РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Ямбол, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.а
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330103438 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на Г. АТ. Г. с която
желае да се осъди ответника Р. СТ. Д., да му заплати сумата в общ размер на
2000 лева, представляваща главница по договор за заем, формирана като сбор
от следните извършени банкови преводи в полза на длъжника, а именно: От
лична банкова сметка с IBAN: ********************* по личната банкова
сметка на ответника с IBAN: *****************************.
1./ Паричен превод от 18.11.2016г. на стойност 1 000 лева;
2.1 Паричен превод от 15.12.2016г. на стойност 1 000 лева;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда.
В случай, че се приеме главния иск за неоснователен в условие на
евентуалност моли:
Да се постанови решение, с което да се ОСЪДИ Р. СТ. Д., да заплати на
Г. АТ. Г. общата сума от 2000 лева , представляваща сбор от платени без
основание парични преводи, както следва: От лична банкова сметка с IBAN:
*********************** по личната банкова сметка на ответника с IBAN:
*****************************.
1
1./ Паричен превод от 18.11.2016г. на стойност 1 000 лева;
2.1 Паричен превод от 15.12.2016г. на стойност 1 000 лева;
на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
дължимите суми от деня на предявяване на исковата молба, до окончателно
изплащане на задължението.
В случай, че се приеме главния и евентуалния иск за неоснователни в
условие на евентуалност моли:
Да се постанови решение, с което да се ОСЪДИ Р.С.
Д. от гр. Я. да заплати на Г. АТ. Г. от гр.В., общата сума от 2000 лева /две
хиляди лева/, представляваща сбор от парични преводи, с които ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца както следва: От лична
банкова сметка с IBAN: *********************** по личната банкова сметка
на ответника с IBAN: *****************************.
1./Паричен превод от 18.11.2016г. на стойност 1 000 лева;
2.1 Паричен превод от 15.12.2016г. на стойност 1 000 лева;
въз основа на които парични преводи ответника се е обогатил
неоснователно на основание чл.59, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху дължимите суми от деня на предявяване на исковата молба, до
окончателно изплащане на задължението.
МОЛИ за присъждане на съдебно-деловодните разноски вкл. заплатения
изцяло адвокатски хонорар.
С допълнително изменение на иска, в условията на евентуалност ищеца
е предявил допълнително евентуален иск по реда на чл. 214, ал.1 ГПК за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 2000 лв. представляваща
получена и неотчетена по договор за поръчка, в качеството му на довереник,
представляваща сбор от извършени преводи от личната му банкова сметка по
личната сметка на ответника заедно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищеца твърди, че на 18.11.2016г. ответникът му поискал да му услужва
с пари в заем, когато има нужда, за да финансира свои бизнес начинания. Той
му превеждал пари на основание устни договори за заем при негово
поискване по банковата сметка, който ответникът му предоставил. Твърди, че
от 18.11.2016г. до 02.03.2020г. е превел на ответника общо 25350лв., на
2
различни части, които до момента не са му върнати, като с настоящата молба
претендира само два от преводите /заемите/ които е направил – от
18.11.2016г. от 1000лв. и от 15.12.2016г. от 1000лв. Твърди, че с ответника
имали уговорка всяка преведена в заем сума да се връща от заемателя
обратно по банковата сметка, от която му е преведена в едномесечен срок,
считано от датата на получаване, като парите до момента не са му върнати,
въпреки настъпилия падеж и тяхната изискуемост.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счита исковете за допустими за разглеждане, но
неоснователни. Същия оспорва всички твърдения, касаещи сключване на
устен договор за заем, суми и срок за връщане. Оспорва сумите преведени му
от ищеца на посочените в исковата молба дати да е извършено по силата на
сключен с ищеца договор за заем, като сочи, че в кредитните преводи, като
основание за превод на процесните суми е посочено „захранване на сметка“.
Оспорва процесната сума да е получена без основание, като твърди, че
тя е преведа по силата на облигационни отношения между него и ищеца.
Твърди, че ищецът му е възложил дейност по изкупуване на катализатори от
автомобили, предвид упражняваната от него дейност в автосервиз, като
между тях е имало договорка стойността на катализаторите да бъдат
заплащани от ответника на собствениците на катализатори след превод на
съответните парични суми от ищеца по неговата лична банкова сметка.
Твърди, че предаването на катализаторите от ответника на ищеца е ставало в
неговия сервиз в гр.Ямбол лично или на упълномощен от него представител,
за което не са съставяни документи, като дейността и правоотношенията
между страните са почивали на договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД.
Тъй като сумите са преведени на ответника с оглед наличието на тези
отношения, счита, че той не дължи връщането им.
Оспорва основателността и на предявените евентуални искове, като
твърди, че сумите са му превеждане по силата на възникнали между страните
облигационни отношения, т.е. ищецът е получил имуществени блага срещу
така дадените суми, поради което счита, че не е налице фактическият състав
на неоснователното обогатяване както по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, така и на
чл.59 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
3
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За извършените преводи на името на ответника на посочените дати
ищецът е представил извлечение от банковата си сметка в „УниКредит
Булбанк“ АД, установяващ този факт.
Във връзка с възраженията си, че между страните са съществували
облигационни отношения ответникът е представил кредитен превод от ОББ
АД от 15.12.2016г., и кредитен превод от 18.11.2016г. на ОББ АД, според
които Г. АТ. Г. е превел на Р.Д. сумата по 1000лв. с вписано основание „
захранване“. Същият е представил 10броя договор за покупко-продажба на
отпадъци, по които като купувач е записан „ГО-ФОР-КАТ“ ООД с предмет
отработени автомобилни катализатори , които са съответно: от 30.12.2019г. с
продавач „ЕНДИ СИ“ ЕООД , от 30.11.2019г. с продавач „Авточасти Е.“ООД
с представен сертификат за произход от 30.11.2019г.,от 19.11.2019г. с
продавач „Д. Ауто“ЕООД , от 22.20.2019г. с „Авто Перфект“ЕООД, от
29.12.2019г. с продавач „ЕНДИ СИ „ЕООД, от 30.11.2019г. с продавач
„Авточасти Е.“, от 04.12.2019г. с продавач „КАЗАН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ-
ЕКО“ ЕООД, от 17.10.2019г. с продавач „Д. Ауто“ЕООД, от и втори такъв
договор с продавач „Д. Ауто“ЕООД, от 0302. С „Ауто-Хит Н.“ЕООД.
Представена е заповед ***/18.02.2016г. на управителя на „ГО-ФОР-КАТ“
ООД за реда на отпускане и отчитане на суми на подотчетни лица, в която е
уреден реда и начина за авансово отпускане и отчитане на парични средства в
левове на работници, служители и лица на които дружеството е възложило
служебни задачи, както и отчитането им. Във представената фактура №
***/25.10.2019г. на доставчик „Радим“ ЕООД, като МОЛ на „ГО-ФОР-КАТ“
ООД е записан Г.Г.. Ищеца е представил допълнително извлечение от
банковата сметна на „ГО-ФОР-КАТ“ ООД за м.11 2019г. Представил е
трудови договори сключени от ищеца с К. Б. П., И. В. М., К. В. П., Г. Т. Я
ведно с извлечение от сметката на „ГО-ФОР-КАТ“ ООД за преводи по сметка
на работници и съдружници – авансови средства. Представено е още писмо
до „ГО-ФОР-КАТ“ ООД от +УниКредит Булбанк“ АД за откриване на сметка
на дружеството в банката , като такава е открита от 20.01.2016г. видно от
решение на МОСВ е издаден регистрационен документ № ***/ 18.02.2016г.
на „ГО-ФОР-КАТ“ ООД за извършване на дейност по транспортиране
/събиране и транспортиране/, на територията на цялата страна на отпадъци.
4
От своя срана ответникът е представил заверено копие от три броя
листи с датата 15.02.2017г., 05.10.16г. посочени в листите, които са изписани
цифри със зачерквания.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. Ш. заяви, че с ищеца са лични приятели от 20 години,
работил е в дружеството на ищеца, като го е консултирал като ***. Знае, че Г.
е дал на Р. заеми, но не знае точно какви суми. Искал да му връщат парите в
едномесечен срок. По негов съвет Г. е давал пари по една сметка по която
държал да връщат парите по същата сметка. Знае за дейността на фирмата на
ищеца „ГО-ФОР-КАТ“ ООД, която е изкупувала и работила само с
юридически лица, като е нямала право да изкупува от физически лица, като се
сключвали договори за покупко-продажба с приемо-предавателен протокол.
Свидетелят Г. П. заяви, че познава страните, т.к. е работил и с двамата.
Пред 2016г. били съдружници с ищеца в „ГО-ФОР-КАТ“ ООД, като Р. бил
техен клиент. Фирмата се занимавала с изкупуване на катализатори, а Р. имал
сервиз за ремонт на гърнета на леки автомобили. Известто му било, че Р.
купувал и свалял катализатори и ги продавал на фирмата, като това му се
възлагало по телефона. Плащането ставало понякога предварително, понякога
се вземала стоката и после сумата се възстановявала, като това е била схемата
на работа. Плащали катализаторите на място, на ръка. Когато му били нужни
средства на ответника са му пращали и по сметка, както той, така и г-н Г.. Не
е ставало въпрос за зае Свидетелят заяви, че Г. не е давал на Р. пари в заем.
Свидетелят Й. У. заяви, че познава страните, като с Г. били
съдружници до 2019г. Знае, че на Р. са давани пари за закупуване на
катализатоли от името на фирмата, но не знае дали са му превеждани от
лична или от друга сметка. Не знае в какъв обем са му превеждани пари, нито
знае да има устен договор между тях. Стоката от Р. била приемана от Г.Г. или
от или от Г. П. по време на път. Г. не му е споделял да е давал пари в заем на
Р.. Парите били давани за закупуване на автомобилни катализатори в брой и
на ръка.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД.
5
Съдът указва, че ищецът следва да установи реалното предаване на
сумата със задължението на ответника да я върне в уговорения от страните
срок.
Ответникът следва да докаже възраженията си по иска, че сумата е
дадена въз основа на сключен между страните договор за поръчка.
Предявени са и три евентуални иска: по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и
чл.59 от ЗЗД, и по чл. 284 ал 2 ЗЗД. По тези искове ищецът следва да установи
получаване на парите от ответника, и начална липса на основание за
получаването, и че с получените суми ответника неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца. Че сумата е получена от ответника по неотчетена сума по
договор за поръчка.
По главния иск по чл.240,ал.1 от ГПК.
По този иск ищецът следва да установи реалното предаване на сумата
със задължението на ответника да я върне в уговорения от страните срок.
Съгласно чл.240,ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен,
реален, комутативен и неформален, като за действителността му е
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е
предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.
За основателността на иска по чл. 240 ЗЗД следва да се докаже, че между страните е
била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по който заемната сума е
предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или да противопостави съответни възражения.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че с банкови
преводи на 18.11.2016г. и на 15.12.2016г. всеки по 1000лв., ищецът е превел
от личната си банкова сметка по личната банкова сметка на ответника общо
сумата от 2000лв. поради неформалния характер на договора за заем няма
пречка той да бъде сключен устно, за установяване на което са допустими
гласни доказателства. В тази връзка от показанията на разпитания по делото
свидетел Н. Ш. съдът не може да направи категоричен извод за сключването
на такъв договор между страните, кога е сключен, в какъв размер и за какъв
срок. Същите бяха общи , като в тях не се съдържат данни за това, че
направените преводи на посочените дати са били във връзка с наличието на
6
договорни отношения по договор за заем между страните.
Поради това съдът намира, че така предявеният иск остана недоказан
и следва да се отхвърли.
При това положение следва да разгледа първият от предявените
евентуални искове, по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
като се претендира заплащане на исковата сума от 16128,00лв. при
начална липса на основание. Според цитираната разпоредба, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. За осъществяването на
фактическият му състав следва да са налице два елемента – получаване на
нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице
/разместване на блага/, и начална липса на основание за получаването. При
началната липса на основание между даващия и получаващия не съществува
правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е
в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-
получено, без да се интересува от самия субективния елемент –
доросъвестност, вина или знание за липса на основание.
В случая от представените писмени доказателства- извлечение от
„УниКредит Булбанк“ АД и кредитни преводи на ОББ АД се установи, че на
18.11.2016г. и на 15.12.2016г. ищецът е превел на ответника две суми от по
1000лв. по неговата сметка в ОББ АД. Този факт не се спори от страните.
Направените от ответника възражения, че сумите са дадени въз основа
на облигационни отношения, свързани с възлагане на работа по изкупуване
на катализатори на автомобили, съдът намира за неоснователни.
За установяване на този факт бяха допуснати гласни доказателства в
лицето на свидетелите Г. П. и Й. У.. От същите не може да се установи
наличието на сключен устен договор за поръчка, нито елементите на този
договор. Освен това се установи, че спрямо тях ищеца е водил и други дела,
поради което и същите се явява заинтересовани, като техните показания
относно истинските отношения между страните по повод процесните суми
съдът намира, че не следва да цени.
От друга страна от събраните по делото писмени доказателства се
установи, начина по който фирмата на ищеца „ГО-ФОР-КАТ“ ООД е
работила със своите клиенти, че същата от учредяването си е открила
7
разплащателна сметка на дружеството, че тя е превеждала на свои работници,
служители и сътрудници служебни аванси, че е сключвала писмени договори
за закупуване на метали със своите клиенти, за което е имала издаден лиценз,
като такива не е можел да сключва с физически лица. По никакъв начин
ответника не установи, че се е отчет на възложителя, съгл.чл.284 от ЗЗД за
поръчката. Поради това и направените възражения останаха недоказани.
Предвид изложеното искът по чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД съдът намира за
основателен, поради което следва да се уважи,ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 04.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед уважаване на първия от предявените евентуални искове не
следва да се разглеждат останали предявени в условията на евентуалност
искове.
При този изход на делото на осн.чл.78,ял.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от него разноски по делото, които съобразно
представения списък са в размер на 480лв. – 80лв. за държавна такса и 400лв.
– за адв.възнаграждение.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. СТ. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. *** да заплати на Г.
АТ. Г., ЕГН ********** от гр.В., *** на осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от
2000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. АТ. Г., ЕГН ********** против Р. СТ.
Д., ЕГН ********** иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2000лв., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8