Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара
Загора, 09.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в
открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №477 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.58, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по
жалба на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово срещу Решение
№РТД3000-1844/32-220763/30.07.2020г. на Директора на ТД Тракийска при Агенция
„Митници“. В жалбата се сочи, че в мотивите на атакуваното
решение нееднократно е отбелязано, че при направени запитвания до ТД „ГДО“ на
НАП, митническата администрация е уведомена, че „Брикел” ЕАД има ликвидни и
изискуеми задължения в големи размери. Сочи се, че от цитираната от оспореното
решение сума не може да се определи какъв е точният размер на ликвидните и
изискуеми задължения и на задълженията за задължителни осигурителни вноски,
като тези задължения не са обективирани във влязъл в сила данъчно ревизионен
акт. Заявява се, че основната дейност на дружеството е свързана с
производството на електрическа енергия и брикети и с оставяне в сила на
оспореното решение „Брикел” ЕАД няма да може да изплаща текущите си задължения
към НАП и Агенция Митници, тъй като основният доход на предприятието е свързан
именно с постъпленията от продажбата на произведената електрическа енергия.
Твърди се, че досега задълженията на дружеството, макар и със закъснение, са
били погасявани директно или с прихващания. Излагат се съображения, че в случая
следва да се има предвид, че невъзможността от погасяване изцяло на
задълженията е продиктувана от редица обективни фактори, като кризата,
настъпила в енергетиката, при което дружеството е ограничено в производството
си на електроенергия, а оттам и постъпващия паричен поток. Сочи се също, че
кризата е довела до изключително забавяне на разплащанията в сектора, до висока
междуфирмена задлъжнялост и като резултат – до затруднения в погасяването на
публичните задължения. Обосновава се и нарушение на принципа на несъразмерност
при издаване на оспореното решение. Моли се съда да отмени оспореното
решение.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв.П.Ж., който моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното решение като необосновано, неоснователно и постановено в разрез със закона. В представени по делото писмени бележки сочи, че от издадената от Териториална данъчна дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София документация, се установява, че влезлите в сила, по смисъла на чл.58, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.108, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.109 от ДОПК, окончателно установени публични задължения на „Брикел“ ЕАД, годни да послужат като фактическо основание за издаване на процесното Решение, реално представляват една малка част от задълженията на дружеството. Заявява, че останалите оповестени публични задължения са такива, по фактически невлезли в сила, по смисъла на чл.108 от ДОПК актове, които, макар и издадени или събирани от данъчните органи, все пак се подчиняват на общия принцип, че административните актове пораждат правно действие от момента на окончателното им установяване и влизането им в сила. Излага съображения, че в разрез със задълженията си по чл.35 от АПК, решаващият орган не е взел предвид всички обстоятелства от значение за случая и не е извършил преценка на всички ползи и вреди, които ще настъпят от последиците на процесното Решение, в качеството му на индивидуален административен акт, поради което се счита, че същото е издадено при грубо нарушение на принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК, без да е избрана най-благоприятната за дружеството, за гражданите, държавата и обществото възможност. Твърди, че вредите, които биха настъпили вследствие прекратяване дейността на предприятието са с изключително широк обхват и са огромни в паричен еквивалент, като същите ще засегнат грубо не само адресата на административния акт, но и правата и законните интереси на множество субекти от гражданския оборот, в това число на региона и на самата държавата като субект на права и задължения, като това засягане на интереси ще бъде в степен, много по-голяма от необходимото за целта, за която е издаден акта. Обосновава и немотивираност на оспорения административен акт, като сочи, че административният орган е изложил дълга хронология на кореспонденцията си с ТДД „ГДО“ – София и пространно е описал публичните задължения на дружеството във времето, но не е изложил мотиви по съществото на издавания от него административен акт, като според жалбоподателя е следвало да се изложат мотиви защо се приема, че с преустановяване дейността на дружеството ще се допринесе полза за фиска, държавата и обществото като цяло. Следвало е да се изложат мотиви относно същността на обществения интерес, който ще бъде защитен и задоволен с това Решение и който съизмерен с вредите, които ще настъпят след влизането му в сила, се явява толкова ценен, че оправдава настъпването на негативите. Излагат се и съображения за нецелесъобразност на оспорения акт и издаването му в несъответствие с целта на закона, което несъответствие се явява самостоятелно отменително основание по силата на чл.146, т.5 от АПК. Сочи се за нарушен и принципа за съразмерност, установен в разпоредбата на чл.6 от АПК, като административният орган в конкретния случай не е избрал най-благоприятната за дружеството, за гражданите, държавата и обществото възможност, което опорочава издаденото решение. Твърди, че целта на регламентираното в закона изискване за притежателят на Удостоверение за регистрация по чл.57а ал.1 т.2 от ЗАДС, като лице което произвежда електрическа енергия, да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, е защита на интересите на фиска и преследва дисциплиниращ ефект. При съпоставяне на целта, към която е насочен административният акт, с вредите, които биха настъпили за неговия адресат, държавата и обществото от изпълнението на акта, се налага извод за несъразмерност, доколкото ще бъдат засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според жалбоподателя противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл.6 от АПК – принципът на съразмерността. В жалбата подробно са посочени вредите, които биха настъпили като последица от изпълнението на оспореното решение.
Ответникът по
жалбата – Директор на Териториална дирекция Тракийска, в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото решение. В представени по делото писмени бележки
сочи, че законодателят е предвидил условия, на които трябва да отговаря едно
дружество, за да му бъде издадено или да продължи действието си вече издадено
удостоверение за регистрация, в случая по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС. Заявява,
че настоящия случай касае дружество, на което е било издадено такова
удостоверение, но е престанало да отговаря на нормативните изисквания на
чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС, т.е. при условие, че дружеството има задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, съгласно официална информация,
постъпила от НАП, ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, единствената
възможност, която предоставя законодателя е да бъде прекратено действието на
Удостоверението за регистрация. По отношение на изисканите доказателства, приложени
по делото, счита, че същите нямат отношение към спора, поради обстоятелството,
че към момента на постановяване на Решението на директора на ТД Тракийска,
дружеството е престанало да отговаря на изискванията на закона от една страна,
а от друга страна настоящото производство е такова, касаещо прекратяване
действието на удостоверение за регистрация, а не установяването и начина на
установяване за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Обосновава, че в приложеното писмо по преписката от НАП, ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“ е видно, че „БРИКЕЛ“ ЕАД има задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски в размер на 32 981 010лв., от които за данъци
4 166 482 лв. и за осигурителни вноски – 28 814 528 лв., като задълженията не
са по невлезли в сила актове и не са отсрочени или разсрочени. По отношение на
възраженията на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност,
прокламиран в чл.6 от АПК, счита, че неоснователно се смесват общи принципи.
Излага съображения, че е без значение размера на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, като при наличие на такива се предприема процедурата,
предвидена в закона, в настоящия случай прекратяване на удостоверението. Според
ответника Решението е мотивирано, както чрез съдържащите се в него фактически и
правни основания, така и чрез преписката, въз основа на която е издадено, като
процедурата по издаването му е изцяло спазена. Моли съда да отхвърли жалбата,
тъй като оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с целта
на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на
изискванията за форма на акта, и в съответствие с материалния закон. Претендира
юрисконсулстко възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че дружеството-жалбоподател притежава валидно Удостоверение за
регистрация № BG00300L0004/31.01.2007г. по чл.57а,
ал.1, т.3 от ЗАДС като лице, което произвежда електрическа енергия.
С Решение №РТД
3000-1844/32-220763/30.07.2020г. на Директор Териториална дирекция Тракийска,
на основание чл.58, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗАДС и чл.58, ал.2 ЗАДС, вр.
чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС, е прекратено действието на горепосоченото
Удостоверение предвид обстоятелството, че лицето има задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, поради което не отговаря на нормативните
изисквания на чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС.
Като мотиви за издаване на Решението са посочени
следните обстоятелства: На 28.01.2020г. е извършена проверка в
информационната система на НАП, при която е установено, че „БРИКЕЛ“ ЕАД има
задължения
към бюджета. С писмо на ТД Тракийска, от
ТД
Големи данъкоплатци
и осигурители гр.София е изискана актуална информация за наличието на ликвидни изискуеми данъчни
задължения и задължения за осигурителни вноски от „БРИКЕЛ“ ЕАД, с изключение на невлезли в сила
актове, както и разсрочени,
отсрочени или
обезпечени задължения. На 10.03.2020г. от
ТД на НАП ГДО е получено писмо с
информация, че към 11.02.2020г. „БРИКЕЛ“ ЕАД
има задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на 29 410 985.26 лева, от
които за
данъци - 4 342 699.27
лева и за осигурителни вноски - 25
068 315.99 лева, като посочените задължения не са по
невлезли в сила актове и
не
са
отсрочени
или разсрочени. Наложените
обезпечителни мерки по изпълнително дело 29100000519/2010
г.
са
в размер на
937 518.80 лева. С писмо от 10.03.2020 г.
на
ТД Тракийска, от ТД Големи данъкоплатци
и осигурители гр.София повторно е изискана актуална
информация за наличието
на ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения
за осигурителни вноски
от „БРИКЕЛ“ ЕАД, с изключение на невлезли в сила актове, както и отсрочени или обезпечени задължения.
На 27.03.2020г. от ТД на НАП ГДО е получено
писмо с информация, че към 27.03.2020г. „БРИКЕЛ“
ЕАД има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в
размер на 30 118 071 лева, от които за данъци - 4 295 397 лева и за осигурителни вноски
- 25 822 674 лева. Дружеството няма задължения по невлезли в сила
актове, както и такива, които са
отсрочени или разсрочени. Наложените
обезпечителни мерки по изпълнително дело 29100000519/2010 г. са в размер на 937 518.80 лева.
С писмо от 07.04.2020г. на ТД Тракийска,
„БРИКЕЛ“ ЕАД е
уведомено по реда на чл.26, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), че е започнало производство за прекратяване
действието на Удостоверения за регистрация с
№№ BG003000C0056,
BG003000S0006 BG003000L0004 на „БРИКЕЛ“
ЕАД, съгласно разпоредбите на чл.58, ал.1, т.3, буква
„а“ от ЗАДС, като писмото е получено от дружеството
на 21.04.2020г.
На 27.04.2020г.
при извършена проверка в
информационната система на НАП отново е установено, че „БРИКЕЛ“ ЕАД
има задължения към бюджета. „БРИКЕЛ“ ЕАД е депозирало молба от 27.04.2020г. на
ТД Тракийска, в която се
посочват разпоредбите на чл.3 и чл.4 от ЗМДВИВП (Закон за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г.,) като основание за удължаване
на срока на започната
процедура по прекратяване на действието на удостоверение за ОАКП BG003000E0198/20.11.2017г.
и регистрации с №№ BG003000C0056,
BG003000S0006 BG003000L0004
с един месец, считано от датата
на отмяна на извънредното положение.
Считано от 13.05.2020г. извънредното
положение е отменено и при установено
неизпълнение на изискванията на чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС, започналото
производство за прекратяване действието на
Удостоверение за регистрация с № BG003000L0004/31.01.2007г. по чл.57а,
ал.1, т.3 от ЗАДС,
издадено на „БРИКЕЛ“ ЕАД, като лице, което произвежда електрическа енергия,
е продължено.
С писмо от 02.06.2020г. на ТД
Тракийска, от ТД Големи
данъкоплатци и осигурители гр.София отново е изискана актуална
информация за наличието
на ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски от „БРИКЕЛ“ ЕАД, с изключение на
невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения. На 08.06.2020г. от ТД
на НАП ГДО е получено писмо, вх. № 32-160740 на ТД Тракийска, с информация, че към
03.06.2020г. „БРИКЕЛ“ ЕАД има задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски в размер на 32 981 010 лева, от
които за данъци -
4 166 482 лв. и за осигурителни
вноски – 28 814 528 лв. Посочените задължения
не са по невлезли в сила актове
и не са отсрочени или разсрочени. Наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело
29100000519/2010г. са в размер на 477 279 лева. На 23.06.2020г. при
извършена проверка в информационната
система на НАП отново
е установено, че „БРИКЕЛ“ ЕАД има задължения към бюджета.
С оглед на тези
обстоятелства административният орган е приел, че „БРИКЕЛ“ ЕАД има задължения
за данъци и задължителни
осигурителни вноски, поради което лицето
не отговаря на нормативните
изисквания на чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС, съгласно
които регистрирано лице по чл.57а,
ап.1, т. 1-3 може да бъде лице, което няма публични задължения, събирани от
митническите органи, данъчни задължения и
задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на
задължения по невлезли
в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечение. По
тези съображения е издадено оспореното в настоящото производство решение.
По настоящото административно дело са
представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната
преписка по постановяване на оспореното решение. Приложена е справка и
документи от Национална агенция за приходите – ТД на НАП ГДО относно
задълженията на Брикел ЕАД.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С оспорения
индивидуален административен акт е прекратено действието на Удостоверение за
регистрация по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС. Съгласно чл.57, ал.2 от ЗАДС искането
за регистрация се подава до директора на териториалната дирекция по
местонахождение на обекта преди започване на дейността, а според чл.58, ал.1 и
ал.2 от ЗАДС регистрацията се прекратява също от органа по чл.57, ал.2 с
издаването на решение. Следователно обжалваното Решение за прекратяване
действието на Удостоверение за регистрация по чл.57, ал.2 от ЗАДС е издадено от
материално и териториално компетентен административен орган – Директор на
Териториална дирекция Тракийска, в рамките на предоставените му законови правомощия.
Оспореното
решение е постановено в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прекратяване на действието на удостоверението за регистрация. Решението
е мотивирано, като в мотивите органът е посочил
фактическите основания за издаването му (регистрираното лице не отговаря на
изискванията за ЗАДС, поради наличие на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски) и правното основание за издаването на решението (разпоредбите
на чл.58, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗАДС и чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС), които
кореспондират помежду си. С оглед на това неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя за немотивираност на оспореното решение, като в този аспект
следва да се отбележи, че изрично в мотивите на акта са посочени документите,
получени от административния орган от ТД на НАП ГДО, въз основа на който е
направен извода за наличие на задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски.
Не се установяват
и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Правото на участие на
заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното
иницииране на производство за издаване на административен акт по чл.26 от АПК. Противно на изложеното в
жалбата актът е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Преди издаването му
три пъти е изисквана информация от ТД на НАП ГДО
– с писма от 10.03.2020г., 27.03.2020г. и 08.06.2020г., последното от който
след уведомяване на дружеството за започналото административно производство,
като след уведомяването е извършена и проверка в информационната система на
НАП. От всички получени от административния орган документи от ТД на НАП ГДО е
видно, че оспорващото дружество има задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, които задължения не са по невлезли в сила актове, както и
такива, които са отсрочени и разсрочени. В този смисъл не е налице соченото
нарушение на чл.35 от АПК, а доводите, с които се обосновава същото касаят
нарушения на принципна на съразмерност и ще бъдат разгледани при обсъждане на
съответствието на оспорения административен акт с целта на закона.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗАДС органът по чл.57,
ал.2 прекратява регистрацията по своя инициатива, когато регистрираното
лице не отговаря на изискванията по този закон. Едно от изискванията на закона,
представляващо предпоставка както за издаване, така и за отнемане на
удостоверението за регистрация, е посочено в чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС.
Съгласно този текст регистрирано лице може да бъде лице, което няма публични
задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за
задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила
актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
В разглеждания
случай посочените материално правни предпоставки за издаване на акта са налице.
От приложените към административната преписка писма от ТД на НАП ГДО се установява, че към 11.02.2020г. „Брикел“ ЕАД има
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на
29 410 985,26 лева, от които за данъци – 4 342 699,27 лева
и за осигурителни вноски – 25 068 315,99 лева, като посочените
задължения не са по невлезли в сила актове и не са отсрочени и разсрочени; към
27.03.2020г. „Брикел“ ЕАД има задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски в размер на 30 118 071 лева, от които за данъци – 4 295
394 лева и за осигурителни вноски – 25 822 674 лева, като посочените
задължения не са по невлезли в сила актове и не са отсрочени и разсрочени; към
03.06.2020г. „Брикел“ ЕАД има задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски в размер на 32 981 010 лева, от които за данъци – 4 166 482
лева и за осигурителни вноски – 28 814 528 лева, като посочените
задължения не са по невлезли в сила актове и не са отсрочени и разсрочени. За
посочените задължения е образувано изпълнително дело.
От изискана
служебно от съда справка е видно, че към 20.11.2020г. по образуваното
изпълнително дело задълженията „Брикел“ ЕАД са в общ размер на
38 479 029,52 лева, от които главница 26 188 790,28 лева,
лихва 12 284 039,24 лева и нелихвоносна главница – 6 2000 лева. В
справката е посочено също, че задълженията по влезли в сила актове са в размер
на 209 758,99 лева, задълженията по подадени от лицето декларации са в
размер на 37 476 394,16 лева, а задълженията към външни искатели,
присъединени към изпълнителното дело са съгласно влезли в сила наказателни
постановления и актове за установяване на публични държавни вземания в размер
на 792 876,37 лева, като няма отсрочени и разсрочени задължения.
Горепосочените
обстоятелства не бяха оборени в хода на настоящото производство. От тях се
установява по безпорен начин, че в случая са налице основания по чл.58, ал.1,
т.3, б. „а“, вр. чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС за прекратяване на регистрацията от
органа издал удостоверение за регистрация по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС.
„Брикел“ ЕАД не отговаря на изискванията на закона да няма данъчни задължения и
задължения за задължителни осигурителни вноски. Неоснователни се явяват
доводите на жалбоподателя, че окончателно установените публични задължения,
годни да послужат като фактическо основание за издаване на процесното решение,
реално представляват една малка част от задълженията на дружеството, тъй като
само задълженията за задължителни осигурителни вноски към 03.06.2020г. са над
28 000 000 лева, като в сравнение с предходни месеци същите се
увеличават. Тези задължения са по подадени от лицето декларации и са
установени, макар и чрез предварителен способ. Освен това, за разлика от
редакцията на текста на чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС – ДВ, бр. 94 от 2012г., в
сила от 30.11.2012г., където е предвидено, че задълженията следва да са
ликвидни и изискуеми, сега действащата редакция на разпоредбата не предвижда
наличието на ликвидност и изискуемост на задълженията като предпоставка за
регистриране, респ. за прекратяване на регистрацията. С оглед на това,
законосъобразно е прието от ответника, че са налице основанията за прекратяване
на действието на Удостоверението за регистрация на дружеството по чл.57а, ал.1,
т.3 от ЗАДС, като постановеното решение е съобразено с материалния закон изцяло.
Противно на
доводите в жалбата не е необходимо задълженията да се обективирани във влязъл в
сила ревизионен акт, тъй като същите може да са дължими и по подадени
декларация, какъвто е разглеждания случай с оглед посоченото в изисканата от
съда от ТД на НАП ГДО справка, от която се
установява, че задълженията по подадени от дружеството декларации са в размер
на 37 476 394,16 лева. Неоснователни са и твърденията на
жалбоподателя, че дружеството погасява публичните си задължения, тъй като всяка
последваща справка от ТД на НАП ГДО сочи, че тези задължения се увеличават.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на жалбоподателя относно явната несъразмерност на административния
акт с легитимната цел и противоречието му с целта на закона въз основа на
мотивите, изложени в жалбата. Принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК предвижда, че административният акт не може да засяга права и законни
интереси в по – голяма степен от най – необходимото
за целта, за която актът се издава, но последния задължително трябва да
отговаря на първо място на закона. Ако законът предвижда, че регистрирано лице,
което произвежда електрическа енергия може да бъде такова, което няма данъчни
задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на
задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или
обезпечени задължения, очевидно целта на закона е да не се регистрират
задължени към държавата субекти, а на регистрираните – да се прекратява
действието на издаденото удостоверение за регистрация. Това не би могло да се
приема като нарушаване на принципа на съразмерност, тъй като този принцип на
практика изисква административният орган да действа по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, но спазвайки закона. Обратното – издаване или
непрекратяването на действието на удостоверението на регистрация на лице, което
има данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, за да
не бъдат засегнати негови права и законни интереси, би довело в първия случай
до издаването на незаконосъобразен акт, а във втория, какъвто е настоящия – до
действия на административния орган в разрез с нормативно предписания му начин,
т.е. в несъответствие с предписаното му от закона действие при обвързана
компетентност. Вярно е, че в позитивното право след приемане на АПК се
акцентира върху универсалния характер на изискването за съобразяване на всеки
акт на администрацията с целта на закона, независимо дали актът е издаден при
оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Но в случая посочените в
жалбата множество вреди, които биха настъпили при евентуалното преустановяване
на дейността на предприятието в следствие на прекратяване на действието на
удостоверението за регистрация, не сочат несъобразяване на издадения акт с
целта на закона. Увреждането на фиска, поради невъзможността на дружеството да
заплаща данъчните си задължения е налице и при работещо предприятие, тъй като
задълженията му се увеличават, а не намаляват. При наличие на задължения в
размер на над 28 000 000 лева на дружеството към 03.06.2020г. само за
осигурителни вноски, които също се увеличават във времето, в значителна степен
се засягат и осигурителните права на работещите в предприятието. Наличието на
тези обстоятелства сочат на извод за издаване на административния акт в
съответствие с целта на ЗАДС, чиито норми са с ясно изразен императивен
характер.
По тези съображения съдът намира, че
Решение №РТД3000-1844/32-220763/30.07.2020г. на Директора на ТД Тракийска при
Агенция „Митници“ е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и
при липса на съществени процесуални нарушения, както и в съответствие с целта на
закона. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Брикел“
ЕАД – Гълъбово срещу Решение №РТД3000-1844/32-220763/30.07.2020г. на Директора
на ТД Тракийска при Агенция „Митници“, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД –
Гълъбово, ЕИК: *********, да заплати на Агенция Митници – гр.София, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: