Решение по дело №10160/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20217060710160
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

176

гр. Велико Търново, 20.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               Й.КА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                     МАРИЯ ДАНАИЛОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                    

При секретаря С.Ф.и участието на прокурора от ВТОП Св. Иванова, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10160/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. Велико Търново, срещу Решение № 165/25.03.2021 г. по НАХД № 1696/2020 г. по описа на ВТРС, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 503291-F516966/06.04.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80/2018 г.), издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че по делото няма доказателства кога е извършено нарушението, тъй като е посочена само датата на която то е установено – при проверката, без да е очертан периода на бездействието с неговата начална и крайна дата, които са от значение за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място, счита, че неправилно съдът не е изследвал въпроса за вината и има ли такава у нарушителя. На края, счита, че в преписката липсват каквито и да е доказателства за това, че нарушението е довело до укриване на приходи и налагането на санкция от 500 лева в този случай е несъразмерно на извършеното. В тази връзка претендира за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По изложените мотиви иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление като му се присъдят разноски.  

Ответникът по жалбата – Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски в размер на 120 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 165/25.03.2021 г. по НАХД № 1696/2020 г. по описа на ВТРС е потвърдено Наказателно постановление № 503291-F516966/06.04.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Джордан ЦЦ“ ЕООД за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като при проверка на място на 11.10.2019 г. в 13.10 часа, от служители на ответника е установено, че в обекта на касатора – механа Петлето, съгласно междинния отчет от ФП дневният оборот на заведението е 255.60 лева, докато установената касова наличност е в размер на 243.80 лева – т.е има разлика от минус 11.80 лева, която показва, че търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност по надлежния ред. Изложени са подробни мотиви за това, че извършеното деяние не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав намира решението за правилно. В оспореното решение предмет на контрол е било НП, което санкционира касатора за нарушение на чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на тази разпоредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. След като проверката на място в обекта на касатора е констатирала разлика между отчетеното в паметта на ФУ и наличната фактически сума, то е ясно, че парите не са отчетени коректно чрез въвеждане и извеждане на пари във и извън касата и съответната промяна просто не е регистрирана, както изисква Наредбата и това е нарушението. Дали разликата е в посока плюс или минус е без значение – това е въпрос, който касае евентуален извод укриването на приходи (ако са намерените фактически суми са повече от отчетените, какъвто обаче не е случая). Принципно наличието или не на неотразяване на приходи, има отношение единствено във връзка с размера на налаганото наказание, което във втория случай следва да е в по-малък и да се наложи във връзка с алинея 1 на чл. 185 ЗДДС. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда резултата като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а само че при определяне на наказанието, законодателят е взел предвид степента на обществена опасност на нарушението в зависимост от това довело ли е то до увреждане на фиска или не. В конкретния случая нито се твърди, нито се доказва неотразяване на приходи. Напротив – естеството на констатациите изключва подобен извод, тъй като фактически намерените пари са по-малко от отчетените и следователно не става въпрос за укрити, неотразени приходи, а за обратното. Законът обаче санкционира поведениете на търговците дори и в този случай - просто наказанието е по-леко. За извършеното административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, законодателят е предвидил санкция в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като когато нарушението не води до неотразяване на приходи в закона е предвидено, че се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1, а именно за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 лв. до 2 000 лв. В конкретния случай, при проверката не е установено нарушението да е довело до неотразяване на приходи, тъй като липсват каквито и да е било доказателства в тази насока и е наложено лекото наказание по ал. 1. Наказанието за нарушение на същата норма, което води до укрити приходи са наказва по-тежко - с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000 лв., в случая обаче тъй като приходи не са укрити, правилно поведението на търговеца е субсимирано не само към нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а към чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от същия закон., както изисква чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС.

На следващо място, неоснователно  възражението за неизследване на въпроса на наличието на вина. Касае се за отговорност на търговец ЮЛ, която е обективна и безвиновна и въпросът за субективното отношение към деянието и последиците му е ирелевантен в случая.

На трето място, неоснователно е възражението за непосочена дата на нарушението. Като дата на нарушението правилно е посочена датата на проверката. В случая нарушението е довършено в момента на изготвяне на междинния отчет, който показва касовата наличност от фискалната памет, защото без показанията в този отчет няма касовата наличност по ФУ да се съпостави с фактически намереното. След като е посочена не само дата, но и час на този отчет е ясно, е АНО е бил максимално прецизен, като е определил датата на нарушението.

На края, неоснователни са възраженията за маловажност на деянието по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Процесното нарушение е типично за вида си (като то по определние е формално и от този факт не може да се прави извод за маловажност), а на съда е служебно известно, че противно на твърденията на касатора в касационната жалба, при същата проверка е констатирано и друго нарушение на същата Наредба (неиздаден дневен фискален отчет за друг ден), за което е издадено друго НП, предмет на друго административно дело в този съд. Независимо от това, АНО е наложил наказание в минимален размер, под който съдът не може да определи по справедливост по-леко, а както се каза, не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

 

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в размер на 80 лева, като размерът е определен по реда на  чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се отчитат посочените там размери и ниската фактическа и правна сложност на делото.

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/25.03.2021 г. по НАХД № 1696/2020 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА „Джордан ЦЦ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Ниш 6, с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите гр. София съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.