№ 325
гр. Момчилград, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100419 по описа за 2022 година
Производството е по предявен иск по чл.150 от СК.
В исковата си молба В. Н. С., като непълнолетна и действаща със
съгласието на своята майка и законен представител- А. Р. К., че с одобрено на
10.03.2021г. споразумение по гр.д. № 7/ 2021г. на РС- Момчилград,
упражняването на родителските права по отношение на нея са били
предоставени на майката, за ответникът, като неин баща е бил определен
съответен режим на лични отношения, както и че ответникът е бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка от 250 лева, считано от 05.01.2021г. Ищцата
посочва, че се изменили обстоятелствата, при които е бил определен размерът
на така присъдената издръжка, който е бил недостатъчен към настоящия
момент, предвид нуждата от обезпечаване на нейното осигуряване,
завишаването на разходите, възрастта й, както и ограничените материални
възможности на майката. Сочи че са налице и специфични основания за това-
била ученичка в 10- ти клас в гр.Казанлък, и затова осигуряваните досега
средства са й били недостатъчни.
Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което
да бъде изменен размера на присъдената месечна издръжка от 250 лева на 500
1
лева, считано от датата на предявяване на иска в съда, ведно със законна
лихва при забава, като претендира и разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява и се
представлява от адв.А. С., който поддържа така предявеният иск и развива
допълнителни доводи в тази насока- посочени подробно в съдебният
протокол.
Ответникът е депозирал отговор чрез адв.В. М. в срока по чл.131 от
ГПК, и намира иска за допустим, но неоснователен, като счита, че
претендираният размер се явява прекомерен с оглед на доходите на бащата,
доходите на майката, и нуждите на детето. Посочва, че има здравословни
проблеми, които не му позволяват да реализира по-големи доходи, и изтъква,
че има и друго дете, на което плаща издръжка от 200 лева месечно, както и че
има и заведено дело за увеличаване и на тази издръжка, и затова едно
евентуално уважаване на исканията ще го оставят него без никакви средства
за препитание. Предлага минимално увеличаване на размера на издръжката,
като счита, че претендираният размер е прекомерен за нуждите на детето и
възможностите на родителя. В съдебно заседание се явява лично и с адв.В.М.
и поддържа предявеният отговор, и намира исковата молба за неоснователна
по размер, като заявява, че не е съглА. да плаща претендираният размер на
издръжката, по подборни доводи, отразени в съдебният протокол.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено копие от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № ****/ 02.05.2006г. на Община Кърджали, от
което се установява, че ответникът е баща на непълнолетната ищца по делото,
а майката е лицето, което е дало съгласие за завеждане на исковата молба в
съда- А. Р. К.. От копие на Решение № 63/ 09.03.2021г. по гр.д. № 7/ 2021г. на
РС- Момчилград, се установява, че със същото е одобрено постигнато между
родителите на ищцата споразумение /между А. Р. К. и Н. А. С./, по силата на
което упражняването на родителските права е било предоставено на майката,
а бащата- ответник по настоящото производство е бил осъден да заплаща
съответна ежемесечна издръжка- в размер на 250 лева. От същото решение е
видно, че страните по посоченото дело, имат и друго дете- Ю., като
упражняването на род.права по отношение на същото е предоставено отново
2
на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 200 лева.
От удостоверение № ***/ 24.06.2022г. на ПХГ “Св.Св.Кирил и
Методий“- Казанлък е видно, че ищцата е ученик в 9-ти клас през уч.2021/
22г.
От Удостоверение за доходите на майката на непълолетната ищцата- а
именно на А. Р. К., изд. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане-
Кирково“ се установява, че същата за периода от м.ноември 2021г.– август
2022г. е получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на 20 399,56
лева, като от м.09.2021г. до 10.2021г. е получила и сумата в размер на 4383,19
лева.
С копие от удостоверение от 26.10.2022г. за доходите на бащата на
ищцата- а именно ответника Н. А. С., изд. от от ЦСМП- Кърджали се
установява, че същият е получил общо брутно трудово възнаграждение за
периода от м.ноември 2021г. до м.октомври 2022г. в размер на 22 605 лева.
Представени са медицински документи, от които е видно, че ответникът в
настоящото производство епретърпял операция, като липсват данни да не е
възстановен след оперативното лечение. Известно за съда е обстоятелството,
че ответникът Н.С. заплаща месечна издръжка и на другата си дъщеря Ю. в
размер на 200 лв., по силата на решение № 63/10.03.2021г. по гр.д. № 7/2021г.
по описа на РС- Момчилград. От писмо от 28.10.2022г. издадено от НАП- ТД
гр. Пловдив, офис Кърджали се установява, че майката на непълнолетната
ищца А***** К. работи по служебни правоотношения към ДСП- Кирково, и е
ползвала данъчно облекчение за деца чрез работодателя за 2021г. в размер на
900 лева, за две лица. От удостоверение от 27.10.2022г. издадено от Дирекция
„Социално подпомагане- Кирково“ е видно, че А***** К. за периода от
01.09.2021г. до 30.09.2022г. не е подпомагана със социални и семейни
помощи. От служебна бележка издадена от „КИРКОВО“ ООД е видно, че
ответникът е освободен от работа от 08.05.2021г. и вече не работи при тях.
По делото са разпитани свидетели, както следва; Св.Н.Ц. твърди, че
познава детето, което е на 16 години възраст и учи в хуманитарна гимназия в
Казанлък, и тренира волейбол, и потребностите му са били свързани с
неговата възраст, инфлацията в страната, които били увеличени, в това число
за тренировъчни екипи, лагери и други, които се заплащали от майката- като
свидетелката посочва и конкретни суми. Св.К.И. твърди, че познава страните
3
и знаела за разходите за детето, и нейните потребности, и т.к. учела в друг
град потребностите били големи, в т.ч. и за тренировъчни екипи, лагери и
други. И двете свидетелки сочат, че В. има и по.малка сестра, за които се
грижела майката, която се задъхвала. Свидетелките са били близк и съседи, и
знаели, разходите на майката за двете дъщери. Знаели, че бащата плаща
присъдената издръжка на децата, но тази издръжка била недостатъчна.
Св.И.Д. твърди, че Н. се грижи за дъщеря си, като й плаща издръжката,
но нямал контакт с детето В., т.к. тя му изтрила номера преди една година, а
от искал да общува с нея. Н. е имал здравословни проблеми, и финансови, тъй
като заплатите им били ниски и ако не е била майка му, която го подкрепяла
финансово не знае как ще смогва. Имал операция в главата. Св.В. К., майка на
ответника, твърди, че той редовно е плащал издръжка за децата си още преди
да имали споразумение. В последната година синът й не е имал контакти с
дъщеря си, която не е отговарял на телефоните им, а преди не е било така, но
се променила. Знаят, че учи в Казанлък, и че има разходи за обучението си,
плащал е издръъжката, както и допълнително и давали пари, колкото имат
възможност. Н**** преди две години претърпял операция на главата и
непрекъснато си имал проблеми, взимал лекарства, ходил по доктори, но не
работел допълнителено и нямал допълнителни доходи.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, отчитайки пряката им
заинтересованост от изхода на делото, предвид роднинската или приятелската
връзка със страните. С оглед на тези доказателства, съдът намира предявеният
иск с правно основание чл.150 от СК за частично основателен и доказан.
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като съгл. нормата на чл.142 ал.1 от
СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето имащо
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. При
определяне на необходимия размер от издръжката на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съд издръжка по чл.150
от СК – налице ли е трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая
искането за изменение на издръжката се мотивира с промяна в нуждите на
детето, които нараснали с възрастта му, което изисквало допълнителни
4
средства, както и настъпилата инфлация в страната . По делото безспорно е
установено, че ответника е осъден да заплаща издръжка на детето В. в размер
на 250 лева месечно,а за детето си Ю.- в размер на 200 лева. Тази издръжка е
присъдена считано от 05.01.2021г., като от този момент до предявяване на
исковата молба по настоящото дело е минал период от БЛИЗО ДВЕ години.
Действително с нарастване възрастта на детето са се увеличили и неговите
нужди за храна, облекло, ученически пособия и други вещи свързани с
ежедневието му. Към настоящия момент детето е на 16г. и е ученик във -9 ти
клас, в гр.Казанлък, като живее на пансион, и тренира допълнително спорт.
Също така съгласно чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от минималната работна заплата определена за
страната, която от 01.04.2022г. е в размер на 710 лева, и съответно
минималната дължима издръжка е в размер на 177,50 лева месечно. Следва да
се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната,
поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за
двете страни в процеса. Тези обстоятелства водят до извода, че е налице
изменение на обстоятелствата, при които са били определени необходимите
средства за издръжка на детето, поради което съдът счита за доказано, че е
налице промяна в обстоятелствата, при които е била постановена издръжка в
размер на 250 лева месечно.
На основание горепосочените принципни позиции, регламентиращи
издържката, и преценявайки конкретните нужди на детето, съдът отчете
неговата възраст и потребности, които безспорно са нараснали, факта че
грижите по възпитанието и отглеждането на детето се полагат от майката,
както и възможностите на ответника, за който са налице данни, че същият
работи по трудово правоотношение с договорено месечно възнаграждение,
поради което съдът приема, че размера на месечната издръжка, която следва
да заплаща ответника на непълнолетното си дете следва да бъде определен на
350 лева. За разликата до пълния предявен размер от 500 лева, съдът не
намира основания да бъде уважен, тъй като въпреки, че е факт
обстоятелството, че нуждите на детето са се увеличили, но тяхното
задоволяване не бива да е за сметка на на невъзможността на родителите да
имат нормални средства за съществуване.
По делото не са представени доказателства за изключителни нужди на
детето, което да налага присъждане на издръжка в по-голям размер,
5
включително и такива за изключителни възможности на бащата. В същото
време не следва да се пропуска обстоятелството, че бащата издържа и друго
свое дете, сестра на непълнолетната ищца, и като се вземе предвид и размерът
на плащаната и за другото дете издъържка, се стига до извода, че почти
половината от доходите на бащата са предназначени за издръжка на децата.
Ето защо следва да бъде постановено решение, с което да бъде изменен
размера на присъдената издръжка за детето платима от бащата, чрез майката
и законен представител, като същата бъде увеличена от 250 лева. на 350 лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2022г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
причини изменяващи или прекратяващи същата, като следва иска до пълния
предявен размер от 500 лева, да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва ответника да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сумата в размер на 144 лева, представляваща държавна
такса върху увеличения размер на така определената издръжка. На основание
чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 400 лева, представляващи деловодни разноски –
възнаграждение за един адвокат. Следва също така на основание чл.242 ал.1
от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно издръжката.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на постановената с
Решение № 63 от 10.03.2021г. по гр.д. № 7/2021г. на Районен съд–
Момчилград, месечна издръжка дължима на В. Н. С. с ЕГН- **********,
платима чрез майката и законен представител А***** Р. К. с ЕГН-
**********, от бащата Н. А. С. с ЕГН- **********, като я УВЕЛИЧАВА от
250 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба –
02.09.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на причини изменяващи или прекратяващи същата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 500 лева, като
неоснователен и недоказан.
6
ОСЪЖДА Н. А. С. с ЕГН- **********, да заплати на В. Н. С. с ЕГН-
**********, платима чрез майката и законен представител А***** Р. К. с
ЕГН- **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Н. А. С. с ЕГН- **********, да заплати по сметка
на РС- Момчилград сумата в размер на 144 лева, представляваща държавна
такса върху разликата на увеличената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, досежно
издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
Кърджалийския окръжен съд от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7