№ 167
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900031 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е за установяване съществуването на неприето
вземане, с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр.Варна твърди, че
получил на 18.01.2022г. определение от 10.01.2022г., постановено по т.д.
№182/2016г., по описа на РОС, с което се оставя без уважение възражението
им /вх.№263362/17.07.2021г., с клеймо от 13.07.2021г./ срещу допълнителен
списък на неприетите вземания, обявен в ТР с 20210706115820 по партидата
на „Русенска корабостроителница запад“АД. Със същото определение им
била указана възможността в 14-дневен срок, считано от връчване на
съдебния акт, да предявят иск за установяване на вземането си. Твърди, че в
качеството на доставчик от последна инстанция в базата данни е разкрит кл.
№**********, към който са зачислени съответно аб.№1224019 и 1224020.
Титуляр на партидата е „Русенска корабостроителница“АД, ЕИК202297239.
Визираните аб.№ захранвали именно корабостроителния завод, ведно с
прилежащите му помещения, на адрес гр.Русе, ул. Матей Стойков №5. След
справка в ТР установили, че по силата на договор за покупко-продажба на
търговско предприятие рег.№1283/28.02.2014г. е извършена продажба от
„Русенска корабостроителница“ АД на „Русенска корабостроителница запад“
1
АД, като първият прехвърлил на втория правото на собственост върху
търговското си предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ, представляващо
комплекс от всички права, задължения и фактически отношения, като вторият
го придобил срещу цена, платима при условията на договора. Уговорено
било, че търговското предприятие ще премине в имуществото на купувача
след вписване на договора в ТР. Договорът бил обявен по партидите на
прехвърлителя и на приобретателя на 11.03.2014г. В чл.2 т.1 от договора е
посочено какво се включва в търговското предприятие, а именно права на
собственост върху 12 недвижими имоти /посочени в исковата молба/, ведно с
всички подобрения и приращения в описаните в договора имоти. Според чл.5,
ал.1 от договора, продавачът предава на купувача владението върху
търговското предприятие в деня на обявяване на договора в ТР - 11.03.2014г.,
а според чл.7, купувачът е длъжен да приеме длъжен да приеме владението на
търговското предприятие по посочения ред и начин. Твърди, че като трето
добросъвестно лице, с оглед чл.9 и 10 ЗТРРЮЛНЦ се позовава на клаузите на
обявения договор за продажба на търговско предприятие, в частност, че от
11.03.2014г. ответникът е бил във владение на имотите, обслужвани от
процесните аб.№. Твърди, че отчетните периоди по счетоводните документи,
вземанията по които са предмет на иска са изцяло след датата на предаване на
владението, доколкото касаят незаплатена ел. енергия, мрежови услуги и
законоустановени надбавки за 2018г. и 2020г. Твърди, че вземанията се
дължат от собственика на имота. По т.д.н.№132/2016г. по описа на РОС
предявили вземане срещу ответника в общ размер 28072.02лв., от които
22998.06лв.-главница за консумирана незаплатена ел.енергия, мрежови
услуги и законоустановени надбавки по счетоводни документи, издадени през
периода 12.06.2018г.-13.10.2020г. и 5073.96лв.-лихва за забава от деня,
следващ падежа на всеки от счетоводните документи, до 14.06.2021г.
Вземанията били включени в допълнителен списък на неприети такива.
Депозирали възражение в срока по чл.690 ТЗ, а с определение от 10.01.2022г.
възражението било оставено без уважение. Твърди, че въпросът за действието
на договора за прехвърляне на търговско предприятие е ключов, доколкото
определя кой е длъжник по вземанията. Уточнява, че „такса достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ се дължи на
основание чл.29, вр.31 ПТЕЕ вр. §15 ПЗР към ЗИДЗЕ. Цената за достъп се
дължи от всички клиенти, присъединени към мрежата, следователно,
2
наличието или липсата на консумация в обекта е ирелевантно спрямо
начисляването и дължимостта й. Обектите с процесните два аб.№ били
присъединени при резервираната мощност от капацитета на
ел.разпределителната мрежа. Прекъсването на ел.захранването в обекта с
оглед непогасени задължения, не освобождава длъжника от заплащане на
таксата. Твърди, че до обектите за потребление са доставени процесните
количества ел.енергия, както и мрежовата услуга „такса достъп“ е дължима
съгласно нормите на действащото законодателство, вземанията по издадените
счетоводни документи са дължими, а стойността им е формирана от посочени
счетоводни документи-11 броя. Твърди, че се дължи и лихва за забава, от
деня, следва падежа, по всеки от тях. Претендира съдът да установи, че
„РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД, ЕИК202855295,
дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК103533691, сума в общ
размер 28072.02лв., от които 22998.06лв.-главница за консумирана и
незаплатена ел.енергия, мрежови услуги и законоустановени надбавки по
счетоводни документи, издадени през периода 12.06.2018г.-13.10.2020г.,
както и сумата 5073.96лв.-лихва за забава от деня, следващ падежа на всеки
от счетоводните документи, до 14.06.2021г., по кл.№**********, аб.
№1224019 и аб.№1224020, находящи се в гр. Русе. Претендира присъждане
на разноските по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Синдикът на длъжника „Русенска корабстроителница Запад“АД
Русе-в несъстоятелност е подал становище, с което заявява, че искът е
неоснователен, по изложени в същото съображения. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържа това становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Няма спор по фактическите твърдения, наведени в исковата молба.
Представени са фактури и дебитни известия, издадени до 12.09.2018г., както
и четири броя фактури и дебитни известия, издадени след 12.08.2020г. от
ищеца „Енерго-Про продажби“АД на „Русенска корабстроителница“АД
Ямбол, ЕИК202297239. С първата група са фактурирани ел. енергия и други
надбавки, а с втората група-цена на достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност. Общата цена по всички счетоводни документи е
3
22998.06лв., а лихвата за забава от деня, следващ падежа до 19.03.2021г. е
5073.96лв., или общо 28072.02лв., видно от приложено и неоспорено
извлечение от сметка към 14.06.2021г. Безспорно е, че тези вземания са
предявени от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника по
т.д.н.№182/2016г. по описа на РОС, на 17.06.2021г. и са включени в списък с
неприети вземания. Подаденото възражение по чл.690 ТЗ е оставено от съда
без уважение с определение №260003/10.01.2022г. В определението на съда е
посочено, че следва да се връчи на синдика и на възразилия кредитор
„Енерго-Про Продажби“АД, както и последния може да предяви иск за
установяване на вземането по чл.694 ТЗ в 14-дневен срок от получаване на
настоящето определение, което не подлежи на обявяване в ТР. Представен е
по делото договор за покупко-продажба на търговско предприятие /л.28-107/,
сключен между „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“ЕАД Русе,
ЕИК202297239 и „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД
София, ЕИК202855295, на 28.02.2014г. в гр.София, по силата на който първия
прехвърлил на втория правото на собственост върху търговското си
предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ, представляващо комплекс от всички
права, задължения и фактически отношения, срещу цена, посочена в
договора. Страните договорили, че търговското предприятие ще премине в
имуществото на купувача след вписване на договора в търговския регистър.
Договорът е вписан в търговския регистър по партидите на отчуждителя и
правоприемника на 11.03.2014г. Представени са два договора за доставка на
ел.енергия от доставчик от последна инстанция, сключени между ищеца и
ответника на 15.06.2022г., за абонатни номера 1224019 и 1224020
/процесните/. Представено е заявление №6165106/15.06.2022г. от ответника
до „ЕРП Север“ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи /л.303-304/, касаещо обект абонатен
№1224020, в което е посочено, че досега обекта се ползвал от „Русенска
корабостроителница“ЕАД, както и че е приложен документ за собственост -
акт 50, т.I, рег.№1283-договор за покупко-продажба. Представен е договор за
достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на
„Енерго-Про Мрежи“АД от 09.03.2017г. /л.337-338/, по силата на който
„Енерго-Про Мрежи“АД и „Русенска корабостроителница“АД Ямбол-
ползвател са се договорили относно начините и сроковете за фактуриране и
заплащането на утвърдените от КЕВР цени на мрежови услуги, достъпа и
4
преноса на ел.енергия относно двата процесни обекти с аб.№1224019 и
№1224020. Представени са писмо до „Русенска корабостроителница“АД
относно заявление за достъп до ел.мрежа, както и списък на СТИ/л.339 и
гръб/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
С определение №260003/10.01.2022г., постановено по т.д.
№182/2016г., е оставено без уважение възражението на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК103533691, срещу включването на предявеното от него
вземане 28072.02лв. в допълнителен списък на неприетите вземания.
Определението е връчено на ищеца на 18.01.2022г., поради което и искът,
предмет на делото се явява предявен в законния 14-дневен срок, визиран в
чл.694, ал.6 ТЗ. Искът е за установяване съществуването на неприето вземане,
предявен от кредитор, направил възражение по чл.690, ал.1, което съдът е
оставил без уважение. Предвид това, искът е допустим, като предявен в срок
и от легитимирано лице.
С решение №41 от 14.03.2019г. по т.д.н.№182/2016г. по описа на РОС
е открито производство по несъстоятелност на ответника „Русенска
корабостроителница Запад“АД Русе. Решението е вписано в Търговския
регистър на 18.03.2019г. Съобразно чл.685 и чл.688 ТЗ, вземанията
възникнали до откриване производство по несъстоятелност се предявяват в
срок до един месец от вписване в ТР на решението за откриване производство
по несъстоятелност, но не по-късно от два месеца от изтичането му.
Следователно, срокът за предявяване на възникналите вземания в случая е
изтекъл на 19.06.2019г. Тъй като неприетите вземания по счетоводни
документи, издадени до 12.09.2018г. в размер на 15739.04лв. са такива,
възникнали преди ОПН, е следвало да бъдат предявени в посочените
преклузивни срокове. С непредявяването им в тези срокове се е преклудирало
правото да бъдат предявени в производството по несъстоятелност на
длъжника и съгласно чл.739, ал.1 ТЗ са погасени, като непредявени. Предвид
горното искът за съществуване на тези вземания за главници е неоснователен,
както и искът за лихви за забава върху тях само на това основание.
Искът за съществуване на всички вземания е неоснователен и поради
следното:
5
По делото няма спор, че между ищецът и ответника за процесния
период няма сключен договор за продажба на ел.енергия, а такъв е налице
между ищеца и „Русенска корабостроителница“АД Ямбол-за достъп и
пренос, който търговец е посочен и като получател на счетоводните
документи и е клиент на ищеца. Данните в Търговския регистър сочат, а и не
спорно, че „Русенска корабостроителница“АД Ямбол е действащ търговец.
Поради това, липсва основание вземания, за които ищецът е издал на този
търговец счетоводни документи на основание сключен с него договор да
бъдат претендирани от ответника. Вземанията за заплащане на цена на
ел.енергия, както и на „такса достъп“ са дължими по силата на договорното
правоотношение с клиента, поради което позоваването на ищеца на договор
за покупко-продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ между „Русенска
корабостроителница“ ЕАД София, /сега „Русенска корабостроителница“АД
Ямбол/ и ответника е неоснователно. Този извод следва от разпоредбите на
чл.92 ЗЕ, чл.95а ЗЕ, чл.29 ПТЕЕ и др. Предвид това, съдът намира, че
предявената претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, за главници и
лихви за забава, като неоснователна.
Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от
ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1644лв. с ДДС, както и дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд-
Русе в размер на 280.72лв., на основание чл.694, ал.7 ТЗ. Възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искането за
намаляването му е неоснователно, тъй като то е под минимума по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“АД,
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“№258, „Варна Тауърс-Г“, против „РУСЕНСКА
6
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД Русе - в несъстоятелност,
ЕИК202855295, иск за установяване съществуването на неприети вземания за
сумата 22998.06лв.-представляваща главница за консумирана и неплатена
ел.енергия, мрежови услуги и законоустановени надбавки по счетоводни
документи, издадени през периода 12.06.2018г.-13.10.2020г., както и за
сумата 5073.96лв.-лихва за забава от деня, следващ падежа на всеки един от
счетоводните документи до 14.06.2021г., по кл.№**********, аб.№1224019 и
аб.№1224020, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“АД гр.Варна,
ЕИК103533691, да заплати на „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
ЗАПАД“АД Русе - в несъстоятелност, ЕИК202855295, сумата 1644лв. с ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО–ПРО Продажби“АД гр.Варна,
ЕИК103533691, да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ държавна
такса 280.72лв., на основание чл.694, ал.7 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на
„РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД гр.Русе - в
несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7