№ 607
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110203450 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. Л. П.,-ЕГН **********, гр.Варна, ***, срещу
Наказателно постановление № 297/02.07.2021 г. на Зам. кмета на Община - Варна, с което
за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.
178е. от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, като не се навеждат
1
твърдения и искания.
В съдебно заседание, въз. П., редовно призована, не се явява, и не се представлява
по делото. Депозирала е „Жалба“ в която моли съда за отмяна на постановлението като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
упълномощен процесуален представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2021 г., около 16:10 часа, от служители на "Общинска полиция" ОД
МВР - Варна, свидетелите Й.П. и Х.Ч., изпълняващи служебните си задължения като
полицаи в горепосочената структура, било установено, че лек автомобил марка "Мерцедес" с
рег. № В 83-94 ВА е паркирал върху тротоара в гр. Варна, на ул. "Иван Аксаков" пред № 39.
Автомобилът бил бил паркиран по протежението на тротоара, непосредствено пред гараж.
Поради горното св. Ч. пристъпил към съставяне на АУАН на въззивника за нарушение н а
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в който посочил, че е паркирал лекия автомобил на тротоар, с което
създава пречки и опасност за останалите участници в движението. АУАН, серия Е, бл. №
0001359/18.06.2021 г. бил надлежно връчен на въззивника, която след запознаване със
съдържанието му го подписала, като вписала като възражение, че автомобилът е бил със
запален двигател и тя е разговаряла по мобилния си телефон.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тя не е депозирала писмени възражения по
съставения и АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел
изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от
ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от същия закон определил на възз. П. административно
наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 03.08.2021 г.,
2
като на 10.08.2021 г. тя е депозирала жалба срещу него.
В хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан св. Х.Ч. -
актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло. Свидетелят си спомня за случая,
като посочва, че автомобилът на възз. е бил изцяло паркиран на тротоара. Допълва, че при
самата проверка възз. П. се е държала арогантно с извършващите и проверката.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН,
справка за собственост на МПС, заповеди и др. които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно
приложените по делото заповеди на кмета на Община - Варна.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
3
при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна,
поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал
върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това и съдът
не споделя възражението в жалбата, че е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че правилно АНО е приел,
че въззивника е извършила нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, тъй като на посочената в
АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирал горепосочения товарен автомобил върху
тротоар, на необозначени за целта места, с което е създал пречки за преминаване на
пешеходците. Въззивникът не е ангажирал доказателства, че на посочената дата и място
автомобилът му не е бил паркиран там. Не ангажирал доказателства и че друго лице е
паркирало процесното МПС. Визираната като нарушена материалноправна норма на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението
и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства
с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Видно от текста на цитираната правна норма същата регламентира възможността
за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това.
Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.)
паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на
оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които
не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за
преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя
места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и
престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които
превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото
да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и
паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата.
4
В случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна по силата
на § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Доказателства, че
мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на пътя за паркиране не са
ангажирани. От друга страна по несъмнен начин в хода на съдебното производство от
събраните писмени и гласни доказателства е установено, че автомобилът на възз. се е
намирал върху тротоара, а последният не е измежду местата определени за паркиране.
Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговия тонаж, в случая е
ирелевантно, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място
определено от собственика на пътя, какъвто не е настоящия случай.
От показанията на полицейския служител се установява, че превозното средство
на възз. е било паркирано на тротоара.
Съдът намира, че автомобилът, управляван от въззивника не е имал
характеристиката на " престояващ" съгласно т. 44 на § 1 на ДР на ППЗДП, според която "
престояващо ППС" е ППС, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието на водача.
Безспорно е, че когато едно превозно средство е паркирано на тротоара, то създава
пречки за преминаването на пешеходци по него, като без значение дали в конкретния пътен
участък има интензивно движение на пешеходци и дали могат да се движат по другия
тротоар. Нещо повече обстоятелството, че конкретното превозно средство е затруднило
преминаването на пешеходците е видно дори от приложената по делото фотоснимка, която
изобразява пешеходец, принуден да се движи по пътното платно, поради наличието на
паркираното върху тротоара превозно средство.
Затова съдът намира, че правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 178е.
от ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водач, който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното
административно наказание: "Глоба" от 50.00 /петдесет/ лв. е в минималния размер,
предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен
от възможност да го ревизира. Правилно е бил определен и субектът на
нарушениетовъззивникът като водач на МПС.
5
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да паркира върху тротоар.
Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение не само към закона, но и към останалите
участници в движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по
тротоара е било затруднено от паркирания там автомобил.
Съдът намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата
на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
закона, като зачита правата и на другите участници в движението.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на Община – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на наказващия орган не е направено своевременно –
на 16.09.2021 г., т.е след провеждане на о.с.з по делото на – 15.09.2021 г. Това мотивира
съда да не присъди юрисконсултско възнаграждение .
От страна на въззивника не се претендират разноски. „Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски“. Същото е неоснователно и се
отхвърля от съда.
6
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 297/02.07.2021 г. на Зам. кмета на
Община Варна, с което на КР. Л. П.,-ЕГН **********, *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е. от ЗДвП и е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7