Определение по дело №802/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1026

 

гр. Перник, 22.11.2019 г.

 

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 22.11.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00802 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4955/19.09.2019г. от длъжника С.М. против действията по изп. д. № 20198130400990 по описа на ЧСИ А.В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху тр. възнаграждение на длъжника, получавано в „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по следните съображения: изп. лист е издаден по гр. д.№ 8051/2010г. по описа на ПРС, а настоящото изп. дело е образувано 9 г. след издаване на изп. лист, поради което не дължи  сумата по него, тъй като е погасена по давност; няма договорни отношения с фирмата взискател; не е уведомена от РС – Перник за издадения срещу нея изп. лист, както и за тези 9 г. никой не я е уведомил, че е осъдена да заплати посочените в запорното съобщение суми. Иска се от съда да отмени атакуваните действия на ЧСИ. На осн. чл. 438 ГПК се иска съдът да постанови спиране на действията по изп.дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за наложения запор на 01.10.2019 г. с получаване на съобщение за доброволно изпълнение/ и от легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/, но въпреки това е недопустима. Съображенията за това са следните:

В чл. 435, ал.2 от ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването, съставляващи и предпоставки за допустимостта на жалбата. В чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено право на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Запорът, като изпълнително действие не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично вземане. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо /мотивите на т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Запорът на тр. възнаграждение може да се атакува при наведено от длъжника възражение за несеквестируемост на съответния доход, което жалбоподателят счита за несеквестируемо, което от своя страна да обосновава допустимост на жалбата по см. на  чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. В случая обаче такива твърдения в жалбата няма изложени. Изложеното от жалбоподателя-длъжник основание, на което оспорва процесния запор не попада в нито една от посочените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК. Единственото съображение на жалбоподателя за незаконосъобразност на запора /както и действията по принцип по изп. дело/ са свързани с възражението за погасяване по давност на вземането и липсата на уведомяване за издадения изп. лист. Тези съображения би могло да бъдат предмет на проверка единствено в производство срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия, респ. проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство, като тази защита се реализира по друг ред, а не посредством жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Ето защо тези доводи и възражения не са предвидени от законодателя като основание за отмяна на атакуваните процесни изп. действия. Хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е коренно различна и паради това напълно неприложима в случая. Предвид това жалбата е недопустима.

Констатираната недопустимост на жалбата изключва произнасянето на съда по същество и оттук следва да се остави без уважение и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението.

По изложените съображения, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 4955/19.09.2019г. от длъжника С.В.М., ЕГН ********** *** против действията по изп. д. № 20198130400990 по описа на ЧСИ А.В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.В.М., ЕГН ********** *** - за спиране изпълнението по изпълнително дело № 20198130400990 по описа на ЧСИ А.В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, на осн. чл. 438 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 802/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.