Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./…….08.2020г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 2007 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №59193/13.08.2019г. от Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 срещу
Решение от 28.06.2019г. по гр.д. №16687/2016г. на ВРС, 43 състав, в частта, с която е уважен предявения от Д.Р.М., ЕГН **********;
Р.Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, иск за обявяване за относително недействителен по отношение
на ищците Д.Р.М., ЕГН **********; Р.Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********
и тримата с адрес ***, сключения между ответниците „Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК
********* с адрес на управление, с. Челопеч, Община Челопеч, Софийска област,
ул. „Георги Бенковски“ № 2 и Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2, договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том 4, рег. № 14678, нот.
дело № 606/2011г. на нотариус В.Г., с който ответникът „Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК
********* е продал на Д.М.К., ЕГН ********** право на строеж върху апартамент №
10, на трети етаж, със застроена площ от 40.26 кв.м., състоящ се от: дневен
тракт с кухня и място за хранене, спалня, баня-тоалет, склад, коридор и тераса,
при граници: ап. № 7, стълбище, ап. № 9, както и 5.3009 % идеални части от общите
части на сградата, в която се ситуира апартамента, която сграда към 28.12.2011г
е следвало да бъде изградена в поземлен имот, находящ се в гр. Варна, *****с
идентификатор 10135.2557.73 с площ по предходен документ за собственост от 290
кв.м., а по кадастралната карта на гр. Варна с площ от 281 кв.м., с номер по
предходен план 21, кв. 682, парцел IX-10, съставляваш съгласно предходен
документ за собственост ПИ № 21, в кв. 682 по плана на втори подрайон на гр.
Варна, на основание чл. 135 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо поради нарушаване на правилата за родова подсъдност и
поради липса на правен интерес, като в евентуалност се твърди неправилност на
решението като постановено при съществени проц.нарушения и нарушения на материалния
закон. Сочи се, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод относно
наличието на вземане, с което ищецът да се легитимира като кредитор, както и
относно наличието на останалите предпоставки на чл.135 от ЗЗД, а именно
увреждане на кредитора и знание за увреждането у длъжника и лицето, с което е
договарял. Отправеното в жалбата искане е за обезсилване на решението, в
евентуалност за отмяна в частта, с която е уважен иска с правно основание
чл.135 от ЗЗД. В жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК,
въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се в отговора, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, като искът е уважен при наличие на правен
интерес и на предпоставките по чл.135 от ЗЗД.
Подадена е и частна жалба
вх.№75228 от 18.10.2019г. срещу определение №40750 от 16.09.2019г. по
гр.д.№16687/2016г. на ВРС, с което е изменено решение от 28.06.2019г. по гр.д. №16687/2016г. на ВРС, 43 състав в частта за
присъдените разноски, като присъдените в полза на Д.Р.М., ЕГН **********; Р.Р.М.,
ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** и тримата с адрес *** са намалени до
размера от 4750,62 лв.
Съдът прецени, че
въззивната жалба е редовна и производството по нея допустимо – същата е
подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител
и в срока по чл. 259 ГПК при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 и
чл. 261 ГПК. Решението на ВРС е валидно и допустимо.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********
и тримата с адрес ***, срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** ИСК с
правно основание чл. 134, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД за
упражняване в качеството на кредитор на „Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с
адрес на управление, с. Челопеч, Община Челопеч, Софийска област, ул. „Георги
Бенковски“ № 2 на правата на последното да се иска прогласяване за нищожен,
поради нарушение на добрите нрави на договор за продажба на право на строеж
оформен с нотариален акт № 85, том 4, рег. №14678, нот.дело №606/2011г. на
нотариус В.Г. сключен между дружеството и ответницата;
в условията на евентуалност при
отхвърляне иска по чл. 134, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД ИСК с правно основание чл. 134, ал. 1, вр.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД за упражняване в
качеството на кредитор на „Еврошоп БГ“ ЕООД на правата на последното да иска
разваляне поради неизпълнение на договор за продажба на право на строеж оформен
с нотариален акт № 85, том 4, рег. №14678, нот.дело №606/2011г. на нотариус В.Г. сключен между дружеството и ответницата и в условията на евентуалност при
отхвърляне исковете по чл. 134, ал. 1 ЗЗД ИСК
с правно основание чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищците, като увреждащ ги, на договор
за продажба на право на строеж оформен с нотариален акт № 85, том 4, рег.
№14678, нот.дело №606/2011г. на нотариус В.Г. сключен между Еврошоп БГ“ ЕООД с
ЕИК ********* и Д.М.К., ЕГН **********.
Излага се в исковата молба, че ищците са кредитори на „Еврошоп БГ“ ЕООД с
ЕИК ********* по парична претенция за обезщетение по чл. 79 ал. 2 ЗЗД в общ
размер на 8095.24 лева, която за всеки един от ищците разделно възлиза на
сумата от 2698,41 лв. главница. Твърди се, че вземането им към
прехвърлителя-търговец произтича от неизпълнение от негова страна на задължения
за извършване допълнителни СМР в собствените на ищците ап. № 8
и ап. № 9, уговорени в т. 21 раздел III на предварителен договор за
учредяване право на строеж и строителство на жилищна сграда от 06.06.2011г.
сключен между него и ищците. Излагат в тази връзка, че размерът на вземанията
им към търговското дружество е установен в производство по обезпечение на
доказателства проведено пред Варненския районен съд по гр.дело № 11495/2014г.
на XLI с-в. излагат също, че изискуемостта на вземането им в общ размер на
8095.24 лева е настъпила на 01.01.2015г., тъй като съобразно т. 21 от раздел
III на договора от 06.06.2011г. след изтичане на шест месечен период от
снабдяване на сградата с удостоверение за ползване.
Излагат се твърдения, че извършеното от длъжника „Еврошоп БГ" ЕООД
правно действие е увреждащо интересите на ищците и е извършено по повод
неговото задължение по т. 21 от раздел III на договора от 06.06.2011г. за
извършване на допълнителни СМР, като прехвърлянето на вещни права с договора за
продажба на правото на строеж на ответника Д.М.К. е извършено в полза на лице,
с което управителят на дружеството прехвърлител по сделката, е живял и
понастоящем живее на съпружески начала.
В срока по чл. 131 от ГПК е
подаден отговор на исковата молба от ответника Д.М.К., с който оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се активната процесуална
легитимация на ищците с твърдения за липса на тяхно съществуващо или бъдещо
вземане срещу ответното дружество. В тази връзка се оспорва възникването на
задължение по т. 21 от раздел III на
договора от 06.06.2011г. за ответника, с твърдения за липса на настъпили
обстоятелства, налагащи извършване на допълнителни СМР. Евентуално твърдят
липса на такава уговорка в окончателния проект на сградата, липса на разрешение
на компетентните органи за извършване на такива СМР, съответно противоречие на
уговорките със строителните правила и норми на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове водещо до нищожност на същата уговорка – чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД. Оспорват
се твърденията на ищеца за увреждане интересите на кредитора-ищец, като се твърди,
че в случая не е налице и субективната предпоставка за надлежното упражняване
на правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, а именно знанието, че се уврежда
кредитора, както по отношение на длъжника, така и на третото лице-приобретател,
като се оспорва наличието на твърдяната от ищците връзка по смисъла на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД.
Ответникът „Еврошоп БГ“ ЕООД с
ЕИК *********, чрез назначения ликвидатор депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковете за основателни и признава иска
по чл. 135 ЗЗД.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Релевираните във въззивната жалба доводи за недопустимост
съдът намира за неоснователни поради следното: настоящата претенция е за
обявяване за относително недействителен договор за прехвърляне на право на
строеж, облигационен иск, при който цената на иска на осн. чл.69, ал.1, т.4
вр.т.2 от ГПК се определя въз основа на данъчната оценка на правото на строеж,
а не на построения самостоятелен обект. Видно от посочената в процесния нот.акт
от 28.12.2011г. данъчна оценка на правото на строеж, както и от представеното в
хода на въззивното производство удостоверение за данъчна оценка, цената на
предявения иск обуславя подсъдност на районния съд на основание чл.104, т.4 от ГПК.
Възникването на правото
по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки - 1)
ищецът да има качеството на кредитор; 2) действието, чиято относителна
недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по отношение на
кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за
увреждането. По отношение на знанието на третото лице, ако същото е свързано
лице, законът въвежда оборима презумция, за опровергаването на която
доказателствена тежест носи длъжника.
Съдебната
практика неизменно приема, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане, без да е необходимо то да е изискуемо или ликвидно, че
възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.
В исковата молба твърденията на ищеца за наличие на вземане се основават на
чл.21 от договора, в който е предвидено, че в случай на допуснати недостатъци
при строителството на сградата изпълнителят да ги отстрани със свои сили и
средства в срок, предвиден в т.7, раздел III. Твърди се, че размерът на вземането за обезщетение е установен по гр.дело
№11495/2014г., по което с решение съдът бил установил неизпълнение на поетите
по договора задължения да извърши допълнителни СМР на стойност 8095,24 лв. От
извършената служебна проверка по гр.дело №11495/2014г. е видно, че същото е образувано по молба за обезпечение на доказателства,
което не съответства на твърденията за установено от съда неизпълнение и
неговия размер. Същевременно, представените по делото доказателства във връзка
с неизпълнението: телепоща, писма от Община Варна и изп.лист, издаден от РС –
Пирдоп, касаят неизпълнение на друго задължение на изпълнителя – по т.24 от
договора за довършителни СМР, вкл. остъкляване на ап.8 и 9 в 6-месечен срок
след получаване на Акт 16. Именно в тази връзка се е произнесъл и районният
съд, приемайки, че ищецът е кредитор по вземане за обезщетение за неизпълнение
по представения изп.лист. Доколкото в исковата молба и уточняващата молба от
22.06.2017г. ищецът основава твърденията си за наличие на вземане изрично на
т.21 от договора, изложените факти и доказателства във връзка с вземане,
произтичащо от неизпълнение на задължение по чл.24 от договора, са неотносими. Независимо
че произтичат от един и същ договор, се касае за различни вземания, произтичащи
от неизпълнение на различни задължения, с различен размер на евентуалното
обезщетение, поради което не може да се приеме, че са взаимозаменяеми и
твърденията за вземане по чл.21 могат да се обосноват с изложени факти и
доказателства във връзка с вземането по чл.24 от договора. Въз основа на
изложеното не може да се направи извод за наличие на първия елемент от
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно, че вземането по чл.21 от
договора, с което ищецът обосновава качеството си на кредитор, произтича от
твърдяните факти.
Освен горното, въз основа на изложените факти липсва основание да се счита,
че вземане за обезщетение е възникнало преди процесната сделка, сключена 13 дни
след договора за строителство. Във връзка с вземане по чл.21 от договора, с
което ищецът обосновава качеството си на кредитор в исковата молба и уточняващата
молба от 22.06.2017г., не са наведени твърдения относно датата на възникване. Първата
дата, сочена в тази връзка, е датата на образуване на производството за
обезпечение на доказателства – 09.09.2014г. Същевременно във връзка с вземане
по чл.24 от договора от представените доказателства е видно, че първата дата,
на която е отправена покана с телепоща до изпълнителя да извърши договорените
СМР е 31.07.2017г., а датата на издаване на изп.лист е 24.10.2018г. Доколкото в
исковата и уточняващата молба ищецът изрично се позовава на вземане за
обезщетение от неизпълнение на задължение по договора, не може да се възприеме
тезата на районния съд, че вземането е възникнало още от момента на сключване
на предварителния договор. За да възникне вземане по чл.265 от ЗЗД за
обезщетение от неизпълнение, неточно или некачествено изпълнение на договор за
строителство, следва да е извършена работа с недостатъци, които са констатирани
по съответния ред. Не може да се възприеме тезата, че още преди реализиране на
строителството /констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа е съставен на 14.06.2013г./ е възникнало вземане за обезщетение поради
неизпълнение на задължение за отстраняване на недостатъци.
Въз основа на изложеното се налага извода, че процесната сделка е сключена
преди възникване на вземането, поради което приложимата хипотеза е предвидената
в ал.3 на чл.135 от ЗЗД, при която действието се приема за недействително, само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял, да увреди
кредитора.
В този случай законът санкционира виновното намерение.
Извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от
факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането. В
хипотезата на чл. 135, ал.
3 ЗЗД предназначението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Указания в този смисъл са дадени от първоинстанционния съд в доклада по
делото в съответствие с квалификацията на иска по чл.135, ал.1 вр. ал.3 от ЗЗД.
В
практиката на ВКС не се отрича възможността при липса на преки доказателства,
това да стане с косвени доказателства. Верига от косвени доказателства,
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства,
установени по делото, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да
обусловят извод за намерение за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал.
3 ЗЗД. В случая са ангажирани от ищцовата страна доказателства
относно фактическите отношения между въззивника и един от управителите на
дружеството – изпълнител към момента на сключване на сделката. Не са ангажирани
нито преки, нито косвени доказателства за специалната предпоставка по ал.3, а
именно намерение за увреждане на ищците в качеството им на кредитори чрез
сключване на процесната сделка.
Въз основа на изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде отменено по въззивната жалба на Д.М.К. с оглед извода на
настоящата инстанция за липса на предпоставките за основателностна иска по
чл.135, ал.3 от ЗЗД.
С оглед на този изход от спора следва да бъдат преразгледани и разноските,
присъдени от първата инстанция, като съобразно изхода от спора разноски се
следват на ответника в размер на 800 лв. адв. възнаграждение, въз основа на
представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е
заплатена сума в размер на 800 лв. Разноски за въззивното производство се
следват на въззивника в размер на 1232,18 лв. държавна такса и 1500 лв. адв.
възнаграждение въз основа на представения списък по чл.80 от ГПК и писмени
доказателства.
По частна жалба вх.№75228 от 18.10.2019г. срещу
определение №40750 от 16.09.2019г. по гр.д.№16687/2016г. на ВРС, с което е
изменено решение от 28.06.2019г. по гр.д. №16687/2016г. на ВРС в частта за
присъдените разноски: доколкото с настоящото
решение се отменя частично първоинстанционното решение, с което се изменя и
размера на присъдените разноски, поради което следва да се отмени и
определението по чл.248 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 28.06.2019г. по гр.д. №16687/2016г. на ВРС, 43 състав, в частта, с която е уважен предявения от Д.Р.М., ЕГН **********;
Р.Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, иск за обявяване за относително недействителен по отношение
на ищците Д.Р.М., ЕГН **********; Р.Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********
и тримата с адрес ***, сключения между ответниците „Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК
********* с адрес на управление, с. Челопеч, Община Челопеч, Софийска област,
ул. „Георги Бенковски“ № 2 и Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2, договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том 4, рег. № 14678, нот.
дело № 606/2011г. на нотариус В.Г., с който ответникът „Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК
********* е продал на Д.М.К., ЕГН ********** право на строеж върху апартамент №
10, на трети етаж, със застроена площ от 40.26 кв.м., състоящ се от: дневен
тракт с кухня и място за хранене, спалня, баня-тоалет, склад, коридор и тераса,
при граници: ап. № 7, стълбище, ап. № 9, както и 5.3009 % идеални части от
общите части на сградата, в която се ситуира апартамента, която сграда към 28.12.2011г
е следвало да бъде изградена в поземлен имот, находящ се в гр. Варна, *****с
идентификатор 10135.2557.73 с площ по предходен документ за собственост от 290
кв.м., а по кадастралната карта на гр. Варна с площ от 281 кв.м., с номер по предходен
план 21, кв. 682, парцел IX-10, съставляваш съгласно предходен документ за
собственост ПИ № 21, в кв. 682 по плана на втори подрайон на гр. Варна, на основание
чл. 135 ЗЗД,
както и в частта за разноските и определение №40750 от 16.09.2019г., като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.М., ЕГН **********; Р.Р.М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********
и тримата с адрес ***, иск за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищците сключения между ответниците
„Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление, с. Челопеч, Община
Челопеч, Софийска област, ул. „Георги Бенковски“ № 2 и Д.М.К., ЕГН ********** ***
и 2, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том 4,
рег. № 14678, нот. дело № 606/2011г. на нотариус В.Г., с който ответникът
„Еврошоп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* е продал на Д.М.К., ЕГН ********** право на
строеж върху апартамент № 10, на трети етаж, със застроена площ от 40.26 кв.м.,
състоящ се от: дневен тракт с кухня и място за хранене, спалня, баня-тоалет,
склад, коридор и тераса, при граници: ап. № 7, стълбище, ап. № 9, както и
5.3009 % идеални части от общите части на сградата, в която се ситуира
апартамента, която сграда към 28.12.2011г е следвало да бъде изградена в
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, *****с идентификатор 10135.2557.73 с
площ по предходен документ за собственост от 290 кв.м., а по кадастралната
карта на гр. Варна с площ от 281 кв.м., с номер по предходен план 21, кв. 682,
парцел IX-10, съставляваш съгласно предходен документ за собственост ПИ № 21, в
кв. 682 по плана на втори подрайон на гр. Варна, на основание чл. 135, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН **********; Р.Р.М., ЕГН ********** и
Д.Х.М., ЕГН ********** и тримата с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 сумата от 800 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 2732,18
лева, представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: