Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 17.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 296/2020 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 3 от 21.02.2020 год.
по гр. дело № 165/2019 год. РС-гр. Пирдоп е отхвърлил предявения иск от „К.и.“
ЕООД, *** срещу „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
вземане на ищеца срещу ответника за сума в размер на 6 614,40 лв. –
главница; 817,37 лв. – лихва от 03.09.2017 год. до 30.01.2019 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019 год. по
ч.гр.д. № 74/2019 год. на ПРС до изплащане на вземането, което произтича от
неизпълнение на задължения по устен договор за заплащане на GPS оборудване за прецизно
наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви, за заплащане на
абонаментна такса за GPS
позициониране за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември
и декември 2017 год., за м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2018 год. и за м. януари 2019
год., за което има издадени 21 бр. фактури, както и за сумата 648,64 лв. –
разноски по делото, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
85/04.02.2019 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 74/2019 год. по описа на ПРС,
като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
950 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемият оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението на районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба,
че през м. март 2017 год. сключил с ответника устен договор за изпълнението на
пилотен проект за наблюдение и контрол на горивото на посочените в исковата
молба дизелови локомотиви на ответника
със срок на оценката 45 дни след монтажа. С монтирането на съответното
оборудване на локомотивите и срещу заплащане на месечна абонаментна такса на ответното
дружество била осигурена възможност да следи разхода на гориво и др. На
07.04.2017 год. бил извършен монтаж на оборудването на първия локомотив, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол №
2000787; монтажът и оборудването на втория прототип бил извършен на 23.05.2017
год., съгласно приемо-предавателен протокол №
2000831/23.05.2017 год.. На 31.07.2017 год. завършил успешно тестовия период на
описаното оборудване и двете дружества договорили издаването на фактури с №
9053/02.09.2017 год. и № 9493/21.11.2017 год. Междувременно ответникът поискал
да бъде монтирано GPS
оборудване на два служебни автомобила срещу заплащане на месечна абонаментна
такса, за проследяване местоположението на автомобилите, скорост, маршрут,
спирки и др. На 10.05.2017 год. бил извършен монтаж на оборудване със сериен
номер 906519 на автомобил Пежо Боксер с рег. № СО7784АТ, за което бил съставен приемо-предавателен протокол № 2000832/10.05.2017 год. и
издадена въз основа на него фактура с № 9034/29.08.2017 год., която била
заплатена. На 30.06.2017 год. ищецът извършил монтаж на оборудване със сериен №
082465 на автомобил Дачия Сандеро
с рег. № СО6044ВС, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол № 2000922/30.06.2017 год. и издадена въз основа на него фактура с №
8839/01.07.2017 год., която също била заплатена. Тъй като ответното дружество
останало доволно от свършената работа, възложило на ищеца разширяване на проекта
с монтаж на оборудване и на три електрически локомотива. На 11.09.2017 год. бил
извършен монтаж на GPS оборудване PR04 със сериен № 5740770 и на
локомотив с рег. № 86012-2, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол № 2000967/11.09.2017 год. На същата дата бил извършен монтаж на GPS оборудване PR04 със сериен № 5740758 и на
локомотив с рег. № 86019-7, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол № 2000968/11.09.2017 год. На 20.09.2017 год. бил извършен монтаж на GPS оборудване PR04 със сериен номер № 5739453 и на
третия локомотив с рег. № 86020-5, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол № 2000974/20.09.2017 год. През април 2018 год. между страните било
договорено сваляне на оборудването от трите електрически локомотива, за което
на ответното дружество било издадено кредитно известие № 10236/09.04.2018 год.
за приспадане от дължимата сума на 1008 лв.
За извършените до 31.01.2019 год. дейности и
услуги ответното дружество не е заплатило на ищеца монтираното оборудване,
както и абонаментна такса за GPS
позициониране за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември
и декември 2017 год., за м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2018 год. и за м. януари 2019 год.,
като моли съда да признае за установено съществуването на вземане за сумата 6 614,40
лв. – главница, съгласно приложените по делото фактури; 817,37 лв. – лихва от
03.09.2017 год. до 30.01.2019 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 30.01.2019 год. до изплащане на вземането.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове с възражението, че извършва по занятие
железопътен превоз на товари с дизелови и електрически локомотиви, като за
ефективното извършване на превоза било от значение дружеството да има
пълни данни относно местоположението и
скоростта на движение на локомотивите, както и разхода на гориво /за дизеловите
локомотиви/. През м. март 2017 год. ищецът установил контакт с ответника с цел
да го убеди, че доставяното от него оборудване дава много по-точни данни
относно тези обстоятелства. Ответникът се съгласил процесното
оборудване да бъде монтирано на два от дизеловите локомотиви с цел
изпитване и демонстриране на неговите
функционалности, като в случай, че ответникът
е доволен, страните ще подпишат писмен договор с уговаряне на продажна
цена, гаранции, абонаментно обслужване и др. С оглед това и в средата на 2017
год. е монтирано процесното тестово оборудване по
позициониране и следене разхода на
гориво върху два дизелови локомотива на ответника, посочени в исковата молба.
През септември 2017 год. тестът бил разширен с поставянето на демонстрационно
оборудване и върху три електрически локомотива с посочени регистрационни
номера. Оспорва твърденията на ищеца, че за тестовото оборудване на дизеловите
локомотиви е уговорен срок на оценката 45 дни, както и че на 31.07.2017 год.
завършил успешно тестовия период съгласно издадени от ищеца фактури. Оспорва
издадените фактури с довода, че са едностранен акт и не са подписани от ответника, а са издадени
след подписване на приемо-предавателните протоколи.
Въпреки обещанията на ищеца монтираното оборудване не показало функционалности
и резултати, които съществени да се различават от възможностите на оборудването,
което вече било инсталирано на локомотивите, като за резултатите от работата на
процесното оборудване ответникът възложил изготвянето
на доклад от специалист в дружеството. Докладът констатирал неточности при
отчитане нивото на горивото, както и при зареждане с гориво, като системата за
следене на позиционирането също не показала съществени по-добри характеристики
от притежаваното и използвано до този момент от „Д.Б.К.Б.“ ЕООД оборудване,
което да обуславя необходимостта от заплащане на ново оборудване на стойност
1000 лв. за локомотив. В многократни разговори ответникът уведомил ищеца, че не
одобрява предоставеното тестово оборудване, поради което ищецът демонтирал и
приел обратно оборудването на електрическите локомотиви. Ищецът отказал да
демонтира оборудването на дизеловите локомотиви с аргумента, че неточностите се
дължат на неправилна настройка на оборудването, като провел редица допълнителни
настройки. Тези помени обаче не довели до съществено подобрение на
функционирането на оборудването, поради което през м. декември 2018 год.
ответникът уведомил ищеца, че счита пилотния демонстрационен проект за
неуспешен и че не възнамерява да закупува оборудването за дизелови локомотиви,
като моли ищеца да го вземе обратно, така както е демонтирал оборудването за
електрическите локомотиви. Ищецът отказал, като вместо това подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове.
По делото са представени приемо-предавателни
протоколи № 2000787/07.04.2017 год., № 2000831/23.05.2017 год., №
2000832/10.05.2017 год., № 2000922/30.06.2017 год., № 2000967/11.09.2017 год.,
№ 2000968/11.09.2017 год. и № 2000974/20.09.2017 год., от които се установява,
че на посочените дати е извършен монтаж на процесното
оборудване, съгласно твърденията в исковата молба, като протоколите са
подписани от представителите на двете страни. За стойността на оборудването и
„абонаментна такса GPS позициониране“
ищецът е издал цитираните в исковата молба фактури, представени по делото, в
които като получател е посочен „Д.Б.К.Б.“ ЕООД.
Фактурите са издадени и подписани само от представител на ищеца.
През април 2018 год. между
страните било договорено сваляне на оборудването от трите електрически
локомотива, за което на ответното дружество било издадено кредитно известие №
10236/09.04.2018 год. за приспадане от дължимата сума на 1008 лв.
С писмо от 18.12.2018 год.
управителят на ищеца поканил ответника чрез управителя Л. Г. да организират
среща за сравняване на изградената от ищцовото
дружество система и тази, ползвана от ответника до момента, с оглед анализ на
данните въз основа на паралелното
наблюдение на двете системи и сравняване на данните. Обобщена е работата
по проекта, стартирал през м. март 2017 год., като е описано монтираното
оборудване. В писмото се сочи, че това оборудване предоставя на превозвача
редица предимства, които останалите конкурентни фирми на пазара не предлагат.
По делото е представен доклад от
гл. диспечер К. М. от 27.10.2017 год. относно резултатите от сравнението на
работата на Mtel GPS и оборудването, предоставено от ищеца Cast
Engineering, като са
посочени минусите и плюсовете на двете системи.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Лалова от 22.10.2019 год. процесните фактури са включени в дневниците за продажби от
„К.И.“ ЕООД и участват в резултата на подадените справки-декларации по ЗДДС. В
счетоводството на ответника са осчетоводени единствено фактури №
9034/29.08.2017 год. и № 8839/01.07.2017 год. за монтирано оборудване и
абонаментна такса за два служебни автомобила, посочени в исковата молба - Пежо
Боксер с рег. № СО…АТ и Дачия Сандеро
с рег. № СО…ВС, като сумите по тези фактури са заплатени. Процесните
фактури не са осчетоводени от ответника и са сторнирани.
Според показанията на свидетеля Х.
– бивш служител на ищеца през периода 2005-2018 год. на длъжността „сервизен
инженер“, същият лично извършил два монтажа на оборудване за дизелови локомотиви
на ответното дружество, а именно – GPS устройства за позициониране и
проследяване и датчици за гориво. Знае, че такава техника е монтирана още на
три електрически локомотива на ответника и на два леки автомобила. Към този
момент „Д.Б.К.Б.“ ЕООД разполагало с монтирано оборудване Mtel GPS, което предоставяло по-малко
възможности – само позициониране, без да може да следи разхода на гориво. На
двата дизелови локомотива бил извършен тестови монтаж на оборудването на ищеца,
като идеята била след изтичане на срока на договора с „Мтел“
да бъде сключен постоянен договор между страните и да се монтира такава техника
и на другите локомотиви. До 2018 год.
нямало постъпили оплаквания от страна на ответника.
Съгласно показанията на св. М.в –
„главен влаков диспечер“ при ответника, процесното
оборудване било поставено от ищеца само на два дизелови локомотива на
ответника, с оглед тестването им в средата на м. септември 2017 год., като на
свидетеля била поверена контролната дейност за проверка отчитане движението на
локомотивите и разхода на гориво. За резултатите от проверката свидетелят
изготвил доклад през м. октомври 2017 год., като основен проблем с новото
оборудване имало при отчитане на горивото - показанията не отговаряли на реално
зареденото гориво и се отчитал разход дори при престой на машината. Било
поставено оборудване и на три електрически локомотива на ответника, но поради
множество проблеми с функционирането му през м. февруари 2019 год. свидетелят
предложил на управителя на ответника да покани ищеца да си демонтира и прибере оборудването.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
200 и чл.
266, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ.
От събраните по делото
доказателства не се установи по несъмнен начин между страните да е сключен
договор, по силата на който ответникът да е закупил от ищеца посоченото в
исковата молба GPS
оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви
срещу определена цена, както и да се е задължил да заплаща на ищеца монтаж и демонтаж на оборудването и абонаментна
такса за GPS
позициониране. Доказа се от показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и от събраните писмени доказателства - писмо от 18.12.2018 год. от ищеца
до ответника, доклад от К. М. от 27.10.2017 год. и др., че ответникът се
съгласил процесното оборудване да бъде монтирано на
два от дизеловите локомотиви с цел изпитване
и демонстриране на неговите функционалности, като страните се уговорили,
че ако ответното дружество одобри оборудването, между страните ще бъде сключен
договор с уговаряне на продажна цена, гаранции, абонаментно обслужване и др. С
оглед това и в средата на 2017 год. е монтирано процесното
тестово оборудване за позициониране и следене разхода на гориво върху два
дизелови локомотива на ответника, а през
м. септември 2017 год. тестът бил разширен с поставянето на демонстрационно
оборудване и върху три електрически локомотива. Ищецът не доказа сключването на
възмезден договор, по силата на който да е продал или предоставил за ползване на
ответника оборудването срещу заплащане на определена цена и да му е предоставил
абонаментно обслужване срещу уговорено възнаграждение. Представените по делото
фактури, на които ищецът основава вземанията си, са издадени едностранно от
него и не са осчетоводени от ответника. Последният е осчетоводил единствено
фактури № 9034/29.08.2017 год. и № 8839/01.07.2017 год., които обаче касаят
монтирано оборудване и абонаментна такса за два служебни автомобила, а не за процесните локомотиви, т.е. заплащането на сумите по тези
две фактури по никакъв начин не обуславя извод за сключването на договор за
продажба и монтаж на оборудване за локомотивите и за абонаментно обслужване на
монтираното оборудване срещу определено по общо съгласие на страните
възнаграждение. В тази насока по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства. Напротив, установи се по несъмнен начин, че поради липсата на сериозни преимущества на
тестовото GPS
оборудване спрямо наличното при ответника такова, по настояване на последния
ищецът демонтирал и приел обратно инсталираното на електрическите локомотиви
оборудване /това обстоятелство не се оспорва
и от ищеца в исковата молба/. Следователно, дори да се приеме, че
страните са сключили договор за продажба на оборудването, искът за заплащане на
сумата 1548 лв. по фактура № 9494/21.11.2017 год., представляваща според
твърденията на ищеца незаплатено монтирано оборудване за прецизно наблюдение и
контрол на посочените три броя електрически локомотиви, е неоснователен и
поради обстоятелството, че това оборудване е взето обратно от ищеца, видно и от
приложеното кредитно известие за приспадане от дължимата сума на цената на това
оборудване /л. 37 по гр.д. № 165/2019 год./.
С оглед
това съдът намира, че предявените искове за признаване съществуването на процесните вземания на ищеца на твърдяното договорно
основание, следва да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани. Настоящият състав
споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на
основание чл. 272 от ГПК
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3 от
21.02.2020 год. по гр. дело № 165/2019 год. на Пирдопския
районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.