№ 16567
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110137645 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, депозирана на 06.07.2023г. ищците –
непълнолетната Ц. Й. Д., действаща лично със съгласието на своята майка и законен
представител В. Ц. Ц., и малолетната Д. Й. Д., представлявана от нейната майка и законен
представител В. Ц. Ц., срещу техния баща Й. Р. Д.. В молбата се твърди, че ответникът бил
осъден с влязло в сила решение да им заплаща издръжка в размер на по 200 лева за всяка от
тях. Обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с
оглед изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението, с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2020г. , до настоящия
момент нуждите на ищците от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на децата. Твърди, се че в момента непълнолетната ищца е
ученичка в Професионална гимназия по туризъм в гр. София, а малолетната - в 3-ти клас и
разходите за учебници и учебни помагала са се увеличили значително. Д. посещавала уроци
по плуване с месечна такса в размер на 80 лв., а по-голямата й сестра искала да тренира
тенис, но майката нямала възможност. В същото време ответникът работел във фирма за
монтиране на дограма и получавал значително възнаграждение, освен това имал търговско
дружество, което също реализирало печалба. Твърди се, че ответникът нямал други
задължения към лица, имащи право на издръжка. По изложените съображения ищците
претендират присъдената издръжка да бъде увеличена от 200лв. на 400 лв. месечно за
непълнолетната ищца – Ц. Д. и от 200лв. на 300 лв. за малолетната ищца Д. Д., считано от
подаване на исковата молба в съда. В съдебно заседание пледират за уважаване на исковата
претенция. Претендират и разноски в настоящото производство.
Ответникът Й. Р. Д. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 250 лв.
за всяка от дъщерите си. Твърди, че към настоящия момент трудовото му възнаграждение е
равно на минималната работна заплата за страната и изплащане на издръжка в размер над
предложения от него би го затруднило. В същото време твърди, че редовно давал
допълнителни средства на децата за училище, водел ги на почивки. Оспорва нуждата от
1
издръжка в претендирания размер, като заявява, че ако я заплаща той ще остане без средства
за съществуване. Претендира разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на претенидранот от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Предявен е иск за изменени размера на дължима от ответника издръжка на своите
деца с правно основание чл. 150 СК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен
да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите
им от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4
от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда
издръжка цели да покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и
обичайните жизнени потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите
пълнолетие съдът е обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от
минималната работна заплата, или към момента (780лв. г.) – 195 лева.
Страните не спорят, че ищците Ц. Й. Д., родена на 26.02.2008г. и Д. Й. Д., родена на
02.07.2014г. са деца на ответника Й. Р. Д.. Родителските права се упражняват от майката –
В. Ц. Ц., при която те живея. По делото се установява, че по силата на решение № III-139-
20198872/12.09.2020г., постановено по гр.д. № 32220/2020г. по описа на СРС, 139 състав
ответникът Д. е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 200 лв.
месечно.
Съдът намира за ноторно обстоятелството, че всяко дете, в това число и ищците, се
нуждае от средства за издръжка – разходите, присъщи за децата на тяхната възраст (разходи
за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства). За успешно провеждане на иска по чл.150
от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а
само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма
да се възвърне и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът счита, че в случая са налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните
съображения:
Безспорно от определяне на дължимата в момента от ответника издръжка в размер на
150 лв. са изминали три годни. През този период двете деца са пораснали. Нараснали са
техните нужди, свързани с храна, обучение и социални контакти. В момента
непълнолетното дете е на 15 години, ученичка в девети клас, гимназиалното й обучение
предполага закупуване на учебници и помагала, както и други пособия, поради което
разходите, свързани с нейното обучение са значителна нараснали. Малолетното дете Д. е на
девет години, ходи на тренировки по плуване, освен това й предстоят матури в четвърти
клас, като разходите за подготовка са едно значително перо от издръжката на детето. Двете
страни не спорят, че са се изменили трайно и обществено-икономическите обстоятелства,
при които е определена издръжката, заплащан в момента от ответника.
Ответникът Й. Д. работи по трудово правоотношение с „Полиал“ ООД, по което
получава възнаграждение, равно на минималната работна заплата за страната. От
извършената служебна справка и получено писмо от НАП София се установява, че през
последните години ответникът работи за минимално възнаграждение. По делото не са
представени доказателства, че същият страда от заболяване или има друга причина, поради
която не може да полага труд. В същото време ответникът в съдебно заседание лично заяви,
че редовно давал допълнителни средства на децата и ги водел по почивки, които не са
евтино перо в семейния бюджет.
Съгласно приетия по делото социален доклад от ДСП Връбница двете деца се
отглеждат от тяхната майка – В. Ц.. Трите живеят сами в жилище под наем, за което плащат
500 лв. месечно. Майката не ограничава контакта на децата с техния баща и те контактуват
2
постоянно. Родителите контактуват редовно и заедно вземат решение относно възпитанието
на децата. Майката е заявила, че присъдената издръжка от 200 лв. се заплаща от бащата
редовно, но била крайно недостатъчна за покриване разходите на децата. Бащата е заявил
пред социалните работници, че няма възможност да заплаща по-висока издръжка.
Социалните работници изразяват становище, че в най-добрия интерес на децата деца е да
получават чрез своята майка месечна издръжка, с която да бъдат гарантирани по най-добрия
начин всички техни потребности в семейна среда. По този начин бащата също ще поеме
своята отговорност с цел гарантиране физическото и социално благополучие на децата.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
От присъждането на издръжката на ищците Ц. Й. Д. и Д. Й. Д. до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо
определянето на размера на издръжката. През изминалия период от три години децата са
пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива),
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че
присъдената в полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона
минимален размер. През изминалия период от около три години са се увеличили
потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл
Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че
е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката по
смисъла на чл.150 от СК, поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед
нарасналите за тези около тридесет и шест месеца обичайни, според възрастта, нужди на
ищеца до размер на 500 лева месечно. Издръжката на децата, се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на децата; следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната
издръжка на ищците от майката на последните. Съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че не може да заплаща претендираната от дъщерите му издръжка, защото
неговото възнаграждение е равно на минималната работна заплата. По делото безспорно се
установи, че същият е в трудоспособна възраст, живее в собствено жилище, няма данни за
алиментни задължения към други лица, поради което не са налице обективни причини
същият да не може да реализира доходи, с които да издържа двете си деца. Така мотивиран
съдът намира, че присъдената издръжка в полза на двамата ищци в размер на 200 лева,
следва да бъде увеличена до размер на 300 лева месечно за всяко дете, считано от
06.07.2023г. - датата на депозиране на исковата молба (съобразно искането в тази насока и с
оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г., като разликата до
претендираните 400 лв. от ищцата Ц. Д. следва да се отхвърли като неоснователна. Съдът не
намира основание за присъждане на ищците на различен размер издръжка доколкото по
делото не се ангажираха доказателства за едното дете да се правят по-големи разходи.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а
при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК в настоящото исково производство. Ищците са заявили
претенция за заплащането на сторените по делото разноски. Те са представили договор за
3
осъществяване на правна защита и съдействие от 01.07.2023г. На ангажирания адвокат са
заплатили хонорар в размер 600 лв. същият е платен по банков път, за което е представено
копие от платежното нареждане. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на
делото и искането за определяне на адвокатското възнаграждение, съдът намира че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА и чл.21 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производство по
глава Х от СК минималното възнаграждение е 500 лева. Съдът като взе предвид, че
процесуалният представител защитава в настоящото производство интересите на две лица,
доколкото конкретния казус не разкрива някаква особена фактическа и правна сложност,
поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски,
съобразно уважената част на иска в размер на 550 лева.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на основание
чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК, ответникът Й. Р. Д. следва да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 288 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № III-139-20198872/12.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 32220/2020г. по описа на СРС, 139 състав в полза на
непълнолетната Ц. Й. Д., ЕГН ********** и малолетната Д. Й. Д., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от
СК, като:
ОСЪЖДА Й. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 213,
вх. Б, ет.1, ап. 25 да заплаща на непълнолетното си дете Ц. Й. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка В. Ц. Ц., ЕГН **********, двете с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 243,
вх. А, ет. 7, ап. 36 месечна издръжка в размер на 300 лева /триста лева/, считано от
06.07.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, платима по банкова сметка на майката, разкрита в „Банка ДСК“ АД с iban:
BG49STSA93000023653337, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен
размер от 400лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Й. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 213,
вх. Б, ет. 1, ап. 25 да заплаща на малолетното си дете Д. Й. Д., ЕГН **********,
представлявано от неговата майка и законен представител В. Ц. Ц., ЕГН **********, двете
с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 243, вх. А, ет. 7, ап. 36 месечна издръжка в размер на
300 лева /триста лева/, считано от 06.07.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на майката, разкрита в
„Банка ДСК“ АД с iban: BG49STSA93000023653337, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 213,
вх. Б, ет. 1, ап. 25 да заплати по сметка на СРС сумата от 288 лева – държавна такса върху
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 213, вх.
4
Б, ет. 1, ап. 25 да заплати, на ищците Ц. Й. Д., ЕГН ********** и малолетната Д. Й. Д., ЕГН
**********, действащи чрез тяхната майка В. Ц. Ц., ЕГН **********, двете с адрес гр.
София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 243, вх. А, ет. 7, ап. 36 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 550 лв. сторени разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок, считано от днес - 13.10.2023г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5