№266/гр. Варна, 16.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№459/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Д.И.
*** срещу
решение №415/28.05.2018 г. по т.д.1591/2017 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения
от въззивника срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност), със седалище гр.Варна, иск с
правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 120 и чл. 151
от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че към 11.11.2016 г. вземането на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД в размер на сумата от 40 000.00 евро (част от главница по договор
за банков кредит № 2/23.10.2006 г.) е било погасено по давност по отношение на
ипотекарния длъжник Д.И.И., поради което и към тази датата е било погасено по
давност и ипотечното право на банката и възможността й да реализира права по
ипотеката, учредена с нот.акт № 176 , том 15, рег. № 20484, дело №
2801/02.11.2006 г. на Юлиян Димитров - нотариус с район на действие района на
Районен съд – Добрич, вписан с рег. № 160 в регистъра на Нотариалната камара,
по отношение на следния недвижимият имот, находящ се в гр. Добрич:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 72624.623.4478.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.4478 с площ от 90 кв.м.
по скица, а по нотариален акт 89.60 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ,
състоящ се от спалня, детска стая, една стая предназначена за кухня и
трапезария, антре и сервизни помещения, ведно с 8.320% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на собственост от ПИ.
Въззивникът счита постановеното решение за неправилно,
поради нарушение на материалния закон, за което излага подробни съображения, свързани
характера
на отговорността на ипотекарния длъжник и възможността да релевира възражение
за изтекла давност касаеща отношенията между него и кредитора.
Постъпил
е писмен отговор от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, което оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението.
Въззиваемият „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност), не е подал отговор на жалбата.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди
се, че въз основа на разпореждане от 16.11.2016 г., постановено по ч.гр.д.N 13959/2016 г., ответникът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД се е снабдил със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „Птицекланица"
АД (в несъстоятелност) - гр. Варна, за сумата от 40 000 евро, представляваща
част от просрочена главница по Договор за банков кредит № 2/23.10.2006 г.,
което вземане е било в общ размер на 5 772 105.78 евро (3 057 577.45 евро -
главница, 2 673 583.93 евро - лихви и 40 944.40 евро - такси по тарифа на
банката), ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението до окончателно плащане на вземането и за разноски по
чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 1 564.66 лева. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист кредиторът е образувал срещу „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) изп.дело № 20178100400263 по описа на ЧСИ Николай Ников, рег.№ 810, Район
на действие - ОС - Добрич, като е насочил принудителното изпълнение срещу
ипотекирания от ищеца в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД недвижим имот . Излага
се, че с решение № 498 от 10.12.2009 г., постановено по т.дело № 886/2009 г. по
описа на Варненски окръжен съд, „ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД е обявена в
неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност, а с решение №126 от
29.03.2010 г. е обявен в несъстоятелност, поради което по силата на чл.
617, ал.1 от ТЗ, вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) по договора за кредит е станало изискуемо на 29.03.2010 г.
Твърди се, че за периода
от 29.03.2010. г. (датата на съдебното решение на ВОС) до 11.11.2016 г. (датата
на депозиране на заявлението във ВРС) са изминали 6 години и 10 месеца, поради
което на основание чл.151 от ЗЗД прави възражение, че вземанията на банката по
договора за кредит са погасени по давност, което води до погасяване и на
ипотеката, учредена върху имота му.
Ответникът
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е оспорил възражението за погасителна давност,
излагайки, че давността е била прекъсната и спряна на основание чл. 628а, ал. 1
от ТЗ с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) по т.д. № 886/2009 г. по описа на ВОС.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК. На посоченото основание
същата е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Решението на
първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Между
страните не се спори, че между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) е бил сключен Договор за банков кредит № 2/23.10.2006 г., по
силата на който банката е предоставила на дружеството сумата от
4 000 000 евро - под формата на инвестиционен кредит и
1 000 000 лв. - под формата на револвираща оборотна кредитна линия, с
краен срок за погасяване 30.09.2013 г. Вземането на банката по Договор за
банков кредит № 2/23.10.2006 г. е било обезпечено с договорна ипотека, учредена
с нотариален акт № 176 , том 15, рег. № 20484, дело № 2801/02.11.2006 г. на
Юлиян Димитров - нотариус с район на действие района на Районен съд – гр.
Добрич, вписан с рег. № 160 в регистъра на Нотариалната камара върху имоти,
собственост на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност), както и върху недвижим
имот, собственост на въззивника Д.И.И.
недвижимият имот, находящ се в гр. Добрич.
Въз основа на образувано по молба на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД производство по търг.дело № 886/2009 г. по описа на ВОС,
ТО, с решение №498/10.12.2009 г., съдът е обявил неплатежоспособността на
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД, с начална дата 20.05.2009 г., като е открил производство по
несъстоятелност на дружеството, а с решение № 126/29.03.2010 г., е обявена
несъстоятелността на длъжника. като е
постановено прекратяване на дейността на предприятието и правомощията на
органите на дружеството, като е постановена и обща възбрана и запор върху
имуществото на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност). От заключението на вещото
лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по Договор за
банков кредит № 2/23.10.2006 г. в размер на 17 700 753.39 лева е било
предявено в производството по несъстоятелност на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) и прието от синдика.
Въз
основа на това заявление по чл.417 от ГПК, в което заявителят се е позовал на
учредената от въззивника договорна ипотека е била издадена заповед №
6919/16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13959/2016 г. по описа на ВРС, с която е
разпоредено на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД сумата 40 000 евро, представляваща част от вземане в размер на
3 057 577,45 евро за непогасена главница по Договор за банков кредит
№ 2/23.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1564,66
лв. - разноски за производството за платена държавна такса. Въз основа на тази
заповед за незабавно изпълнение е образувано изп.дело № 20178100400263 по описа на ЧСИ
Николай Ников, рег.№ 810, Район на действие - ОС - Добрич, по което е
изпратена покана за доброволно изпълнение до третото лице – ипотекарен длъжник Д.И.И.,
като е насочено изпълнение върху имота предмет на договора за ипотека.
Действително
с оглед разпоредбата на чл.617, ал.1 от ТЗ, от датата на решението за обявяване
в несъстоятелност – 29.03.2010 г., всички парични и непарични задължения на
длъжника „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) са станали изискуеми. Съобразно разпоредбата на чл.628а,
ал.1 от ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност
от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава
молбата си по чл. 625 от ТЗ, а давността спира да тече докато трае
производството. Тъй като едно от вземанията, на което въззиваемото дружество
основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност е това по
Договор за банков кредит № 2/23.10.2006 г., съдът намира, че с подаване на
молбата през 2009 г., давността относно това вземане е била прекъсната и е
спряла да тече в хода на производството.
Вземането е било предявено и прието от синдика, което по по смисъла на
чл.685а, ал.1 от ТЗ, представлява отделно основание за прекъсване на давността.
Доколкото
от момента на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) давността за
вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към дружеството е била прекъсната и нова
давност не е започнала да тече, тъй като производството не е приключило,
вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност)
по Договор за банков кредит № 2/23.10.2006 г. не са погасени по давност.
Действително
разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, дава възможност на лицето, учредило ипотека за чуждо задължение,
в случаите, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, да
противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът,
включително да се позове по реда на чл.120 от ЗЗД на давността, която е изтекла
в полза на длъжника срещу кредитора. Давността не тече поотделно за длъжника и
за третото лице, което е предоставило обезпечение за задължението на длъжника и
това трето лице учредило ипотека за задължения на длъжника върху свой собствен
имот, не става солидарен длъжник наред с този, чието задължение обезпечава,
поради което и разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД в случая е неприложима.
Вещното
обезпечението на дълга винаги има акцесорен характер спрямо главното
задължение, поради което третото лице не придобива качеството на длъжник, а
единствено носи неблагоприятните последици, резултат от неизпълнението, които
рефлектират в правната му сфера, посредством насочване на изпълнението върху
вещта, дадена като залог или ипотека.
Третото
лице би могло успешно да противопостави възражение за изтекла погасителна
давност, само ако това обстоятелство е настъпило в отношенията между кредитора
и длъжника и щом давността към датата на подаване на исковата молба не е
изтекла спрямо длъжника, поради наличието на основания за прекъсване и спиране,
то предявения иск се явява неоснователен.
С
оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите не са направили искания
за присъждане на съдебни и деловодни разноски при въззивното разглеждане на
спора, поради което разноски не се дължат.
С
оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №415/28.05.2018 г. по т.д.1591/2017 г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: