РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Хасково , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Елена П. Драганова
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20205640101936 по описа за 2020 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК. Образувано е по искова молба от Р. Г. А. с
която е предявен отрицателен установителен иск (чл. 124, ал.1, пр.3 ГПК), срещу
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.
Ищцата твърди, че е потребител, с клиентски номер **********, на електроенергия,
доставяна й от ответника на адрес: гр. Х., ул. ************, с измервателна точка (ИТН)
4163333. На 27.01.2020г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили
проверка и констатирали, че електромерът й отчитал с грешка. Вследствие на това й
коригирали сметката за ел. енергия за периода от 05.12.2019г. до 27.01.2020г., като
допълнително й била начислена сумата от 1737,63 лева с ДДС, за което била издадена
фактура №**********/03.09.2020г. Поддържа се, че посочената сума е недължима, тъй като
ищцата не била потърсена и информирана за проверката и не е присъствала при изготвяне
на констативен протокол от същата, а такъв протокол не й е изпратен в срока по чл. 49, ал. 4
от ПИКЕЕ или след това. Твърди се също, че извършената корекция на сметката е
неправомерна, тъй като от страна на ответника не било изпълнено законовото му
задължение да регламентира в общите условия на договорите си с крайните потребители ред
за уведомяване на клиентите съгласно правилата на чл. 104а, ал.2, т.5 и чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1737,36 лева с
ДДС, представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
минал период - от 05.12.2019г. до 27.01.2020г., за обект, находящ се в гр. Х., с измервателна
точка 4163333 и с клиентски номер **********, за която е издадена фактура
№**********/03.09.2020г. Претендират се и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва
1
иска, като твърди, че корекционната процедура е извършена в съответствие с правилата
(ПИКЕЕ), приети въз основа на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Претендира
разноските по производството.
В съдебно заседание и двете страни, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представители, като ищцата предварително е депозирала молба за даване ход на делото в
нейно отсъствие, в която е взела отношение по насрещно твърдените факти и по
доказателствата. Ответникът също е депозирал молба, но след приключване на съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване, с оглед което съдържанието й следва а се
счита за ирелевантно за решаването на спора.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Между страните е налице правен спор, възникнал по повод издадена от ответника –
на ищцата фактура за дължима сума от 1737,36 лева, което е обосновало правният интерес
на ищцата да предяви процесния отрицателен установителен иск.
При този вид искове, за разлика от всички останали видове, основанието (чл.127, ал.1,
т.4 ГПК) не е индивидуализиращ ги белег. Ето защо правото, което е предмет на иска, се
отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на
всички възможни до приключване на устните състезания негови основания, разбирани като
конкретни юридически факти, способни да породят това право, и които ответникът следва
да въведе в процеса.
От отговора на исковата молба става ясно, че ответникът счита за основание на
твърдяното свое право на вземане за фактурираната сума от 1737,36 лева - приетите
съобразно чл.83, ал.2 от ЗЕ „Правила за измерване на количеството електрическа енергия“
/ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., и в сила от 04.05.2019г.
На първо място следва да се изясни, че ПИКЕЕ нямат нито предназначението, нито
годността да породят спорното право, а само косвено определят измеренията му - доколкото
служат за изчисление на количество ел. енергия, чиято цена е размера на вземането.
Реалното основание да се претендира правото на вземане по отношение цената на
конкретния вид стока е „сделка с ел. енергия“ (чл. 91 от ЗЕ), която представлява договор за
продажба на ел. енергия (виж чл. 11, т.4 от Правила за търговия с електрическа енергия
(ПТЕЕ)). Страни по този договор са ищецът – като краен клиент (чл.92, т.4 от ЗЕ), и
крайният снабдител на ел. енергия (чл.92, т.2 от ЗЕ), а не ответникът. Това е неоспоримо не
само с оглед редакцията на разпоредбите на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ и §1 т.27г и т.2а от ДР на ЗЕ,
а и с оглед тези на чл. 15, ал.1 и ал.2, т.3 от ПТЕЕ.
Между ищеца (като краен клиент) и ответника (като оператор на
електроразпределителна мрежа – чл. 92, т.6 от ЗЕ) съществува друго, различно, макар и
свързано с горепосоченото, правоотношение - договори за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа (виж чл.11, ал.3 вр. с чл.14, ал.2, т.1 от
ПТЕЕ), по което обаче ответникът няма право на преки вземания спрямо ищеца (арг. от чл.
98в от ЗЕ във вр. с чл. 14, ал.3 и чл. 28 от ПТЕЕ). В този смисъл са и самите общи условия
на ответника, съгласно чл.8, ал.2 от които „…Заплащането на дължимите суми за пренос от
Клиентите се извършва към Крайния снабдител - „ЕВН България Електроснабдяване” АД;“
Във връзка с обсъжданата разлика между описаните правоотношения е важно да се
посочи и разпоредбата на чл.113а, ал.6 от ЗЕ, съгласно която – „Операторът на
електроразпределителната мрежа в комуникациите си и при използване на търговската си
2
марка не създава объркване по отношение на отделната си идентичност от частта на
вертикално интегрираното предприятие, осъществяваща доставки на електрическа
енергия.“
Объркване обаче явно е налице у ответника при тълкуването на чл. 56 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ – „В случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Съгласно §1 т.41а, буква
„а“ от ДР на ЗЕ „Ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице - ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа;“
В чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ се има предвид алтернативата именно на лицето „доставчик
на електрическа енергия“, или - краен снабдител ( виж §1 т.28а, буква „а“ от ДР на ЗЕ), а не
ищеца – снабдяван краен битов клиент.
Затова в чл. 56, ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено, че „Ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал. 1.“ – което напълно кореспондира и на разпоредбата на чл.28, ал.2 от
ПТЕЕ – „Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.“
Поради същата причина в чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е предвидено, че „Преизчислените
количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена (само) на електрическата енергия за покриване
на технологичните разходи…“ – защото такъв е видът разходи на оператора на
електроразпределителната мрежа, които подлежат на заплащане от снабдителя. Докато по
договора за продажба крайният битов клиент не дължи на снабдителя/доставчика си само
тази компонента от цената на потребената ел. енергия. В тази връзка - особено съществено е
да се отбележи, че видно от заглавието им ПИКЕЕ са правила за изчисление „на
количеството“, а не на стойността/цената на електрическата енергия. Тоест с разпоредби
като тази на чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ не може да се „заместват“ регулираните цени за
продажба на ел.енергия, касаещи крайния клиент.
Едва в разпоредбата на чл. 56, ал.4 от ПИКЕЕ се говори вече за различен вид фактура
- каквато доставчикът издава на ползвателя – краен клиент, по цени на ел. енергията по
тарифи.
В обобщение се налагат следните изводи:
С оглед установеното и неоспорено от ищцата (съгласно подадената от нея молба вх.
рег. № 84/27.01.2021г. по описа на съда – л.28) измерване от електромера й с грешка извън
допустимата – ответникът, в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа,
след като е изчислил неотчетеното количество ел.енергия съобразно чл.50, ал.1, буква „а“ и
чл.54 от ПИКЕЕ, е следвало на основание чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ да издаде фактура за
стойност, съобразена с чл. 56, ал.3 ПИКЕЕ - на крайния снабдител (или съответния друг
доставчик – ако крайният клиент е избрал друг), в качеството му на ползвател на мрежата, а
не на ищцата – краен битов клиент.
3
Ответникът е фактурирал преизчислени количества ел. енергия за неправилен
адресат. Той няма право спрямо ищцата на вземане за така фактурираните преизчислени
количества ел. енергия. Ответникът изобщо не е страна по договора за продажба на ел.
енергия, от който произтича задължение на ищцата за заплащане на цена на потребена, но
неотчетената ел. енергия. Право да претендира такава цена има единствено продавачът по
този договор, който според ЗЕ може да е крайният снабдител (чл. 98а от ЗЕ), или друг
избран доставчик на пазара по свободно договорени цени.
Предвид всичко гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск следва
да бъде уважен като основателен, а обсъждането на наведените от страна на ищцата доводи
се явява безпредметно.
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени претендирани от нея
разноски, чийто размер и реално извършване се установява от приложените по делото
Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане/вносно бележка. Разноските
за държавна такса следва да бъдат редуцирани - от платените 70 лв. - на реално дължимите
69,49 лв. - съобразнно цената на иска и чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК. Както беше отбелязано – молбата на ищеца, с която е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е подадена след приключване
на устните състезания, но освен това и възражението е неоснователно, доколкото хонорарът
от 400 лв. не надвишава значително изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ минимум
от 351,61 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. "*****" № **, че Р. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. Х., ул. „*****“ №**, не му
дължи сумата от 1737,36 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена стойност,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за минал период – от 05.12.2019 г. до 27.01.2020 г., за обект, с
клиентски номер **********, с ИТН № 4163333, за което е издадена фактура №
**********/03.09.2020г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П. ул. "******" № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Г. А. с
ЕГН ********** и адрес: гр. Х., ул. „******“ №**, сумата от 469,49лв., представляваща
направени разноски по делото, от които 400 лв. – адвокатски хонорар и 69,49 лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен /п/ не се
съд – Хасково:чете.
4
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
5