ответникът, в
срока за отговор на исковата молба, не е оспорил твърдяния момент на
настъпване на прекъсването на физическите, емоционални, духовни и
икономически връзки с ищцата, нито е установил, че има принос в
придобиването на спорния недвижим имот/и. След като в случая плащането е
извършено от сметка на ищцата и това става при действието на СК от 2009г.,
по който паричните влогове (вземанията) са изключени от обхвата на СИО
(чл. 21 СК) и по същество имат статут на „лично имущество“, презумпцията
на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и другият съпруг следва да установи, че е
влагал средства при набиране на влога. Този извод за опровергаване на
посочената презумпция е валиден още повече при съобразяване на
конкретиката на разглежданата хипотеза, в която по сметката на ищцата са
направени преводи от И. и П. М. на обща стойност 120 000 лв., като липсват
твърдения и данни за наличие на постъпления по сметката на ищцата на
средства от продажба на имоти под режима на СИО, както и от страна на
съпруга й (вж. чл. 30, ал. 1 СК при допринасяне за придобиване на
вземанията), а вътрешните отношения между ищцата и И. и П. М. са
ирелевантни за разрешаване на спора по настоящото дело. Във връзка със
защитната теза на ответника и концентрацията на защитата му върху
представените по делото договори за заем, следва да се посочи, че те
представляват частни документи без обвързваща съда доказателствена сила,
извън формалната доказателствена сила (чл. 180 ГПК), поради което съдът не
е адресат на задължение да открие производство за проверка на истинността
им по реда на чл. 193 ГПК, а преценява документите по вътрешно убеждение
с оглед на всички други данни по делото. Ответникът, както е посочил
въззивният съд в определението си, с което отказва да уважи
доказателствените му искания на етапа на въззивното производство, не е
7
оспорил своевременно истинността им, а възражението за недостоверна дата
по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на „трети лица“ не
представлява такова оспорване. „Трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК
е лице, което черпи права от подписалия документа и правата, които то черпи
могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Следователно това са онези, неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите на
същия и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Доколкото
доказателствената сила на частния документ е само формална, както се
посочи, - ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е, че е
съставен, - то съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения
факт, материализиран в същия, нито да приеме за достоверна датата на
съставянето му, ако е оспорена. Това означава, че оспореният факт на
сключване на договорите и датата на сключването им, когато оспорващият не
е „трето лице“ в изяснения по-горе смисъл (ответникът не е такова трето лице
в случая), трябва да бъдат установени с всички други доказателствени
средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, които са предмет на направените изявления. Както се
подчерта обаче, обсъдените преводи от посочените лица по сметка на ищцата
са факт, установен по делото, те не са оспорени, и от тази сметка, в която
няма данни да са влагани семейни средства, тя е заплатила продажната цена
на имота. Ето защо е без значение за спора какъв е произходът на средствата,
дадени от И. и П. М., каква е била трудовата им заетост, какви доходи са
декларирали, в това число дали се касае за заети суми или за техни
спестявания. Извън спорния предмет на делото в конкретния случай е
източникът на средства на тези лица преди и към датата на паричните
преводи в полза на ищцата.
Така и по изложените съображения и въззивният съд прие за
установено, че произходът на средствата за закупуване на процесния имот е
извънсемеен (личен), а презумпцията за съвместен принос за придобиването
му е оборена (чл. 21, ал. 3 СК). Крайните правни изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението,
предмет на инстанционен контрол, следва да се потвърди като правилно и
чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, кореспондиращи
на приетото от въззивния съд. При този изход на спора разноски се дължат на
8
ответницата по жалбата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът й присъжда
платеното за защита във въззивното производство адвокатско възнаграждение
в размер на 2 500 лв., което е под минималния размер на възнаграждението,
изчислимо съобразно материалния интерес по делото.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261419 от 26 ноември 2020г. по гр. д. №
5789/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Й. Д. М., ЕГН **********, сумата 2 500 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9