Р Е Ш Е Н И Е
3196/
11.7.2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, ХІV състав в открито
заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18700 по описа на ВРС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432,
ал.1 от КЗ от А.И.Т. с ЕГН ********** *** 20
срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление *** за заплащане на сумата
12339.88 /дванадесет хиляди
триста тридесет и девет лева и 88 ст./ ст./ лева,
след допуснато изменение на иск с определение от 11.06.2019 г. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на л.а “Тойота Авенсис“ с ДК № В2218ВА, причинени в резултата на реализирано
ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас, на 200 м. от р-нт
Харамията по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 208“ с ДК № В8448НХ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на врата - предна лява, врата -
задна лява, калник - заден ляв, pvc праг - ляв, pvc
подкалник - заден ляв, броня - задна, капак огледало -
ляво, огледало - ляво, джанта - задна лява, носач - заден ляв надлъжен, шенкел - заден ляв, спирачен апарат -
заден ляв, стоп - ляв външен, носач - заден ляв напречен, въздушна възглавница облегалка
водач, въздушна възглавница таван, диск спирачен -
заден ляв, гума -задна лява Дънлоп Уинтър Спорт 205/55/16 УСТ 3007,
амортисьор -заден ляв, главина - задна лява к-т, огледало спирачен диск , греда заден мост, щанга стабилизираща - задна, носач - заден ляв долен,
щанга регулираща - задна лява,
тапицерия облегалка - предна лява
седалка, тапет таван, колона - средна лява, щит
под д-л, щит под багажник, щит под купе, рог -
заден ляв, тръба резервоар, греда дясна фиксираща преден мост, резервоар,
основен калник - заден ляв външен, основен калник - заден ляв вътрешен, датчик ABS -
заден ляв, праг – ляв, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно деловодни разноски и адвокатски
хонорар. Производството е прекратено за горницата над 12339.88 лева до първоначално заявената цена в размер
на 14883.08 лева поради отказ от иск на осн.чл.233 ГПК.
Твърденията от които ищецът черпи права в производството са,
че на 20.08.2016
г. е управлявал собственият си лек
автомобил Тойота Авенсис, с ДРН В 22 18 ВА по главен път Варна –
Бургас и по време на движение около 13.20 ч., на 200 м. от ресторант „Харамията" бил блъснат от лек
автомобил Пежо 208, с ДРН В 8448 НХ, собственост на
Лизингова къща ЕАД, управляван от Николай Страхилов И.. Лекият автомобил Пежо 208, движещ се в посока Варна навлязъл в лентата за
насрещно движение /посока Бургас/, по която се е движел ищецът, който за да избегне челен удар свил волана на своя
автомобил в дясно, но въпреки това бил ударен от лявата му страна. От ударът
колата се завъртяла и спряла напречно на пътното платно, като задните гуми
влезли в канавката. В последствие лекият автомобил Пежо 208
се ударил и в още един автомобил - Ровър, движещ се след автомобила, управляван от ищеца в
посока Бургас, като водачът на л.а „Ровър“ по-късно починал.
За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2776/20.08.206г. от дежурен ПТП при ОДМВР, на IV РУ-Варна
от който се установява, че вината за настъпилото произшествие е на водача на
лек автомобил Пежо. По случаят е образувано ДП №
2126/2016г. по описа на IV РУ на ОД на МВР -
гр. Варна, което към настоящият момент не е приключило. Изготвената по горното
ДП автотехническа експертиза безспорно установява
механизма на настъпването на ПТП.
Виновният водач е представил на
органите за контрол на МВР застрахователна полица № BG/08/115002860312 за активна застраховка „Гражданска отговорност",
валидна от 05.12.2015г. до 04.12.2016г., сключена с ответното
дружество.
На 23.08.201бг.
ответното дружество е било уведомено за настъпилото ПТП, ищецът е подал искане за оценка на вреди на
имущество и е била заведена щета № ********* от същата дата. На
същия ден е извършен оглед и е съставен опис-заключение
за вреди на МПС. В описа е посочено, че на подмяна подлежат следните увредени
детайли на автомобила на ищеца: врата - предна лява, врата -
задна лява, калник - заден ляв, pvc праг -
ляв, pvc подкалник - заден ляв, броня - задна, капак огледало -
ляво, огледало - ляво, джанта - задна лява, носач - заден ляв надлъжен, шенкел - заден ляв, спирачен апарат -
заден ляв, стоп - ляв външен, носач - заден ляв напречен, въздушна възглавница облегалка
водач, въздушна възглавница таван, диск спирачен -
заден ляв, гума - задна лява Дънлоп Уинтър Спорт 205/55/16 УСТ 3007.
На 29.08.2016
г. е извършен повторен оглед и съставен
допълнителен опис - заключение за
вреди на МПС, в който е констатирано, че на подмяна подлежат и следните части: амортисьор-заден ляв, главина - задна лява к-т, огледало спирачен диск, греда заден мост, щанга стабилизираща - задна, носач - заден ляв долен,
щанга регулираща - задна лява,
тапицерия облегалка - предна лява
седалка, тапет таван, колона - средна лява, щит
под д-л, щит под под багажник, щит под купе, рог - заден ляв, тръба резервоар, греда дясна фиксираща
преден мост, резервоар, основен калник - заден ляв външен,
основен калник - заден ляв вътрешен, датчик ABS -
заден ляв, праг -ляв.
На 24.08.2017 г. ищецът е направил справка в оторизиран сервиз на
Тойота от където му е предоставена
калкулация разходи за ремонт от която е видно, че сумата необходима за
възстановяване и пускане на автомобила в движение – стойност на оригинални
части и труд възлиза на 22 974.62 лв.
На 03.04.2018 г. по личната банкова сметка ***ружество
застрахователно обезщетение в размер на 8091.49 лева. Същата сума е недостатъчна за отстраняване на щетите
съгласно представената прогнозна цена от
сервиза, тъй като увредените части са били оригинални и същите следва да бъдат
подменени с такива. След приспадане на заплатеното обезщетение в размер на 8091.49 лева от
необходимата сума за ремонт съгласно заключението на вещото лице, ответникът дължи на ищеца обезщетение за
доплащане в размер на 12339.88 лева. От горното
за него е налице правен интерес от завеждане
на иск срещу застрахователя. Посочва
банкова сметка *** обезщетение, открита в ЦКБ АД - IBAN ***,
с титуляр А.И.Т..
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
представил отговор с който счита предявените искове за допустими, но изцяло
неоснователни. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на л.а. "Пежо 208" с ДК№ В 8448
НХ Николай Страхилов И. към деня на твърдяното в исковата молба събитие - 20.08.2016 г. Счита, обаче, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в претендираните размери за вредите, които ищецът твърди, че
са настъпили по следните съображения:
В настоящото производство се
търси ангажиране на договорната отговорност на Дружеството, която отговорност е
функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования
водач. За да е налице деликтна отговорност, следва да
има виновно извършено противоправно деяние действие
или бездействие от страна на водача, от което трети лица да търпят вреди. Макар
и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, както и причинно - следствената връзка на последното с твърдените за
настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред,
както всички останали твърдения.
Счита, че по делото не са
представени доказателства, установяващи извършено противоправно
деяние от страна на застрахован в Дружеството водач, изразяващо се в нарушаване
на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните вреди, поради което оспорваме твърденията на
ищеца относно тези обстоятелства. Счита, че единственият, приложен към исковата
молба документ - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2726/20.08.2016 г. не допринася по никакъв начин за
изясняване механизма на твърдяното събитие, тъй като не съдържа данни в тази
насока. Ответникът счита, че ищецът носи
доказателствената тежест да проведе пълно и главно
доказване на положителното си твърдение за наличие на непозволено увреждане, реализирано
от страна на застрахован при него водач.
Тъй като ищецът не сочи годни доказателства за установяване на извършено от
Николай Страхилов И. противоправно и виновно деяние,
вследствие на което да е настъпил твърдения вредоносен резултат, намира
предявеният главен иск за неоснователен и недоказан.
На следващо място, оспорва
наличието на причинно - следствена връзка
между всички вреди, претендирани от ищеца по
увреденото МПС и процесното ПТП.
Оспорва претендирания
размер на застрахователно обезщетение,
като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените
от увреденото лице имуществени вреди - следствие на процесното събитие.
В тази връзка счита, че претендираните стойности на увредените части и материали,
количеството труд, както и цената на сервизния час надвишават обичайните
пазарни такива. Неоснователно е искането за определяне стойността на вредите по цени за оригинални части, предлагани от
официалния сервиз на марката на увреденото МПС.
Понятието „средни пазарни цени" е различно от понятието „цени на
официалния вносител". Същото означава усреднените цени, определени на
свободния пазар за този вид услуги при съобразяване на няколко алтернативни и
независими източника. Увреденият
автомобил е на повече от 5 години към датата
на събитието и същият не следва да бъде отремонтиран
с нови оригинални части. Предвид периода
на експлоатация на МПС няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени
части втора употреба, каквато е практиката на повечето
автосервизи в страната, в случай, че е налице предлагане на такива и
подменените части не оказват влияние върху сигурността, външния вид, качеството
на возене или други основни функции и характеристики на автомобила.
Претендираното
обезщетение от 22974.62 лева надхвърля
действителната стойност на л.а. „Тойота Авенсис"
към датата на събитието, т.е. налице е „тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При наличието на „тотална щета" реалната
увреда за собственика на процесното
МПС (респ. дължимото от застрахователя обезщетение) е равна на действителната
(пазарна) стойност на автомобила към датата на процесното
ПТП, намалена с размера на прихода, получен при реализиране на запазените части
на МПС - така в Решение № 65
от 09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. по описа на ВКС. Ill г.о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК и др.
При условия на евентуалност,
ответното дружество твърди неоснователност на главния иск поради погасяване на
задължението, извършено преди завеждане на настоящото производство. На 03.04.2018 г. „Д.З." АД
е възстановило на ищеца сумата 8091.49 лева за обезщетение за остойностени
вреди по л.а. „Тойота Авенсис" с ДК№ В2218ВА при отчитане на всички релевантни при определяне
размера на обезщетението обстоятелства, което се установява от направеното
признание на този факт в исковата молба. Изплатената в полза на ищеца сума е
определена по нормативно установения ред и съответства на всички претърпени от
увреденото лице имуществени вреди - следствие на процесното ПТП, поради което ответникът твърди, че не дължи
на ищеца други суми. Счита, че с изплащане на определения от дружеството размер на обезщетение, последното е
изпълнило точно и в срок
всичките свои задължения като
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния водач. Доколкото претенцията на ищеца е
удовлетворена в размер, съобразен със законовите разпоредби, намира предявеният
главен иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му като ищецът му заплати
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Неоснователността на главната претенция води до неоснователност
и на акцесорния иск за законна лихва. Счита претенцията за разноски за неоснователна.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и
моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за
производството.
Ответникът
е представил писмено становище с което поддържа отговора и оспорва предявеният
иск като моли за отхвърлянето му и
заплащане на разноски от страна на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2726 от 20.08.2016 г. се установява, че на същата дата в 13.20 часа по
главен път Варна-Бургас, посока от Варна, на около 200 м. от р-нт Харамията е настъпило ПТП, причинено от лек автомобил „Пежо 208“ с
рег.№ В8448НХ, собственост на „Лизингова къща“ ЕАД, гр.София, управляван от
Николай Страхилов И. - участник № 1.
Вследствие на ПТП са настъпили имуществени вреди за ППС „Тойота Авенсис“ с рег.№ В2218ВА, управляван от А.И.Т. - участник №
2 и за ППС „Ровер 25“
с рег.№ У3850АК, управляван от Николай
Димитров Недялков - участник № 3.
На 23.08.2016 г. е подадено искане за оценка от собственика на ППС „Тойота Авенсис“
с рег.№ В2218ВА А.И.Т. до ответника в качеството му на застраховател на
виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” на увредени части при
описаните в искането обстоятелства. Застрахователя е образувал щета № *********
от 23.08.2016 г. и е възложил на експерт
да извърши опис-заключение за вреди на МПС. След
извършен повторен оглед и опис-заключение по експертна оценка е определено
застрахователно обезщетение в размер на 8091.49 лева, което е изплатено с
банков превод по сметка на ищеца на 03.04.2018 г. - лист 17 от делото.
Не се оспорва от ищеца, че
определеното от застрахователя обезщетение в размер на 8102.12 лева му е заплатено на собственика.
От ответника е изискана и представена
преписката по заведена щета ведно с изготвения снимков материал за установяване
щетите на автомобила.
От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
описаните щети могат да бъде получени при механизма, описан в съставения от
органите на МВР протокол за ПТП от 20.08.2016 г. и е възможно да възникнат при този механизъм. Стойността на увредените детайли и разходите
за ремонт на същите по пазарни цени за оригинални части към датата на
увреждането е в общ размер на 19930.09 лева с ДДС. Общият размер на разходите
за труд по цени на най-малко три сервиза със сертификат за качество ISO 9001:2008 е 3663.09
лева с ДДС. Стойността на увредените детайли и разходите за ремонт на същите по
пазарни цени за алтернативни части към датата на увреждането при съобразяване
отговора на въпрос № 7 – „…подмяната с части втора употреба ще се отрази ли на
качеството на увредените части предвид тяхната характеристика и функции…“,
вещото лице е посочило, че стойността за ремонт и части е в общ размер на 20219.56 лева с ДДС. При вариянт за подмяна с
части втора употреба само на тези детайли
за които това няма да се отрази
на качеството на услугата, сигурността на автомобила, външния вид и удобството
за посочените в таблица 4 детайли вещото
лице дава заключение, че стойността за ремонт и части е 14903.46 лева. Пазарната
стойност на увредения автомобил „Тойота Авенсис“ с
рег.№ В2218ВА към датата на ПТП 20.08.2016 г. е 15 190 лева.
От заключението по допълнителната задача на
САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено
се установява, че към датата на увреждането пазарната стойност на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ по каталог Schwake, бр.8/2012, стр.2129
в ново състояние е 26 800 евро. Към датата на настъпване на ПТП са изминали 5
год. и 6 мес. От годината на производството му. След
прилагане на съответното овехтяване съгласно разпоредбите на Наредба № 24 и
след закръгляне пазарната стойност на автомобила съобразно каталог Schwake е 20440 лева.
В настоящият
случай се оспорват твърденията в молбата за механизма на настъпило
застрахователно събитие на 20.08.2016 г., представляващо пътно транспортно
произшествие с лек автомобил, както и се възразява срещу иска с твърдения, че
дължимото обезщетение е в размер на 8091.49 лева и същото е изплатено на собственика на увредения автомобил.
Твърденията в молбата за механизма на ПТП и вида на щетите се
подкрепят както от представените писмени доказателства, така и от
заключението на САТЕ, възприето от съда съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК.
От
доказателствата по делото, съдът приема
за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността
на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432,
ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В
ал.3 е посочено, че по застраховка
"Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
По
отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма,
съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този
смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени
начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в
производство по чл.290 ГПК.
Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния
въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Предвид горното съдът намира, че следва да
се възприемат стойностите за ремонт на увредения автомобил, собственост на
ищеца, които са посочени в таблица 4 от
заключението на вещото лице от 25.04.2019 г., а именно „рекапитулация на части нови и втора употреба 12 849.27 лева, автомонтьорски и бояджийски услуги 1536.19 лева, боя и
консумативи 518.00 лева – общо 14 903.46 лева“. При този вариянт
е възприето използването на части втора употреба само за тези детайли за които
замяната с части втора употреба няма да се отрази на качеството на ремонта
външния вид, удобството и най-вече на сигурността на автомобила. Искането на
ищеца за заплащане на обезщетение по пазарни цени на нови части за всички
увредени детайли включително такива, които нямат отношение към външния вид,
удобството и сигурността на автомобила като врати, калници, прагове, капак на
огледало би било основателно в случаите в които се представят доказателства, че
ремонтът е извършен именно с такива части. При липсата на такива доказателства не
е налице основание за изплащане на обезщетение по пазарни цени за
нови части за посочените по-горе детайли, които
нямат отношение към ходовата част и свързващите елементи на автомобила и
замяната им с части втора употреба няма да повлияе на качеството на ремонта и
сигурността при използването на отремонтирания
автомобил.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск срещу застрахователя е основателен и доказан по
размер за сумата 6811.97 лева представляваща разликата между дължимото
обезщетение 14 903.46 лева и заплатеното в размер на 8091.49 лева, като за
горницата до 12339.88 лева същият следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството за уважената част
на иска в размер на 1091.26 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар съгласно договор за правна помощ и съдействие
серия Б № 308238 от 02.05.2019 г.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** *** 20
сумата 6811.97 /шест хиляди
осемстотин и единадесет лева и 97 ст./ лева,
представляваща неизплатената част от дължимо обезщетение в размер на общо
14903.46 лева за имуществени вреди на л.а “Тойота Авенсис“
с ДК № В2218ВА, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Харамията“,
причинено от водача на лек автомобил
„Пежо 208“ с ДК № В8448НХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, по щета № *********
от 23.08.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на
молбата - 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6811.97 лева до претендираната
сума 12339.88 лева.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***
да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** *** 20 разноски за производството
в размер на 1091.26 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: