РЕШЕНИЕ
№ / 2011 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, Граждданско отделение, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, през две хиляди и единадесета година, в
състав, в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Христова
след
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2486 по опис на ВОС за 2010 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 487 от 18.04.2011 г. съдът е разрешил спор по
същество, но липсва произнасяне по въпроса за направените по делото и
претендирани от страните разноски. С молба вх. рег. № 14 101 от 02.05.2011
г. пр. представител на ответницата претендира за присъждане на разноски, като
сочи, че с тази претенция съдът е сезиран с отговора на исковата молба и със
списък на разноските, представен в последното по делото съдебно заседание.
Препис от исконето е изплатено на пр. представител на ищеца, който в
определения от съда срок не е депозирал писмен отговор. В молба вх. рег. №
15 766 от 16.05.2011 г. пр. представител на ищеца, твърди, че съдът не се е произнесъл по
искането за присъждане на лихва в частта в която искът му е уважен и моли за
допълване на непълно решение и за произнасяне по разноските в тази част от претенцията.
Препис от молбата е връчен на ответната страна и в отговор вх. рег. №
17 014 от 27.05.2011 г. пр. представител на ответницата оспорва молбата
като неоснователна.
Съдът след като се запозна със становищата на страните,
приема, че молба вх. рег. № 14 101 от 02.05.2011 г. е с правно основание
чл. 248, ал.1 пр. първо от ГПК, а молба с рег. № 15 766 от 16.05.2011 г. е
с правно основание чл.250 от ГПК. Двете молби са допустими, като депозирани от
процесуално легитимирани лица с установен по делото правен интерес и в
сроковете педвидени в процесуалните норми.
По същество на молбата с вх. рег. № 14 101 от
02.05.2011 г. с правно основание чл.
248, ал.1 пр. първо от ГПК, съдът намира следното:
В производството пред първа инстанция, ответницата е
представлявана от пр. представител в лицето на адв. Галя M. от ВАК, на която е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Предевяният слещу
доверителката на адв. M. иск е частично уважен за сумата от 11 244.78 лева
и отхвърлен за следните суми – 100 лева и 1 330 евро. Претенцията за
присъдждане на разноски е своевременно направена с отговора на исковата молба и
е представен списък на разноските според съдържанието на който се претендира
сумата от 1000 лева като разход за адвокатско възнаграждение. Писменият отговор
е подписан от страната и макар да
съдържа изявление за присъждане на разноски. Уважаването на това искане е
поставено в зависимост от наличието на писмено доказателство за действително
направен разход. Такова е прието като доказателство на стр. 112 от делото и
представлява договор за правна помощ, от съдържанието на който се установява,
че е заплатена сумата от 1000 / хиляда/ лева. Претенцията към ответницата е в
общ размер от 13 938.28 лева, от които е уважена претенция за сумата от
11 244.78 лева. Ответната страна има право да претендира от ищеца разноски
в производствмото в размер съответен на частта в която искът е отхвърлен,
поради което претенцията е основателна до сумата от 193.24 лева.
По молбата с вх. рег. № 15 766 от 16.05.2011 г.
Предпоставки за уваважаване на претенцията за допълване на непълно решение са -
страната да е поискала от съдъ да се произнене по висящ спор и съдът да е
пропуснал да разреши този спор. В настоящия случай, ищецът твърди, че с
претенцията с правно основание чл. 55 от ЗЗД е съединел искане за присъждане на
законна лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решенията с които
сделките са обявени за нищожни и е възникнало задължението на ответницата да върне
даденото по договорите. Такова искане действително се съдържа в искова молба,
озаглавена като насрещна и депозирана през ВРС на 20.11.2009 г. В решението
липсва произнасяне по това искане. С решение № 487 от 18.04.2011 г., съдът е
осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 244.78 лева, която
сума ищецът е заплатил при сключване на унижожен договор обективиран в нот. акт
№ 25/2009 г. Унижожаемостта на сделката
е факт от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 8210 по опис на ВРС за
2010 г. , т.е. от 15.12.2010 г. От тази
дата ответницата дължи лихва върху присъденото с решението по настоящото дело
сума.
Претенцията за присъждане на разноски в полза на ищеца и
в тежест на ответницата е неоснователна, поради това, че липсва доказателство за действително извършен разход и липсва списък
на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСЪЖДА Е.Д.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. К.М. с ЕГН ********** ***, действаща със
съгласието на попечителя си М.Н.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 193.24 лева,
представляващи направените по делото разноски за азвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, и ОТХВЪРЛЯ искането в частта над присъдената
до претендираната сума от 1000 лева, съобразно списък на разноските, представен
в открито съдебно заседание,проведено на 22.03.2011 г. като неоснователно.
ОСЪЖДА А. К.М. с ЕГН ********** ***, действаща със
съгласието на попечителя си М.Н.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Х. с
ЕГН ********** ***, законна лихва върху сумата от 11 244.78 / единадасет хиляди двеста четиридесет и
четири точка осемдесет и осем / лева, считано от 15.12.2011 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: