МОТИВИ към Присъда № 260067/22.06.2021 г. ,
постановена по НОХД № 98/2021 г. по описа на ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против К.Г.Т. *** за престъпление по чл.343б, ал.4,
вр.ал.3, вр.чл. 28, ал.1 от НК.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено.
Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно
установена от събраните по делото доказателства и пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен. По отношение на наказанието прокурорът излага, в случая на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, а
именно 1 година и 3 месеца лишаване от свобода при общ режим и глоба в размер
на 500 лв., както и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца, като му бъде зачетено лишаването от право да управлява МПС
по административен ред, считано от 06.09.2020 г. Прокурорът сочи още, че са
налице и основанията на чл. 68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
наложеното на Т. наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода по ****. по
описа на ЯОС, влязла в законна сила на 20.03.2018 г. за престъпление по
чл.343б,ал.3 от НК.
На основание
чл.247в, ал.1, вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК разпоредителното заседание и
съдебното следствие са проведени при задочна процедура, без участието на
подсъдимия, тъй като, видно от приложения по делото върнат отрязък от
призовката, същият не живее на адреса. Въпреки многократното отлагане на делото
подсъдимият е бил редовно призован за разпоредителното съдебно заседание на
13.04.2021 г. и на 11.05.2021 г., като е изпълнена и процедурата по чл.247б,
ал.1 от НПК. Независимо, че, подсъдимият не се яви и на разпоредителното
заседание на 08.06.2021 г. и на заседанието по общия ред на 22.06.2021 г. и
след като прецени, че отсъствието на подсъдимия не е пречка за разкриване
обективната истина по делото, съдът проведе задочно производство, с участието
на служебно назначен защитник – адвокат.
Защитникът
развива тезата, че обвинението е доказано по безспорен начин както от събраните
в хода на съдебното производство доказателства, така и от събраните в хода на
досъдебното такова. Тъй като подзащитният му не се е противопоставил при
извършването на проверката, защитата пледира наказанията лишаване от свобода и
глоба да бъдат определени в минималните им размери, предвидени в закона, като
наказанието лишаване от право да управлява МПС да съответства на наказанието
лишаване от свобода. Защитата е на мнение, че са налице основанията на чл. 68,
ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието по предходното осъждане,
тъй като престъплението по настоящото дело е извършено в изпитателния му срок.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.
е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2002г., притежава СУМПС №
** за категории „В”, „М” и „АМ” „С“ и „ТКТ“ и е наказван 26 пъти по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – 23 пъти с
влезли в сила НП и 3 пъти с налагане на глоба с фиш.
На
06.09.2020 г. свидетелите С.К. и А.Е. - полицейски служители към РУ - ***
изпълнявали в гр.*** своите служебни задължения във връзка с провеждане на
специализирана полицейска операция.
На същата
дата около 20.45 часа подс. Т., след като употребил преди това определено
количество наркотични вещества, привел в движение и предприел управление на лек
автомобил марка „*** в гр.Я*По същото време на ул.„*а“ до №16 свидетелите К. и Е.
спрели за проверка автомобила, управляван от подсъдимия в посока към ж.к.„***“.
Полицейските служители установили самоличността на водача, като в хода на
проверката им направило впечатление, че Т. бил силно притеснен, със зачервени
очи, а гласът му треперел докато разговарял с тях. Свидетелите установили чрез
справка с ОДЧ, че подсъдимият имал множество криминални регистрации за
управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, поради което
поискали съдействие от сектор „ПП“ при ОДМВР-Я* за тестването му за употреба на
алкохол и наркотици. На мястото бил изпратен свидетелят - младши автоконтрольор
Х.Х. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Я*На подсъдимият била извършена
проверка за употреба на алкохол, която била отрицателна.След това свидетелят Х.
извършили проверка на подсъдимия с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с
инв.№ *** за употреба на наркотични вещества, като средството отчело наличие на
амфетамин и метамфетамин. Бил съставен протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози от 06.09.2020г. За
установеното нарушение свидетелят Х. съставил АУАН серия***г.,на Т. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и му издал талон за медицинско
изследване № ***, с който подсъдимия да се яви в ЦСМП-Я* за вземане на кръв,
необходима за извършване на химическа експертиза за наличие на наркотични
вещества в кръвта му. Т. вписал в талона за медицинско изследване,че не приема
показанията на техническото средство, като пред полицейските служители отрекъл
да е ползвал наркотични вещества и заявил,че ще даде кръвна проба за
изследване. След това подсъдимия бил отведен от полицейските служители до
Спешно отделение при МБАЛ – Я*, където дал проби от кръв и урина за медицинско
изследване.
С
горепосочения АУАН били отнети СУМПС № *** Контролен талон №***.
Със заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № *** на Началник сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Ямбол, на подсъдимия била наложена ПАМ - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Видно от
приложеният по делото протокол за сервизна проверка на средство за измерване
извършена на 05.03.2020г., техническото средство „Dreger Drug Test 5000",
с инв.№ ***, е със срок на валидност 12 месеца, т.е. валиден до 05.03.2021г.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан за
престъпления по чл. 343б, ал.1 и по чл. 343б, ал. 3 от НК със споразумение по
НОХД №****г.по описа на ЯОС, влязла в законна сила на 20.03.2018 г.
От
заключението на назначената и изготвена по делото съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза с изх. № И -***. от специализирана
Химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска академия - гр.София се
установява и доказва употреба на наркотични вещества от групата на стимулантите
- амфетамин и метамфетамин - Списък I /Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
Амфетаминът
и метамфетаминът са наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху
психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната употреба
води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и
кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия,
освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност,
сила. Метамфетаминът може да предизвика халюцинации. Установената концентрация
на амфетамин в кръвната проба /62 ng/mL/ е в концентрационна област за
еднократен „нормален“ прием /20 -100 ng/mL по литературни данни, за лица без
развита зависимост/, а тази на метамфетамин /398 ng/mL/ надхвърля концентрационният
интервал за еднократен „нормален“ прием /< 100 ng/mL по литературни данни,
за лица без развита зависимост/.
Подсъдимият К.Г.Т.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, с адрес гр.Я*, ж.к.„3латен рог“, бл.31, вх.Д,
ет.6, ап.80, ЕГН **********.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х.,
Е* и К. и приложените писмени доказателства: Протокол за приемане на биологични
проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична лаборатория на
ВМА-С*, заключение на съдебнотоксикологична експертиза, талон за медицинско
изследване № 001020, АУАН серия GA №*** г., справка за нарушител-водач,
протокол за сервизна проверка на Dreger Drug Test 5000 с инв.№ ***, Заповед № *** г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Я., заповед № УРИ *** г. относно провеждане на СПО на територията на
РУ-Я* и план за провеждането й, справка за съдимост, които доказателства,
преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че и от обективна, и от
субективна страна подс. Т. е осъществил състава на престъплението по чл.343б,
ал.4, вр.ал.3, вр.чл. 28, ал.1 от НК, тъй като на 06.09.2020 г. около 20.45
часа в гр.***“ до №16, в посока към ж.к.„***“ е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***“, с рег.№ ***, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно
химикотоксикологична експертиза рег.№ И **** г. от химикотоксикологична
лаборатория при Военномедицинска академия - гр.С., като деянието е извършено повторно,
след като е бил осъден с Присъда № 1****.по описа на ЯОС, влязла в законна сила
на 20.03.2018 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От събраните
в досъдебна фаза доказателства и от събраните такива по време на съдебното
следствие безспорно се установи както авторството на деянието, така и
обстоятелството, че същото е извършено след употреба на наркотични вещества –
амфетамин и метамфетамин, включени в списъка към чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и
посочени в приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Обстоятелството, че на 06.09.2020 г.
около 20.45 часа подсъдимият е управлявал горепосочения автомобил по ул. „*** е
безспорно установено от показанията на свидетелите очевидци Е* и К.. Преценени
по отделно от останалия доказателствен материал, показанията на свидетелите
очевидци са последователни и безпротиворечиви по отношение на обстоятелството,
че именно подсъдимият е управлявал автомобила. Показанията на свидетелите Е. и К.
кореспондират напълно както с показанията им от ДП, така и помежду си, и освен
това се подкрепят от показанията на свидетеля Х., изпратен за оказване на
съдействие и извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, от
заключението на вещите лица, прочетено на основание чл. 282, ал.3 от НПК след
съгласието на страните по назначената химикотоксикологична експертиза и от
писмените доказателства по делото. Видно и протокол за сервизна проверка на
Dreger Drug Test 5000 с инв.№ ***, използваното за целта техническото средство
е било годно и технически изправно, тъй като проверката му за измерване е била
извършена на 05.03.2020 г., със срок на валидност 12 месеца, т.е. валиден до
05.03.2021 г. като видно и от показанията на свидетелите, ясно е отчело наличие
както на амфетамин, така и на метамфетамин. Касае се за така наречените
престъпления на “просто извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е
необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че обществените
отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
Обективно извършеното
от подсъдимия деяние е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на чл.
28 от НК, тъй като е бил е осъждан за друго такова престъпление - по чл. 343б,
ал. 3 от НК с Присъда №***г.по описа на ЯОС, влязла в законна сила на
20.03.2018 г., с която Т. е бил осъден на осем месеца „лишаване от свобода“,
което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
глоба в размер на 500 лева и на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Т.е.
деянието, предмет на настоящото дело е извършено в изпитателния тригодишен срок
на предходното наказание.
От
субективна страна деянието е осъществено
с пряк умисъл. С предприемане на управление на автомобила след употреба на наркотични
вещества Т. пряко е целял осъществяването на една правомерна цел /придвижването
на МПС от едно място в пространството до друго такова/, но същевременно е
съзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с извършването на
обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на наркотични
вещества. В константната си практика ВКС приема, че съзнаването на
неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане.
При
определяне на размера на наказанията на подсъдимия съдът взе предвид следното:
От една
страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем
в страната, както и сравнително високата лична обществена опасност на
подсъдимия, предвид предходните му осъждания за същите по вид престъпления от
общ характер. От друга страна съдът
съобрази младата му възраст и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина., както и факта, че е безработен. С оглед на всичко това съдът определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
предвиден в текста на закона размер, а именно: лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 800лв.
Същевременно
съдът счете, че изложените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото, предвидено в закона
наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 800лв. не е
несъразмерно тежко, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй като деянието
е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане по НОХД № *** г. на ЯРС
спрямо Т. са налице законни пречки за приложение на института на условното
осъждане, поради което съдът определи наложеното наказание лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален общ режим.
На осн. Чл.
343г НК съдът лиши подсъдимият от право да управлява МПС за срок от 1 година и
8 месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59 ал.4 НК зачете времето през което Т. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 06.09.2020 г.
Съдът счете,
че така определените на подсъдимия наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване биха съдействали в максимална степен за постигане целите на
генералната и специална превенция, така както са заложени в чл. 36 НК.
В настоящото
производство ЯРС намери, че са налице основанията по чл. 68, ал. 1 от НК, за
привеждане в изпълнение на наказанието наложено на Т. с НК с присъда № *** г.
по описа на ЯPC, потвърдена с Решение **** г. по ВНОХД *** г.по описа на ЯОС,
влязла в законна сила на 20.03.2018 г., с която Т. е бил осъден на осем месеца
„лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години. Присъдата е влязла в сила на 20.03.2018 г. и в срока на отлагането – на
09.06.2020 г., подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление от общ
характер – отново по чл. 343б, ал.3 от НК, за което му е наложено наказание 1
година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим по НОХД № *** г. на ЯРС.
Като взе
предвид съдебната биография на подсъдимия, а именно, че същият е извършил
умишлено престъпление, след като вече е бил осъден по *** г. на ЯРС, съдът прие
наличие на висока степен на обществена опасност на личността му, че същия е с
трайно установени престъпни навици, към който предходното наказание, не е
изпълнило целите на индивидуалната превенция. Ето защо съдът постанови
ефективното изтърпяване и на отложеното наказание по **** г. по описа на ЯРС –
8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно отделно от наказанието по
настоящото дело при първоначален общ режим.
При този
изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, в негова тежест бяха присъдени
и направените в досъдебна фаза разноски за изплащане възнаграждение на вещите
лица по назначената съдебно химикотоксикологична експертиза в размер на 335.60
лева в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – Я*
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: