№ 539
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500263 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът М. Д. Х., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Ч.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Д. К. К., редовно призована, явява се лично.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА,
редовно призована, представлява се от соц. работник Д.П..
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – СОФИЯ,
редовно призована, не се явява представител.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. Х.,
чрез пълномощника адв. Д. Ч. срещу решение № 1231/30.09.2021г., постановено по
1
гражданско дело № 1005 по описа за 2020 г. на 9-ти състав на Районен съд – Варна, в
частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата искове за промяна на
местоживеенето и режима на лични отношения на децата К. и Д. с техния баща;
упражняването на родителските парва по отношение на децата е предоставено на бащата Д.
К. К., при когото е определено и местоживеенето на децата на адрес гр.****, като е
определен режим на лични отношения на децата с тяхната майка М. Д. Х. и същата е
осъдена да заплаща издръжка в размер на по 350лв. за всяко от децата, считано от дата на
постановяване на решението от ВРС, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката и е постановено предварително изпълнение на решението в
тази част. Въззивницата счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, като с него не са защитени интересите на децата К. и Д.. Във въззивната
жалба се излага, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на
обстоятелствата и предпоставките посочени в Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС
за определяне промяна в титулярството за упражняването на родителските права, поради
което и е достигнал до неправилни и необосновани изводи. Твърди се, че от доказателствата
по делото не се установява какви битови условия за отглеждане на децата е осигурил бащата
и дали същите са близки и ли равни с тези, при които те са били отглеждани до сега. От
друга страна въззивницата е ангажирала доказателства, от които се установява, че в Индия
тя е осигурила много добри битови условия за живот на децата. Не са събрани и
доказателства относно финансовите възможности на бащата за осигуряване на издръжката
на децата. При преценката си относно на кого от родителите да възложи упражняването на
родителските права, съдът не е взел предвид, че от раждането на децата до настоящия
момент, преките и непосредствени грижи за тях са полагани от майката, като след
фактическата раздяла на родителите през 2018г. тези грижи са поети изцяло от нея. Децата
имат силна връзка с майка си, като се срещат с баща си рядко. Твърди се също, предвид
пола на децата, въззивницата е родителят, който е по-подходящ да ги отглежда и да се
грижи за тях. Съдът не е обсъдил събраните доказателствата по делото, включително и
заключението на СПЕ при преценката относно възпитателските качества и моралния облик
на двамата родители. Въззивницата оспорва като необосновани и неправилни констатациите
и изводите на съда, че през последната година децата са живели в гр.Варна, при своите баба
и дядо по майчина линия и са лишени от преки и непосредствени грижи. Твърди, че от
12.03.2021г. до 30.06.2021г., децата в изпълнение на определението на съда, с което са
постановени привременни мерки, са пребивавали в Индия, живели са с майката и нейното
ново семейство и майката е полагала грижи за тях. За кратки периоди, децата са пребивавали
при баба си и дядо си. Счита, че несъобразен с интересите на децата е и определения режим
на лични отношения. Посочва, че режимът не е достатъчно ясно конкретизиран и
прецизиран с посочване на конкретни дни от седмица или месеца, поради което и
осъществяването му би могло да доведе да спорове и конфликти между родителите.
Определянето на режим на отношения, който дава възможност на децата да виждат майка си
само през дни от ваканции, без възможност за срещи през почивните дни от всеки месец и за
лични празници създава предпоставки за отдалечаване и отчуждаване на децата от майка
2
им. По отношение на издръжката се твърди, че същата, е определена при липса на предявено
искане от страна на Д.К. и в необосновано завишен размер, предвид финансовите
възможности на въззивницата. Не са представени и доказателства за получаваните от
бащата доходи, както и за разходите, необходими за задоволяване на нуждите на децата.
Въззивницата твърди, че получава доходи в минимален размер, тъй като е в отпуск за
отглеждане на малко дете, поради което не разполага с възможност да заплаща издръжка в
размер на общо 700лв. за двете деца. Изложени са и мотиви, че постановеното решение е
несправедливо и по отношение на присъдените разноски. По подробно изложените в
жалбата съображения, въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено, като се
постанови ново, с което се определи местоживеене на децата К. и Д. при майка им М.Х. в
жилище с адрес в гр. Ахмедабад, щат Гуджарат, Индия, като се определи режим на лични
отношения на децата с техния баща Д.К., както следва: през коледната ваканция - всяка
четна година от 10 ч. на 19.12. до 18,30 ч на 03.01.; през месец април и май всяка година от
10 ч. на 24.04. до 18 часа на 09.05.; през лятната ваканция от 10 часа на 08.07. до 18 часа на
08.08. В условие на евентуалност, да се измени решението в частта относно дължимата от
въззивницата, в полза на децата издръжка, като същата се определи в размер на по 170 лв. за
всяко едно от децата. Претендира присъждане на разноските по делото.
С жалбата са представени служебни бележки с изх.№№297/11.10.2021г.;
298/11.10.2021г., издадени от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“АД и са отправени
искания за допускане до изслушване на децата К. и Д. и изслушване в съдебно заседание на
родителите – страни по делото; за изискване на гр.д. №2798/2019г. по описа на ВРС.
Постъпила е и частна жалба срещу решение №1231/30.09.2021г., постановено по
същото дело, в частта, с която е допуснато предварителното изпълнение на решението по
отношение на издръжката за двете деца, тъй като между страните е в сила постановеното по
гр.д. № 278/2019г. по описа на ВРС, с което упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка. Решението, което се
обжалва в настоящото производство и с което е допуснато предварително изпълнение не е
влязло в сила, т.е. бащата не е титуляр на родителските права, поради което е и недопустимо
в тази хипотеза родителят, който е титуляр на родителските права да е задължен да заплаща
издръжка. Навеждат се и доводи, че съдът не е бил сезиран с иск за издръжка в срока по
чл.211 ГПК, респективно и с искане за допускане на предварително изпълнение на
решението. Отправено е искане за отмяна на определението за допускане на
предварителното изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който Д. К. К. оспорва същата като недопустима, евентуално неоснователна. Излага
твърдения, че е настъпило изменение на обстоятелствата по делото – получаване на покана
от страна на въззивницата за прекратяване на делото и уреждане на отношенията чрез
споразумение. Твърди също, че е информиран за предстояща промяна в местоживеенето на
семейството на въззивницата в друга държава, различна от Индия. Изразява и становище за
потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните части.
3
В депозирания отговор по на частната въззивна жалба, въззиваемият изразява
становище за неоснователност на същата и моли същата да се остави без уважение
АДВ. Ч.: Запознати сме с доклада по делото. Страните постигнаха споразумение,
което сме представили в писмен вид. Поддържаме споразумението като моля да го одобрите
с решението си. Не поддържаме искането за разпит на децата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Постигнахме споразумение, което моля да одобрите.
Представям по-четлив екземпляр от споразумението, подписан от двама ни.
Съдът намира, че следва да се приложи по делото молба –споразумение, подписана
в днешното с.з. от М. Д. Х. и Д. К. К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото подписаната молба споразумение в днешното с.з. от М. Д. Х.
и Д. К. К..
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ПАСКОВА: Считам, че споразумението е в интерес на
децата.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ч.: Моля да одобрите споразумението.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ К.: Моля да одобрите споразумението.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4