Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на глава ХХІ във връзка с чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 пр. 1 и т. 3 пр. 1 от НПК. С определение № 3 от 10.01.2013 година, постановено по ЧНД № .../2012 по описа на Районен съд – П. съдът е оставил без уважение искането на П. районна прокуратура за групиране на наказанията по НОХД№ .../1997г. на ГОРС, НОХД № .../1997г. на РС П. НОХД № ..../2001г. на РС Ш. и НОХД № .../2003г. на РС Ш., наложени на лицето В. З. Г. – роден на 26.10.1950г. в с.К., община Г.О., живущ в гр.С., ,ул.”Д.” № ...., бълг.гражданин, женен, безработен, с основно образование, осъждан, ЕГН *, като неоснователен, а на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА по НОХД № .../2001г. на РС-Горна Оряховица на В. З. Г., което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № ..../2012г. на РС П. „лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като ЗАЧИТА за начало на изтърпяване на това наказание 21.11.2012г. Срещу това определение е постъпил частен протест от М. К.-прокурор от Районна прокуратура град П. като счита че то е неправилно и противоречи на закона. Прокурора излага доводи, че по отношение на петте дела, по които са наложени наказания за деяния намиращи се в реална съвкупност районният съд неправилно е отказал да извърши групиране. по нито едно от тях не била настъпила реабилитация и съдът преди да се произнесе по чл. 68, ал.1 от НК следвало най- напред да извърши групирането на наказанията и да определи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три години и след това да приложи чл. 68, ал. 1 от НК., тъй като деянието по НОХД № ..../2012 година на РС-П. било извършено в срока по чл. 66, ал.1 от НК на деянието, за което по НОХД № .../2001 година е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. Постъпила е и жалба от адв. мая И. – защитник на осъденото лице В. З. Г., чрез която се обжалва определението в частта, с която на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъдата по НОХД № .../2001 година на ГОРС. Навежда доводи в насока, че щом липсвало доказаност и установеност на началния период на продълженото престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което Г. е признат за виновен и наказан с присъда по НОХД № .../2012 година на П. районен съд, то това следвало да се тълкува в негова полза /на осъдения/ и да не се привежда в изпълнение наказанието. Счита също така, че няма основание да бъде изменян режимът на изтърпяване на наказанието по НОХД № .../2012 година, тъй като същата не е предмет на произнасяне, а освен това не бил налице и пропуск по реда на чл. 306, ал. 1 т. 2 от НПК. В жалбата е взето становище и по това, че определението в останалата му част относно отказаното групиране по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК на посочените в предложението на прокуратурата, е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представителят на В. окръжна прокуратура поддържа протеста. Счита, че следва да бъде извършено предложеното групиране и след което да се приложи разпоредбата на чл. 68 от НК. Защитникът адв. М. И. в съдебно заседание заема становище за правилност и законосъобразност на определението на районния съд по отношение на отказаното групиране на наказанията. Взема становище, че ако все пак съда счете за необходимо да извърши групиране, то следва да бъде постановено отлагане на изпълнението на общото наказание. Осъденото лице – В. З. Г. се явява пред В. окръжен съд и моли определение на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено да изтърпи само наложеното му наказание от три месеца за престъплението по чл. 339 от НК. В.окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания в протеста, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт, приема за установено следното: Частният протест и жалбата са подадени в петнадесет дневния срок по чл. 319, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК от съответните процесуално легитимирани лица и пред надлежно компетентния съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани. Разгледан по същество протестът се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Неоснователна се явява и жалбата в частта, с която се атакува определението относно произнасянето на чл. 68, ал.1 от НК. Съображенията за горното са следните: Производството по реда на чл. 306, ал.1, т. 1, пр. 1 и т. 3 пр. 1 от НПК първоначално е образувано по предложение на прокурора за пприлагане на чл. 68, ал.1 от НК, а в последствие е подадено допълнение към това предложение, в което се прави такова за прилагане на чл. 25 вр. чл. 23, ал.1 от НК за предходни осъждания по пет НОХД спрямо Г. като му се определи общо наказание за изтърпяване в размер на най-тежкото, което се явявало три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Въз основа на анализ на събраните в производството доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически констатации относно наличието на осъждания на лицето В. З. Г. с различни присъди, а именно: 1. С присъда по НОХД № .../1980 год. на РС-С.З., влязла в сила на 20.06.1980 год., за извършено от Г. престъпление по чл. 202, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание „три години лишаване от свобода”. 2. С присъда по НОХД № 1009/1980 год. на РС-С. З., влязла в сила на 12.02.1981 год., за извършено от Г. престъпление по чл. 252, чл. 210, ал.1 от НК му е наложено наказание „една година и шест месеца лишаване от свобода”. 3. С присъда по НОХД № 33/1997 год. на РС-Г. О., влязла в сила на 19.02.1998 год., за извършено от Г. на 18.11.1993 година престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал.1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК му е наложено наказание „три година лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години. Срокът по чл. 66, ал. 1 от НК е изтекъл на 19.02.2002 година 4. С присъда по НОХД № ..../1997 год. на РС-П. влязла в сила на 07.03.1998 год., за извършено от Г. през месец януари 1997 год. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК му е наложено наказание „три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Срокът по чл. 66 е изтекъл на 07.03.2001 година. 5. Със споразумение по НОХД № .../2001 год. на РС-Ш., влязло в сила на 02.07.2001 год., за извършено от Г. на 2.11.1996 год. престъпление по чл. 210, ал. 1 т.2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18 от НК му е наложено наказание „една година и шест месеца лишаване от свобода”. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране на наказанията, наложени с присъдите по НОХД № .../1997 год. на РС-Г. О., НОХД № ../1997 год. на РС-П. и НОХД № .../2001 год. на РС-Ш. като е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, считано от 02.07.2001година. Този срок изтича на 02.07.2005 година. 6. Със споразумение по НОХД № .../2003 год. на РС-Ш., влязло в сила на 26.11.2003 год., за извършено от Г. на 2.11.1996 год. престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 18 от НК му е наложено наказание „една година и шест месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Срокът по чл. 66, ал.1 от НК изтича на 26.11.2006 година. 7. С присъда по НОХД № .../2001 год. на РС-Г. О., влязла в сила на 04.07.2006 год., за извършено от Г. на 19.06.1997 год. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. чл..209, ал. 1от НК му е наложено наказание в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК „три месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Срокът по чл. 66, ал.1 от НК изтича на 04.07.2009 година. 8. Със споразумение по НОХД № ..../2012 год. на РС-П. влязло в сила на 14.11.2012 година, за извършено от Г. за периода от преди повече от четири години до 18.10.2012 година престъпление по чл. 339, ал.1 НК и при условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание „три месеца лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Видно от справка изх. № ..../27.12.2012 година от З. Л. В. З. Г. е постъпил за изтърпяване на наказанието по НОХД № ..../2012 година на РС П. на 21.11.2012 година. При тази фактическа обстановка относно осъжданията на В. Г. се налагат следните правни изводи: По отношение на осъжданията по първите две дела – НОХД № .../1980 год. и НОХД № ..../1980 год. и двете на РС-С. З.е настъпила реабилитация по право. Деянията, извършени от Г. и за които е осъден и му е наложено наказание с присъди/споразумения по НОХД № .../1997 год. на РС-Г. О., НОХД № .../1997 год. на РС-П. НОХД № ../2001 год. на РС-Ш., НОХД № .../2003 год. на РС-Ш. и НОХД № ../2001 год. на РС-Г. О., са такива в условията на реална съвкупност – деянията са извършени през период от 1993 година до 19.06.1997 година преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Било е извършвано групиране обаче само на наказанията, наложени с актове на съда по НОХД № .../1997 год. на РС-Г. О., НОХД № .../1997 год. на РС-П. и НОХД № ../2001 год. на РС-Ш., като е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години по отношение на което в условията на чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК е постановено отлагане на неговото изтърпяване за срок от ЧЕТИРИ години, считано от 02.07.2001 година. Този срок изтекъл на 02.07.2005 година и докато той траел Г. не е извършвал друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок да му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Изтичането на срока по чл. 66, ал.1 от НК е налице, без да е извършено в него друго умишлено престъпление от общ характер, и по отношение на наказанието, наложено с акта на съда по НОХД № ../2003 год. на РС-Ш.. Едва в срока по чл. 66, ал. 1 от НК, за който е отложено изпълнението на наложеното по НОХД № .../2001 година наказание три месеца лишаване от свобода В. З. Г. върши умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено такова лишаване от свобода за срок от три месеца – това по НОХД № .../2012 година по описа на РС-П. Приложението на чл. 25, ал.1 НК предполага влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанията изцяло или отчасти за изтърпени фактически. Особеното при условното осъждане е, че изпълнението на наложеното наказание е отложено, а след това осъденият може и въобще да бъде освободен от неговото изтърпяване, ако в определения от съда изпитателен срок той не извърши ново престъпление от общ характер, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода. В този смисъл е решение № ....от 08.12.2008 година по н.д. № .../2008, І Н.О. на ВКС. В конкретния случай макар и деянията да са извършени в условията на реална съвкупност, след като само по отношение на последното осъждане е налице условие за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, то съдът намира, че не следва да обсъжда приложението на чл. 25, ал. 1 от НК именно защото е отпаднала възможността наказанията по НОХД № .../1997 год. на РС-Г. О., НОХД № .../1997 год. на РС-П. НОХД № ..../2001 год. на РС-С. и НОХД № ..../2003 год. на РС-Ш. да бъдат изтърпявани. Това е така и заради изричната норма на чл. 68, ал. 5 от НК, която разпорежда, че извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява. Случаите, при които отложеното наказание се изтърпява и предпоставките за това са лимитативно посочени в чл. 68, ал. 1-4 от НК. Ако бихме извършили групиране на наказанията, наложени с актовете на съда по посочените пет дела, то бихме нарушили именно специалната норма на чл. 68, ал. 5 от НК, тъй като ще се стигне до привеждане в изпълнение на едно наказание, по отношение на което е било отложено изпълнението по чл. 66, ал. 1 от НК и този срок е изтекъл и спрямо него не е било налице основание за прилагане на чл. 68, ал.1 от НК, нито пък другите хипотези от ал. 2 до ал. 4 включително. В случая най-тежкото наказание се явява това, наложено по НОХД № .../1997 год. на РС-Г. О., а в последствие групирано с акт по НОХД № ../2001 год. на РС-С. и по отношение на което срокът към 02.07.2005 година по чл. 66, ал. 1 от НК в размер на 4 години е изтекъл. Това би влошило положението на осъдения Г.. Мотивиран от горното съдът приема, че предложението на прокурора за прилагане на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е неоснователно. До този извод е достигнал и районният съд и в този смисъл определението в тази част се явява правилно и законосъобразно, макар и при по-различни мотиви. Правилно и законосъобразно е определението на районния съд и в частта му, с която той е приложил нормата на чл. 68, ал. 1 от НК и е привел в изпълнение наказанието, наложено на В. З. Г. по НОХД № .../2001 год. на РС-Г.О., като е определил то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В случая Г. не попада в хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като той вече е осъждан на лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление. Неоснователни са доводите на жалбоподателя и неговия защитник за липсата на основания за привеждане в изпълнение на наказанието по НОХД № ..../2001 год. на РС-Г. О., тъй като не бил доказан началният момент на продълженото престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което е осъден по НОХД № .../2012 година. Изследването на това кога е извършено деянието по НОХД № ../2012 година е извън предмета на обсъждане в настоящото производство. Налице е влязъл в сила акт на съда, в случая определение, с което е одобрено споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, с който се приема за установен и доказан периодът на деянието по чл. 339, ал.1 от НК и който частично попада в срока по чл. 66, ал.1 от НК. „Извършено в изпитателния срок след условно осъждане е и това продължено престъпление, което е осъществено само отчасти в този срок.” - Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о. Престъплението по чл. 339 от НК е типично такова продължено престъпление. Наказанието, наложено по НОХД № .../2012 година по описа на РС-П. следва да бъде изтърпяно отделно от това по НОХД № .../2001 год. на РС-Г.О., което се привежда на основание чл. 68, ал.1 от НК. Режимът на изтърпяване на това наказание също следва да бъде „строг”, а затворническото заведение да е от закрит тип. Наказателната отговорност на Г. е реализирана чрез решаване на делото със споразумение по НОХД № .../2012 година на РС-П. в което съгласно чл. 381, ал. 5 т. 3 от НПК е посочен и режима на изтърпяване на наказанието типът на затворническото общежитие. В случая това е било неправилно определено и в конкретната хипотеза е допустимо това да бъде коригирано по реда на чл. 306, ал.1 от НК по предложение на прокурора, каквото е и направено. наказанието по НОХД № ../2012 година по описа на РС-П. е наложено, след като Г. е бил вече осъжда на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и следва режима и типа затворническо заведение да се определи по чл. 60, ал.1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Имайки предвид всичко изложено В. окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено изцяло. Частният протест се явява неоснователен и съдът го оставя без уважение. Неоснователна се явява и жалбата на адв. И. – защитник на осъденото лице В. З. Г.. Водим от изложените съобразения, В. окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло ОПРЕДЕЛЕНИЕ №.... от 10.01.2013 година, постановено по реда на чл. 306, ал.1, пр. 1 и т. 3 пр. 1 от НПК по ЧНД № ..../2012 година по описа на П. районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |