Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 08.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С., разгледа
търговско дело № 4144 по описа за 2013г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Н И.” ЕООД срещу „А.” ЕООД:
- главен осъдителен иск с правно основание чл. 163, ал. 3,
вр. чл. 160, ал. 3 -5 ЗУТ за сумата 43 514,00 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от некачествено извършени СМР в апартамент №90 и покрита тераса над него,
находящи се на шести и седми етаж в сграда в гр. ******************* №6, чиито недостатъци
са проявени след приемане и въвеждане в експлоатация на обектите (като се
претендират вреди под формата на разходи, необходими за отстраняване на
недостатъците, в размер на 13 116,00 лв. за апартамента и в размер на 30 398,00
лв. за терасата);
- евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за сумата 30 398,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
недостатъци в СМР, извършени от ответника в покритата тераса над апартамент №90
в сградата в гр. ******************* №6 съгласно чл. 4.8 и 4.11 от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2009г.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че не са налице
скрити недостатъци на извършените по договора между страните СМР, както и с
възражения, че работата по договора следва да се счита приета от ищеца по реда
на чл. 264, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1 и 2 ЗЗД, с което са преклудирани правата
му по гаранционната отговорност на строителя и правата му по чл. 265 ЗЗД.
В хода на производството оспорва исковете и по размер с
възражения за частично плащане в погашение на задълженията му за отстраняване
на скрити недостатъци на извършените СМР, както и с възражения, че част от
разходите, за чието възстановяване са предявени исковете, не представляват
разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнените СМР, а разходи за
извършване на подобрения в процесните обекти.
Безспорно е между страните, но се и установява от доказателствата по
делото, че СМР за изграждане на процесните апартамент №90 и покрита тераса над
него, находящи се на шести и седми етаж в сграда в гр. ******************* №6, са изпълнени
от ответника в изпълнение на задълженията му по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с ищеца на 02.07.2009г.
Това обуславя пасивна материална легитимация на ответника по предявения
главен иск с
правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ от гледна точка на качеството му на строител
по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ.
Също безспорно е между страните, но се и установява от представения
нотариален акт №57 от 21.07.2009г., че ищецът е придобил правото на собственост
върху процесните обекти въз основа на договор за продажба, сключен с цитирания
нотариален акт.
Това обуславя активна материална легитимация на ищеца по вземането, за
което е предявен главният иск, от гледна точка на качеството му на собственик
на завършените жилищни обекти, тоест лицето, в чийто патримониум могат да
настъпят вреди от недостатъци в изпълнените СМР, които препятстват нормалното ползване на обектите.
От заключенията на двете технически експертизи по делото (първата -
допусната по реда на чл. 207 и сл. ГПК, втората - изслушана в хода на
настоящото производство), показанията на разпитаните по делото осем свидетели
(включително четиримата свидетели, доведени от ответника) и приетите писмени
доказателства (в това число документите, съставени и подписани от част от
разпитаните свидетели по делото) безпротиворечиво се установява, че през
2011г., а впоследствие и през 2012г. в процесните обекти са проявени недостатъци,
които в основната им част се изразяват в наличие на влага и напуквания във
вътрешните стени, течове по дограмата, издуване на паркета и напукване на фуги
в апартамента на шестия етаж, както и надуване на паркета, напукване на фуги,
измятане на части от поставена дървена скара, задържане на вода под скарата и
миризми от сифони на терасата на седмия етаж.
Подробното обсъждане на доказателствата, от които се установяват посочените
недостатъци в процесните обекти, в случая не е необходимо, тъй като спорът
между страните се концентрира не върху наличието на недостатъците, а върху
квалифицирането им като скрити недостатъци на извършените СМР за изграждане на
обектите, причините за настъпването им и най-вече размера на разходите за
отстраняването им.
Доказателства, а и твърдения изброените недостатъци да са били проявени при
приемането на обектите от ищеца (което видно от представения по делото
приемо-предавателен протокол е извършено на 23.09.2009г.), не са ангажирани от
ответника, но следва да се отбележи, че квалифицирането на недостатъците на
изпълнените СМР като скрити недостатъци поначало е от значение за отговорността
на ответника по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, не и за отговорността по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, за чието
ангажиране е предявен главният осъдителен иск.
Датата на проявяване на недостатъците е от значение и с оглед сроковете за
ангажиране на гаранционната отговорност на строителя по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но в
процесния случай ответникът не оспорва исковете с възражения за изтекли срокове
по чл. 160, ал. 3 ЗУТ (обратно – отговорът срещу исковата молба съдържа изрично
изявление, че гаранционните срокове са спазени). Освен това видът на
установените по делото недостатъци предполага прилагане на минимални петгодишни
гаранционни срокове по чл. 20, ал. 4 от Наредба №2 от 31.07.2003г. (изрично
така и заключението на техническата експертиза), а от датата на въвеждане на
процесните обекти в експлоатация до датата на установяването на недостатъците
им (а и въобще до датата на подаване на исковата молба) не е изтекъл период от
време повече от пет години.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява проявените
недостатъци в процесните обекти да имат причината си в неправилни действия по
използване на обектите или извършване на допълнителни СМР в тях от лице,
различно от ответника.
Обратно – заключенията и на двете технически експертизи по делото съдържат
категорични изводи, че невъзможността за нормално използване на обектите
произтича от неправилно изпълнение на хидроизолацията, неправилно решение за
избор на материал за детайла под дървената скара на терасата, неправилен монтаж
на воронката за оттичане на водата от терасата, тоест все СМР, за които по
делото е безспорно, че са изпълнени от ответника преди предаването на обектите
за експлоатация.
Възраженията на процесуалния представител на ответника, че причина за
проявените недостатъци е монтажът на джакузи на терасата, не се установяват с
пълно и главно доказване в производството, но по същественото в случая е, че доказателствата
по делото установяват, че и монтажът на джакузито е извършен именно от
ответника и преди предаването на обекта за експлоатация (изрични в тази насока
са показанията на свидетеля Георги Стоичков, които не са опровергани от други
доказателства по делото, напротив – косвено се потвърждават от данните в
приетия като писмено доказателство приемо-предавателен протокол от 23.09.2009г.,
подписан от представител на ответника, поради което и с противопоставима по
отношение на него доказателствена сила в процеса).
Изложеното предпоставя, че предявеният главен иск с правна квалификация чл.
163, ал. 3 ЗУТ е доказан по основание – налице е неизпълнение на задълженията
на ответника по чл. 160, ал. 3 ЗУТ да извърши СМР в съответствие с изискванията на
строителните правила и норми по начин, че да бъде осигурено нормалното функциониране
и ползване на завършените обекти в икономически обоснован срок по
смисъла на чл. 169 ЗУТ; налице са вреди за ищеца, изразяващи се в невъзможност
за нормално използване на обектите и необходимост за разходване на средства за
отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР; налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между неизпълнението на задълженията на
ответника и вредите на ищеца.
Отговорността на ответника по чл. 163, ал. 3 ЗУТ възниква с факта на проявяване
на недостатъците в гаранционните срокове по чл. 160 ЗУТ и е в размер на
средната пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими за
отстраняването им.
От заключението на техническата експертиза, допусната и приета по реда на
чл. 207 и сл. ГПК, се установява, че средната пазарна стойност на разходите за
материали и труд, необходими за отстраняване на недостатъците в процесните
обекти, възлиза на общата сума 43 514,84 лв.
От писмените доказателства и заключенията на техническата и счетоводната
експертизи, приети в хода на исковото производство, се установява, че
недостатъците са отстранени от трето за процеса лице („Болкан риал истейст”
ООД) в изпълнение на договор от 01.08.2013г., сключен с ищеца срещу
възнаграждение в общ размер 43 543,40 лв.
Платеното от ищеца възнаграждение по договора с „Б.Р.И.” ООД е в по-висок
размер от установената от експертизата по чл. 207 и сл. ГПК средна пазарна
стойност на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците, което прави
безпредметно обсъждането на възраженията на ответника, че част от СМР,
извършени от „Б.Р.И.” ООД по договора с ищеца, представляват подобрения, тъй
като разходването на средства от увредения собственик за отстраняване на
недостатъците поначало не е елемент от фактическия състав на вземането му по
чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Обратна би била хипотезата ако ищецът бе направил разходи
за отстраняване на недостатъците в по-нисък размер от средните пазарни цени за
това (в тази хипотеза вземането му ще е до размера на направените разходи), но процесният
случай не е такъв.
При изложените съображения съдът приема, че изпълнените от ответника СМР в
процесните обекти са с недостатъци, които пораждат вземане на ищеца по чл. 163,
ал. 3 ЗУТ за обезщетение в размер на 43 514,84 лв.
Приетото като писмено доказателство по делото платежно нареждане от
24.10.2012г. за сумата 1 847,00 лв. (неоспорено от ищеца) установява плащане от
ответника в частично погашение на задължението му за обезщетяване на вредите на
ищеца от недостатъците на процесните СМР.
Представените от ответника доказателства за плащания към трети лица (Владко
Харизанов и „Профекс-ММ” ООД) сами по себе си не установяват изпълнение на
задълженията на ответника за отстраняване на вредите на ищеца от недостатъците
на процесните СМР, нещо повече – съвкупната преценка на заключенията на двете съдебно-технически
експертизи и показанията на свидетелите по делото обуславя извод, че
извършените от посочените лица допълнителни СМР не са довели до отстраняване на
недостатъците в процесните обекти.
Други доказателства (а и твърдения) за пълно или частично погасяване на
задълженията на ответника по чл. 163, ал. 3 ЗУТ не са ангажирани в
производството по делото, поради което и при отчитане на частичното плащане от
ответника в размер на 1 847,00 лв. съдът приема, че вземането на ищеца за
отстраняване на процесните СМР възлиза на сумата 41 667,84 лв. Предявеният
главен иск е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер. За
разликата до пълния му предявен размер от 43 514,00 лв. искът подлежи
на отхвърляне като погасен чрез плащане, но независимо от това съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като
основанието за частично отхвърляне на главния иск не покрива заявеното от ищеца
условие за разглеждане на евентуалния иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от
страните дължи да възстанови част от разноските, които другата страна е
направила за съдебното производство, а на основание чл. 77 ГПК и част от
разноските, направени от бюджета на съда за изслушаната съдебно-техническа
експертиза, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
предявения иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Н И.” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***, р-н *************** „*****”, офис-център „******” на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ
сумата 41 667,84 лв. - обезщетение за имуществени вреди от некачествено
извършени СМР в апартамент №90 и покрита тераса над него, находящи се на шести
и седми етаж в сграда в гр. ******************* №6, ведно със законната лихва
от 14.05.2013г. до изплащането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4
491,59 лв. – разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ за разликата
над 41 667,84 лв. до пълния му предявен размер от 43 514,00 лв.
ОСЪЖДА „Н И.” ЕООД с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление
***, р-н ***********, ж.к. **********”, офис-център „М. **” да заплати на „А.” ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 27,58 лв. – разноски за съдебното
производство.
ОСЪЖДА „Н И.” ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***, р-н П., ж.к. ***************”, офис-център „М. ***” да заплати на основание чл. 77 ГПК
по сметка на Софийски градски съд сумата 16,34 лв.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата
368,66 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: