Присъда по дело №1073/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 10
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20231200201073
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
СъдебниРосица Джорова

заседатели:Илия Самаров
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ
характер № 20231200201073 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата ,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. А. А., роден на *** в гр.С., ****, с ЕГН
**********, за виновен в това, че на 04.06.2022 г., около 14:30 часа, в
заведение, находящо се в гр. С., ул.С., в джобовете на дрехите си и в раницата
си, е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1
от Закона за културното наследство, представляващи движими културни
ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.З от Закона за културното наследство,
които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по глава
VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство, както и
разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и
разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел
V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на
идентификацията на движимите културни ценности и за водене на регистри на
движимите културни ценности / обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021г./, с която е
1
отменена Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности и в
изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за културното наследство, а именно общо 421
(четиристотин двадесет и един) археологически обекта на обща стойност 1646
(хиляда шестстотин четиридесет и шест) лева, както следва:
40 /четиридесет/ броя бронзови монети - Елинистическо монетосечене,
края на IV в. до началото на I в. пр. Хр. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст, с единична стойност 8 /осем/ лева за всяка
монета и на обща стойност 320 / триста и двадесет/ лева;
63 /шестдесет и три/ броя бронзови монети - Римско централно и
провинциално монетосечене от нач. на I в. пр. Хр. до края на III в. със силно с
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична
стойност 5 /пет/ лева за всяка монета и на обща стойност 315 /триста и
петнадесет/ лева;
150 /сто и петдесет/ броя медни монети - Късноримско монетосечене от
нач. на IV в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст с единична стойност 0,50 ст./ петдесет
стотинки/ за всяка монета и на обща стойност 75 лева;
54 /петдесет и четири/ броя медни монети - Късноантично и
средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 /три/ лева и
на обща стойност 162 / сто шестдесет и два/ лева;
24 /двадесет и четири/ броя медни монети - Късноантично и
средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 /три/ лева за
всяка монета и на обща стойност 72 / седемдесет и два/ лева;
31 /тридесет и един/ броя бронзови и медни монети - Римско централно
монетосечене от III в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст, с единична стойност от 1/един/ лев за всяка
монета и на обща стойност 31/тридесет и един/ лева;
23 /двадесет и три/ броя бронзови и медни монети - Късноримско,
византийско средновековно монетосечене от края на IV в. до XII в. със силно
2
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност
3 /три/ лева за всяка монета и на обща стойност 69 /шестдесет и девет/ лева;
21 /двадесет и един/ броя бронзови и медни монети - Византийско и
средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 2 /два/ лева за
всяка монета и на обща стойност 42 /четиридесет и два/ лева;
2 /два/ броя бронзови монети - Римско бронзово централно
монетосечене I — II в. със силно износен релеф, корозия по повърхността с
единична стойност 20 /двадесет/ лева за всяка монета и на обща стойност 40
/четиридесет/ лева;
8 /осем/ броя сребърни денари - Римско централно сребърно
монетосечене I-III в. с единична стойност 60 /шестдесет/ лева за всеки денар и
на обща стойност 480 /четиристотин и осемдесет/ лева;
3 /три/ броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст на единична стойност 5 /пет/ лева за всяка
монета и на обща стойност 15 /петнадесет/лева;
- 1 /един/ брой бронзова монета — Римско монетосечене I в. пр. Хр. -
I в. със силно износен релеф, налепи от пръст на стойност 20 /двадесет/ лева;
1 /един/ брой медна монета — Византийско монетосечене IX-X в. със
силно износен релеф и налепи от пръст на стойност 5 /пет/ лева, поради което
и на основание чл.278 ал.6, предл.2, алт.2 от НК, във вр. с чл.36 и чл.54 от НК
му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9(девет) месеца, което,
на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
НА основание чл. 278, ал. 7 от НК отнема в полза на Държавата вещите,
предмет на престъплението, подробно описани по-горе, намиращи се на
съхранение и отговорно пазене в Регионалния исторически музей -
гр.Благоевград, предадени с приемо - предавателен протокол от 21.06.2022 г.
на вещото лице Н. Х..
НА основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК постановява да бъдат върнати
на собственика им Г. А. А., с посочена по-горе самоличност, 54 (петдесет и
четири) бр. банкноти с номинал 50 (петдесет) лева, в общ размер на 2700 (две
3
хиляди и седемстотин) лева, обозначени като веществени доказателства –
обект №12, предадени на съхранение в банкова касета в „ОББ“ АД - гр.София,
клон Мария Луиза.
НА основание чл 189, ал. 3 от НПК и чл.190, ал.2 от НПК осъжда
подсъдимия Г. А. А., с посочена по- горе самоличност, да заплати сторени по
делото разноски, а именно:
в съдебното производство разноски в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Окръжен съд – Благоевград - в размер на 95.43
(деветдесет и пет и четиридесет и три стотинки)лева;
на досъдебното производство разноски в полза на Държавата и по сметка
на МВР - в размер на 639 ( шестстотин тридесет и девет) лева, както и по
5 (пет) лева, общо 10 лв. - такси за служебно издаване на 2 бр.
изпълнителни листове.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд -
гр.София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


/неразделна част от присъда №10/12.03.2025 г., постановена по НОХД №1073/2023
г. по описа на Окръжен съд – Б./

М О Т И В И:


Постъпил е Обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Б.
срещу Г. А. А. от гр.Б., ул. А.Л.№*, с ЕГН **********, във връзка с
извършено деяние, квалифицирано като престъпление по чл.278, ал.6,
пр.2, алт.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло внесения ОА.
Намира, че с оглед събраните по делото доказателства обвинението е
доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да признае
подсъдимия за виновен. Моли, при индивидуализация на наказанието
съдът да приеме, че престъплението е осъществено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, доколкото се касае за деец
с обременено съдебно минало, както и големият брой археологически
обекти - 421 на брой. Ето защо предлага да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“около средния, предвиден в санкционната част
на разпоредбата на чл.278, ал.6 НК. , което да бъде изтърпяно
ефективно.
По отношение на иззетите в хода на производството пари в
размер на 2700 лева, доколкото не се установило същите да са
свързани с престъпната дейност на подсъдимия счита, че следва да
бъдат върнати.
Защитата на подсъдимия оспорва фактическата обстановка
такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Заедно с това счита, че не е налице хипотезата на престъпния
състав, посочен в ОА. Наведени са доводи в насока, че в разглеждания
казус липсвали доказателства относно това кога са придобити
процесните вещи, за да се твърди от ОП, че подсъдимият не е
извършил всичко необходимо за регистрация на тези движими
ценности в законоустановения срок по ЗКН, който е цитиран в
обвинителния акт. Било установено единствено това, че на конкретна
дата в А. били открити вещи, приобщени като доказателства по
делото.
Сочи се, че в хода на ДП обвинението се опитвало да събира
1
доказателства, че дейността на подсъдимия касаела т.нар. иманярска
дейност, като в хода на съдебните прения прокурорът поставил
въпроса за някакво предходно осъждане, което касаело металотърсач.
Поддържа се, че по начина, по който на ДП бил проведен
разпита на свид.Х. Х., показанията на същия били опорочени и
следвало да бъдат изключени от доказателствената маса. Свидетелят
бил задържан за срок от 24 часа със съответна заповед, издадена в
14.50 ч. на 04.06.2022г. и в късните часове - 00.10 часа , съгласно
протокола бил извършен съответния разпит на Х. Х., в който разпит
същият се опитвал да обясни, че А. му се похвалил, че с металотърсач
е търсил, намерил, съответно стара, сребърна монета, която струва
около 1000 лева и т.н. Доколкото към онзи момент Х. е бил в друго
процесуално качество, независимо, че по-късно не бил привлечен като
обвиняем, показанията му не следвало да бъдат кредитирани
Защитата намира, че доколкото съществували срок и ред за
регистрация на процесните вещи и след като приема, че държането е
само и конкретно на тази дата, знанието относно това кога са били
придобити същите не следвало да бъде във вреда на подс. А.. Нямало
как да се прави аналогия с предходно негово дело, по което е имало
намерени веществени доказателства, които са били върнати към онзи
момент, за да се твърди, че е налице и субективен елемент на
престъплението и да се предлага на съда от прокурора да бъде
наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, което
същият да изтърпи ефективно.
Липсвали доказателства и за това, че към инкР.инираната дата А.
е извършвал каквато и да било нерегламентирана търговска дейност с
такива ценности. Ето защо и нямало как да се твърди, че същият
упражнявал такава дейност по занятие. Освен това съобразно
експертното заключение, само част от вещите имали антична
стойност.
Настоява се, че в разглеждания случай нямало как субективният
елемент на деянието да е осъществен, тъй като не били събрани
безспорни доказателства, че веществените доказателства, иззети от
подс. А., са се намирали в продължителен период от време в него.
При липса на безспорни факти и обстоятелства относно това
откога процесните вещи се намирали във фактическо владение на
подсъдимия, единствено правилно според защитата било да се
постанови съдебен акт, с който същият да бъде признат за невинен.
В условията на алтернативност се моли съда да наложи друго,
2
различно от „лишаване от свобода“ наказание - „пробация“, която по
никакъв начин нямало да попречи на по-нататъшния живот на Г. А..
Подсъдимият, който по същество не оспорва фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не се признава за виновен. Процесните вещи притежавал отдавна,
поради което и не счита, че не е извършил нещо нередно.
За да постанови присъдата си, Окръжният съд прие за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Подсъдимият Г. А. е роден на *** г. в гр.Б., с постоянен адрес в
гр.Б., ул. А.Л.№*, **** с В. К.а Д.а в гр.С., обл.Б., район П.Х. ***.
Към настоящия момент подсъдимият е осъждан за извършени
разнородни престъпления от общ характер.
От дълги години Г. А. проявявал интерес към нумизматиката.
През 2010 г. същият отправил заявление с вх.№ Н-3-3/08.04.2010 г., за
идентификация и регистрация по реда на ЗКН и Наредба № Н-
3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности /отм./ на общо 5943 бр.
монети и 662 бр. антични предмети, подробно описани в приложение
№ 1 към писмо изх.№ ИС-05-392/04.01.2023 г. на Р. - Б.. По този повод
на А. било издадено удостоверение № 3/14.04.2010 г. от Р. гр.Б., в
уверение на това, че е подал заявление за идентификация и
регистрация по §5, ал.1 от предходните и заключителни разпоредби
на ЗКН на посочени в същото движими археологически обекти.
Впоследствие подсъдимият не представил в Р.-гр.Б. изисканата от
музея фотодокументация, нито на електронен, нито на хартиен
носител, поради което и не бил сключен договор между подс. А. и Р.-
гр.Б. за идентификация на описаните в заявлението му движими
археологически обекти /монети и антични предмети/. По тази причина
последните не били идентифицирани и вписани в Регистъра на
движимите културни ценности, идентифицирани от Р. гр.Б.,
собственост на физически и юридически лица.
На 04.06.2022 г., около 14:35 ч., от дежурния диспечер на
Национален телефон 112 в ОДЧ в РУ на МВР - гр.С. бил получен
сигнал за размяна на монети с нумизматична стойност между две
лица, седнали на маса в заведение, находящо се в гр.С., бул. С.№*
/бившата телевизионна база/. Във връзка с получения сигнал към
мястото били насочени полицейски служители - свидетелите С. Г. и Б.
Ц.. При пристигането си в заведението, последните установили
подателя на сигнала - свид. К. М., който им посочил лицата, за които
3
сигнализирал. В изпълнение на служебните си задължения полицаите
установили самоличността на седящите на маса в заведението -
подсъдимия Г. А. А. от гр.Б. и свид. Х. Т. Х. от с.П.. При извършената
на място проВ. Х. Х. предал с протокол за доброволно предаване
намиращите се в него вещи, както следва: 3 бр. метални предмети с
различна форма, сиви на цвят и 1 бр. метално парче, по-малко по
размер, сиво на цвят. За предадените вещи свид. Х. пояснил, че
същите са му дадени от покойния му дядо. При изследването на
предадените доброволно предмети по надлежния ред, чрез
съответната експертиза, се установило, че вещите не са движими
културни ценности.
На подсъдимия Г. А. бил извършен обиск и изземване в
неотложни случаи с последвало съдебно одобрение, в хода на който А.
изразил желание, обективирано в съответния протокол и предал
намиращите се в джобовете на дрехите си и раницата си старинни
вещи /наподобяващи монети, бижута и парична сума/, описани в
протокола, както следва:
Обект № 1- 1/един/ брой кутия от крема сирене с надпис
„PHILADELFIA“, съдържаща в нея общо 310/триста и десет/ броя
обекти с различна форма и размер, наподобяващи монети или части от
такива, като сред тези обекти има две монети - едната с надпис ,,2-
DEUTSCHE MARK“ , а втората с надпис „10 SCHILLING“ -
запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите на разследването
като обект № 1;
Обект № 2 - Полиетиленово пликче с херметическо затваряне,
съдържащо 24/двадесет и четири/ броя обекти с различна форма и
размер, наподобяващи монети или части от такива, запечатани в бял
хартиен плик и обозначени за нуждите на разследването като обект №
2;
Обект № 3 - 1/един/ брой кутия от цигари марка “SOBRANIE“ с
намиращи се в нея, поставени в полиетиленово пликче / станиол/ 54
/петдесет и четири/ обекти с различна форма и размер, наподобяващи
монети или части от монети- запечатани в хартиен плик и обозначени
за нуждите на разследването като обект №3;
Обект № 4 - 1/един/ брой полиетиленов плик с поставени в него
21/двадесет и един/ обекти с различна форма и размер, наподобяващи
монети или части от монети, запечатани в бял хартиен плик и
обозначени за нуждите на разследването като обект № 4;
Обект № 5 - 15/ петнадесет/ броя обекти с различна форма и
4
размери, наподобяващи монети или части от монети, от които
10/десет/ броя обекти поставени в полиетиленови пликчета с
херметизиращо закопчаване, като тези 10 обекта са от бял метал,
всички запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите на
разследването като обект № 5;
Обект № 6 - 2/два/ броя обекти с различна форма и размери,
наподобяващи монети, запечатани в хартиен плик и обозначени за
нуждите на разследването като Обект № 6;
Обект № 7- 33 /тридесет и три/ броя обекти, представляващи
старинни монети от бял метал, запечатани в хартиен плик и
обозначени за нуждите на разследването като обект № 7;
Обект № 8 - 10 /десет/ броя монети от бял метал, от които 8
/осем/ броя са български юбилейни монети и 2 /два/ броя монети са
със скоба за закачане, тип медальон, запечатани в хартиен плик и
обозначени за нуждите на разследването като обект № 8;
Обект № 9 - 17/седемнадесет/ броя обекти, от които 16 броя
български и чуждестранни монети и един обект, наподобяващ
старинна монета, запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите
на разследването като обект № 9;
Обект № 10-25 /двадесет и пет/ обекта, представляващи
различни накити, запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите
на разследването като обект № 10;
Обект № 11 - 2/два/ броя синджири със закачени на тях накити,
запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите на разследването
като обект №11.
След предаването на горепосочените вещи бил извършен и обиск
на подс. А., при който в носената от него раница и портмоне се
намерили и иззели 54 бр. /петдесет и четири броя/ банкноти с
номинал от по 50 лева, общо 2700 / две хиляди и седемстотин лева/,
запечатани в хартиен плик и обозначени за нуждите на разследването
като обект № 12.
В протокола за обиск и изземване в неотложни случаи с
последвало съдебно одобрение подс.Г. А. посочил, че доброволно
предадените от него обекти /от обект № 1 до обект № 11/ са лично
негови и нямат старинна стойност, притежавал ги повече от 30 години,
тъй като бил колекционер. Горепосоченият протокол за обиск и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
04.06.2023г., е одобрен с определение № 226/05.06.2022г. по чнд №
393/2022г. по описа на Окръжен съд Б..
5
Иззетите веществени доказателства били огледани и
фотографирани, с приложени по делото фотоалбуми.
След намирането и изземването на посочените вещи - старинни
монети, накити и синджири, на 04.06.2022 г., в условията на
неотложност и с последвало съдебно одобрение, било извършено и
претърсване и изземване на апартамент в жилищна кооперация,
находяща се в гр. С., р-н П.Х. № 36, ет. 3, ап. 8, обитаван от Г. А. А. и
собственост на В. К.а Д.а /живуща на семейни начала с Г. А./. Видно
от съставения протокол от 04.06.2022 г., при извършеното действие по
разследването на горепосочения обект, не били намерени и иззети
предмети, забранени от закона.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-
археологическа и нумизматична експертиза се установява, че от
предоставените за изследване обекти (веществени доказателства
обозначени като Обект № 1, Обект № 2, Обект № 3, Обект № 4, Обект
№ 5, Обект № 6, Обект № 7, Обект № 8, Обект № 9, Обект № 10 и
Обект № 11, съгласно горепосочения протокол за обиск и изземване
от 04.06.2022 г.), 421 бр. от тях, представляващи бронзови или медни
монети или сребърни денари, притежават статут на движими културни
ценности, като общата им стойност е в размер на 1646 лв. Почти
всички обекти са със силно износен релеф, корозия по повърхността и
налепи от пръст, като само един обект от тях е в добро състояние.
Нито един от посочените веществени доказателства нямат статут на
национално богатство. Изследваните 421 на брой обекти
представляват археологически обекти, съгласно Закона за културното
наследство /ЗКН/, в чийто чл.7, ал.1 е посочено, че културна ценност е
нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и
дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за
индивида, общността или обществото и има научна или културна
стойност. Съгласно чл.7, ал.З от ЗКН културни ценности са и
фрагменти от археологически или други предмети, които са в
разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на
предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима
културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат
определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация,
но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при
необходимост.
Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКН, според научната и културната
област, към която се отнасят движимите културни ценности са:
археологически — движими вещи, открити в земята, на повърхността
6
и или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са
обект на археологията.
Съдебно-археологическата и нумизматична експертиза е
установила, че изследваните обекти притежават статут на движими
културни ценности и представляват археологически обекти, а именно:
40 броя бронзови монети - Елинистическо монетосечене, края на
IV в. до началото на 1 в. пр. Хр. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст, с единична стойност 8лева за всяка
монета и на обща стойност 320 лева;
63 броя бронзови монети - Р.ско централно и провинциално
монетосечене от началото на I в пр. Хр. до края на III в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична
стойност 5 лева за всяка монета и на обща стойност 315 лева;
150 броя медни монети - КъсноР.ско монетосечене от началото
на IV в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст с единична стойност 0,50 ст. за всяка
монета и на обща стойност 75 лева;
54 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 лева
и на обща стойност 162 лева;
24 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 лева
за всяка монета и на обща стойност 72 лева;
31 броя бронзови и медни монети - Р.ско централно
монетосечене от III в. до края на V в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична стойност от 1
лев за всяка монета и на обща стойност 31 лева;
23 броя бронзови и медни монети - КъсноР.ско, византийско
средновековно монетосечене от края на IV в. до XII в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична
стойност 3 лева за всяка монета и на обща стойност 69 лева;
21 броя бронзови и медни монети — Византийско и
средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична
стойност 2 лева за всяка монета и на обща стойност 42 лева;
2 броя бронзови монети - Р.ско бронзово централно
7
монетосечене I - II в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността с единична стойност 20 лева за всяка монета и на обща
стойност 40 лева;
8 броя сребърни денари - Р.ско централно сребърно монетосечене
I-III в. с единична стойност 60 лева за всеки денар и на обща стойност
480 лева;
3 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст на единична стойност 5
лева за всяка монета и на обща стойност 15 лева;
1 брой бронзова монета — Р.ско монетосечене I в. пр. Хр. -1 в.
със силно износен релеф, налепи от пръст на стойност 20 лева;
1 брой медна монета - Византийско монетосечене IX-X в. със
силно износен релеф и налепи от пръст на стойност 5 лева.
Същевременно всички гореописани 421 броя археологически
обекти, притежаващи статут на движими културни ценности, не са
идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в глава VI,
раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство, както и
разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/,
както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл. 9 до
чл. 18/ и Раздел V /чл. 26 и чл. 27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021г. за
реда за извършване на идентификацията на движимите културни
ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /
обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021г./, с която е отменена Наредба № Н-
3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности и в изпълнение на
разпоредбите на §5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за културното наследство.
Видно от заповед рег.№339зз-201/0406.2022 г. на полицейски
орган при РУ на МВР – гр.С. е, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е било разпоредено задържането на Х. Т. Х. , с ЕГН-
**********, за срок от 24 часа, като лицето е било освободено на
05.06.2022 г. в 09.05 ч.
Според справка за характеристични данни от 19.02.2024 г. на РУ
на МВР – гр.С., Г. А. живее на съпружески начала с В. Д.а. Същият
работи като контрольор в бензиностанция Л.о. в гр.С..
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а
именно: показания на свидетелите С. Г., , Б. Ц., Г. Г. и К. М.;
8
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение; протокол за обиск и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение; докладни
записки; протокол за доброволно предаване; протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми; приемо -
предавателен протокол от 21.06.2022 г. ; справки за съдимост и за
характеристични данни на подс. А.; експертно заключение на съдебно
- археологическа и нумизматична експертиза; писмо изх.№ ИС-05-
392/04.01.2023 г. на Р. - гр.Б., ведно с приложения; писмо изх.№ ИС-
05- 144/05.05.2023 г. на Р. -гр.Б.;; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, и автобиография на Г. А..
При обсъждане на събраните гласни доказателства
(свидетелските показания) съдебният състав намира, че същите могат
да бъдат обособени условно в две групи.
Към първата от тях следва да бъдат отнесени показанията на
свидетелите- полицейски служители : С. Г., Б. Ц. и Г. Г.. Съдът счита,
че като логични, последователни, подробни, вътрешно
непротиворечиви и подкрепящи от останалия доказателствен
материал, следва да кредитира същите, с изключение на онази част от
показанията на свид. Г., в която се възпроизвеждат данни, придобити
при осъществяване на полицейска беседа с подс.А., поради наличие
на законова забрана за това. В изпълнение на служебните си
задължения тези свидетели са извършили проВ. на място в
заведението (Г. и Ц.), а и по-късно са присъствали в сградата на РУ на
МВР – гр.С.(Г.), но не като част от разследващия полицейски екип,
като пряко са възприели и подробно описват обстановката, вида на
намерените и иззети по делото вещи, включително инкР.инираните
монети, техният приблизителен брой, поведението на подсъдимия по
време на извършване на процесуално-следствените действия. Бе
отчетено и обстоятелството, че тези свидетели не се намират в
никакви отношения със страните по делото, при което същите могат и
дават безпристрастни и правдиви показания.
Във втората група попадат показанията на свид. К. М. и свид.Х.
Х..
По отношение на свид.Х. съдът съобрази това, че към момента
на провеждане на разпита в хода на ДП, същият е бил задържан с
полицейска заповед за 24 часа. Заедно с това, видно от протокол с
дата 05.06.2022 г., Х. е бил разпитан през нощта (разпитът е започнал
в 00.10 ч. и приключил в 00.35 ч.), без да са изложени съображения
относно това кое е наложило провеждането му в тази част на
9
денонощието (аргумент от чл.138, ал.1 от НПК). При това положение
съдебният състав намира, че не следва да кредитира изцяло
показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП и приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Определено към 05.06.2022 г. по отношение на Х. са били предприети
действия от страна на полицията – отвеждане в сградата на МВР –
гр.С.; задържане за 24 часа във връзка с разглеждания казус, като
съгласно протокол от 04.06.2022 г. (вж.л.35 ДП), лицето е предало
доброволно общо 4 метални предмета с различна форма, сиви на цвят.
Т.е към онзи момент на провеждане на разпит като свидетел, Х. Х.
определено е бил поставен в неспецифична ситуация – задържан,
разпитван късно през нощта, а заедно с това е следвало да даде
показания по отношение на случай, в който е участвал пряко заедно с
подсъдимия Г. А.. Поради всичко това съдът намира, че заявеното от
Х. по отношение на обстоятелствата, споделени му от Г. А. ( че
подсъдимият имал метал-детектор и се занимавал иманярство; че в
края на 2021 г.му показал стара сребърна монета на стойност 1000
лв.), не може да послужи за установяване на определени
обстоятелства, както и за обективна проВ. на други доказателства, тъй
като свидетелят е бил заинтересован в голяма степен да интерпретира
определени събития в своя полза. Ето защо и съдебният състав
кредитира показанията на този свидетел единствено относно датата,
часа и мястото на срещата с подс.А., пристигането на полицейските
служители на място, както и най-общо вида и количеството на
вещите, които били открити у подсъдимия в заведението.
Свид. К. М. е лицето, което е подало сигнал до полицията,
касаещ дейността на подсъдимия и свид. Х. в заведението на
ул.“Свобода“ в гр.С. на 04.06.2022 г. Поради констатиране на
съществени противоречия между показанията на този свидетел,
дадени в хода на съдебното следствие с тези на ДП, както и поради
това, че същият заяви, че не си спомня определени важни
обстоятелства, на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т. 1 и т.2, пр.2
от НПК, съдът прочете протокол за разпит на свидетел от 04.06.2021
г., л.4, ДП №247/2022 г. Като логични, последователни и
непротиворечащи на останалите доказателства по делото, в частност
на показанията на свидетелите – полицейски служители, съдебният
състав кредитира заявеното от К. М. именно на инкР.инираната дата.
Заедно с това съдът не дава вяра на твърденията на този свидетел в
съдебно заседание, че друго лице, което не познава, му поискало
личния му телефон и от него се обадило на полицията, като по този
10
начин на последната било съобщено за размяна на монети в
процесното заведение между подс.А. и свид. Х.; че не М., а друг
посочил на пристигналите в заведението полицаи масата, на която
били седнали подсъдимия и Х., както и че в протокола за разпит от
04.06.2022 г. били вписани обстоятелства, които К. М. не бил заявявал.

Съдът счита, че следва да кредитира изцяло заключенията на
съдебно - нумизматична експертиза, тъй като същата е обоснована,
подробно мотивирана и не съдържа неизяснени въпроси. В хода на
съдебното следствие вещото лице отговори и на множество
допълнителни въпроси с изискуемата се яснота и задълбоченост.
Следва да бъдат кредитирани без изключение и подробно
изброените по-горе писмени доказателства, доколкото настоящата
инстанция намира, че в основната си част същите са съставени в
съответната форма от компетентни органи при стриктно спазване на
законовите изисквания.
Съдебният състав, при преценката на останалия събран
доказателствен материал по делото, не констатира съществени
противоречия и несъответствия, които следва да бъдат обсъждани
допълнително. Ето защо приема, че в своята съвкупност посочените
по-горе гласни(извън некредитираните части), писмени и веществени
доказателства следва да формират възприетите от съда за установени
факти и обстоятелства по делото.
При така установеното във фактическо отношение съдът намира,
че с деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.278, ал.6, предл.2,
алт.2 от НК.
Същият, на 04.06.2022 г. около 14:30 часа в заведение, находящо
се в гр. С., ул.С.№*, в джобовете на дрехите си и в раницата си, е
държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146,
ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими
културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.З от Закона за
културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за
културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел
II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в
Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от
Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на
идентификацията на движимите културни ценности и за водене на
11
регистри на движимите културни ценности / обн. ДВ, бр.17 от
26.02.2021г./, с която е отменена Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда
за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими
културни ценности и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното
наследство, а именно общо 421 археологически обекта с обща
стойност 1646 лв., както следва:
40 броя бронзови монети - Елинистическо монетосечене, края на
IV в. до началото на 1 в. пр. Хр. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст, с единична стойност 8лева за всяка
монета и на обща стойност 320 лева;
63 броя бронзови монети - Р.ско централно и провинциално
монетосечене от началото на I в пр. Хр. до края на III в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична
стойност 5 лева за всяка монета и на обща стойност 315 лева;
150 броя медни монети - КъсноР.ско монетосечене от началото
на IV в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността, налепи от пръст с единична стойност 0,50 ст. за всяка
монета и на обща стойност 75 лева;
54 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 лева
и на обща стойност 162 лева;
24 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 лева
за всяка монета и на обща стойност 72 лева;
31 броя бронзови и медни монети - Р.ско централно
монетосечене от III в. до края на V в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична стойност от 1
лев за всяка монета и на обща стойност 31 лева;
23 броя бронзови и медни монети - КъсноР.ско, византийско
средновековно монетосечене от края на IV в. до XII в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична
стойност 3 лева за всяка монета и на обща стойност 69 лева;
21 броя бронзови и медни монети — Византийско и
средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно
износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична
стойност 2 лева за всяка монета и на обща стойност 42 лева;
12
2 броя бронзови монети - Р.ско бронзово централно
монетосечене I - II в. със силно износен релеф, корозия по
повърхността с единична стойност 20 лева за всяка монета и на обща
стойност 40 лева;
8 броя сребърни денари - Р.ско централно сребърно монетосечене
I-III в. с единична стойност 60 лева за всеки денар и на обща стойност
480 лева;
3 броя медни монети - Късноантично и средновековно
монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф,
корозия по повърхността, налепи от пръст на единична стойност 5
лева за всяка монета и на обща стойност 15 лева;
1 брой бронзова монета — Р.ско монетосечене I в. пр. Хр. -1 в.
със силно износен релеф, налепи от пръст на стойност 20 лева;
1 брой медна монета - Византийско монетосечене IX-X в. със
силно износен релеф и налепи от пръст на стойност 5 лева.
От обективна страна подсъдимият А. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.278, ал.6, предл.2
алт.2 от НК, а именно - държане на повече от три археологически
обекти /421 броя старинни вещи/, представляващи бронзови монети,
медни монети и сребърни денари, които съхранявал и държал в
джобовете на дрехите си и в раницата си, като посочените обекти са се
намирали във владение на Г. А., която фактическа власт упражнявал
на инкР.инираната дата - 04.06.2022г., около 14:30 ч. в гр.С., в
заведение, находящо се на ул. С.№*, без да е необходимо нейното
демонстриране, време или цел на държане. Посочените обекти
представляват движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и
ал.З от Закона за културното наследство, които обаче не са
идентифицирани и регистрирани по съответния за това ред - този по
глава VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство,
както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до
чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл.
9 до чл. 18/ и Раздел V /чл.26-чл.27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за
реда за извършване на идентификацията на движимите културни
ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /
обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2021г./, с която е отменена Наредба № Н-
3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на
регистъра на движими културни ценности и в изпълнение на
разпоредбите на §5 и §6 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за културното наследство.
13
В настоящия случай посочения престъпен състав е реализиран,
тъй като за довършване на престъплението е достатъчно подс.А. да е
упражнявал фактическа власт върху археологическите обекти, за
които не са били изпълнени законовите изисквания за тяхната
идентификация и регистрация.
Налице са и всички останали елементи на престъпния състав.
Според текста на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното
наследство (ЗКН) "археологически обект" са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност,
на сушата и под вода, за които основни източници на информация са
теренните проучвания. Съгласно чл.7 ал.1 ЗКН „културна ценност“ е
нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и
дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за
индивида, общността или обществото и има научна или културна
стойност“.
Чл.2а, ал.1 от ЗКН императивно сочи, че културните ценности и
археологическите обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН,
произхождащи от територията и акваторията на Република България,
са публична държавна собственост. Поради това същите подлежат на
идентификация и регистрация по реда, посочен в чл.96, 97, 98 от ЗКН
и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности. Съгласно цитираните разпоредби на ЗКН идентификацията
е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или
материално свидетелство съответства на критериите за културна
ценност, както и неговата класификация и категоризация извършена
по съответния законов ред.
Съдът приема, че подсъдимият е държал инкР.инираните вещи,
доколкото от събрания доказателствен материал безспорно се
установява, че същите са били в негово владение за период от време,
който му е предоставял възможност да се разпорежда с тях. Общият
брой на тези предмети е над 3 ( 421 бр.).
Както бе посочено и по-горе всички изброени археологически
обекти, които е държал в себе си подс.А., не са били идентифицирани
и регистрирани по реда на чл. 96-99 от ЗКН и съгласно този,
предвиден за извършване на идентификация на движимите културни
ценности, предвиден в Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
14
вината пряк умисъл. Подс.А. е съзнавал, че същият упражнява
фактическа власт върху повече от 3 бр. археологически обекти с
историческа и нумизматична стойност, представляващи движими
културни ценности и съставляващи публична държавна собственост,
които не е идентифицирал и регистрирал по съответния ред.
Не може да бъде споделено становището на защитата, че в
разглеждания случай поради липса на виновно поведение,
подсъдимият следвало да бъда оправдан. Напротив, установената по
делото фактическа обстановка позволява да се направи категоричен
извод, че у Г. А. е била налице ясна представа за всеки един от
посочените по-горе елементи от състава на престъплението. Впрочем
самият подсъдим не отрича факта на притежаване на процесните
вещи и то от дълги години. Ето защо и така направеното възражение
следва да бъде отхвърлено изцяло.
Неоснователна е и позицията на защитата, че настоящият казус
имал отношение с предходен такъв ( от 2020 г.), поради което и
резултатът следвало да бъде същият – постановяване на оправдателна
присъда. В тази насока следва да бъде отбелязано, че според
действащият НПК съдът постановява съдебния си акт единствено въз
основа на сбраните и проверени лично от него в съдебно заседание
факти и обстоятелства. Ето защо не могат да бъдат предмет на
обсъждане в настоящото производство материали, събрани в хода на
друго дело.
Необосновано се явява и становището на защитника, че следвало
да бъде постановена оправдателна присъда и поради това, че липсвали
доказателства за извършвана от подсъдимия нерегламентирана
търговска дейност с такива ценности към инкР.инираната дата. Ето
защо и нямало как да се твърди, че същият упражнявал такава дейност
по занятие. Освен това съобразно експертното заключение, само част
от вещите имали антична стойност. В тази връзка следва да се
отбележи, че предметът на актуалното обвинение по отношение на Г.
А. не включва и търговия с антични предмети. А що се касае до
последното възражение, то същото не е съобразено с установената по
делото фактическа обстановка и е в явно противоречие с изводите на
назначената по делото експертиза.
При индивидуализацията на наказанието съдебният състав
съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 278, ал. 6, пр. 2 от НК, за извършеното от
подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от
15
свобода до 6 години и глоба от 3000 до 15 000 хиляди лева. Също така
по преценка на съда може да бъде наложено и наказание конфискация
до 1/2 от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
Съдът намира, че по настоящето дело не са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК за замяна на
предвиденото наказание лишаване от свобода с наказание пробация
така, както предлага защитата. В тази връзка се отчете, че добрите
характеристични данни, както и изминалия сравнително дълъг период
от време от извършване на деянието не представляват многобройни
смечкчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на
закона. Същевременно не е налице и изключително такова . Ето защо
и не може да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание от 3 месеца лишаване от свобода, се оказва в случая
несъразмерно тежко.
По реда на чл. 54, ал. 1 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства: добрите
характеристични данни – работи; грижи се за семейството си;
изминалия сравнително дълъг период от време от извършване на
деянието до постановяване на присъдата; образцовото процесуално
поведение на А., както и това, че същият е с недъг на ръката. Като
отегчаващи съдът приема големия брой на държаните археологически
обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред - общо 421 бр., тяхната относително висока пазарна стойност от
1646 лв., както и предходните осъждания на подсъдимия –3 на брой (
като по първите две от общо 5 осъждания лицето е било
реабилитирано). Тези данни сочат, че подсъдимият е с относително
висока степен на обществена опасност, а наложените му до този
момент наказания не са постигнали целите, предвидени в закона.
При съществен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът наложи на Г. А. наказание „лишаване от свобода“
за срок от 9 месеца, чието изтърпяване постанови да бъде
осъществено при първоначален „общ“ режим съгласно нормата на
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и наказание „глоба“ в размер на 5000
лв..
Съдът намира, че на подсъдимия не следва да бъде наложено и
предвиденото в цитираната норма на НК- чл. 278, ал.6, пр. 3 от НК
наказание конфискация до 1/2 от имуществото на виновния, както и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, тъй като счита, че в
случая същото би се явило явно несправедливо.
16
С така определените по вид и размер наказания ОС намира, че в
оптимална степен ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенции.
На основание чл. 278, ал. 7 от НК съдът постанови отнемане в
полза на Държавата на вещите, предмет на престъплението, подробно
описани по-горе, намиращи се на съхранение и отговорно пазене в
Регионален исторически музей - гр. Б..
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК постанови да бъдат
върнати на собственика им Г. А. А. 54 бр. банкноти с номинал 50 лева,
в общ размер на 2700 лева, обозначени като веществени доказателства
– обект №12, предадени на съхранение в банкова касета в „ОББ“ АД -
гр.София, клон Мария Луиза.
НА основание чл 189, ал. 3 от НПК и чл.190, ал.2 от НПК осъди
подсъдимия Г. А. да заплати сторени по делото разноски, а именно:
- в съдебното производство - в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Окръжен съд – Б. - в размер на 95.43
лева;
- на досъдебното производство - в полза на Държавата и по
сметка на МВР - в размер на 639 лева, както и по 5 лева, общо 10 лв. -
такси за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
С тези мотиви се постанови присъдата.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни