№ 670
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201554 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. А. Я. против НП, с което му е
наложено административно наказание „глоба”.
В жалбата си въззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи,
че е извършил превоза, като поради задръстване сметката била завишена. Възникнал спор
между него и клиентката и той се съгласил на отстъпка, само и само да приключи спора.
Касов бон бил издаден и подаден на клиентката, но тя го оставила на седалката. Не е
запазил контролната лента, тъй като няма такова задължение. Сочения от клиентката
свидетел е чужд гражданин, в интимни отношения с нея, който не може да възприеме
обективно какво въззивникът е казал. Показанията му ще са пристрастни.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като рподдържа и
доразвива доводите за отмяна, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.10.2023г. през тъмната част на денонощието, въззивникът Я., с
управлявания от него таксиметров автомобил с рег. №В1784НМ, извършил превоз на двама
пътници, единият от които И. П. П.. За превоза от Автогара Варна до хотел „Девора“,
местност „Ален мак“, въззивникът обявил цена от 25 лева. При пристигане в крайната точка
на превоза обаче, въззивникът Я. поискал сума в двоен размер. Пътничката отказала да
заплати сумата, като между двамата възникнал спор – тя искала да заплати първоначално
обявената сума, а въззивникът Я. претендирал да му даде 50 лева, като заключил багажника
на таксиметровия автомобил, където се намирал багажа на пътниците.
След като постигнали компромис за сумата от 40 лева, с която пътничката
разполагала, въззивникът отключил багажника на автомобила и им предал багажа.
За превоза въззивникът не издал касова бележка на пътниците.
1
По постъпил сигнал, служители към РД “АА” Варна, сред които св. Р., извършили
проверка на въззивника.
Извършена била проверка на пътната книжка, както и на фискалната памет на
касовия апарат, монтиран в автомобила. Извършено било и замерване на разстоянието от
Автогара Варна до крайната точка на пътуването, както и били снети обяснения от
пътничката, подала сигнала.
Извършването на такъв курс не било установено от извлечената информация от
фискалната памет на устройството, монтирано в автомобила.
Въз основа на така събраните доказателства, служителите на „АА“ приели, че не е
издадена касова бележка след приключване на превоза, след което пристъпили към
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на
АУАН било описано установеното нарушение и посочена правна квалификация на същото.
При съставяне на акта въззивника вписал, че не е съгласен с описаното в акта. По
преписката не постъпили допълнително възражения.
На 23.02.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.39 от Наредба№34/99г. на МТ и въззивника бил санкциониран
на основание ЗАвП, като му било наложено административно наказание глоба в
предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Показанията на св. Р. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и
непосредствено е възприел постъпилия сигнал, извършил е замерване на разстоянието,
изминато при превоза, както и е установил липсата на отразен такъв превоз посредством
ЕТАФП.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с отразеното в обясненията на
пътничката, отразеното в постъпилия сигнал, както и с приобщените налични писмени
доказателства, събрани при проверката на документите на таксиметровия автомобил.
От същите по безспорен и категоричен начин се установява, че за извършения
превоз не е бил издаван касов бон от наличното в автомобила фискално устройство.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Проведеното административно наказателно производство е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните
норми. И актосъставителя и административно наказващият орган са изпълнили
задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и
срока за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение
и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДП, както и
вида и размера на административното наказание.
Що се отнася до доводите на въззивника за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът не споделя същите, предвид
на следното:
2
В жалбата си въззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи, че
е извършил превоза, като поради задръстване сметката била завишена. Възникнал спор
между него и клиентката и той се съгласил на отстъпка, само и само да приключи спора.
Касов бон бил издаден и подаден на клиентката, но тя го оставила на седалката. Не е
запазил контролната лента, тъй като няма такова задължение.
Съдът, изхождайки от анализа на всички събрани по делото доказателства намери,
че соченото от въззивника не почива на доказателствата по делото, а представлява защитна
версия, напълно изолирана от доказателствения материал.
Въззивникът сочи още, че сочения от клиентката свидетел е чужд гражданин, в
интимни отношения с нея, който не може да възприеме обективно какво въззивникът е
казал. Показанията му ще са пристрастни.
Доколкото такъв свидетел не е бил разпитван в хода на проведеното производство,
то липсват основания за каквато и да било преценка на негови показания.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0002661/23.02.2024г. на Директор на РД „АА“ гр.
Варна, с което на В. А. Я. е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 700
лева на основание чл.94 ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3