Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24 юли 2013 г. ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение – пети състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и тринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА
при участието на секретаря С.Т., като изслуша
докладваното от съдия Светла Пенева въззивно
дело № 173 по описа за 2013 година на гражданско отделение на съда, за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Й.С.М.
чрез адвокат П.С. срещу решение № 3610 от 30.07.2012 г., постановено по
гражданско дело № 2489 по описа за 2006 г. на Варненски районен съд – седемнадесети
състав, в следните части:
1/ относно
разпределението на основание член 292 от ГПК /отменен/ допуснатите до делба
недвижими имоти, като е поставил в дял и изключителна
собственост на С.К.С. поземлен имот /ПИ/ № 235, находящ се в град Варна, СО
„Акчелар" с площ 780 кв.м, ведно с находящата се в него стопанска
постройка, при граници на имота: път, имоти пл.№№ 839, 236, 168, на стойност 69
722 лева и е поставил в дял и изключителна собственост на въззивницата гараж №
12, находящ се в град Варна – ж.к. Победа, пред бл.11, с площ 19.88 кв.м и
граници: запад - гараж № 11, север - зелена площ, изток - гараж № 1, юг - асфалтов
паркинг, ведно с 1/17 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, попадащо в квартал 11 по плана на 26-ти подрайон на града,
на стойност 16 000 лева, като за уравнение на дяловете е осъдил С.К.С. да
заплати на Й.С.М. сума от 26 861 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от влизане на решението в сила;
2/
с която е осъдил е Й.С.М. да плати на С.К.С. сумата от 15562,50 евро,
представляваща половината от погасения в периода май 2005 г. - 01.07.2009 г.
ипотечен кредит, само до размер на 1 210 евро от присъдената сума или за
разликата над 14 362,50 евро до 15 562,50 евро;
3/ с която е отхвърлил е претенцията на Й.С.М. срещу С.К.С.
за заплащане на сумата 11 100 лева, представляваща обезщетение за ползването,
от което е била лишена, на процесния гараж № 12, находящ се в град Варна – ж.к.
Победа, пред бл.11, с площ 19,88 кв.м, в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009 г.,
само до размер на 1 905 лева;
4/ с която е отхвърлил претенцията на Й.М. срещу С.С.
за заплащане на сумата 18 500 лева, представляваща обезщетение за ползването,
от което е била лишена, на процесното дворно място, представляващо ПИ № 235,
находящо се в град Варна - СО"Акчелар", с площ 780 кв.м, ведно с
находящата се в него двуетажна жилищна сграда, в периода 02.06.2006 г . - 01.07.2009
г.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, както и е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се законосъобразността
на направения от първоинстанционния съд извод, че предвид разликите в
предназначението и стойността на процесните имоти, че делбата не може да се
извърши чрез жребие, а имотите следва да се разпределят по реда на член 292 от
ГПК /отменен/ с оглед принципа на член 69, алинея 2 от ЗН за получаване на
реален дял на всеки съделител. Също така се оспорва, че имотът в СО „Акчелар”
следва да се постави в дял ответника С., тъй като той го владее фактически и е
поискал да го получи, като се излага, че в хода на устните състезания,
проведени на 17.07.2012 г. същият е заявил изрично, че не желае получаване на
този имот след събаряне на сградата и е поискал изнасяне на двата делбени имота
на публична продан. Сочи се, че след фактическата раздяла между страните за
периода от месец май до месец август 2005 г. въззивницата е внесла общо
2 420 евро за погасяване на кредита, като половината от тази сума следва
да се приспадне от внесената за същия период от въззиваемия сума от 31 125
евро. Подробно се излага защо счита решението в частта по отхвърлените
претенции по член 31, алинея 2 от ЗС на М. против С. за неправилно, като
основно се базира на установеността, че имотите са били ползвани еднолично от С.
през процесния период.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяване да бъдат изнесени на публична продан имотите, допуснати до делба
между страните; отхвърляне претенцията на С. против М. за заплащане на
разликата над 14 362,50 евро до 15 562,50 евро, представляваща изплатена от С. част от ипотечен
кредит за периода май 2005 г. - 01.07.2009 г.; да бъде осъден С. да заплати на М.
сумата от 1 905 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което е
била лишена, на процесния гараж за
периода от 02.06.2006 г. до 01.07.2009 г.; да бъде осъден С. да заплати на М.
сумата от 16 670 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което
е била лишена, на дворно място в СО „Акчелар” ведно с находящата се в него
двуетажна жилищна сграда, в периода 02.06.2006 г. до 01.07.2009 г.
Насрещната страна е депозирало писмено възражение
срещу жалбата в срока по член 201 от ГПК /отменен/. В съдебно заседание оспорва
жалбата.
Срещу цитираното по –горе решение е постъпила и
въззивна жалба от С.К.С. в следните части:
1/ с която
е отхвърлена претенцията на С. срещу М. по
сметките за разликата над 15562,50 евро до 18 000 евро, представляваща сума за
погасяване на ипотечен кредит;
2/
с която е отхвърлена претенцията му по сметките за сумата от 5 716,26
лева, представляваща извършени подобрения от пункт 16 до пункт 21 /16. направа
на ВиК инсталация от улицата до жилищната сграда и шахта с водомер – 1 500
лева; 17. направа на 3 броя чешми в двора - 210 лева; 18. направа на външна
канализация с 2 броя ревизионни шахти – 1 800 лева; 19. изнасяне на
електрозахранването на имота на улицата – 1 200 лева; 20. направа на 4 броя
тераси от бетонови блокчета в дворното място – 3 200 лева; 21. засаждане на 24
броя лози, 38 броя малинови храсти, 13 броя туя, 11 броя сливи, 6 броя
праскови, 2 броя ябълки, 4 броя къпинови храсти, 4 броя касис, 2 броя люляк,
кайсия, дюля, вишна, лешник, маслина, 3 броя рози – 3 522,52 лева/.
Твърди
се, че изводът на съда за отхвърляне на претенцията за разликата над
15 562,50 до 18 000 евро е необоснован, тъй като е безспорно доказано
с писмени доказателства внасянето от страна на С. на сумата от 36 000 евро
за погасяване на ипотечния кредит след фактическата раздяла между бившите
съпрузи. Също така се излага, че се подкрепя от събраните гласни доказателства
твърдението на С. за извършени от него подобрения /от пункт 16 до пункт21/ в
дворното място, които не са премахнати заедно със сградата.
Желае
се да бъдат отменени атакуваните части от решението на ВРС и вместо това да
бъдат уважени исковете за разликата над 15 565,50 евро до 18 000 евро
и за сумата от 5 716,26 лева.
Насрещната страна е депозирало писмено възражение
срещу жалбата в срока по член 201 от ГПК /отменен/. В съдебно заседание оспорва
жалбата.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
С влязло в сила решение от 10.04.2009 г., постановено
по първоинстанционното дело, съдебна делба на следните недвижими имоти: гараж №
12, находящ се в град Варна – ж.к. Победа, пред бл.11, с площ 19.88 кв.м и
граници: запад - гараж № 11, север - зелена площ, изток - гараж № 1, юг - асфалтов
паркинг, ведно с 1/17 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, попадащо в квартал 11 по плана на 26-ти подрайон на града,
и поземлен имот № 235, находящ се в град Варна – СО "Акчелар" с площ
780 кв.м, ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда, при граници на
имота: път, имоти пл.№№ 839, 236, 168, при равни квоти между съделителите Й.С.М.
и С.К.С..
В първото заседание след допускането на делбата по
реда на член 286 от ГПК /отменен/ са приети следните претенции по сметки: 1./
претенция на Й.С.М. за заплащане на сумата 11 100 лева, представляваща
обезщетение за ползването, от което е била лишена, на гаража в периода
02.06.2006 г. - 01.07.2009 г., на основание член 31, алинея 2 от ЗС; 2./
претенция на Й.С.М. за заплащане на сумата 18 500 лева, представляваща
обезщетение за ползването, от което е била лишена, на процесното дворно място и
изградената в него двуетажна жилищна сграда в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009
г., на основание член 31, алинея 2 от ЗС; 3./ претенция на С.К.С. за заплащане
на сумата 27 495,07 лева, представляваща половината от увеличената
стойност на процесното дворно място в резултат извършени през 2007–2008 г.
подобрения, със знанието и без противопоставянето на ищцата, както следва: 1.
събаряне на покрива на жилищната сграда, изграждане на нов покрив, водоустойчив
таван и хидроизолация - 18 475,05 лева; 2. подова настилка от гранитогрес
и теракот във всички помещения на първия етаж – 3 160,54 лева; 3.
шпахловка и измазване на стени и тавани във всички помещения – 1 124,42
лева; 4. направа на ел.инсталация, ел.табло с предпазители и поставяне на
осветителни тела във всички помещения на първия етаж, ключове, контакти,
неоново осветление – 1 996 лева; 5. направа на ВиК инсталация – 1 060,30
лева; 6. поставяне на фаянс в двете бани-тоалет на първия етаж – 2 283,60
лева; 7. поставяне на тоалетни чинии, мивки, душове и автоматично казанче от
санитарен фаянс в двете бани-тоалет на първия етаж – 666,16 лева; 8. поставяне
на два ел.бойлера в двете бани-тоалет – 567,28 лева; 9. поставяне на дограма -
прозорци, врати, комарници във всички помещения на първия етаж – 3 099,25
лева; 10. направа на стелаж в килера - 100 лева; 11. поставяне на метална мивка
с шкаф, фаянс и двукрилен кухненски шкаф в задната стая на първия етаж – 551,42
лева; 12. направа на ВиК инсталация и канализация на втория етаж до тапа – 1 350
лева; 13. направа на железобетонна плоча между първия и втория етаж – 9 076
лева; 14. поставяне на електрическа помпа в кладенеца - 500 лева; 15. направа
на тераса на втория етаж - 292 лева; 16. направа на ВиК инсталация от улицата
до жилищната сграда и шахта с водомер – 1 500 лева; 17. направа на 3 броя чешми
в двора - 210 лева; 18. направа на външна канализация с 2 броя ревизионни шахти
– 1 800 лева; 19. изнасяне на електрозахранването на имота на улицата – 1 200
лева; 20. направа на 4 броя тераси от бетонови блокчета в дворното място – 3 200
лева; 21. засаждане на 24 броя лози, 38 броя малинови храсти, 13 броя туя, 11
броя сливи, 6 броя праскови, 2 броя ябълки, 4 броя къпинови храсти, 4 броя касис,
2 броя люляк, кайсия, дюля, вишна, лешник, маслина, 3 броя рози – 3 522,52
лева, на основание член 74, алинея 2 от ЗС; 4./ претенция на С.К.С. за
заплащане на сумата 18 000 евро, представляваща половината от погасения
ипотечен кредит за закупуване на процесното дворно място в периода след
фактическата раздяла на страните през май 2005 г. до 01.07.2009г., на основание
член 59 от ЗЗД.
М.
е оспорила основателността на предявените срещу нея претенции по сметки, смятайки,
че не е налице подобрение на дворното място, състоящо се в построяване на
двуетажната жилищна сграда, тъй като тя е незаконна; оспорила е наличието на
трайни насаждения; твърдяла е, че самата тя е погасила част от ипотечния
кредит.
С.
също е оспорил основателността на претенциите по сметки срещу него, с
твърдението, че е поканил ищцата да ползва имотите, от което тя не се е
възползвала. В първото заседание след допускането на делбата е поискал тя да
бъде извършена чрез разпределяне на имотите по член 292 от ГПК /отменен/, като
в негов дял бъде поставено дворното място, ведно с намиращата се в него
двуетажна къща. По съществото на делото счита, че имотите следва да бъдат
изнесени на публична продан.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и
прецени събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция
доказателства на основание член 188, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс
/отменен/, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
По
извършването на делбата
Разпоредбата
на член 69 от ЗН предвижда всеки един от съделителите да получи своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Този основен принцип следва да бъде
съобразен с това реалният дял да е близък по стойност до дела, който се пада на
съответния съделител. В настоящият случай двамата съделители имат равни квоти.
Няма спор между страните, а и от протокол за
установяване съС.ието на строежа и строителната площадка след започване на
принудителното изпълнение, съставен от комисия на ДНСК - Варна, се констатира,
че на 27.04.2012 г. е премахнат незаконен строеж „жилищна сграда" в ПИ №
936 в кв.24, местност Акчелар с възложител С.К.С.. Поради тази причина предмет
на оценка е дворното място ведно със стопанска постройка с площ от 14,56 кв.м и
навес с площ от 7,28 кв.м, тъй като посочените две постройки нямат
самостоятелен характер.
В хода на производството са назначени пет съдебни
експертизи със задача да определят стойността на допуснатите до делба имоти.
Заключението на вещото лице А. Г. /лист
205 от първоинстанционното дело/ е, че дворното място е на стойност 78 000
лева, на вещите лица А., Б. и Н. /лист 319 от първоинстанционното дело/ -
85 800 лева, на вещите лица Г., В. и А. – 78 917 лева, а на вещите
лица Г., В. и А. – 68 650 лева.
Пред въззивната инстанция също са изслушани
заключенията на три съдебни експертизи, като заключението на вещото лице С.
/лист 37 до лист 46 от въззивното дело/ е, че стойността на земята е
130 000 лева, на вещите лица П., Г.
и В. /лист 61 до лист 75 от въззивното дело/ - 60 300 лева и на вещите
лица А., В. и П. /лист 85 до лист 93 от въззивното дело/ - 66 084 лева.
От така изложените заключения на вещите лица се
установява, че всички те са оценили земята в диапазона между 60 300 лева и
85 800 лева, с изключение на вещото лице С., която е определила стойност
от 130 000 лева. Тази стойност съществено се различава от дадените от
другите вещи лица, поради което и съдът намира, че не следва да кредитира заключението
на вещото лице С.. Още повече, че в обяснителната част на заключението си
вещото лице изрично е посочило, че чрез метода на приходната стойност се
използва едногодишен сценарий за бъдещото развитие и дейност на обекта, а при
използване на инвестиционния метод изчисленията се правят обикновено за период
от една година. От обясненията на С. в съдебно заседание, проведено на
12.03.2013 г., е видно, че при изготвяне на заключението си вещото лице не е
проверявало дали има ПУП за имота и това обстоятелство не е взето предвид при
изготвяне на оценката. Следващите две тройни експертизи са дали заключение,
отчитайки наличието на ПУП-ПРЗ за имота, съгласно който площта, която може да
бъде застроена е 445 кв.м, тъй като останалата част е предвидена за разширение
на път. В съдебни заседания, проведени на14.05.2013 г. и на 25.06.2013 г.
вещите лица по двете тройни експертизи обясняват, че стойността на имотите, за които има ПУП, се
влияе от това как може да бъде използван имотът в бъдеще, като излагат какво
евентуално би могло да бъде построено, съобразявайки и факта, че имотът
графично измерен е с площ от 847 кв.м, а по документ за собственост – 780 кв.м.
С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния
съд стигна до извод, че следва да кредитира заключението на вещите лица А., В.
и П. съобразно което стойността на земята в ПИ № 235 с площ от 780 кв.м е
66 084 лева, на стопанската постройка с площ от 14,56 кв.м – 785 лева, на
навеса с площ от 7,28 кв.м – 298 лева и на гараж № 12 в ж.к. Победа с площ от
19,98 кв.м – 8 880 лева. Площта на имота, измерена графично от вещите лица
е 847 кв.м, и тъй като тя не е индивидуализиращ признак, такива са неговите
граници и номер по съответния план, то стойността следва да бъде определена за
847 кв.м, а не за 780 кв.м, колкото е посочената в НА. Съобразно заключението
на вещите лица стойността за 780 кв.м е 66 084 лева, тоест 84,72 лева за 1
кв.м, следователно за 847 кв.м стойността е в размер на 71 757,84 лева.
Общата стойност на земята ведно с допълнителните постройки с несамостоятелен
характер съдът определя в размер на 72 840 лева.
След допускане на делбата и двете страни са
декларирали пред съда, че желаят разпределение на имотите и получаване в дял на
вилния имот, като ищцата М. е уточнила, че желае дворното място без незаконно
построената сграда. В хода на устните състезания пред първата инстанция
съделителят С. е заявил, че не желае получаването на вилния имот след
събарянето на сградата в него.
Хипотезите на член 288, алинея 2 и алинея 3 от ГПК
/отменен/ са неприложими, доколкото не са налице предпоставките за възлагане на
вилния имот на някой от съделителите.
Разпоредбата на член 292 от ГПК /отменен/ също се
явява неприложима в настоящия казус, тъй като разпределение на дяловете се
прилага като изключение и то само, ако жребият е невъзможен или неудобен. Двата
имота съществено се различават по своите характер, предназначение и стойност.
Същите са неподеляеми и поради изложените причини следва да бъдат изнесени на
публична продан на основание член 288, алинея 1 от ГПК /отменен/, като получените от проданта средства се разпределят
между страните съобразно техните дялове.
По претенциите на Й.С.М. за заплащане на сумата 11
100 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което е била лишена, на
гараж № 12 и за заплащане на сумата 18 500 лева, представляваща обезщетение за
ползването, от което е била лишена, на процесното дворно място и изградената в
него двуетажна жилищна сграда в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009 г.
От
нотариална покана от ищцата до ответника, връчена на 02.06.2006 г., е видно, че
М. го е поканила да й плаща обезщетение за ползването на процесиите гараж и
дворно място с построената в него двуетажна жилищна сграда, от което той я е
лишил.
От
телеграма от ищцата, връчена на ответника на 19.07.2007 г. е видно, че тя е
поискала от него припадащата й се част от доходите, които той получава от трети
лица за ползването на процесния гараж № 12.
От
телеграма от 17.11.2006 г. се установява, че ответникът е предложил да се
разпредели ползването на процесиите имоти, а в случай на отказ я е поканил да
му плаща обезщетение за ползването на имотите, от което е лишен.
От
заключението на съдебната експертиза на вещото лице Г. се установява, че
пазарният наем за процесния гараж в периода 02.06.2006 г. - 30.06.2009 г. е 37
150 лева, а за процесното дворно място с двуетажна жилищна сграда – 3 810 лева.
От заключението по тройната съдебна експертиза на вещите лица Г., В. и А. се
установява, че пазарният наем за процесния периода за гаража е 3 440 лева, а за
обитаемия първи етаж от двуетажната жилищна сграда е 17 140 лева.
Изложената фактическа обстановка и
формулираното въз основа на нея искане на претенцията обуславят извод за приложение
на член 31, алинея 2 от ЗС за присъждане на ищцата на обезщетение за ползите,
от които е била лишена вследствие на едноличното ползване от ответника на
собствената й ½ идеална част от
процесните имоти. Претенцията се явява процесуално допустима с оглед безспорно
установената съсобственост между страните по отношение на процесните имоти.
Посочената разпоредба установява, че когато общата вещ се ползва изцяло от
някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите
съсобственици за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Следователно основателността
на претенцията предполага доказване по делото на няколко кумулативно свързани
елемента, освен наличието на съсобственост между страните, а именно: ползване
на вещта от другия съсобственик в повече от своята идеална част и отправяне на
писмено поискване. Писменото поискване по член 31, алинея 2 от ЗС е равнозначно
на поканата по член 81, алинея 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.
По своя характер
писмената покана е едностранно
волеизявление, отправено до съсобственика, което
последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от
ползване желае да му се плаща обезщетение. Видно е от приетия по първоинстанционното дело заверен препис от
нотариална покана е, че ищцата е поканила ответника да й заплаща обезщетение за
едноличното ползване на процесните имоти, считано от получаване на поканата.
Според отразеното на гърба на поканата същата е връчена на С.С. от нотариус на
02.06.2006 г.
Настоящият
състав на съда намира, че телеграмата, отправена от С. до М. не й е връчена.
Отбелязано е, че тя е връчена на ищцата на адрес в село Долище, Варненска
област чрез известие за доставяне на 04.12.2006 г. Видно от самото известие за
доставяне същото е подписано, без да е отбелязано от пощенския служител на кого
е връчено. М. е оспорила получаването от нея на телеграмата с твърдения, че
никога не е живяла в селото, а от 11.06.2008 г. е с поС.ен адрес в град Варна –
ул. Христо Смирненски № 19, за което представя писмени доказателства /копие от
лична карта на лист 9 от въззивното дело./
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели безспорно се
установява, че ответникът С. е ползвал еднолично имотите през процесния период.
Свидетелите Я., И., Б. П., Г. и Н. установяват, че след закупуването на мястото
е била съборена от ответника и неговите родители старата съществуваща сграда и
построена нова, която впоследствие също е съборена, родителите на С. са живеели
там, а ищцата е била виждана само непосредствено след покупката, тоест преди
фактическата раздяла между бившите съпрузи. Отделно от това се констатира, че
същата не е имала достъп до мястото и вилата. Няма спор между страните, че
гаражът в ж.к. Победа е бил отдаван под наем от ответника С., а и свидетелката Г.,
разпитана пред въззивната инстанция, свидетелства, че С. е сменил патрона на
гаража и М. не е имала достъп до него. Фактът, че свидетелката Г. е майка на
въззивницата М. не разколебава извода на съда, доколкото нейните показания
кореспондират със събраните други по делото – гласни такива, писмени за строежа
на новата сграда и последващато й събаряне поради незаконност на строежа. В
тази връзка следва да се отбележи, че самият ответник не излага фактически
твърдения, че друг е ползвал имота през процесния период, още повече, че е
навел доводи за извършени само от него подобрения в имота.
Между
страните е било водено дело с правно основание член 108 от ЗС по предявен иск
от Й.М. против С.С. и с решение от 01.07.2010 г., постановено по гражд.д. №
424/2010 г. на ВРС, влязло в сила на 09.03.2011 г., С. е бил осъден да предаде
на М. владението върху ½ идеална част от дворното място с построената в
него сграда.
Анализирайки
събраните по делото свидетелски показания и писмените доказателства, въззивният
съд намира, че по делото е установено по безспорен начин едноличното ползване
от страна на ответника на съсобствените им имоти, както и отправеното писмено
поискване от страна на лишения от ползването съсобственик.
Поради това претенцията за заплащане
на обезщетение на тези имоти се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, като се присъди обезщетение съобразно дела на ищцата по заключението
на вещото лице Г., а именно: 1 905 лева за гаража и 16 670 лева за мястото и сградата в
него.
По
претенцията на С. срещу М. по сметките за разликата над 15562,50 евро до 18 000
евро, представляваща сума за погасяване на ипотечен кредит
От
договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 07.06.2004 г. между
„Банка ДСК" ЕАД и бившите съпрузи С.С. и Й.М., същите са получили кредит в
размер на 36 000 евро за закупуване на жилищна сграда в град Варна – факт,
който не се оспорва от страните.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза /първоначална и допълнителна/ се установява, че на 09.07.2004 г. е
бил отпуснат ипотечен кредит в размер на 36 000 евро за срок от 8 години с
титуляр С.К.С.. Кредитът е погасен на 18.03.2009 г. За периода месец август
2004 г. – месец август 2005 г. месечните вноски са погасявани от Й.С.М. от разплащателната
й сметка и възлизат общо на 4 875 евро. За периода месец септември 2005 г. –
месец март 2009 г. остатъкът от 31125 евро е бил погасен от разплащателната
сметка на С.К.С..
Не е спорно, че за периода, през който кредитът е бил
погасяван от разплащателната сметка на ответника С., страните са били във
фактическа раздяла.
Безспорно е установено, че сумата, която е внесъл
ответникът С. за погасяване на кредита е в размер на 31125 евро.
Не са лични
средства по смисъла на член 21 от СК /отменен понастоящем, но действащ към
момента на сключване на договора за кредит/ средствата, получени по договор за
заем лично от единия съпруг. Задължението им за връщане е солидарно на двамата
съпрузи, като заемните средства по силата на закона /член 25, алинея 2 от СК
/отменен/ съставляват солидарно задължение на съпрузите, а не лично
облигационно на този, който ги е получил. Поради изложеното е настъпило обогатяване на ищцата с половината от внесената
от С. сума за погасяване на кредита, следователно същата дължи връщане на сумата
от 15 562,50 евро на основание член 59 от ЗЗД.
От
представените вноски бележки от ищцата се установява, че в периода май-август
2005 г. тя е внесла общо 2420 евро за погасяване на кредита, но същата не е
предявила претенция по сметките за тази сума.
По
претенцията на С.К.С. по сметките за сумата от 5 716,26 лева,
представляваща извършени подобрения от пункт 16 до пункт 21 /16. направа на ВиК
инсталация от улицата до жилищната сграда и шахта с водомер – 1 500 лева; 17.
направа на 3 броя чешми в двора - 210 лева; 18. направа на външна канализация с
2 броя ревизионни шахти – 1 800 лева; 19. изнасяне на електрозахранването на
имота на улицата – 1 200 лева; 20. направа на 4 броя тераси от бетонови
блокчета в дворното място – 3 200 лева; 21. засаждане на 24 броя лози, 38 броя
малинови храсти, 13 броя туя, 11 броя сливи, 6 броя праскови, 2 броя ябълки, 4
броя къпинови храсти, 4 броя касис, 2 броя люляк, кайсия, дюля, вишна, лешник,
маслина, 3 броя рози – 3 522,52 лева/
От
показанията на свидетелите Я. Й. Я. и С. М. И. се установява, че когато
страните купили процесното дворно място в него имало около 25 лози, череша,
поне три смокини, вишни, праскова, а пред къщата имало асма от около 10 лози, а
в момента нямало нови насаждения.
От
показанията на свидетелите Ж. Г. Б. и С. И. К. се установява, че през 2007 г.
била подменена електрическата инсталация, прокарана била ВиК инсталация в
къщата, тъй като старата къща ползвала вода от кладенец. Майката на С. засадила
7-8 млади дръвчета, лози, останала само една стара смокиня.
Разпитаната
пред въззивната инстанция свидетелка М. Д. Н. обяснява ,че С. засадил млади
дръвчета – кайсии, череши, праскови, а майка му – кипариси. Също така С.
прокарал вода, мръсен канал.
От
събраните гласни доказателства безспорно се установява изграждането ВиК
инсталация от улицата до жилищната сграда и шахта с водомер, външна канализация
с ревизионни шахти и изнасяне на електрозахранването на имота на улицата. Останалите претендирани подобрения по пункт
17 и пункт 20 /3 броя чешми в двора и 4 броя тераси от бетонови блокчета в
дворното място/ не бяха установени по безспорен начин. По отношение на
подобренията по пункт 21 свидетелите на двете страни установяват противоположни
позиции – едните твърдят, че дворното място е закупено с трайните насаждения,
другите – че са засадени от ответника и родителите му. При това положение съдът
приема, че не е установено категорично кой е посадил лозите, плодните дръвчета
и декоративните храсти, не е поискана агрономическа експертиза, която да даде
отговор на каква възраст са насажденията. При тази неустановеност претенцията
за подобрения се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Подобренията
по пункт 16, пункт 18 и пункт 19 са на стойност 4 500 лева съгласно
оценителната експертиза, поради което и Й.М. следва да бъде осъдена да заплати
на С.С. половината от тази сума съобразно нейния дял, а именно – 2 250
лева.
С оглед изложеното по-горе и
частично различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, в
сравнение с тези на първоинстанционния, то обжалваното решение следва да бъде
отменено, както е изложено в мотивите на настоящото решение, и вместо него
постановено друго в посочения по-горе смисъл.
По
разноските
Предвид
равенството на дяловете и установените пазарни цени на процесиите имоти, всеки
от съделителите следва да плати държавна такса за делба в размер на 1 632,80
лева на основание член 8 от Тарифата за държавните такси, които се съберат от
съдилищата по ГПК.
По
претенциите по сметки ищцата следва да плати държавна такса 2 042,74 лева,
а ответникът – 1 752,80 лева на основание член 1 от Тарифата за държавните
такси, които се съберат от съдилищата по ГПК и съобразно уважената част от
претенциите по сметки.
Всяка
от страните е претендирала сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Съобразно изхода на спора следва да бъде осъден С.С. да заплати на Й.М. сумата
от 1 974,56 лева от сторените от нея разноски, а Й.М. да заплати на С.
сумата от 107,10 лева.
По изложените съображения и на основание член 208, алинея
1 от Гражданския процесуален кодекс /отменен/, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 3610 от 30.07.2012
г., постановено по гражданско дело № 2489 по описа за 2006 г. на Варненски
районен съд – седемнадесети състав, в следните части:
- относно
разпределението на основание член 292 от ГПК /отменен/ допуснатите до делба
недвижими имоти, като е поставил в дял и изключителна
собственост на С.К.С. поземлен имот № 235, находящ се в град Варна, С0
„Акчелар" с площ 780 кв.м, ведно с находящата се в него стопанска
постройка, при граници на имота: път, имоти пл.№№ 839, 236, 168, на стойност 69
722 лева и е поставил в дял и изключителна собственост на въззивницата гараж №
12, находящ се в град Варна – ж.к. Победа, пред бл.11, с площ 19.88 кв.м и
граници: запад - гараж № 11, север - зелена площ, изток - гараж № 1, юг -
асфалтов паркинг, ведно с 1/17 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, попадащо в квартал 11 по плана на 26-ти
подрайон на града, на стойност 16 000 лева, като за уравнение на дяловете е
осъдил С.К.С. да заплати на Й.С.М. сума от 26 861 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от влизане на решението в сила;
- относно отхвърлената претенция на Й.С.М. срещу С.К.С.
за заплащане на сумата 1 905 лева, представляваща обезщетение за ползването, от
което е била лишена, на процесния гараж № 12, находящ се в град Варна – ж.к.
Победа, пред бл.11, с площ 19.88 кв.м, в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009 г.;
- относно отхвърлената претенция на Й.М. срещу С.С.
за заплащане на сумата 18 500 лева, представляваща обезщетение за ползването,
от което е била лишена, на процесното дворно място, представляващо ПИ № 235,
находящо се в град Варна - СО"Акчелар", с площ 780 кв.м, ведно с
находящата се в него двуетажна жилищна сграда, в периода 02.06.2006 г . -
01.07.2009 г.;
-
относно отхвърлената претенция на С.К.С. срещу Й.С.М. за заплащане на сумата от
2 250 лева, представляваща извършени подобрения по пункт 16, пункт 18 и
пункт 19 - направа на ВиК инсталация от
улицата до жилищната сграда и шахта с водомер, направа на външна канализация с
2 броя ревизионни шахти и изнасяне на електрозахранването на имота на улицата;
-
относно определените на страните държавни такси;
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следните недвижими имоти: поземлен имот № 235,
находящ се в град Варна, С0 „Акчелар" с площ 780 кв.м по документ за
собственост, а съгласно измерване – 847 кв.м, ведно с находящите се в него
стопанска постройка от 14,56 кв.м и навеса с площ от 7,28 кв.м, при граници на
имота: път, имоти пл.№№ 839, 236, 168, на обща пазарна стойност 72 840
лева, и гараж № 12, находящ се в град Варна – ж.к. Победа, пред бл.11, с площ
19,88 кв.м и граници: запад - гараж № 11, север - зелена площ, изток - гараж №
1, юг - асфалтов паркинг, ведно с 1/17 идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, попадащо в квартал 11 по плана на
26-ти подрайон на града, на пазарна стойност 8 800 лева, между съделителите Й.С.М.
ЕГН ********** *** и С.К.С. ЕГН ********** ***, като получените
от проданта средства се разпределят между страните съобразно дяловете им.
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** ***
да заплати на Й.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 1 905 /хиляда
деветстотин и пет/ лева, представляваща обезщетение за ползването, от което е
била лишена, на гараж № 12, находящ се в град Варна – ж.к. Победа, пред бл.11 с
площ 19,88 кв.м, в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009 г.
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** ***
да заплати на Й.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 16 670 /шестнадесет хиляди
шестстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за ползването, от
което е била лишена, на дворно място, представляващо ПИ № 235, находящ се в град
Варна – СО "Акчелар" с площ 780 кв.м, ведно с находящата се в него
двуетажна жилищна сграда, в периода 02.06.2006 г. - 01.07.2009 г.
ОСЪЖДА Й.С.М.
ЕГН ********** *** да заплати на С.К.С. ЕГН ********** *** сумата от 2 250
/две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща половината от увеличената
стойност на процесното дворно място, в резултат извършени през 2007 г.-2008 г.
подобрения със знанието и без противопоставянето на ищцата, както следва: .
направа на ВиК инсталация от улицата до жилищната сграда и шахта с водомер на
обща стойност 1 500 лева; направа на външна канализация с 2 броя ревизионни
шахти на обща стойност 1 800 лева и изнасяне на електрозахранването на имота на
улицата на обща стойност 1 200 лева
ОСТАВЯ В СИЛА решението в
останалата му обжалвана част.
В останалите части като необжалвано решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** *** да
плати държавна такса за делбата в размер на 1 632,80 лева и държавна такса
по претенциите по сметки в размер на 1 752,80 лева, по сметка на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА Й.С.М. ЕГН ********** ***
да плати държавна такса за делбата в размер на 1 632,80 лева и държавна
такса по претенциите по сметки в размер на 2 042,74 лева
по сметка на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** *** да заплати на Й.С.М.
ЕГН ********** *** сумата от 1 974,56 /хиляда деветстотин
седемдесет и четири 0,56/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Й.С.М. ЕГН ********** *** да заплати на С.К.С.
ЕГН ********** *** сумата от 107,10 /сто и седем 0,10/ лева,
представляваща сторените от него разноски пред въззивната инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой
59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.