Определение по дело №710/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1030
Дата: 31 май 2018 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20182100500710
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер ІV - 1030                                              31.05.2018                                   град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На тридесет и първи май                   две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                    

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                             2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА

 

разгледа въззивно гражданско дело номер  710  по описа за 2018  година  

 

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

          

               Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

 Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Г.Е.Г.,С.В.Б.,М.С.Б.,К.Е.Н.,В. ЕВГЕНИЕВИЧ В.,Л. АРКАДЬЕВНА В.,И.Ю.С.,А.А.В.,Е.В.С.,Л.С.А.,Л.С. ТЕРЕНТЬЕВА,Е.А.Т.,Я.А.Т.,А.М.П. като управител на „РОСЕКСПО“ООД,Ж.М.Н.,М.Г.Н.,Е. ВАЛЬЕРЕВИЧ В.,О.В.В.,В.Г.В.,М.И.Щ.         ,всички чрез адв.М.М. от БАК против съдебно решение №179 от 09.11.2017г.,постановено по гр.д.№506/2015г.по описа на РС гр.Несебър,с което НРС е           ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивниците искове против Д.К.К.И В.С.Н. за приемане за установено между страните по делото,че поземлен имот с идентификатор № 61056.501.382 по КККР на с.Равда,община Несебър,местност „Юртлука“,с площ 4757 кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-средно застрояване/от 10м.до 15 м./,представлява ОБЩА ЧАСТ на построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор №61056.501.382.2 по КККР на с.Равда,община Несебър,обл.Бургас.

             По въззивната жалба е образувано в-гр.д.№ 43/2018г.по описа на БОС,което е прекратено от въззивния съд и върнато на НРС за отстраняване на допусната в диспозитива очевидна фактическа грешка.

             С решение № 0-180 от 23.03.2018г.,постановено по делото,НРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №179 от 09.11.2017г.,постановено по гр.д.№506/2015г.по описа на РС гр.Несебър,като е допълнил пропуснатият ищец Я.А.Т.. Преписи от решението са връчени на страните,като не са постъпили в законоустановения срок въззивни жалби срещу него.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

              Въззивната жалба срещу основното решение

е депозирана по делото в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците Д.К.и В.Н.,като в законоустановения двуседмичен срок не е постъпил писмен отговор.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение. Излагат се твърдения,че направените от районния съд изводи  и констатации са в противоречие със съдебната практика и не съответстват на установените по делото факти,съдът не е взел предвид всички факти и твърдения,посочени в исковата молба,доказани от събраните по делото доказателства.Посочва се,че по делото не се спори,че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда,построена в процесния поземлен имот,комплекс „Рич 2“ и собствеността е установена от представените по делото нотариални актове,като сградата е в режим на етажна собственост. Направен е анализ на прехвърлителните сделки с правото на собственост и правото на строеж върху поземления имот,като се твърди,че към момента на сключването на договор за замяна с нот.акт №106 т.ІХ рег.№8215 дело №1664/2012г.на нотариус Стоян Ангелов,в процесната сграда вече е възникнала етажна собственост.Въззивниците считат,че това им твърдение се доказва от следните факти- преди изповядване на тази сделка на 13.07.2012г.,правото на строеж вече е било осъществено и трансформирано в право на собственост върху построените самостоятелни обекти,което се установява от самия нотариален акт и от приложенията към него- ценообразуване и констативен протокол.От това следва извод,че към 06.07.2012г.,когато е изготвен констативният протокол по чл.181 ЗУТ вече е възникнала етажната собственост в построената сграда,тъй като самостоятелните обекти в нея са принадлежали на различни собственици-„Шкипер и Ко“ООД и „ЛС Груп“ООД.В същото време двете търговски дружества са били собственици на поземления имот и на самостоятелните обекти в сградата. Твърди се,че горните факти налагат извод,че преди извършване на сделката за замяна е била възникнала етажна собственост и този факт определя статута на процесния поземлен имот на принадлежност/обща част/към етажната собственост. Въззивниците считат,че следва да се има предвид,че след като вече е била учредена етажна собственост,“Шкипер и Ко“ООД не  е могло да прехвърля само самостоятелни обекти,а да запази собствеността си върху общите части от дворното място,съответстващи за прехвърлените обекти.Позовава се по този въпрос на съдебна практика на ВКС.Посочва се,че в тази връзка е било направено доказателствено искане пред съда за изискване от нотариуса на нотариалното дело с приложенията,което обаче не е било уважено от НРС.Въззивниците считат,че посоченият факт относно момента на възникване на етажната собственост е съществен за предмета на делото,поради което правят същото доказателствено искане с въззивната жалба. Продажбата на поземления имот от „Шкипер и Ко“ООД на ответниците Д.К.и В.Н. е извършена по-късно- на 27.10.2016г.  Твърди се във въззивната жалба,че предвид изложените факти,следва извод,противен на възприетото от НРС,че застроеният поземлен имот представлява обща част за собствениците в етажната собственост по смисъла на чл.38 ЗС.Въззиваемите К.и Н. са собственици на самостоятелни обекти в сградата,като в същото време се явяват съсобственици на поземления имот.Обстоятелството,че останалите собственици на отделни обекти в етажната собственост,в това число и ищците,не притежават съгласно документите си за собственост като принадлежност идеални части от дворното място,не променя положението на дворното място като обща част,като по този въпрос се позовават на практика на ВКС. В конкретния случай в процесния поземлен имот е изградена сграда в етажна собственост,в която всеки от съсобствениците на дворното място притежава в индивидуална собственост отделни самостоятелни обекти в сградата.Съответно разделната собственост на обектите в етажната собственост обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 ЗС,като се сочи,че в този смисъл е съдебната практика на ВКС,цитирана във въззивната жалба. Прави се оплакване,че НРС не се е съобразил с посочените аргументи и задължителна съдебна практика,а в мотивите на решението са визирани други хипотези,касаещи възникването на правото на строеж и случаи,при които собственици на поземления имот са и трети лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелни обекти от сградата и тази практика,цитирана от НРС е относима за други случаи,но е неприложима по конкретния правен спор. Считат,че разрешеният правен спор с Решение №174 от 18.10.2016г.на ВКС по гр.д.№1627/2016г. І г.о.ГК и отговорът на въпроси,по който е било допуснато касационно обжалване е относим към настоящия правен спор,като се излагат  правни аргументи в тази насока.Въззивниците молят решението на НРС да бъде отменено и да се постанови решение от БОС,с което предявеният иск да бъде уважен.

Правят се следните доказателствени искания:

1.Да се изиска от нотариус Стоян Ангелов и приложи по настоящото съдебно производство нотариалното дело,с което е бил извършен нотариалният акт за замяна;

2.Да се допусне СТЕ,по която вещото лице да отговори на формулирани във въззивната жалба въпроси;

3.Да се допуснат до разпит двама свидетели при довеждане,във връзка с твърдяните в исковата молба факти.

 

БОС намери,че въззивната жалба съответства на изискванията за допустимост и редовност,поради което няма процесуални пречки делото да се внесе в открито съдебно заседание за разглеждане.

Доказателствените искания на въззивниците следва да бъдат оставени без уважение.Исканията са направени в исковата молба,а в доклада на НРС по чл.140 ГПК същите не са били уважени.НРС е указал на ищците,че ще се произнесе по исканията им за изискване на нотариалното дело и за разпит на свидетели,след уточняване на фактите и обстоятелствата,които ще се установяват с тези доказателства. Искането за допускане на СТЕ е било оставено без уважение,като неотносимо към спора. В съдебно заседание на 18.09.2017г. пълномощникът на ищците е внесъл уточнение по доказателствените искания,които НРС е оставил без уважение като неоснователни.

Доказателствените искания се поддържат пред въззивната инстанция с основание чл.266 ал.3 ГПК за допускане на нови доказателства.БОС споделя становището на НРС,че  доказателственото искане за допускане на СТЕ,с формулиран въпрос –да се определят по правилото на чл.40 от ЗС дяловете на отделните собственици на всички съществуващи самостоятелни обекти в етажната собственост е неотносимо към спора. Предмет на установителния иск е да се приеме за установено,че поземленият имот представлява обща част на построената жилищна сграда,но не и какви биха били дяловете на отделните етажни собственици. Останалите две доказателствени искания също следва да се оставят без уважение. Нотариалният акт за замяна е приет като доказателство по делото,приети са и останалите нотариални актове,предхождащи замяната. Страните не са имали и спор по фактите относно сключваните сделки и тяхното съдържание. Твърденията,че към момента на сключването на договора за замяна поземленият имот е имал повече от един собственик и че етажните собственици,които правят замяната са притежавали самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост не биха могли да бъдат установени от нотариалното дело,а от документите за собственост,които са представени и приети като доказателства по делото. Неотносимо,а и недопустимо съгласно чл.164 ал.1 и ал.3 ГПК към спора е искането за допускане до разпит на двама свидетели- за установяване на факта,че купувачите на самостоятелни обекти са останали с впечатление,че изградените басейн,детски площадки и др.са били предлагани  като общи части на комплекса и че те са общи части към сградата. Предвид горните съображения,въззивният съд намери,че като е оставил без уважение тези доказателствени искания,НРС не е допуснал процесуални нарушения и въззивната инстанция не следва да допуска тези нови доказателства.

               

               С оглед на гореизложеното и на основание 267, ал.1 ГПК и чл.266 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                                          

                                          О П Р Е Д Е Л И :

             

             ВНАСЯ в.гр.д.№ 43/2018 г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на  18.06.2018 г.от  14.10 часа.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците.

            ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси.

             ВЕДНО С ПРИЗОВКАТА на всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: