РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Бургас, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500189 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Със съдебно решение № 244 от 08.10.2024г. постановено по гр.д.№
503/2024г.по описа на КРС районният съд е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Х. М. Д. с ЕГН-********** от *** сумата
от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано срещу Д. незаконно обвинение по Досъдебно производство №
282-ЗМ-85/2023г.по описа на РУ на МВР гр.Карнобат при ОД на МВР-
гр.Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 05.06.2024г. до окончателното изплащане, като Е
ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение за горницата над 2000 лева до целия
претендиран размер от 5000 лева и е присъдил разноски по делото.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ищецът
Д.,който е сезирал въззивния съд с въззивна жалба,подадена в
законоустановения срок. Ищецът Д. е обжалвал решението на КРС в
ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска му предявен против
Прокуратурата на Република България за горницата над присъдения размер от
2000 лева главница до целия претендиран размер от 5000 лева.В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в
отхвърлителната му част,като се сочи,че съдът неправилно е приел,че
1
воденото срещу Д. наказателно преследване през 2022г.пред РС-Ямбол е
допринесло за накърняване на доброто му име в *** относно употребата на
наркотични вещества.Този извод не се крепи на надлежно събрани
доказателства,а единствено в писмения отговор на прокуратурата се сочи
подобно твърдение,което обаче е останало недоказано от ответната
страна.Воденото срещу него ДП в гр.Ямбол по никакъв начин не е станало
достояние на приятелския кръг на Д. в ***,за да накърни доброто му име,тъй
като този район е различен от района,в който той живее и работи.От друга
страна,образуваното срещу него ДП в ***,предмет на исковата претенция е
предизвикало много силен отзвук,тъй като в малките населени места подобна
информация се разпространява бързо и лесно,а това води до силно влошаване
авторитета на лицето,породили са се предразсъдъци и въззивникът е изпитвал
срам,безпокойство и страх за нещо,което в действителност не е извършил.
Настоява се за отмяна на решението на КРС в отхвърлителната му част и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което искът да бъде
уважен изцяло до размера от 5 000 лева.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Ответната Прокуратура на Република България е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба в законоустановения срок,в който е изразено
становище за неоснователността на жалбата. В отговора са изложени
установените по делото факти относно образуването и развитието на
процесното досъдебно производство.Изтъква се,че Х. Д. не е бил привличан
като обвиняем и спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение
„задържане под стража“,нито друга мярка за процесуална принуда. По
отношение свидетелството за правоуправление на МПС,същото е било отнето
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ,издадена
по реда на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП от органите на МВР-РУ Карнобат. Д. е бил
задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице,на основание
чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР от полицейските органи на РУ-МВР Карнобат. Счита,че
прокуратурата не е извършвала незаконосъобразни действия и не е издавала
незаконосъобразни актове,а воденото ДП е било законосъобразно,като са били
налице и предпоставките за налагане на мярка за процесуална принуда по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и е било отнето свидетелството за правоуправление. По
отношение размера на обезщетението в отговора се сочи,че жалбоподателят
не е бил с добра репутация,предвид осъждането му за престъпление по чл.343
б,ал.3 НК ,поради което липсва основание да се приеме,че е имал притеснения
от лоша репутация в ***.Не са представени и доказателства за негативни
последици в поведенческите реакции и психиката на ищеца.Възразява се и
срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от ПРБ срещу
съдебното решение в частта,с която искът е уважен до размера от 2000 лв. В
жалбата е направен анализ на събраните по делото доказателства,като се сочи
отново,както в отговора на въззивната жалба,подадена от Д., че същото е било
образувано основателно и се е развило законосъобразно.Счита,че не се
2
установява да са били извършени незаконни действия и издавани незаконни
актове от страна на ПРБ,а ищецът не е бил привлечен като обвиняем. Прави се
подробно изложение на установените по делото факти досежно предходното
водено срещу Д. досъдебно производство и осъждането му от ЯРС,като
Възразява се и срещу присъждането на законна лихва. Решението на КРС е
оспорено от ПРБ и в частта,в която в полза на ищеца са присъдени разноски в
размер на 404 лв.,като се заявява,че адвокатското възнаграждение е
прекомерно ,значително надвишаващо минималните размери по Наредба
№1/2004г. и не е съобразено,че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
С определение №3074 от 06.12.2024г.образуваното по жалбите
въззивно производство по в.гр.д.№1815/2024г.по описа на БОС е прекратено и
делото е върнато на КРС за произнасяне по искането на ПРБ за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
С Определение №908 от 18.12.2024г.КРС е оставил без уважение
искането на ПРБ за изменение на решението в частта за разноските.Срещу
това определение е постъпила в срок въззивна частна жалба от ПРБ,в която са
изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт.Моли въззивната
инстанция да не присъжда разноски или да намали размера.
В съдебно заседание въззивникът Д. не се явява,редовно
уведомен.Представлява се от адв.Колева,която поддържа въззивната жалба и
оспорва въззивната жалба на ПРБ,както и частната жалба. Няма нови
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Прокуратурата на Република
България се представлява от прокурор от БОП-Чакърова,която оспорва
въззивната жалба на ищеца и поддържа въззивната жалба на ПРБ,както и
частната жалба. Не сочи нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намери
атакуваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС
намери следното:
Предявеният иск правилно е квалифициран от районния съд по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В производството по предявения по реда на ЗОДОВ иск,
доказателствената тежест се разпределя съобразно общите правила на ГПК
(чл. 154, ал. 1 ГПК) – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Следователно в случая ищецът следва
да докаже фактите, на които основава претенциите си, в това число:
наличието на незаконни актове и действия от категорията на чл. 2, ал. 1 т.3
ЗОДОВ, настъпили конкретни вреди и пряката им причинно-следствена
връзка с действията на длъжностни лица при ответните страни. В тежест на
ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ
за изключване или намаляване на отговорността му.
3
В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Правилно и законосъобразно КРС е
приел,че обстоятелството,че Д. не е бил привлечен като обвиняем не води до
извод,че държавата не следва да отговаря за незаконно обвинение. Съдът се е
позовал на утвърдената съдебна практика на ВКС,съгласно която понятието
„обвинение в извършване на престъпление“ по смисъла на горецитираната
разпоредба на ЗОДОВ следва да се тълкува по-широко,за нуждите на
специалния деликт,а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл.Когато
наказателното производство е било образувано срещу определено лице,но не
му е било повдигнато обвинение,а наказателното производство е
прекратено,това лице също търпи вреди от незаконно обвинение по смисъла
на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Въззивният съд споделя и изложените в обжалваното
решение на КРС мотиви за неоснователността на възраженията на ПРБ,че не е
надлежен ответник, тъй като посочените в исковата молба увреждащи
действия са извършени от органите на МВР/задържане за 24 часа/ по чл.72
ал.1 т.1 ЗМВР и временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за
отговорността на лицето по чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ ЗДвП,но при образувано
наказателно производство за престъпление по чл.343 „б“ ал.3 НК.
Неоснователни са възраженията на ПРБ във въззивната жалба за това,че
неправилно и незаконосъобразно е осъдена заради незаконосъобразни актове
и действия,изразяващи се в неоснователно и незаконосъобразно образуване и
водене на досъдебно производство и свързаните с него принудителни
административни мерки,тъй като досъдебното производство е било
образувано основателно и е водено законосъобразно.Отговорността по
ЗОДОВ е безвиновна,като прокуратурата отговаря за вреди от незаконно
обвинение и в хипотезата на прекратяване на образувано основателно
наказателно производство,което впоследствие е прекратено,в какъвто смисъл
е утвърдената съдебна практика. Неоснователни са и доводите,че
наказателното производство е приключило в разумен срок от 7 месеца,тъй
като забавянето му е поради забавяне на резултата от назначената химико-
токсикологична експертиза,назначена на 12.04.2023г.,но изготвена на
19.09.2023г.и получена от органите на ДП на 21.09.2023г.Видно от мотивите
на обжалваното решение на КРС,съдът не е приемал,че е налице
неоснователно забавяне на наказателното производство в периода от
образуването му до постъпване на експертизата по ДП,но правилно е отчел
факта,че наказателното производство е било прекратено близо два
месеца,след като по делото вече е станало ясно,че в кръвта на Х. Д. не е
установено наличие на наркотични вещества и респективно-че не е извършил
престъпление по чл.343 Б ал.3 НК. Тази забава на органите на досъдебното
4
производство не е по обективни и независещи от тях причини,поради което и
правилно съдът е приел,че тя е в пряка причинна връзка с твърдените от
ищеца вреди и я е взел предвид при определяне размера на обезщетението.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да
вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка
за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
/Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
Правилно е приел районният съд,че обезщетението за претърпените
вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ,
се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват
установените по делото факти. Според въззивната инстанция КРС е обсъдил
всички относими към спора факти и обстоятелства при извършване на
преценката си относно определяне на справедливия размер на обезщетението.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да е в
справедлив размер, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,като същото не
следва да води до обогатяване на лицето, а до овъзмездяване на причинените
нему неимуществени вреди. В конкретния случай въззивният съд намира, че
сумата от 2000 лева -обезщетение за неимуществени вреди, присъдена от
КРС на ищеца Д. удовлетворява изискването на закона за справедливо
възмездяване на претърпените от него болки и страдания,установени от
доказателствата по делото. БОС напълно споделя изложените от КРС
мотиви,довели до частично уважаване на исковата претенция на Х.
Д.,включително и досежно размера на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди .Оплакванията на двете страни за неправилност на
решението на КРС досежно определеният размер на обезщетението според
въззивния съд са неоснователни,тъй като сочените факти и обстоятелства
правилно са били взети предвид от съда. КРС е съобразил размера на
обезщетението и със социално-икономическите условия в страната,като е взел
предвид и размера на минималната работна заплата като база за определяне на
справедлив размер на обезщетението.
Водим от горните мотиви и при пълно споделяне на изложените от
КРС мотиви,довели до извода му за частичната основателност на предявения
иск,както и до извода му относно справедливия размер на обезщетението за
5
претърпените от ищеца неимуществени вреди – 2000 лв.,към които препраща
на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че решението на КРС следва
да бъде потвърдено изцяло като правилно,законосъобразно и обосновано.
Частната жалба срещу определението на КРС по чл.248 ГПК БОС
намери за неоснователна. При определяне на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца,съдът е пропуснал да
се произнесе по направеното от ПРБ възражение за прекомерност,като е
присъдил разноски съразмерно на уважената част от иска – 404 лв.,при
заплатен адвокатски хонорар от 1000 лв. С обжалваното определение по
чл.248 ГПК съдът е разгледал възражението на ПРБ за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,като го е намерил за неоснователно,като е взел
предвид размера на исковата претенция,фактическата и правна сложност на
делото,икономическата ситуация в страната и фактът,че делото е приключило
в едно съдебно заседание. Въззивният съд споделя становището на КРС,като
също намира,че не са налице основания за намаляване размера на разноските
за адвокатско възнаграждение.Независимо от факта,че делото е приключило в
едно съдебно заседание,следва да се съобрази,че спорът е със средна правна и
фактическа сложност,наведени са много възражения и оспорвания от
ответника,по които е дадено писмено становище.По делото са ангажирани
значителни по обем писмени доказателства,изискващи анализ,както и са
разпитани свидетели на ищеца.
С оглед изхода от въззивното обжалване и оставяне на двете въззивни
жалби без уважение,не са налице основания за присъждане на разноски във
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 244 от 08.10.2024г. постановено по
гр.д.№ 503/2024г.по описа на КРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №908 от 18.12.2024г.постановено по гр.д.
№503/2024г.по описа на КРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6