№ 1733
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10630/04.06.2024 г. по гр.д. № 51083/2023 г. по описа на
СРС, 87 състав, са уважени обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ, предявени от ищеца С. С. Х., ЕГН **********, срещу ответника
„Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК *********, за признаване за
незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 29-119/24.08.2023 г.
на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Специалист, сигурност“ в ответното дружество и за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е
останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 17 468
лв. за периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
1
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 3200 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
СРС сумата от 858,72 лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „Ентейн Сървисиз
(България)“ ЕООД.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита,
че не са налице формални нарушения в заповедта за уволнение, а процедурата
по КТ е била спазена. Поддържа, че изводът на съда за немотивираност на
заповедта е неправилен. Излага съображения, че ищецът е бил наясно с
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и че е действал
виновно, демонстрирайки неуважително поведение. Така мотивиран, моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу
направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни.
Поддържа, че не е доказано нарушение на трудовата дисциплина. Излага
съображения за допуснати в заповедта за уволнение формални нарушения,
препраща към съображенията си в исковата молба. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 12.09.2023 г.,
депозирана от ищеца С. С. Х., с която са предявени срещу ответника
„Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със
Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист,
2
сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно
уволнение, в общ размер на 17 468 лв. за периода от 25.08.2023 г. до
25.02.2024 г. (размерът и периодът са уточнени с молба от 09.10.2023 г.), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По делото са приети следните писмени доказателства:
Трудов договор от 27.01.2021 г. с работодател „ДжиВиСи Сървисиз
(България)“ ЕООД и служител С. С. Х., по силата на който последният е
назначен на длъжност „Специалист, сигурност“. Уговорено е, че договорът
влиза в сила на 01.02.2021 г. и е с неограничен срок.
Длъжностна характеристика на длъжността „Специалист, сигурност“.
Съобщение за нарушение и покана за предоставяне на обяснения с
дата 09.08.2023 г., с която С. Х. е поканен да даде обяснения във връзка с
констатирано на 15.06.2023 г. нарушение на трудовата дисциплина.
Обяснения от С. Х. във връзка с горната покана.
Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с
която е наложено на С. Х. наказание „Дисциплинарно уволнение“ и е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Копие от Трудова книжка на ищеца.
По делото е прието като писмено доказателство и Доклад с информация
относно характера на извършените нарушения и времевия период на
извършването им, озаглавено „Доказателство № 1“, като в отговора на
исковата молба е посочено изрично, че същото представлява Приложение № 1
към заповедта за уволнение.
Приети по делото са Правилник за вътрешния трудов ред и Кодекс за
поведение на ответното дружество, Извадка с данни за завършен на
19.09.2022 г. модул за електронно обучение относно Кодекса за поведение на
ответното дружество от С. Х., както и Извадка с данни за отсъствия на С. Х.
от работа за периода от 24.07.2023 г. до 24.08.2023 г. Същите писмени
доказателства са придружени от превод на български език.
По делото е приобщено като писмено доказателство Удостоверение от
3
НАП, от което е видно, че С. Х. не е декларирал данни за доходи от трудови,
извънтрудови или друг вид правоотношения, доходи от наеми или други
източници за периода от 25.08.2023 г. до момента на справката – 10.04.2024 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като основателността им е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти:
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна
трудово правоотношение и прекратяване на трудовото правоотношение
посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена
законовата процедура – изискани са писмени или устни обяснения от
работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е
наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или
служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно
нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е
съответно на това нарушение;
4
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно
уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват
възстановяването, ако твърди да има такива;
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно
уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период,
което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника,
поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец
преди уволнението от ответника.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита
срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани
искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата
отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му
осъществява автоматично промяна в материалните отношения между
страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна
сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение
№ 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на
ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
На първо място следва да се посочи, че ответното дружество „Ентейн
Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК *********, и „ДжиВиСи Сървисиз
(България)“ ЕООД, ЕИК *********, с което е сключен трудовият договор с
ищеца, са едно и също дружество. Това обстоятелство не е спорно, а и се
установява от служебно извършена справка в Търговския регистър.
На следващо място, не е спорно по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства – Трудов договор от 27.01.2021 г., в
сила от 01.02.2021 г., че между същите е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът въззиваем е назначен на
длъжност „Специалист, сигурност“. Съгласно чл. 21 от договора служителят е
длъжен да изпълнява всяко едно задължение, определено и описано в
длъжностната характеристика, като са изброени редица конкретни задължения
5
на служителя, свързани с точното изпълнение на задълженията му по чл. 125 и
126 КТ. В приетата по делото длъжностна характеристика, отнасяща се до
длъжността „Специалист, сигурност“, приложима за ищеца въззиваем, също
са посочени в детайли отговорностите на служителя, свързани с изпълнението
на служебните му функции.
По делото не се спори също, че процесното трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното
дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ.
Заповедта е издадена от Р.М.Д.К., управител на ответното дружество,
който съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, т.е. има
правомощия да налага дисциплинарни наказания, поради което въззивният
съд намира, че е спазена разпоредбата на чл. 192 КТ.
В Решение № 50110 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 3215 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, върховните съдии посочват, че „под
открИ.е на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира
узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина –
установени субект на нарушението, време и място на извършването му,
съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна,
които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, съдът заключава, че
извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат
открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на
възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по
повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и
довеждане до знанието на работодателя на констатациите от
възложените проверки“. В същия смисъл са Решение № 60202 от 10.11.2021
г. по гр. д. № 3965 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение,
Решение № 206 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 978 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д.
№ 2590 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, и много
други.
6
В Решение № 207 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 1123 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, е посочено, че „Именно в рамките на
двумесечния срок от открИ.ето на нарушението, т.е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази
връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му,
както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или
служителя“.
Твърдение, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е спазен, е направено още с
исковата молба, а в решението си първоинстанционният съд не се е
произнесъл по оплакването. В отговора на въззивната жалба въззиваемият е
препратил към съображенията си, изложени в исковата молба. В този смисъл –
Решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 2590 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
По делото се установява категорично, че нарушението е открито на
15.06.2023 г. Това обстоятелство е посочено в самата заповед за уволнение от
24.08.2023 г., в съобщението за нарушение и покана за предоставяне на
обяснения от 09.08.2023 г., а в отговора на исковата молба тази дата се посочва
изрично от ответника. При тези обстоятелства двумесечният срок за налагане
на дисциплинарно наказание съгласно чл. 194, ал. 1 КТ би изтекъл на
15.08.2023 г.
В отговора на исковата молба е посочено, че за периода от 24.07.2023 г. до
28.07.2023 г. (5 работни дена) ищецът въззиваем е използвал платен годишен
отпуск, както и за периода от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. (3 работни дена).
Това обстоятелство се установява и от представената извадка от системата на
ответното дружество, съдържаща данни за отсъствията на С. Х. от работа за
периода от 24.07.2023 г. до 24.08.2023 г.
Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
При съобразяване на горното съдът стига до извода, че за периода от
24.07.2023 г. до 28.07.2023 г. (5 дена) двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е
7
спрял да тече, поради което същият е следвало да изтече на 20.08.2023 г. – ден
неделя, а от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. служителят отново е бил в
законоустановен отпуск, поради което срокът за налагане на дисциплинарното
наказание е изтекъл на 24.08.2023 г.
Заповедта за уволнение е изготвена и връчена на 24.08.2023 г., т.е. в
рамките на законоустановения срок, поради което потестативното право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е било преклудирано и
възражението на ищеца се явява неоснователно.
На ищеца въззиваем са поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
със съобщението за нарушение и покана за предоставяне на обяснения от
09.08.2023 г., като му е предоставен срок до 11.08.2023 г. в 14:00 часа да
депозира такива. Служителят е предоставил на работодателя обяснения на
14.08.2023 г., които са взети предвид в мотивите на заповедта за уволнение.
Константна е практиката на ВКС по въпроса за срока, който
работодателят предоставя на работника или служителя за даване на писмени
или устни обяснения, който следва да бъде разумен, съобразен с конкретните
специфики на нарушението и с възможностите на работника или служителя
да вземе отношение по всяко от съображенията на работодателя – така
Решение № 159 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 563 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. д.
№ 7086 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 272 от 03.10.2014 г.
по гр. д. № 145 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 106 от
25.04.2013 г. по гр. д. № 698 / 2012 г. на Върховен касационен съд и др.
Макар в настоящия случай даденият от работодателя срок за писмени
обяснения да е двудневен и сравнително кратък, то депозирането на обяснения
в предоставения срок, с които са обсъдени всички нарушения, констатирани от
работодателя, или, както е в случая, макар и депозирани по-късно от дадения
от работодателя срок, но въпреки това взети предвид при налагането на
дисциплинарното наказание, следва да се приеме, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и санкцията на чл. 193, ал. 2 КТ
не следва да се прилага – така Решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
По отношение на мотивираността на процесната заповед въззивният съд
приема следното:
8
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Това са задължителните реквизити, наличието на които обуславя
редовност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Нормата е
императивна и липсата на който и да е елемент от заповедта нарушава
правото на защита на работника или служителя и е основание за отмяна на
уволнението.
В заповедта са посочени нарушителят – ищецът въззиваем;
нарушението – комуникиране по неподходящ начин, използвайки чатовете на
Microsoft Teams, официалният канал за комуникация на работодателя, чрез
използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и хомофобски
съобщения; кога е открито – на 15.06.2023 г., но не и кога е извършено
(посочване има само в поканата за даване на обяснения, в която е посочено, че
нарушенията са извършени в периода 27.03.2023 г. до 09.08.2023 г., датата на
поканата, а по отношение на времето на извършване заповедта препраща към
Приложение № 1, неразделна част от нея); наказанието – дисциплинарно
уволнение; законният текст, въз основа на който се налага – чл. 195, ал. 1 вр.
чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл. 22, т. 3, пр. посл. и чл. 25, т. 4, пр. посл.
от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, Кодекса на
поведение на Ентейн, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, при спазени
изисквания на чл. 189, ал. 1 и 2 и чл. 193, ал. 1 КТ и в срока по чл. 194, ал. 1
КТ.
В заповедта работодателят изрично е посочил, че подробна информация
относно характера на извършените нарушения и времевия период на тяхното
извършване се съдържа в Приложение № 1 към заповедта.
Въззивният съд не споделя изложените мотиви в решението на районния
съд, че процесното Приложение № 1 не е представено по делото, респ. че не е
доказано, че то представлява „Доказателство № 1“, приложено към отговора
на исковата молба и придружено впоследствие с превод на български език.
На първо място следва да се отбележи, че изрично ответникът е посочил
„Доказателство № 1“ като „Доклад, съдържащ подробна информация относно
характера на извършените нарушения и времевия период на тяхното
извършване, Приложение № 1 към Заповед № 29-119/24.08.2023 г.“.
9
На следващо място, видно е от представените към исковата молба и
изхождащи от ищеца обяснения – л. 13-16 от първоинстанционното дело, че
същият е бил запознат със съдържанието на процесното „Доказателство № 1“,
представляващо „Приложение № 1“ към заповедта за уволнение. Това е така,
тъй като в съдържанието на обясненията са поставени като изображения
страници от самото „Приложение № 1“, както следва:
на стр. 3 от обяснението /л. 14 от първоинстанционното дело/ е поставена
стр. 6 от приложението /л. 40 от първоинстанционното дело/;
на стр. 4 от обяснението /л. 14 от първоинстанционното дело/ е поставена
стр. 7 и стр. 4 от приложението /л. 41 и 38 от първоинстанционното дело/;
на стр. 5 от обяснението /л. 15 от първоинстанционното дело/ е поставена
стр. 3 от приложението /л. 37 от първоинстанционното дело/;
на стр. 6 от обяснението /л. 15 от първоинстанционното дело/ е поставена
стр. 5 от приложението /л. 39 от първоинстанционното дело/.
При тези обстоятелства следва да се приеме за доказано, че процесното
Приложение № 1 към заповедта за уволнение представлява именно
„Доказателство № 1“, приложено към отговора на исковата молба, както и че
същото е достигнало до знанието на ищеца въззиваем. Съдът намира
възражението на въззиваемия, че представените преводи са с неустановен
автор, за неоснователно, тъй като срещу приемането на същите в открито
съдебно заседание на 22.05.2024 г. процесуалният представител на С. Х. не е
възразил.
Безспорно е по делото, че ищецът въззиваем е автор на изявленията в чата
„Красиви и успешни“, посочени в приложението към заповедта за уволнение.
Същият подробно е обяснил всяко едно от изявленията в какъв контекст е
направено и какъв смисъл е вложен в думите.
По делото обаче не се доказва чатът „Красиви и успешни“ в Microsoft
Teams да представлява официален вътрешен комуникационен канал на
работодателя. Житейски и логически е неиздържано да се твърди, че чат с
подобно заглавие може да бъде служебен такъв. Не се установява и кои са
участниците в комуникационния канал – от приложението към заповедта за
уволнение може да се констатира, че това са ищецът въззиваем с профилно
име S.H. и лицата с профилни имена SI.Е.Р., Т.М. и I.V. V..
Действително служителите са обвързани от вътрешните правила на
10
работодателя, а и от обществените норми на поведение, според които е
морално недопустимо унизително и обидно поведение към другите хора, в
частност към останалите членове на работния колектив.
Работникът или служителят обаче не може да бъде наказван
дисциплинарно заради поведението си в личен чат с ограничен кръг от хора, в
който се обсъждат различни теми, включително такива, свързани с трудовите
функции.
По изложените съображения въззивният съд приема, че чатът „Красиви и
успешни“ представлява именно личен канал за комуникация, а не официален
такъв на работодателя. Твърдението на работодателя в отговора на исковата
молба, че комуникацията в Microsoft Teams не е лична и неприкосновена (като
напр. вътрешна Viber или Messenger група), а е обект на регулярно и
регламентирано проследяване на оторизирани лица от работодателя, не се
установи по делото.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че чатът е
официален комуникационен канал на работодателя и изявленията на ищеца
представляват действително нарушение на трудовата дисциплина, то същото
не би обусловило налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по
следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
При определяне на съответно дисциплинарно наказание работодателят е
обвързан от горната разпоредба, определяща критериите на наказанието, за да
може то да бъде съобразено с конкретните специфики на нарушението – в
този смисъл Решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
При преценката за тежестта на нарушението следва да бъдат взети
предвид характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед неблагоприятните
последици за работодателя, които са настъпили или е възможно да настъпят,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към конкретното
11
неизпълнение. В този смисъл е константната практика на ВКС, напр. Решение
№ 132 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4552 / 2022 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение, Решение № 17 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 1926 / 2021 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 4 от 13.03.2020
г. по гр. д. № 544 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение,
Решение № 17 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 2293 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
При констатиране на несъответствие между нарушението на трудовата
дисциплина и наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да отмени
уволнението – така Решение № 263 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 2892 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Макар и действително изявленията на ищеца въззиваем да се отличават с
относителна циничност и вулгарност – „да го тура на майка му в ………ей“,
„галфон“ (на латиница: „galfon“), „нещастник“ (на латиница: neshtastnik),
„пендел“ (на латиница: „pendel“), „миришеше ми на мишока Стюарт“ (на
латиница: „mirisheshe mi na mishoka Stuart“), „е на туй педалче усмихнато на
снимката“ (на латиница: „e na tui pedalche usmihnato na snimkata“),
съобразявайки критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, въззивният съд приема, че
изявленията не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание, още повече че по делото не се твърди и не се доказва ищецът
въззиваем да е извършвал други нарушения на трудовата дисциплина. Нещо
повече, от заповедта и приложението към нея не става ясно по отношение на
кого са отправени изявленията, а единствено може да се направи обосновано
предположение, че същите са по отношение на колега на ищеца въззивник.
Изявлението „мръсница“ (на латиница: „mrasnica“), очевидно отнасящо се
до певицата Ариана Гранде, няма отношение към останалите служители, а
представлява коментар, изразен по отношение на песен.
Изявлението „Как ли пък не, да не си Сисо, че да ти слагам палче“ (на
латиница: „Kak li pak ne, da ne si Siso che da ti slagam palche“) безспорно се
отнася за лицето с профилно име М.В.L., но не съдържа обидни
квалификации, които да обусловят налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“, нито се доказва същата да е участник в чата „Красиви и
успешни“.
Дори при разглеждане в съвкупност на посочените изявления, такова
12
нарушение на трудовата дисциплина не е толкова тежко, че да обуслови
дисциплинарно уволнение. По делото остават неустановени и вредните
последици, които са настъпили или е било възможно да настъпят за
работодателя. Видно от представените по делото обяснения, дадени на
работодателя по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, субективното отношение на ищеца
въззиваем към соченото нарушение на трудовата дисциплина не е арогантно
или по някакъв начин укоримо, напротив, същият се е опитал максимално
подробно да обясни контекста на казаното и обстоятелствата, които са го
накарали да направи тези изявления.
Водим от всичко, изложено дотук, въззивният съд приема, че уволнението
е незаконно и подлежи на отмяна. Крайният извод на първоинстанционния съд
е правилен, поради което решението в тази част подлежи на потвърждаване.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца въззиваем
е било безсрочно, поради което и поради уважаването на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност
„Специалист, сигурност“. И в тази част решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателността и на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Не се спори по делото, а и се установява от събраните доказателства, че
ищецът е останал без работа в периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г.
Първоинстанционният съд е изчислил размер на обезщетението,
възлизащ на 17 468 лв., поради което е уважил исковата претенция изцяло.
Във въззивната жалба не са релевирани конкретни оплаквания във връзка с
определения от районния съд размер на обезщетението. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато
контролира правилността на решението, поради което въззивният съд не
следва да обсъжда първоинстанционното решение по този въпрос. В този
смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС .
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния
13
първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият. Същият е
претендирал разноски в размер на 4400 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и
съдействие от 02.01.2025 г., от който е видно, че възнаграждението е
изплатено в деня на подписване на договора.
Срещу претендираните разноски е направено възражение за
прекомерност.
Съгласно т. 16 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК, ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение по
трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1
от НМРАВ, съгласно който по дела за отмяна на уволнение и възстановяване
на работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
За 2025 г. минималната работна заплата възлиза на 1077 лв.
В договора за правна защита и съдействие от 02.01.2025 г. изрично е
посочено, че сумата от 4400 лв. представлява възнаграждения от по 1100 лв. за
всеки от четирите обективно съединени иска. В производството обаче са
предявени три иска, поради което и доколкото определеният размер от 1100
лв. е съобразен с размера на минималната работна заплата в страната към
датата на сключване на договора, на въззиваемия следва да се присъди сумата
от 3300 лв., съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10630/04.06.2024 г. по гр.д. № 51083/2023
г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. С. Х., ЕГН **********, сумата
14
от 3300 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15