РЕШЕНИЕ
№ 10360
......................, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:......................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20211110157481 по описа за 2021 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът ..............., твърди против ответника ..................в, че на .................. настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от
ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от
1 009.79 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителката на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче
платил на ищеца едва 799.48 лева от претендираните общо 1 024.79 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
225.31 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................ до
окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето,
1
посочено от ищеца, и причинно-следствената връзка между поведението на водачката на
застрахования от ответника автомобил и настъпилите за клиента на ищеца вреди. Не оспорва, че
ищецът изплатил обезщетение в посочения в исковата молба размер, нито, че автомобилът,
управляван от причинителката на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил
застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че
вече изплатената от него сума покрива напълно действително претърпените от клиентката на
ищеца вреди.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На .................. година .............. със седалище и адрес на управление в ................ сключват
автомобилна застраховка „Каско“ за срок от часа на .................. година до часа на .................... За
горното явства застрахователна полица №............. представена по делото с исковата молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към .....................за лек
автомобил марка ...................бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с
ответника. Договорът е сключен за срок от часа на
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
На .................. с ЕГН**********, живеещ в гр. ......................, управлява товарен автомобил
марка .............. Непосредствено след него ...................., живееща в гр. ..................., управлява
собствения си лек автомобил марка ................... Водачката на лекия автомобил извършва маневра
потегляне без да спазва необходимата дистанция и така предизвиква сблъсък между моторните
05
превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие. На същата дата в 11
часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителката на вредата
представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно
дружество.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На 24. VII. 2020 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на
застрахованото моторно превозно средство, сумата от 1 009.79 лева. За горното обстоятелство
явства представено по делото с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от
същата дата.
На ................. ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №................., с което заявява
за възстановяване общо петнадесет регресни щети, включително процесната в размер на 1 024.79
лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция, както и
известието за доставянето им, са представени по делото с исковата молба.
Страните не спорят, че ответникът платил доброволно сумата от 799.48 лева.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
2
на ................ година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в ...................... в жилищен квартал
.................... Видно от заключението, уврежданията по товарен автомобил марка .........................,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие, с изключение на повредата на заден ляв и десен калобран. Стойността,
необходима за възстановяване на товарния автомобил в такъв случай, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 2 001.25 лева.
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквентката, съответно срещу нейния
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителката, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водачката на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвентката, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвентката за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителката на вредата
е нарушила правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 23, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същата
допуска пътнотранспортно произшествие на ..................... В резултат на това противоправно
поведение причинява имуществени вреди на собственика на товарен автомобил марка
.......................... Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи,
следователно законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Ощетената .................. имала валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който
3
платил обезщетение за причинените от делинквентката вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 2 001.29 лева.
Страните спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственицата на автомобила, управляван от причинителката на вредата,
и ответника.
Спорен между страните е и въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на
1 009.17 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът
поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер
определя на по-ниска стойност.
Съобразно чл. 213, ал. 1, предложение ІІ от отменения Кодекс за застраховането, в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза
„платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на
причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от
застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс
за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II
от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 2 001.25 лева, ако се
изключи стойността на поправката на задните калобрани. Към тях следва да се добави и сумата от
15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на дължимото обезщетение. Така
съдът определя общо дължимата сума на общо 2 016.24 лева.
Ответникът вече е заплатил на ищеца сумата от 799.48 лева. Следователно, останал е
задължен за 1 216.77 лева. посочената сума дори надхвърля търсената с исковата молба.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск за посочените
суми.
2. По иска за обезщетение за забава:
Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от
предявяването на иска. Предвид уважаването на главния иск, акцесорният иск за обезщетение за
забава също следва да бъде уважен като основателен.
4
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които е представила
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е заплатил разноски в размер на
общо 450.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо
лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата
на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид съотношението между уважената и
отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ..................в, да плати на ..............., следните суми:
225.31 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................ до
окончателното плащане;
450.00 лева направени по делото разноски.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на ищеца на електронния адрес, посочен в молба, постъпила
в съда на 11. I. 2022 година, а ответника – чрез единния портал за електронно правосъдие на
основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5