Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и
девети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от съдия Ст. Стоева адм. дело № 403 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 128а от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на П.И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, с която се
иска прогласяване нищожност на Определение № 706/23.01.2023 г. на Върховен
административен съд, с което е оставено в сила Разпореждане от 20.10.2022 г. на
Председателя на Осмо отделение на ВАС, по частна жалба с вх. № 9117/27.06.2022
г., подадена от П.И.Г. против Определение № 4257/05.05.2022 г. постановено по
адм. дело № 3828/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в
сила Определение № 3262/15.12.2021 г. на Административен съд – Варна, по адм.
дело № 2537/2021 г.
В съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба, представя писмено
становище. Твърди, че тъй като в предходното дело не са разгледани по същество
исканията му за прогласяване нищожността на Удостоверение
за данъчна оценка № 218/06.02.2002г. и заличаване на втората данъчна партида от
имота му, съдът следва да постанови
решение, с което да стори това.
Ответникът - Областен управител на област Варна, чрез ст.
юриск. С. В., в отговор-възражение оспорва исковата молба, като излага следните
съображения: Възразява, че Областният управител на област Варна е надлежен
ответник по делото, счита, че подадената искова молба е недопустима и неоснователна, поради
липса на аргументи за твърдяната нищожност. Поддържа, че исковата молба е
недопустима, тъй като разглеждането ѝ не е подсъдно на Административен
съд Варна, както и защото са налице влезли в законна сила произнасяния на съда,
а именно определенията по адм. дело № 2537/2021 г. по описа на Административен
съд – Варна, които съдът не може да преразглежда.
В съдебно заседание се поддържа писмения отговор и се
иска оставяне на исковата молба без разглеждане или да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
С Определение № 3262/15.12.2021
г. по адм. дело № 2537/2021 г. Варненски административен съд е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на заявените претенции.
Определението е обжалвано от ищеца, като с Определение № 4257/05.05.2022г. по
адм. дело № 3828/2022г. Върховен административен съд го е оставил в сила.
Производството по делото се е развило между ищеца П.Г. *** административен
център Варна, тъй като подадената от Г. жалба-петиция е срещу отказ на
областния управител да преразгледа и отмени отказа на кмета на Варна да прогласи
нищожност на Удостоверение за данъчна оценка №
218/06.02.2002г.
Недоволен от тези актове на съда, Г. е подал възражение-иск-частна жалба
срещу Определение № 4257/05.05.2022г. по адм. дело № 3828/2022г. на Върховен
административен съд. С Разпореждане от 20.10.2022г. по вх. № 9117/27.06.2022г.
председателят на Осмо отделение на ВАС е оставил без разглеждане частна жалба
вх. № 9117/27.06.2022г. по описа на ВАС, подадена от П.И.Г. против Определение № 4257/05.05.2022г.
по адм. дело № 3828/2022г. на Върховен административен съд, тъй като атакуваният
съдебен акт е постановен в производство по чл. 229 ал. 1 от АПК и на основание
чл. 235 от АПК е окончателен и не подлежи на обжалване.
Срещу Разпореждането на Председателя на Осмо отделение на ВАС е подадена
частна жалба – иск пред Петчленен състав на Върховния административен съд, по
която е образувано адм. дело № 10528/2022г. С Разпореждане от 10.11.2022г. ръководителят
на Първа колегия на ВАС е определил поименно членовете на Петчленния състав,
който да разгледа делото.
С Определение № 706/23.01.2023 г. Петчленният състав на ВАС е оставил в
сила Разпореждане от 20.10.2022г. по вх.
№ 9117/27.06.2022г. председателя на Осмо отделение на ВАС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 128а ал. 1 от АПК. Същият може да
бъде подаван безсрочно. Съдът намира, че искът е предявен от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а
разгледан по същество е неоснователен.
Ищецът счита, че нито един състав на съдилищата, включително и ВАС в Определение № 706/23.01.2023 г. по адм. дело № 10528/2022 г., не е взел отношение по поставените от него въпроси за нищожността на Удостоверение за данъчна оценка № 218/06.02.2002г. и заличаване на втората данъчна партида от имота му и няма произнасяне по същество на искането му. В допълнение на исковата молба, след указание от страна на съда да се посочи надлежния ответник по исковата молба, ищецът е заявил искане за отмяна на Определение № 706/23.01.2023 г. и да се прогласи нищожността на скица № АБ-94/359/25.01.2002г. и Удостоверение за данъчна оценка № 218/06.02.2002г. и заличаване на втората данъчна партида от имота. В представеното и прието по делото в съдебно заседание на 29.03.2023г. писмено становище от ищеца се твърди, че съдът по настоящото дело не се е произнесъл по определения от него предмет на делото и обема на търсената защита.
Произнасянето на съда по оспорване, различно от заявеното с жалбата, дори и действително да е налице, не обуславя обаче като краен резултат нищожност на постановения съдебен акт, а неговата недопустимост. Нищожността и недопустимостта са различни пороци на съдебния акт, което е видно и от разграничаването им като касационни основания по чл. 209 АПК. Според доктрината нищожният акт, административен или съдебен, представлява едно правно нищо, което означава, че поначало не е в състояние да породи онези правни последици, към които е насочен, но за да се внесе сигурност и стабилност в обществените отношения, върху които рефлектира, на засегнатите от акта лица е дадена неограничена процесуална възможност да претендират от съда изрично да прогласи нищожността му. Когато става въпрос за нищожен съдебен акт, постановен от административните съдилища или от ВАС, процесуалният ред за претендирането на нищожността е именно този по чл. 128а АПК.
При преценката за основателността на иска по чл. 128а АПК съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид неговото диспозитивно начало, предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на предявения иск, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на съдебния акт и преценя наличието на този порок именно от гледна точка на тях.
Съдът намира, че в исковата молба не са изложени основания за нищожност на постановеното от ВАС Определение № 706/23.01.2023г., а се излагат едни и същи твърдения за нищожност на административни актове, които изобщо не са предмет на спора. Независимо от това, съдът следва да посочи, че не са налице основания за нищожност на атакувания съдебен акт. Нищожен би бил онзи съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда. Тоест, става въпрос все за пороци, които по естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно невъзможно при тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие, към което е насочен. Освен че подобни пороци не се твърдят от ищеца, но те и очевидно липсват в атакуваното съдебно определение, което е постановено в писмена форма и в пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е и от всички членове на касационния състав, определени по предвидения за това ред от ръководителя на Първа колегия на ВАС, като същевременно съдържа напълно ясен диспозитив, обективиращ волеизявлението им.
В целостта си изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 128а ал. 1 АПК, поради което той следва да се отхвърли.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл следващата се държавна такса в пълен размер – 30 лева, чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилища по ГПК, съгласно чл. 12 ал. 3 АПК, а са внесени само 10 лева и на основание чл. 76 и чл. 77 ГПК вр. чл. 151 т. 3 АПК и следва да бъде осъден да я заплати в полза на Административен съд Варна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.И.Г. иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността на определение № 706/23.01.2023 г. по адм. дело № 10528/2022 г. на Върховен административен съд на Република България.
ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Административен съд Варна държавна такса по делото в размер на 20 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: