М О
Т И В И
към
присъда № 226 / 12.11.2015г. по НОХД № 654 от 2013г. по описа
на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против Г.Д. А. от Н. З. с обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал.2,т.3,пр.2 и т.7, пр.2, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно
доказано. Предлага за извършеното престъпление на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода от три години, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 за
изпитателен срок от пет години.
По отношение на подс. Г.Д. А. съдебното
производство е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“б“ от НПК, поради
отказ на ************власти
да изпълнят молбата за призоваване на подсъдимия. Защитата му намира
деянието за несъставомерно, поради липса на виновно поведение. Пледира
подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение .
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът
приема за установено следното:
Свид. П.И.Б. е родена през *****г. в гр. Д., Г.. Неин ***** е свид. Г.П.Б., а майка й е ******** гражданка. През 1999 г. свид. П.Б. придобила *******гражданство. През 2000г., докато пребивавала в И. се запознала
с подс. Г.Д.А. - ****** гражданин. Ноември същата
година те сключили църковен брак в Ш.. Установили се да живеят на ****** в гр.
Х., Н. З..
По време на съвместното им
съжителство отношенията между двамата се влошили, поради което през месец април
2001 г., свид. П.Б. напуснала подсъдимия и се
завърнала в Б., където се установила при ***** - свид.
Г.П.Б., живущ ***. След завръщането си в Б. св. П.Б. преустановила контакт с обв. А..
На *** г. свид.Б.
родила в Г. син – свид.Г.И.Б., в чийто акт за раждане
не бил посочен друг родител освен нея. Свид. П.Б. не
уведомила подсъдимия за роденото дете.
През 2003 г. свидетелите П.Б. и
малолетният Г.И.Б., се установили трайно в дома на баща й в гр. Б.. **********
Г.И.Б. пристигнал в България като ********* гражданин с документ за самоличност
- паспорт *********, издаден на *******
г., в Г., валиден до ******** г. През 2006г. ***** Г.И.Б. придобил *********
гражданство и ЕГН **********.
През месец април 2009г. свид. Г.П.Б. - дядо на ******** Г.И.Б., решил да уведоми подсъдимия,
че има син от свид.П.Б. и му изпратил по електронната поща копие от паспорта на детето
и снимки. Подсъдимият пожелал да гостува
в Б. и да се запознае е детето. Свид. Г.Б. се
съгласил да го приеме в дома си.
На 09.05.2009 г. подс. А. пристигнал в Р. Б. и отседнал в дома на свид. Г.Б. до 25.05.2009 г. Запознал се с детето Г.Б. и
спал в една стая с него за да се сближат. След около седмица се върнал в Н.З., но продължил да контактува е детето по Скайп. През лятото на
следващата година подсъдимият също гостувал на свид.
Г.Б. и бил със свид. Г.И.Б..
През март 2011г. подс. А. отново пристигнал в Б. и отседнал в дома на свид. Г.П.Б..
На 26.03.2011 г. подс.А. попитал свид. Г.П.Б. дали
може да вземе детето Г. *** за разходка и среща с познат. Свид.Г.П.Б.
се съгласил, но поискал детето да се върне до 18,30ч., защото на следващия ден
има частен урок. Същия ден след като закусили и посетили „Макдоналс“ подсъдимият попитал свид.
Г.И.Б. дали иска да отиде с него в Н. З.. Детето отговорило положително.
Подсъдимият купил на детето няколко книжки и материали за рисуване и след това
двамата с такси се придвижили до Летище –Б.. Около 14.00 часа същия ден двамата
застанали пред гишето за паспортен контрол на заминаващите пътници,където на
смяна била свид.Ц.Х.-***.
Подсъдимият представил на свидетелката два ********* паспорта – своя и на детето
– свид. Г.И.Б.. Имената на детето направили
впечатление на свидетелката и тя попитала на английски език подсъдимия дали
детето е ******** гражданин. Подсъдимият отрекъл и допълнил, че детето е и ******* гражданин, за което й представил детски ******** паспорт(„киндерпас“) сер.***********,
издаден на ******** г. Идентификацията на лицата по снимките от представените
й паспорти и с данните от информационните масиви не предизвикали
съмнения у свид. Х.. Свид. Ц.Х.
пропуснала подс. А. и детето - свид
Г.И.Б. да преминат през ГКПП-Летище-Бургас. Двамата отлетели същия ден от гр. Б.
до Л.-Л.. На същата дата около 19,50 ч. подс. А. се обадил по телефона на свид.
Г.П.Б. и му казал, че с детето са на среща с негови приятели. На следващия ден свид. Г.П.Б. съобщил
в полицията отсъствието на детето. Свид. Г.П.Б.
потърсил ******** паспорт на детето установил, че е на мястото си в жилището му.
При извършената няколко дни по-късно проверка било установено, че на 26.03.2011 г. детето
Г.И.Б. е изведено през ГКПП-Летище-Б. от подсъдимия извън границите на България
и се намира в Н.З..
Няколко месеца по-късно - на
19.09.2011 г. свид. Г.П.Б. предал с протокол детски паспорт на *********. От заключението
на назначената по делото експертиза за техническо изследване на
документ(л.19-л.21 от т.ІІ от досъд.п.) с обект
предаденият от свид.Г.П.Б. детски ********* паспорт,
издаден на името на Г.И.Б., с номер ***********, се установява, че същият е
неистински.
По сигнал на свидетелите П.Б. и Г.П.Б.
Министерство на правосъдието на Република България е инициирало процедура по установяване
местонахождението на детето и връщането му в Б. по реда на Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Установено било , че детето се намира в дома
на подсъдимия А. в н. З., гр. Х., ул. „Х.“,
*********. С акт на съда в гр. Х., Н. З. от м. май 2012 г. било постановено
детето Г.И.Б. да бъде върнато в Б., което е било фактически изпълнено през м.
юни 2012 г.
Изложената фактическа обстановка
не се различава съществено от описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт по отношение на
значимите правнорелевантни факти. Така приетата фактическа обстановка се установява
без съществени противоречия от събраните в досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите П.Б., Г.И.Б., дадени в досъдебното
производство и приобщени в съдебно следствие, от показанията на
свидетелите Г.П.Б. и Ц.Х. пред съда, заключението на експертизата за техническо
изследване на документ, както и останалите писмени доказателства, приложени към
досъдебното производство.
По делото е безспорно установено,
че подс. Г.Д.А. не е имал никакви законни основания да
упражнява каквито и да са настойнически функции над ******* Г.И.Б., каквито не може да
предостави на свид. Г.П.Б. и даденото му от свид. П.Б. пълномощно – л.14, т.І от досъд.п.
За отвеждането на детето в Н. З. подсъдимият не е искал и не е получавал
съгласието на ******* - свид. П.Б., нито на реално
полагащия грижи за отглеждането му ****** – свид. Г.П.Б..
Деянието на подсъдимия не
осъществява обаче състава на престъпление, което му се вменява. Изпълнителното
деяние по чл.142, ал.1 от НК – отвличането, се изразява в принудителна промяна
на досегашното местопребиваване на пострадалия. То може да се осъществи чрез
преместването или отвеждането на лицето, като се използват всички възможни
форми на принуда.
В случая никаква принуда не е
била упражнявана от подсъдимия. ********
Г.И.Б. е изразил желание да отпътува с подсъдимия за Н. З., видно от
показанията му. Неговото и на подсъдимия
поведение в залата на летището и пред
гишето за паспортна проверка по никакъв начин не са предизвикали някакво
съмнение у наблюдавалата ги свид.Ц.Х. за евентуално упражнена принуда. За мотивиране
на детето да пътува с подсъдимия не е използвана и заблуда(несъставомерна
по чл.142 от НК). Твърденията на детето – свид. Г.И.Б.
пред настоящия състав, че не знаел какво
става при отпътуването му от страната и че мислил , че Б. е единствената страна
в света са неверни. Свид. Г.И.Б. е роден в Г. и
според показанията му той е показал на подсъдимия къде е *********
паспорт, живее в Б., разделен от *******,
която също живее в ******* и в три поредни години се е срещал с подсъдимия,
извън контактите им по Скайп. Свид. Г.И.Б. макар
и ********* е разбирал какво се случва.
Затова при паспортната проверка е погледнал свид. Х.
само веднъж, а по –късно се извинил на *****. „ Вечерта на 01-ви април към 22-22.30 часа направих скайп контакт с адреса на Г.. Двамата бяха изненадани, ******
го видях на екрана и Г. също. ****** беше много сконфузен, извини ми се заради
ситуацията. Каза ми: „**** извинявай, че така стана“. Аз казах: „Няма проблем“.
–показания на свид. Г.П.Б. -л.283 от съд.дело. Основната причина за
наличието на множеството противоречия в
показанията на този свидетел пред съдебния състав се
дължат на желанието му да възпроизведе заучен разказ за случилото се.
По делото е безспорно установено,
че за отвеждането на детето – свид. Г.И.Б., подсъдимият не е използвал принуда, което
прави деянието му несъставомерно по чл.142 от НК.
Деянието не осъществява и състава
на престъпление и по чл.280 от НК, защото преминаването на границата не е
извършено без разрешение от надлежен орган на властта. Граничният полицай на ГКПП-Летище-Бургас
- свид. Ц.Х., като надлежен орган на власт, оправомощен, съгласно чл. 7, т.6 от ЗМВР(отм., ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.) да дава разрешение за преминаване през
границата на страната, е разрешил на подсъдимия и свид.
Г.И.Б. (не друго лице) да преминат през границата на Република България.
Наличието на разрешение на надлежен орган на властта, независимо дали то е
дадено правилно или не, води до несъставомерност на деянието на подс. Г.Д.А. по чл. 280 от НК.
С оглед изложеното настоящият
състав намери, че описаното в
обвинителния акт деяние на подс. Г.Д.А. не съставлява престъпление, поради което и на
основание чл.304 от НК по оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 142, ал.
2, т.З, пр. 2 и т.7, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:.......................