№ 206
гр. Свиленград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100319 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК, с материално правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу С. Р.
А.. Ищецът твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и С. Р. А. бил
сключен Договор за кредитен лимит на физически лица, ползван чрез кредитна карта №
************, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника банков кредит
под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1000 лева, ползван чрез кредитна
карта Visa Classik Shoping Card, а ответникът се задължил да ползва и върне предоставения
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в
договора за кредит срокове. Твърди, че предоставеният кредит лимит бил усвоен от
кредитополучателя. Твърди, че в чл.4.1 от договора било предвидено погасяването на
усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна
вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит - в размер на 30,00
лева, изискуема и дължима съгласно чл.4.1.2 от договора за кредитна карта до 15-то число
на календарния месец, следващ периода за клинетски плащания (ПКП). За ползвания
кредитен лимит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката договорна
възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредитна карта, определена като
месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер
на 1.35%. Твърди, че ответникът не обслужвал кредита си редовно, като е извършвал вноски
не на падежа и не в необходимия размер. След преустановяване на плащанията от страна на
ответника, кредитът станал изцяло изискуем на 11.08.2022г. Твърди, че на 18.10.2022г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит
1
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на
С. Р. А., произтичащо от Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва
чрез кредитна карта № ************ от 11.08.2021 г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД. Твърди, че на ответника било връчено уведомление за цесията на 14.12.2022 г., което
следвало да се зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът твърди, че за вземането е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 97/2023 г. на РС-Свиленград,
но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК с посочване, че не дължи сумата.
Твърди, че до момента плащане по кредита няма. Поради това иска да се установи вземането
му от ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 97/2023
г. по описа на РС Свиленград, ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2023 г.
до изплащане на вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание, проведено на
02.11.2023 г., процесуалния представител на ищеца е направил частичен отказ от
предявеният иск за главницата за разликата над сумата от 680,18 лв. до пълния предявен
размер от 973,71 лв., и отказ от предявения иск за лихва за забава в размер на 106,47 лв.. С
определение от 02.11.2023 г. е прекратено производството по делото на основание чл. 233
ГПК по отношение на предявения иск за главница за разликата над сумата от 680,18 лв. до
пълния предявен размер от 973,71 лв., и по предявения иск за лихва за забава в размер на
106,47 лв. Определението е влязло в законна сила на 09.11.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника С. Р. А., в която същият
не взема становище относно допустимостта и основателността на предявените срещу него
искове, не представя доказателства и не прави доказателствени искания. С молба с вх.рег.№
6785/01.09.2023 г. ответникът излага твърдения, че е на правил няколко плащания в размер
на 200 лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 97/2023 г. на РС Свиленград се установява,
че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 49/13.02.2023 г., с която в полза на заявителя са присъдени следните суми: сумата 973,71
лв. главница и сумата 106,47 лв. лихва за забава, предмет на предявения иск. В срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от ответника, поради което с разпореждане № 576 от
27.03.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
С протоколно определение от 21.09.2023 г. е обявен за окончателен проекта на
доклад по делото и са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и С.
Р. А. е сключен договор за кредитен лимит на физически лица, ползван чрез кредитна карта
№ ************ от 11.08.2021 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест както следва: ищецът следва да докаже усвоена от ответника сума по кредита в
размер 1000 лв.; падежи за връщане на месечните вноски в съответния размер;
неизпълнение от страна на ответника, размера на вземанията, настъпване на предпоставките
за предсрочна изискуемост на кредита и обявяване на същата на ответника; сключен
договор за цесия и уведомяване на ответника за нея.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Ищцовото дружество е изкупило вземането от кредитодателя чрез договор за цесия от
18.10.2022 г., като съгласно този договор, паричните вземания които са прехвърлени са
2
индивидуализирани в Приложение № 1, в което под № 147 фигурира ответника С. Р. А.
/л.21-30/. За цесията ответникът е уведомен с писмо изх. № 9817/12.12.2022 г., връчено чрез
съпругата на ответника на 14.12.2022 г. Едновременно лично на ответника му е връчено със
същата обратна разписка и друго писмо изх. № 9818/12.12.2022 г., с което му е указано, че
има непогасени задължения по договора за кредит, даден му е 7-дневен срок за погашение и
изрично му е посочено, че при неизпълнение цялото задължение по договора за кредит е
изцяло и незабавно дължимо /предсрочно изискуемо/. Съдът намира, че от тези
доказателства се установява както уведомяване на ответника за настъпилата цесия, така и му
е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Дори и да не се приеме това, то с
връчването на ответника на приложените две писма към исковата молба, същите са му
станали достояние в хода на процеса и съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се зачетат.
Въпреки така признатите и отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
факти, по делото е приет като писмено доказателство процесният договор № ************
от 11.08.2021 г. за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта
/л.7-12/, общи условия за предоставяне на кредитен лимит, който се ползва чрез кредитна
карта /л.13-16/, договор № ************ от 11.08.2021 г. за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на платежна карта Visa Slassic Shopping Card и предоставяне на
услуга за електронно банкиране „Булбанк Мобайл“ /л.17-20/. От договора е видно, че на
ответника е разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лв., със срок на ползване на
разрешения кредитен лимит 1 година и с лихвен процент 1,35 %. Минималната изискуема
погасителна вноска е 30 лв., платима от 1-во до 15-то число на текущия месец.
В молба /наименувана жалба/ с вх.рег.№ 6785/01.09.2023 г. /л.77/ ответникът твърди,
че от 2 години плаща по картата – 30 лв., понякога 50 лв. и още имал да плаща. Твърди, че е
направил и две плащания по 100 лв.
По делото е прието заключение на СЧЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От същото е видно, че ответникът е усвоил сумата от 1000 лв. по Договор за
кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ************ от
11.08.2021 г. Установи се от приетото заключение, че ответникът е правил погашения по
кредита при кредитодателя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и при цесионера и
настоящ ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От това пък косвено се потвърждава горния извод, че
ответникът е валидно уведомен за цесията и за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
Установи се обаче, че ищецът има още други два кредита /виж отговор на въпрос 5 от
заключението на СЧЕ л.114-115/, които нямат нищо общо с процесния договор. Това
обяснява и неизясненото за ответника обстоятелство къде са отишли част от паричните
погашения на ответника.
Безспорно се установи, че размера на неиздължената сума на главницата към датата
на подаване на заявлението по чл.410 лв. /19.01.2023 г./ е 680,18 лв.
С оглед на това съдът намира, че искът за главница в размер на 680,18 лв. е доказан
по основание и размер и ще следва да се уважи.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в
производството разноски, каквито се претендират и за които е представен списък по чл.80 от
ГПК. Същите се установиха в размер на 475 лева, от които 25 лв. – за внесена държавна
такса, 400 лв. – за възнаграждение за вещо. С оглед изхода на делото, в тежест на ответника
остават и разноските по заповедното производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
3
София, район Витоша, Ж.К. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 от С.
Р. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Райкова могила , общ. Свиленград, за сумата от
680,18 лв. (шестстотин и осемдесет лева и 18 ст.) – главница по Договор за кредитен лимит
на физически лица, ползван чрез кредитна карта № ************, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, която сума е част от
сумата от 973,71 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 49/13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 97/2023 г. на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Райкова могила , общ.
Свиленград да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, Ж.К. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сумата от 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева),
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4