Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София 21. 07. 2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-3 състав, в
съдебно заседание на 06.06.2016г. в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При
учасТ.ето на секретаря Е.Г., като разгледа т.д. №4880/2013г. взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1,
предл. 1 от ГПК за сумата от 32 092,75 лв.. Претендират се сторените в
настоящата съдебна инстанция разноски.
Ищецът " Т.
К. П." ЕООД твърди, че на 01.08.2013 г. извършил превод на
процесната сума по банков път, по сметка
на "Д.Б." ЕООД. Плащането било извършено по фактура №
**********/02.07.2013 г., издадена от " М.С." ЕООД, която била негов
доставчик , но поради грешка сумата била преведена по сметка на " Д.Б."
ЕООД. След като разбрал за грешката и след проведени разговори и кореспонденция
с банката и лицето, по чиято сметка била постъпила сумата, установил, че
сметката на получателя е запорирана от ЧСИ Р.М.В., поради висящо изпълнително
производство, в което дружеството има качеството длъжник. Поради тази причина
било невъзможно да бъде извършен обратен превод на грешно преведената сума.
С определение от 08.08.2013г. СГС
издало в полза на ищеца обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск, въз
основа, на която било образувано изпълнително производство за налагане на запор
върху банковата сметка, собственост на ответника "Д.Б." ЕООД до размера на исковата
претенция.
Ищецът твърди, че се свързал с ЧСИ Р.В.,
която го уведомила, че сумата все още не била постъпила по специалната й сметка
и не било в нейните правомощия да се разпореди.
Тъй като по нареждане на ЧСИ Р.В.
сумата била преведена по сметката й, въпреки наложения в полза на ищеца запор,
втори по ред, то с определение от 23.09.2013 г. СГС по молба на ищеца постановил
като обезпечителна мярка на предявения иск спиране на изпълнението по изпълнителното
дело, образувано при ЧСИ Р.В. и наложил запор върху сметката на ЧСИ, по която
са постъпили запорираните суми.
С молба от 08.11.2013 г. на
основание чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът е изменил иска си и е поискал
конституирането като ответници по делото на "А.В." ООД- взискател по
изпълнителното дело, по което е наложен запор върху сметката на " Д.Б."
ЕООД, по която е преведна погрешно процесната сума и ЧСИ Р.М.В., по чиято
сметка към момента се намирала претендираната сума и която въпреки наложения в
полза на ищеца запор е наредила на Банка "П.Б." АД да преведе сумата.
В срока по чл.
367 ГПК ответникът "Д.Б." ЕООД е подал писмен отговор, с който
признава иска като допустим и основателен. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени на ищеца.
В срока по чл. 367 от ГПК т ответникът „А.В.“ ООД не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, наречена
„становище“. Поддържа иска срещу
ответниците. Оспорва изцяло твърденията на ЧСИ М.. Допълва поставените задачи
към поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза. Намира искането
на ответника ЧСИ М. за привличане на третото лице- помагач за признание за
неизправност от нейна страна. Заявява, че ще се ползва от представената и
оспорена процесна фактура. Противопоставя се на искането на ЧСИ за задължаване
ответника „ Д.Б.“ ЕООД да представи опис на стоката и доказателства за закупуването
й.
В
срока по чл. 373 ГПК ответникът „Д.Б.“ ЕООД е подал допълнителен отговор.
Поддържа изложеното в първоначалния отговор.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Фактура № **********/ 02.07.2013г. е издадена от „М.с.“ ЕООД с получател
„Т.К.П.“ ЕООД. Фактурата е съставена за продажба на стоки по спецификация на
стойност 32 092.75лв. с включен ДДС.Приложена е спецификация на
продадените стоки, представляващи строителни материали. Фактурата е двустранно
подписана.
Доставчик по фактурата е „М.с.“ ЕООД. Плащането по фактурата се дължи от
получателя на стоката- ищец по делото на доставчика „М.С.“.
Видно от заключението на счетоводната експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, проверката в счетоводството на доставчика „М.С.“ установила,
че процесната фактура е осчетоводена в дебита на сметка 411 „клиенти“ партида
„Т. К.П.“ ЕООД със сумата 32 092.75лв. Тя е включена в Дневника за
продажбите на М.строй за периода от 01.07.2013г. до 31.07.2013г.
В счетоводството на получателя на фактурата „Т.К.П.“ ЕООД фактурата е
осчетоводена в кредита на сметка 401 „доставчици“ с партида „М. с.“ ЕООД за
сумата 32 092.75лв. Процесната фактура е включена в Дневника за покупките
на ищеца за периода от 01.07. до 31.07.2013г.
В счетоводството на ответника „Д.Б.“ ЕООД процесната фактура не е
осчетоводявана и съответно не е включена
в дневника за покупките за съответния данъчен период.
Ответникът по делото Д.Б. няма задължения към ищеца, произтичащи от
процесната фактура.
Във връзка с получената фактура от 02.07.2013г. ищецът е извършил две
плащания:
1.На 01.08.2013г. погрешно нарежда на обслужващата го банка „У.Б.“ АД да
преведе сумата 32 092.75лв. по сметка, титуляр на която е „Д.Б.“ ЕООД в Банка П.Б.“ АД.Като основание за
плащането е посочена фактура №
**********/02.07.2013г. Платената погрешно сума е осчетоводена в дебита на
сметка 498 „други дебитори“.
2. На 19.08.2013г. по нареждане на „Т. К. П.“ „У.Б.“ извършва банков
превод в полза на „М.с.“ с основание процесната фактура.
След извършения повторен превод по същата фактура ищецът няма задължения
към „М. с.“ЕООД
Задължението на „Д.Б.“ ЕООД към „Т.К. П.“във връзка с погрешно получения
банков превод е осчетоводено в кредита на сметка 499 „други кредитори“ в размер
на 32 095.75лв.
В резултат на погрешно наредения банков превод от 01.08.2013г. ищецът
има вземане от „Д.Б.“ ЕООД в размер на 32 092.75лв.
По делото е разпитан като свидетел Н.Й.Т. в съдебно заседание на
04.04.2014г.той е управител на ф.“М.С.“ и зае, че ищецът е правил ремонт на
заведение в хотел „Р.“ през лятото на 2013г. Имал сделка с него за доставка на
строителни материали. С „Д.Б.“ търговски отношения „М.С.“ не е имало.Нямал
такива отношения и ищеца.Свидетелят очаквал превода за цената на доставените
материали и когато собственика на ищеца му се обадил и казал, че парите са
пуснати, той му отговорил, че не са в неговата сметка и така се разбрало, че
управителят на ищеца е сбъркал плащането.тогава отишли в банката да коригират
нещата и разбрали, че парите са по сметка на „Д.Б.“. На фирмата на свидетеля
била преведена дължимата му сума.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая се касае за грешен превод.
Това е обяснимо с факта, че счетоводството на двете фирми е водено от един и
същ счетоводител.-Грешката личи и от счетоводните записвания и другите
счетоводни записвания на двете дружества- фактурата е осчетоводена както при
доставчика „М.С.“, така и при получателя /клиента/ „Т.К.П.“ ЕООД. Същевременно
липсват счетоводни докуменТ.за доставка между „Д.Б.“ ЕООД и „Т.К.П.“ ЕООД, тъй
като нито единият е извършил доставка, нито другият има задължение за плащане
към „Д.Б.“ по договор или фактура.Става дума за неточно изпълнена платежна
операция.
Изводът се подкрепя и от факта, че самата банка е пожелала да възстанови
погрешно преведената сума на ищеца, но поради наложен запор, не е могла да
промени нещата / писмо от 16.08.2013г. на банка „Пиреос“/.
Тезата на ответника „А.В.“ ООД би била правилна ако ищецът чрез
процесния превод изпълняваше свое задължение към „Д.Б.“ ЕООД. Установи се
безспорно обаче, че не е имал такова. Ищецът по делото е трето за изпълнителния
процес лице, чието вземане се оказва предмет на принудително изпълнение от
страна на взискател по чуждо изпълнително дело. За него е налице правен интерес
да установи, че процесната сума не принадлежи на длъжника по изпълнението.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед този изход на спора ответникът АБ В. следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в общ размер от 2 773лв. съгласно списък.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че сумата от 32 092.75лв., върху която е насочено принудително изпълнение
по изпълнително дело № 2013*0401131 на ЧСИ Р.М. с рег.№ * с взискател „А.В.“ ООД *** и длъжник „Д.- Б.“ ЕООД, ЕИК *******, ******* не принадлежи на длъжника, а е
собственост на „Т. К.П.“ ЕООД ***.
ОСЪЖДА“А.В.“ ООД да заплати
на „Т. К.П.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 2 773лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: