№ 12709
гр. С, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110145094 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, м. „ДС“ № 999, със съдебен адрес: гр. С, „ПП“ № 14 против „ФИ“ ЕАД, ЕИК: ******,
представлявано от СКП и САБ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ТА” №
260109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, с която е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника
сума от 10901 лева, представляващи сбор от задълженията (главници, лихви и разноски) по
Договор за кредит № PLUS-01232058 в размер на 9635 лева и по Договор за кредит №
CREX-01635558 в размер на 456 лева, поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че при извършване на справка в Централния кредитен регистър към
БНБ е установила съществуването на две парични задължения с кредитор „ФИ“ ЕАД, а
именно на сумата от 9635 лева по Договор за кредит № PLUS-01232058 и на сумата от 456
лева по Договор за кредит № CREX-01635558. Сочи, че за период от 5 години за процесните
вземания не са предприемани действия от дружеството за събирането им, поради което
същите били погасени по давност за периода от 01.01.2019 г. до 08.03.2024 г. Посочва, че
при изчисляването на давностния срок били взети предвид разпоредбите на ЗМДВИП,
съгласно които давностни срокове не текат в периода от 13.02.2020 г. до 21.05.2020 г.
Твърди, че през юни 2024 г. е изпратил молба до ответника да бъдат отписани процесните
вземания от информационните масиви на ответника и да бъдат заличени данните в ЦКР
поради изтекла погасителна давност, но с отговора получила отказ за извънсъдебно
разрешаване на спора по мотиви, че не били налице основания за отписване на процесните
вземания, респективно на тяхното заличаване в ЦКР на БНБ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
1
с който признава иска. Не оспорва, съобразно предоставената в отговора информация, че е
придобил от „БНП ППФ“ ЕАД вземанията по процесните договори, като сборът на
неплатените задължения възлиза на посочената от ищеца сума в общ размер на 10091 лева.
Моли по отношение на разноските да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
предвид направеното признание, както и доколкото ответното дружество не е дало повод за
образуване на настоящото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Страните не спорят, че ответникът се легитимира като кредитор на вземанията, за
които са предявени исковете в общ размер от 10901 лева, представляващи сбор от
вземанията за главници, лихви и разноски по Договор за кредит № PLUS-01232058 от
19.07.2008 г. в размер на 9635 лева и по Договор за кредит № CREX-01635558 от 05.11.2007
г. в размер на 456 лева, сключени с „БНП ППФ“ ЕАД. Не се спори между страните, че
вземанията са придобити от ответника от първоначалния кредитор – „БНП ППФ“ ЕАД с
договор за цесия от 08.07.2014 г. Не се установяват обстоятелства, които да са довели до
спиране и прекъсване на давността, поради което и следва извод, че към датата на подаване
на исковата молба – 30.07.2024 г. вземанията са погасени по давност.
Предвид посоченото налице са предпоставките за уважаване на предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати в полза на СРС държавната такса в размер на 403,61 лева, тъй като ищцата е
освободена с разпореждане №149840/17.10.2024 г. от разноски за производството.
На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на осн.
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв., определено в съответствие с фактическата и правна сложност на
делото и действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи съблюдаване
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22
на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
2
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава.
Не следва да бъде споделено възражението на ответната страна за недължимост на
разноските на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. С посочената норма е предвидена хипотеза на
възлагането на разноски върху ищеца, но при наличието на две кумулативно предвидени
предпоставки: с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. В о.с.з. на 15.05.2025 г. съдът, съобразявайки
ангажираните от ответника доказателства за представителна власт на представлявалите го
лица, е приел, че не са налице основания да се приеме, че е извършено признание на иска от
лице, на което да е предоставено надлежно с изрично пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК
правото да признава иска, доколкото пълномощното в полза на упълномощилото
юрисконсулта лице не съдържа това право. Дори и да се приеме, че е налице признание на
иска, ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като с извънпроцесуалното си
поведение е предизвикал настъпването на факта, обуславящ възникването на правния спор.
Не се твърди и не се установява ответникът да е манифестирал каквито и да било действия,
от които да е ясно, че същият е приел вземането като погасено по давност. Напротив видно
от писмо, представено с исковата молба, е отказал да зачете изтеклата давност в
информацията, подавана към Централния кредитен регистър при БНБ, а видно от справката
от ЦКР информацията е налична в справката за кредитната задлъжнялост на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Х. Г. Н., ЕГН: ********** и с адрес: гр. С, м. „ДС“
№ 999, със съдебен адрес: гр. С, „ПП“ № 14 против „ФИ“ ЕАД, ЕИК: ******, адрес: гр. С,
ул. „ТА” № 260109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, че Х. Г. Н., ЕГН: ********** не дължи
на „ФИ“ ЕАД, ЕИК: ****** сума от 10901 лева, представляващи сбор от задълженията
(главници, лихви и разноски) по Договор за кредит № PLUS-01232058 от 19.07.2008 г. в
размер на 9635 лева и по Договор за кредит № CREX-01635558 от 05.11.2007 г. в размер на
456 лева, сключени с „БНП ППФ“ ЕАД поради погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата ФИ“ ЕАД, ЕИК: ******,
адрес: гр. С, ул. „ТА” № 260109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6 да заплати на адвокат В.
П. Н. – САК, с адрес: гр. С, ул. „П. Парчевич“ 14 сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на
Х. Г. Н., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ФИ“ ЕАД, ЕИК: ******, адрес: гр. С, ул.
3
„ТА” № 260109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6 да заплати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 403,61 лева – разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4