Р Е Ш Е Н И Е
№
15 от 16.01.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично
заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
гр.дело № 331 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
В Троянски районен съд е образувано
горното дело по искова молба предявена от „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД гр.София, срещу Т.А.Д. ***, с правно основание
чл.422 от ГПК.
Претенцията е за заплащане на суми, дължими по
Договор за кредит № 2504162, сключен на 19.11.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с ЕИК *** (Кредитодател) и Т.А.Д. (Кредитополучател).
Излага се, че
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия). На 20.07.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК ***, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД срещу Т.А.Д., произтичащо от договор за стоков кредит № 2504162/19.11.2016
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите
условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
Твърди се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането с Уведомително писмо от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, изпратено с известие за доставяне.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, в който искът се оспорва по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца доказателства се установява, че на 19.11.2016 г. е сключен Договор за
стоков кредит между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с ЕИК: *** като
Кредитор от една страна и Т.А.Д. с ЕГН: ********** като Кредитополучател от
друга, при следните условия:
Цена
на стоката - 2498,00 лв.; Общ
размер на застрахователната премия - 335,73 лв.; Общ размер на кредита
/Главница/ - 2833,73 лв.; Общо дължима сума от потребителя —
3629,76 лв.; Размер на погасителна вноска —
151,24 лв.; Вид погасителен план —
анюитетен/30/360/.
Видно от представения по делото договор се
установява, че в него е инкорпориран и погасителния план, от който е видно, че
за периода от 12.12.2016г. до 14.11.2018 г.
месечната погасителна вноска е 151,24 лв., дължима на всяко 14-то число
на месеца и първа падежна дата 14.12.2016 г. Установява се, че годишния лихвен
процент е 25%, а годишния процент на разходите
е 28,07%.
От съдържанието на договора се установява, че
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на Договора да
бъде в общ размер на 769,03 лева, като общата сума, която Кредитополучателят се
задължава да върне при сключване на Договора за кредит е в размер на 3629,76
лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на 24 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 151,24 лева.
В Погасителния план изрично са записани падежните
дати, като първата падежна дата е 14.12.2016 г., а последната е с падеж
14.11.2018 г.. Във всяка от погасителните вноски е посочена каква част е
главница и каква част е договорна лихва.
Предоставено е Уведомление № 2504162 от 19.11.2016 г.,
с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД уведомява „Техномаркет
България" АД, че се съгласява да заплати желаната от техният клиент Т.А.Д.
с ЕГН: ********** стока, чрез договор за финансиране/стоков кредит/ подписан
между тях, като плащането ще се извърши по банков път, срещу копие от фактура
№**********/19.11.2016 г. на обща стойност с ДДС - 2498,29 лева.
Представени са: Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Защита Макс" или „66
плюс" от 19.11.2016 г.; Уведомление договор № 2504162; Фактура №
**********/19.11.2016 г., издадена от „Техномаркет България” АД на обща
стойност с ДДС - 2498,29 лв.
За наличието на цесия ищецът е представи рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като
цесионер, както и сключен въз основа на него Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017 г. между двете
дружества.
Видно от приложение №1 към него, в същия е включено под №337, вземането
по договор № 2504162 на Т.А.Д., на
стойност от 2833.73лв. – главница и
448.45лв. – лихва, като общо дължимата сума е 3282.18 лв.
Представено е потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД, с която „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
потвърдило извършената цесия на всички вземания от него към „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД.
Представено е пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с което
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД всички длъжници , по всички вземания,
които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Ищецът е представил и пълномощно, с което
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД
по вземания, които дружеството е цедирало на АСВ с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.07.2017г., с приложение в което е посочено
вземането от Т.А.Д.. Въз основа на тях ищецът е отправил до ответника
уведомително писмо за извършената цесия изх.№ УПЦ-П-УКФ/2504162 от
27.07.2017г., придружено с обратна разписка, в която е отбелязано, че пратката
е непотърсена.
По молба на назначения на
ответника особен представител, по делото бе назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, по която
е дадено заключение за размера на задължението на ответника и какви вноски е правил.
Настоящият
състав счита, че така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано само в
т.6 и 7, тъй като на останалите въпроси експерта е заявил, че не може да даде
категоричен отговор с аргумент, че липсват първични счетоводни документи, които
документално да доказват превод по сключения между страните договор. В тази
връзка, в проведеното на 16.12.2019г. открито с.з. експерта заяви, че не е
съобразил, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е небанкова финансова
институция и като такава, не се откриват нарочни банкови сметки, които да
обслужват кредитите, както и че не е извършвала проверка в „Уникредит
Булбанк“ АД. От приложеното ч.гр.д. № 72/2019г. на ТРС се установява, че за процесните
суми срещу ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което заявителят е бил уведомен да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като същият е депозирал
настоящата искова молба в съда в законоустановения срок.
При така установено от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1, вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Страните не спорят, че на 19.11.2016
г.между ответника като кредитополучател и
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД, с ЕИК ***, в качеството на
кредитодател, е сключен Договор за
стоков кредит №2504162, одобрен и подписан на 19.11.2016 г., при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия. Не спорят и
относно това, че между стария кредитор и ищеца е бил сключен на 20.07.2017 г. договор за цесия, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който
вземанията към ответника по процесния договор са били прехвърлени на ищеца.
Не се оспорва обстоятелството, че
длъжникът е уведомен за извършената цесията.
Спорят относно дължимостта на
вземанията от ответника, досежно претендирания от ищцовото дружество размер.
От доказателствата по делото безспорно
се установява, че чистата стойност на кредита е усвоена от Т.Д. в пълен размер,
като е преведена по сметката на търговеца „“Техномаркет“, като последния е
издал фактура №03600059629, която е подписана от ответника, в качеството му на
получател /л.14/. Представена е и декларация, инкорпорирана в приложеното на л.
13 от делото уведомление по договор №2504162, собственоръчно подписана от
ответника Д. от дата 19.11.2016г., с която същият декларира, че е получил
стоката, финансирана с процесния договор за кредит. С полагането на подписи в графа
декларатор в декларацията и на издадената от търговеца фактура, се удостоверява
от кредитополучателя получаването на стоката, предмет на договора за стоков
кредит. Положените подписи имат характер на признание за неизгоден факт. Подписите не са
оспорени в законоустановения срок по чл. 193 ГПК. Ето защо съдът намира за
безспорно доказано предаването на стоката по договора.
Следва да се
отбележи, че с превеждането на сумата по сметката на търговеца, кредитодателят
е изпълнил задължението си по договора за банков кредит.
Изложените
аргументи мотивират съда да приеме, че исковата претенция е основателна и
доказана. Претендира се неплатена главница в размер на 2833.73 лв.,
представляваща неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от
14.12.2016г. до 14.11.2018г. Относно уведомяването на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията са представени по делото писмо от
цесионера за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във
връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост – виж решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016
г., I т.о. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката/цесионера, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е
съобщена, то преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК е настъпил крайният падеж на вземанията по
процесния договор. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от назначения от съда
на ответника особен представител. Неблагоприятните последици от недоказването
на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за
главница е основателен в пълния си размер от 2833.73лева. Като законна
последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението –
31.01.2019г. до окончателното изплащане. Претендира се договорна лихва в размер
на 424.70 лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за
периода 14.12.2016г. до 14.11.2018г. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е
погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва
за всеки ден забава. С оглед изхода на главния иск, като основателна и доказана
се явява и акцесорната претенция по реда на чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 алл.1 ГПК, ответникът следва да заплати и сторените за исковото производство разноски
в общ размер на 1181.11 лева, включващи: ДТ, депозит вещо лице за ССчЕ, депозит
за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство са 75.11 лева държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Т.А.Д., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********
положителни установителни искове, че Т.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи
от договор за стоков кредит № 2504162 от 19.11.2016 г., сключен от длъжника с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД : сумата 2833.73 /две хиляди осемстотин
тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница по 24 броя неплатени
погасителни вноски по Договор за стоков кредит № 2504162 от 19.11.2016 г., за
периода от 14.12.2016 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 424.70 /четиристотин двадесет и четири лева и седемдесет
стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.12.2016 г. до 14.11.2018 г., сумата
496.83 /четиристотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава от 14.12.2016 г. до 31.01.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 72/2019г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА Т.А.Д.,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН ********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1306.22 лева разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: