№ 3173
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510217 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10217/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х. Димитрос Х.
ЕГН ********** и Д. И. К.-Х. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №3566 от
18.04.2022 г постановено по гр.д.№45940/21 г на СРС , 50 състав , с което въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.38 ЗУЕС на Етажна собственост в гр.София бул.*******
, Метро Сити Бизнес ******* сумата от 470,99 лева вноски дължими за офиси А1 , А9 , Б4,
Б9 и Б20 за ремонтни дейности за периода 01.10.2020 г – 30.06.2021 г , ведно със законната
лихва от 04.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 350 лева
разноски пред СРС .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Не е доказано от
ищеца как са разпределени разходите за ремонти между етажните собственици .
Представените фактури не са подкрепени с доказателства за разходите .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Ответниците са собственици на А1 , А9 , Б4, Б9 и Б20 и не са заплатили припадащата им се
част от разходите за ремонти . Ищецът е доказал извършените ремонти и разходите за тях .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
09.05.2022 г и е обжалвано в срок на 23.05.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че въззивниците не са обжалвали решението на ОС на ЕС
касаещо процесните ремонти и същото е влязло в сила спрямо тях . Въпреки че са
задължени от съда ответниците не са приложили документите си собственост на обекти в
ЕС т.е. налице е хипотеза на чл.161 ГПК . Въззивниците не са оспорили представените
разходо-оправдателни документи за разходи за ремонти . Процесната сума се дължи
солидарно на основание чл.32 ал.2 СК , защото въззивниците са съпрузи .
Решението на СРС е правилно , с изключение на правната квалификация на иска .
Ищецът е представил доказателства за извършени разходи за ремонти в етажната
собственост , част от които е претендирал от ответниците като етажни собственици
съобразно идеалната им част . Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са
оспорили размера на идеалните си части , според който е изчислена припадащата им се част
от процесните разходи .
Ответниците не са изпълнили разпореждането на СРС в определение от 25.01.2022 г да
представят копия от документите си за собственост за притежаваните обекти в ЕС , от които
би било видна и притежаваната от тях идеална част в общите части на ЕС . По тази причина
правилно СРС се е позовал на чл.161 ГПК и е приел за доказан по основание и размер
предявения иск . Доводите във въззивната жалба са до голяма степан бланкетни , а освен
това са преклудирани и не съответстват на доказателствата по делото .
Настоящият съд счита , че правната квалификация на иска „по чл.38 ЗУЕС“ е неправилна .
Чл.38 ЗУЕС регламентира общо реда за изпълнение на решенията на ОС на ЕС ,
включително и възможността да се подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение /
чл.38 ал.2 ЗУЕС/. Правна квалификация „по чл.38 ЗУЕС“ е на практика липса на
правна квалификация , защото реда по чл.38 ЗУЕС е относим към защита на множество и
различни материални права. СРС не е квалифицирал/привел конкретните фактически
твърдения на ищеца под приложимата правна норма . Отделно правната квалификация не е
посочена в диспозитива , а само в мотивите на съдебното решение .
В случая искът следва да се квалифицира по чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС , защото се претендират от
ЕС - по отношение на етажни собственици - разходи за ремонт на общи части .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено като в диспозитива на
въззивния съд се посочи действителната правна квалификация на иска .
Водим от горното , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3566 от 18.04.2022 г постановено по гр.д.№45940/21 г на СРС
, 50 състав , като правната квалификация на иска да се счита по чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3