№ 460
гр. Горна Оряховица, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100627 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл.52 от
ЗЗД.
Ищецът К. Г. Т. от гр. Е. твърди, че М. А. М. от гр. Е. му причинил
неимуществени вреди, вследствие на принудително изпълнение по
изпълнително дело №20218960400581 по описа на ЧСИ И. Цанкова насочено
срещу него в качеството му на поръчител по договор за банков кредит, по
който кредитополучател бил ответника. Посочва, че ответникът не представил
в срок документи и не развалил договора за кредит, вследствие на което се
стигнало до принудително изпълнение спрямо него по производство
започнато от банката-кредитор. Иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 1300 лв., представляваща част от търсената репарация за
обезщетяване на претърпените вреди до пълния им размер сумата от 1900 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, които получил вследствие бездействието
на М. в качеството му на длъжник по договора за кредит. Претендира
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба,
както и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че в качеството си на длъжник по ч.
1
гр. д. № 522/2021 г. по описа на РС-В. Търново своевременно е внесъл
обезпечение и е поискал спиране на изпълнението срещу солидарните
длъжници, включително и срещу ищеца Т.. Още на 31.01.2022 г. съдът е
постановил определение, с което спрял изпълнението, а в последствие и
съдебният изпълнител с постановление от 10.02.2022 г. спрял изпълнителното
производство. Посочва, че ищецът е бил наясно с последиците, които
произтичат за поръчителя, поради което е неоснователно да претендира вреди
вследствие на изпълнението, което е насочено срещу него. Счита, че пътят за
защита на ищеца в случай, че плати неговото задължение е регресен иск, с
който да иска да му бъде възстановено платеното. Намира, че няма вина и
причинно следствена връзка между поведението му и последиците, които се
претендират от ответника. Иска от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК
събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
От предствените писмени доказателства е видно, че ответникът М. А. М.
на 12.06.2015 г. е с сключил с трето за делото лице – „Първа инвестиционна
банка“ АД договор № 096LD-R003132/12.06.2015 г. за банков кредит за сумата
от 12 900 евро, с краен срок за погасяване 03.06.2025 г. За обезпечаване на
вземането банката е приела поръчителство от ищеца К. Г. Т., както и още две
лица М. Д.О. и К.З.З., съгласно договор за поръчителство, който бил
неразделна част от договора за банков кредит.
Поради неизпълнение на задължението представител на „Първа
инвестиционна банка“ АД е обявил кредита за предсрочно изискуем, както
към заемополучателя – ответника М., така и срещу поръчителите ищеца Т.,
Златев и Орехов, считано от 05.02.2021 г. Поискано е издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от „Първа
инвестиционна банка“ АД, като на 19.12.2021 г. съдия от Районен съд - В.
Търново е издал Заповед за изпълнение № 236/19.02.2021 г. по ч. гр. д. №
552/2021 г. по описа на съда, както срещу длъжника, така и срещу
поръчителите по договора за кредит.
Правната уредба на поръчителството посочва, че поръчителството е
договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да
2
отговаря за изпълнение на задължението на трето лице - вж. чл. 138 ЗЗД.
Поръчителството е договор, който има акцесорен (р.7-2020-II ТО на ВКС),
едностранен и обезпечителен характер. Поръчителят има регресно вземане
срещу лицето, за което се е задължил, което лице винаги е определено.
Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ
главното задължение, поради което и отговорността на поръчителя има
акцесорен характер. От поръчителя не може да се иска изпълнение, преди
главния дълг да стане изискуем. Поръчителят обезпечава кредитора за всички
последици от виновното поведение на длъжника. Изпълнението, което е
направено от поръчителя, не освобождава главния длъжник, щом има
неоснователно разместване на имуществото в полза на длъжника и са спазени
изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗД. В този случай поръчителят има регресно
вземане. При поръчителството поръчителят може да противопостави на
кредитора всички, дори и личните възражения на длъжника –вж. чл. 142 изр.
първо ЗЗД. Поръчителят може да противопостави на кредитора възраженията
на длъжника, дори последния да се е отказал от тях или да е признал
вземането – чл. 142 ЗЗД. Поръчителят има регресно вземане за всичко, което е
изпълнил. Поръчителството е договор, което предполага постигане на
съгласие между поръчителя и кредитора. Съгласието или знанието на
длъжника е без значение за пораждане действието на договора. Основанието
на този каузален договор за поръчителя и да обезпечи кредитора. Поръчителят
се задължава с договора за поръчителство да изпълни главния дълг, ако
длъжникът не го изпълни. Поръчителят поема задължение с предмет
престацията на главния длъжник. Кредиторът не се задължава насреща.
Наличието на задължение само у едната страна по правоотношението
обосновава едностранния характер на поръчителството. Съгласно чл. 138 ЗЗД
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнението на негово задължение, като отговорността му включва негово
задължение спрямо кредитора. Поръчителят отговаря по самостоятелно
правоотношение с кредитора и дори предметът на престацията му да е
идентичен с този по главния дълг, поръчителят плаща свой, а не чужд дълг. В
тежест на поръчителя не възниква задължение за обезщетение за причинени
от личното му виновно поведение вреди-вредите на поръчителя се поглъщат
от вредите, последица от неизпълнението на главния дълг-арг. от чл. 140 ЗЗД.
Неизпълнението е винаги последица от поведението едновременно на
3
длъжника и поръчителя. Силата на пресъдено нещо по дело между длъжника
и кредитора ползва поръчителя, но не може да му вреди. Изпълнилият
поръчител придобива регресни права както срещу длъжника, така и срещу
съпоръчителите – чл. 143, ал. 1 чл. 145 ЗЗД, като те са проявление на общия
принцип в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване. За
да може поръчителят да се обърне срещу длъжника, необходимо е, на първо
място поръчителят да е изпълнил своето изискуемо задължение по договора за
поръчителство, изпълнението да е действително и точно, така че да има право
да възстанови еквивалентността. В случая между страните е без значение как
са уредени вътрешните отношения между длъжника и поръчителя - дали
поръчителят обезпечава кредитора в изпълнение на договор помежду им, дали
поръчителят действа без знанието на длъжника, дали поръчителства против
волята на длъжника. За да възникне регресното вземане срещу длъжника се
изисква поръчителят да е уведомил длъжника за изпълнението.
В случая от твърденията в исковата молба и от представените писмени
доказателства не се установява ищецът нито да е противопоставил на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, всички възражения на
длъжника, т. е. бездействал е, да е платил задължението на
длъжника/ответника, а дори да е платил да го е уведомил за изпълнение на
задължението, поради което той е загубил регресните си права, а на още по-
голямо основание не може да търси и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Това е и основният довод според съда, поради който
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявен е иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане,
обоснован с твърдението, че противоправното поведение на ответника се
изразява в пропуск да упражни правата си като главен длъжник в заповедното
производство, което е довело до неимуществени вреди за ищеца, като
поръчител по същото задължение. Основателността на претенцията
предпоставя наличието на предвидените в закона условия, а именно:
1.)неправомерно действие/бездействие на ответника, 2.) причинени вреди и
3.)причинна връзка между тези вреди и 4.)действието или бездействието.
Ищецът счита, че неправомерността на бездействието се състои в това, че при
налични правни възможности за защита срещу кредитора, ответникът не е
реализирал тези си права. Това твърдение е недоказано, а и се опровергава от
представените от ответника доказателства. Пропускът да се упражни
4
субективно право не може да е противоправно бездействие, тъй като не се
нарушава законова забрана или се бездейства при вменено такова
императивно задължение. Само в последната хипотеза бездействието би било
неправомерно. В настоящия случай не се установява ответникът да е
злоупотребил с право или да е упражнил свое право /чрез действие/,
увеждайки ищеца. Напротив, ответникът е упражнил всички права, които
длъжникът по заповедното производство има: подал е възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение, внесъл е молба за спиране и гаранция на
кредитора, постигнал е спиране на изпълнението, внесъл акта на съда при
ЧСИ за реално спиране на изпълнителните действия. Ищецът твърди, че
ответникът е следвало да се защити чрез представяне на документ за
разваляне на договора, но същото средство за защита в качеството си на
поръчител, е можел да използва, но не е използвал. Ответникът признава, че е
изпратил писмо на банката-кредитор и го представя, но то касае предложение
за намаляване лихвения процент по договора за кредит, а не развалянето му.
При липсата на установено противоправно бездействие, предявеният иск се
явява неоснователен, поради което останалите предпоставки за възникване на
деликтна отговорност не подлежат на обсъждане. Ето защо, искът следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение 600 лв. на основание чл.38, ал.1, т. 3
от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Е.,
ул. *** срещу М. А. М., ЕГН **********, адрес гр. Е., ул. *** за заплащане на
сумата 1 300 лв., предявена частично от сумата 1900 лв., за периода 01.07.2023
г. до 31.07.2023 г., които са последица от бездействието на ответника, като
главен длъжник и кредитополучател по договор за кредитиране, в хода на
заповедно производство по ЧГД №552/2021 г. на Районен съд-В. Търново,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
5
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Е., ул. *** да заплати
на адв. Иван Илиев Илиев от АК В. Търново, ЛНА1000022050 на основание
чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв., сумата от 600 лв. (шестстотин лева), адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на друг юрист –
ответника М. А. М. в производството пред районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6