№ 79
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511361 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11361/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. Х.Х. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20137739 от 14.06.2021 г по гр.дело №35546/2020
г на СРС , 56 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София ; за отмяна на уволнението на
Х. със заповед №100 от 13.07.2020 г на изпълнителния директор на ответника ; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ръководител Отдел „Пътническа
агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ , както и да се осъди „Л.С.“ ЕАД да му
заплати сумата от 15 026,64 лева обезщетение за оставане без работа за периода 13.07.2020 г
до 13.01.2021 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е заемал
ръководна длъжност по смисъла на § 1 т.3 от ДР на КТ и е незаконосъобразно уволнението
му по чл.328 ал.2 КТ . Пряко е подчинен на директора на Дирекция „Наземно обслужване“,
не взема управленски решения и от него не зависи дейността на дружеството .
Допълнителното споразумение на изпълнителния директор от 04.05.2020 г не представлява
нов договор за управление , защото В.Р. е управлявал дружеството с предходен 3 годишен
мандат от 2017 г и не са променени съществени условия на договора за управление .
Същият изпълнителен директор е увеличил заплатата на ищеца през 2017 г по време на
предходния договор за управление т.е.включил го е в екипа си . по делото не е доказано
1
изпълнителният директор да е приел за изпълнение конкретна бизнес задача и бизнес
програма . Представената по делото извадка от Бизнес план за 2020 г и текуща издръжка към
него не представляват бизнес план с конкретни показатели . Към датата на уволнението
ищецът е бил в болнични и връчването на заповедта за уволнение е незаконосъобразно
.Според вътрените правила на ответника всяко прекратяване на трудово правоотношение се
извършва след решение на СД на дружеството , а такова решение липсва .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема
становище .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.08.2021 г ,
поради което възивната жалба от 13.08.2021 г е подадена в срок .Налице е правен интерес на
въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е било налице трудово
правоотношение , като ищецът е заемал длъжността ръководител Отдел „Пътническа
агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ . Като ръководител на отдела ищецът
ръководил , организирал и контролирал работата на служителите от отдела .
Изпълнителният директор В.Р. е управлявал дружеството с предходен 3 годишен мандат от
2017 , след което с протокол на министъра на транспорта от 04.05.2020 г е преизбран за
член на СД за още една година считано от 05.05.2020 г . На тази същата дата СД на
ответника го преизбрал за изпълнителен директор . С договор от 05.06.2020 г на В.Р. е
възложено управлението на ответника .По делото са представени Бизнес план за 2020 г и
текуща издръжка към проект за бизнес план за 2020 г със средства от летищни такси . Със
заповед на министъра на транспорта от 28.04.2020 г е одобрен бизнес плана на дружеството
за 2020 г .
Според СРС Отдел „Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ се състои
от ръководител и други служители . Брутното трудово възнаграждение на ищеца е било
2077,63 лева.
Според СРС съгласно чл.328 ал.2 КТ във вр. § 1 т.3 от ДР на КТ служители „ от
ръководството на предприятието“ са тези , от чиято трудова функция на изпълняваната от
тях работа пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена , с оглед
постигането на съответните производствени цели от предмета на дейност на работодателя .
В случая според представената трудова характеристика , задачите , правомощията и
2
отговорностите се установява , че длъжността на ищеца е ръководна . Не следва друго факта
, че ищецът не е пряко подчинен на изпълнителния директор на ответника , а е пряко
подчинен на директора на Дирекция „Наземно обслужване“ . На ищеца е възложено
ръководство на трудовия процес .
Според СРС допълнителното споразумение от 04.05.2020 г между МТ и изпълнителния
директор Рапонджиев е нов договор за възлагане на управлението . Възнаграждението на
Рапонджиев е формирано при поставени конкретни финансови изисквания и показатели за
постигане от дружеството . Не е необходимо бизнес програмата да е напълно нова и със
завишени изисквания , а има одобрен бизнес план за 2020 г с конкретни показатели . Спазен
е 9-месечния срок по чл.328 ал.2 КТ . Без значение е дали са спазени вътрешните правила
изискващи одобрение от СД за уволнение на ищеца като началник отдел , защото такова
одобрение не е част от фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ .
СРС е отхвърлил изцяло исковете.
Решението на СРС е частично неправилно . Не могат да се споделят водещите мотиви на
първоинстанционния съд , според които ищецът е част от „ от ръководството на
предприятието“ по смисъла на чл.328 ал.2 КТ във вр. § 1 т.3 от ДР на КТ служители .
Според трайната практика на ВКС служители от „ръководството на предприятието” по
смисъла на чл.328 ал.2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от чиято трудовата функция
пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането
на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. В
производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ при уволнение на основание
чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от
уволнения служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно
съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика,
мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие,
независимо от наименованието на длъжността. По принцип ръководството на трудовия
процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в
рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие. Но както е прието
решение №272 от 14.10.2016 г по гр.д.№1691/16 г на ВКС , IV ГО , решение №442 от
08.06.2010 г по гр.д.№1621/09 г на ВКС , III ГО , решение №249 от 04.07.2013 г на ВКС по
гр.д. № 1358/2012 г на ВКС IV ГО, решение №111 от 12.03.2012 г по гр.д.№726/11 г на ВКС
, IV ГО, не е част от ръководството според цитираните по-горе норми лице , което
осъществява ръководство спрямо други служители , но същевремонно е организационно
подчинено още и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие,
т.е., съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно-йерархическата
структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за
управление. В хипотезата на чл.328 ал.2 КТ съдът е длъжен да изследва специфичните
трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и
йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за
управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на
3
поставената бизнес цел .
Основният принцип в практиката на ВКС е , че като изключение от общите правила и с цел
защита на работниците и служителите , чл.328 ал.2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ трябва да се
тълкуват стриктно /ограничително/ спрямо лицата , които наистина са част от
ръководството респ.от екипа на управляващия на предприятието . Основанието за
уволнение по чл.328 ал.2 КТ дава възможност на съответния ръководител да си избере
„ръководен екип“ , но същото е неприложимо спрямо служителите извън този екип /пряко
подчинени на ръководителя и директно подпомагащи го в управлението /. В противен
случай би отпаднала защитата срещу уволнение на КТ за неограничен брой лица , което не
е целта на нормата .
В случая ако се следва логиката на СРС чл.328 ал.2 КТ не би се приложил само за лица ,
които са преки изпълнители и които нямат дори един подчинен , който да „ръководят“ .
Работодателят би имал право да уволни почти всички служители по чл.328 ал.2 КТ от
процесното предприятие /началници на отдели , подотдели , сектори , направления , групови
ръководители и пр./ , което е абсурдно .
Ищецът не е част от ръководството на предприятието – видно от наименованието на
длъжността му , от длъжностната характеристика и от поименното длъжностно разписание
ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на Дирекция „Наземно
обслужване“ , който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството.
Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл.328 ал.2 КТ и само на това
основание същото е незаконосъобразно .
Без значение е , че са налице други предпоставки по чл.328 ал.2 КТ – подписан договор за
управление , макар и за нов мандат на същия изпълнителен дирекктор , както и одобрен
Бизнес план за 2020 г . Принципно изпълнителният директор е имал право да уволни ищеца
, независимо от вътрешните правилата на дружеството изискващи решение на СД и фактът ,
че ищецът впоследствие се е снабдил с болничен лист. Предварителната закрила по чл.333
КТ не касае основанието по чл.328 ал.2 КТ , а и заповедта е връчена при отказ т.е. ищецът е
бил на работа по време на връчването . Уволнението на ищеца трябва да се отмени и същият
да се възстанови на работа .
Искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ за обезщетение за оставане без работа е
частично основателен . Настоящият съд счита , че брутното трудово възнаграждение на
ищеца по чл.228 КТ е било в размер на 2077,63 лв , според представените фишове и
служебна бележка от 16.10.2020 г . Неоснователно е искането на ищеца в базата за
определяне на обезщетението да се включат и 380 лева ваучери за социални придобивки
/храна/ . Съгласно чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
чл. 228 КТ се включват основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението
над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда; и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
4
работодателя , които имат постоянен характер.
В случая ваучерите за храна за посочени в чл.55 ал.6 КТД , но не като уговорени като
допълнително трудово възнаграждение , а като социално-битово обслужване . Освен това в
чл.55 ал.1 от КТД изрично е уговорено , че придобивките , включително ваучерите за
социални придобивки /за храна/ се предоставят при възможност на работодателя /при добри
финансови резултати/ т.е. липсва безусловна обвързаност на работодателя да ги предоставя .
Режимът на въпросните ваучири е по-близък до този на премиите , ДМС и пр. изплащани
като правна възможност , а не безусловно при постигнати резултати .
При липса на правна обвързаност на работодателя да предоставя ежемесечно ваучери за
социални придобивки /за храна/ за прослужено време , не може да се приеме , че същите
имат постоянен характер , независимо дали за определен период са били фактически
предоставяни и то всеки месец /сравни решение №282 от 08.01.2016 г по гр.д. № 229/2011 г,
ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №159 от 13.08.2018 г по гр.д.№3836/17 г на ВКС , IV ГО ,
решение №540 от 07.07.2010 г по гр.д.№895/09 г на ВКС , IV ГО , решение №55 от
12.03.2014 г по гр.д.№4256/13 г на ВКС , IV ГО, решение №257 от 20.10.2014 г по гр.д.
№7716/13 г на ВКС , IV ГО , решение №166 от 15.07.2013 г по гр.д. № 1285/2012 г, ГК , ІІІ
ГО на ВКС /.
Следователно след частична отмяна на решението на СРС искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ във
вр.чл.225 КТ трябва да се уважи до размера от 12 465,78 лева , а решението на СРС частично
да се потвърди и искът да се отхвърли за разликата до 15 026,64 лева.
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответника /по компенсация пред СРС/ съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете .
Ответникът дължи на основание чл.78 ал.6 ГПК и държавни такси в полза на СРС и СГС,
съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20137739 от 14.06.2021 г по гр.дело №35546/2020 г на СРС , 56 състав
, в частта , с която са отхвърлени исковете на М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София ; за отмяна на
уволнението на Х. със заповед №100 от 13.07.2020 г на изпълнителния директор на
ответника ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ръководител Отдел
„Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ , както и да се осъди „Л.С.“
ЕАД да му заплати сумата от 12 465,78 лева обезщетение за оставане без работа за периода
13.07.2020 г до 13.01.2021 г , ведно със законната лихва от 05.08.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и в частта , в която М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София е
осъден да заплати на „Л.С.“ ЕАД сумата от 100 лева разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
5
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението
на М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София със заповед №100 от 13.07.2020 г на изпълнителния
директор на „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София .
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София
на длъжността ръководител Отдел „Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно
обслужване“ в „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София .
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ във
вр.чл.225 КТ на М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София сумата от 12 465,78 лева обезщетение
за оставане без работа за периода 13.07.2020 г до 13.01.2021 г , ведно със законната лихва от
05.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е отхвърлен иска по чл.344
ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ на М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София срещу „Л.С.“ ЕАД
ЕИК **** гр.София за разликата над 12 465,78 лева до предявения размер от 15 026,64 лева
обезщетение за оставане без работа за периода 13.07.2020 г до 13.01.2021 г , ведно със
законната лихва от 05.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на М. Х.Х. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1089,25 лева разноски пред СРС и 457,40 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати по сметка на СРС сумата от 658,63
лева държавна такси и по сметка на СГС сумата от 329,32 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 27.01.2022 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6