РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 29.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 17 май Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В. Апостолова като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА адм. дело N`479 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл.
АПК.
Подадена е жалба от Р.И.П.
*** против протоколно решение № 540/05.12.2018г. на Общинска служба по
земеделие гр.Враца по пр. вх.№ 4290/1992г. на бивша ПК Враца /сега ОСЗ Враца/,
с което е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на 21 имота в земл.
на с.Вировско. В жалбата се твърди, че с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 333/2017г. на ВРС е прогласена нищожността на
протоколно решение № 341В/26.06.1998г. по същата преписка на ПК Враца. Според жалбоподателката вместо административния орган да издаде
административен акт /протоколно решение/ в съответствие с решението на съда и
да признае правото на възстановяване с план за земеразделяне на земеделски земи
на наследниците на б.ж И.П.Д., същия се произнася с решение с което възпроизвежда
изцяло смисъла и съдържанието на прогласеното за нищожно решение по същата
преписка. Счита, че оспорвания акт е издаден при пълна липса на правно
основание и в противоречие с изискванията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, предвид
съществуването на друг акт /протоколно решение №243 от 09.11.1994г./ по същата
преписка, с който е възстановено правото на собственост на земеделски земи с
план за земеразделяне на И.П.Д., б.ж. на с.Вировско, поч.
на 12.04.1996г.
Моли съдът на осн.чл.149, ал.5 от АПК да прогласи нищожността на
протоколно решение № 540/05.12.2018г. на Общинска служба по земеделие
гр.Враца по пр. вх.№ 4290/1992г. на бивша ПК Враца /сега ОСЗ Враца/, в
условията на евентуалност да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен,
като настоява на административния орган да бъдат дадени задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Ответната по жалбата Общинска
служба по земеделие – гр. Враца в писмен отговор, чрез пълномощник, навежда
доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен, постановен от
компетентен орган. Сочи, че обжалваното решение на ПК- Враца е издадено във
връзка със заповед № РД – 09-1465/31.10.1997г. на Министъра на земеделието,
горите и аграрната реформа и заповед № 82/12.02.2018г. на директора на Обл.Д „Земеделие” Враца. Поддържа, че с оспорения акт е
изпълнено съдебното решение, тъй като И.П.Д.не бил
представил влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което да е
разрешен негов спор за материално право с трето лице Х.П.И., по повод подадена
от последния жалба по пар.31 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
документ от Емлячен регистър.
Заинтересованата страна „АГРО
ФИНАНС“ АДСИЦ е изразила становище за законосъобразност на административния
акт. Счита твърденията и доводите в жабата за недоказани и моли за отхвърлянето
й.
Заинтересовани страни И.Н. и Е.Н. в с.з. молят за уважаване на
жалбата.
Останалите заинтересовани страни, редовно
призовани, не се явяват и представляват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът като се запозна с доводите на страните и
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, в т.ч.
изисканото и приложено адм.дело №333/2017г. на ВРС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването, а предвид наведения порок /нищожност/ не е обвързана и
със срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
От представеното удостоверение за
наследници на И.П.Д., поч. на 12.04.1996г. се
установява че жалбоподателката е негова наследница и
има качеството негова дъщеря. Представено е и удостоверение за идентичност на
лица с различни имена от кметство с.Вировско, според което И.П.Д. и И.П.Д.са
имена на едно и също лице.
С протоколно решение
№82/05.11.1992г. на ПК Враца по пр. № 4290/1992г. за размера и категориите на
земеделските земи, право на собственост върху които ще се възстановява чрез
план за земеразделяне в землището на с. Вировско, е признато и определено за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне за посочените в него 17 броя имоти с обща площ 43.300 дка. С Решение
№243/09.11.1994г. по същата преписка е възстановено правото на собственост на И.П.Д.върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на с. Вировско, както следва:
1. Нива от 22.297 дка, трета категория, м.”Турска поляна”, представляваща имот
№ 018010 и 2. Нива от 21.000 дка, трета категория, в м.”Чутората”,
представляваща имот № 026008 по плана за земеразделяне. По отношение на тези
два имота е приложен и протокол за въвод във владение
№ 243А от 09.11.1994г. на ПК Враца. Същите са индивидуализирани и с приложени
скица №678/15.11.1994г. и скица №246/11.11.1994г. От представените документи се
установява, че е извършена процедура по възстановяване на земеделски земи по
чл.18 ж, ал.2 ППЗСПЗЗ.
Приложена е от ОСЗ Враца история
на двата имота с №-ра 018010 и 026008, според която
за пълвия имот партидата е закрита на 13.07.2014г.
поради разделянето му на три имота със собственици съответно: „АГРО ФИНАНС”
АДСИЦ, Яким Мачов и наследници на Ц.Т.Ц.. За втория
имот партидата е закрита на 07.10.2014г., поради разделянето му на два имота,,
с посочен собственик само на единия – „АТМ АГРО” ООД.
С влязло в законна сила решение №
227/28.04.2017г. по адм.дело № 333/2017г. на ВРС,
след оставянето му в сила с решение по кас.адм.дело № 488/2017г. на АС Монтана е обявено за нищожно по
жалба на настоящата жалбоподателка Р. *** взето с
протокол № 341В от 26.06.1998г. по пр.№
4290/1992г., с което е отказано да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на И.П.Д., б.ж. на с.Вировско, на зем.земи – 20бр. ниви и 1 бр. горски имот, подробно описани
в мотивите на решението. Съдът е обявил нищожността на този акт приемайки, че
същият е постановен от орган, не разполагащ с необходимата за валидно произнасяне
властническа компетентност, при незачитане стабилитета на предходно позитивно
произнасяне на ОСЗ Враца.
С обжалвания по настоящото дело
административен акт – протоколно решение № 540/05.12.2018г. е обективиран
отказ за признаване правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на посочени земеделски имоти, които съответстват на тези в предходен,
позитивен за жалбоподателката, като наследник на И.П.Д.,
протокол №82/05.11.1992г. Като основание за отказа е посочено, че е подадена
жалба по параграф 31 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от Х.П.И., към която е приложен
документ от емлячния регистър, по който имота се води
на бащата на Пенко Иванов Данчовски. Посочено е, че
спорът за материално право следва да се реши от районния съд на основание чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ. Сочи се също, че образуваното гр.д. №1047/99г. е прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява служебно дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са материалните и процесуални
разпоредби при издаването на акта и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Видно от оспорения акт, същият е издаден от орган на поземлената
собственост, съдържа правни и фактически основания и отговаря на изискванията
за форма на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Същата съдържа искане за
обявяване нищожност на оспореното решение № 540/05.12.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорват с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Атакуваното решение е нищожно,
тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗСПЗЗ. Решенията на
Поземлените комисии са стабилни административни актове и последните не могат да
отменят сами постановени вече свои решения, освен при наличието на определени условия,
които в конкретния случай не са налице. Към момента на постановяване на
решението е действала разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, в която са предвидени
предпоставките, при които е допустимо преразглеждане на вече взети решения от
комисията. По смисъла на същата при откриване на нарушения на този
закон и на правилника за неговото
прилагане, на нови обстоятелства или на нови
писмени доказателства от съществено значение
за постановяване на решението по
ал. 1, в срок
до една година
от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства
или на новите
писмени доказателства, но не по-късно
от три години
от влизането в сила на плана
за земеразделяне или от постановяването
на решението на общинската служба
по земеделие по ал. 1,
т. 1, министърът на земеделието, храните и горите по своя
инициатива или по искане на
заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба
по земеделие или разпорежда на общинската служба
по земеделие да го измени.
Този ред не се
прилага, когато за същите земи
има влязло в сила съдебно решение.
Ответния по жалбата
административен орган, чиято е доказателствената тежест, не навежда доводи,
нито установява в процеса наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, нито откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от
значение за постановяване на решението, както и предприета от министъра на земеделието,
храните и горите по своя инициатива или на
заинтересувани лица отмяна на предходното позитивно решение на ПК или негово
разпореждане до общинската служба по земеделие за негово изменение. В мотивите
на атакуваното решение се сочи жалба на трето лице Х.П.И. и приложен документ
от Емлячен регистър, които са представени с отговора
на ответника, но заявлението на това лице до ПК Враца вх.№ 12924 /на л.56 от
делото, без данни за година на входирането му/
съдържа искане за възстановяване собствеността върху общо 5 имота, наследствени
от П.И.ДД.които се различават както по площ, така и
по местности, от възстановените на наследодателя на жалбоподателката
И.П.Д.с влязлото в сила решение от 09.11.1994г. на ПК Враца.
Не са представени доказателства
за наличие на уважена жалба по параграф 31 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. От събраните
по делото доказателства, в частност приложеното адм.дело
№ 333/2017г. на ВРС, се установява, че имало подадена жалба по гр.д.
1047/1999г. на ВрРС от И.Н.И., който е сред
наследниците на наследодателя на жалбоподателката, а
не на П.И.ДД.който по твърдения на ответника в
оспорваното решение е посочен като евентуален собственик на имотите в Емлячен регистър. Не се установява изобщо да е била
подавана жалба по параграф 31 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за процесните имоти, нито
уважена такава, която може да обуслови промяна на вече влязло в сила решение на
ПК-Враца за възстановяване на земи съгласно план за земеразделяне. С оглед
изложеното липсва компетентност на ОСЗ Враца да постанови обжалваното решение.
Не е налице и другото посочено от
ответника основание за постановяване на обжалваното решение – наличие на спор
за материално право, който следва да бъде решен от съд и подадена жалба по
параграф 31 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК
ново обстоятелство, по смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, представлява влязло в
сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Въз
основа на такова решение, административният орган може да измени влезли в сила
свои решения, относно субектите на възстановяване на правото на собственост
върху земеделска земя /в този смисъл Решение № 337 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 389/2010 г., II г. о., ГК/. Възстановяването на земите с
първоначалното решение, както вече се посочи, е осъществено по реда на чл.18ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ – в нови реални граници, с план за земеразделяне. Административната
процедура е изпълнена в цялост и е издадено решение, с което се признава
правото на възстановяване на собствеността на И.П.Д./наследодател на жалбоподателката/, възстановено е с влязъл в сила план за
земеразделяне и към него са приложени скици за индивидуализиране на имотите,
които документи в съвкупност представляват по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ титул за собственост /имат силата на констативен нотариален акт/ на тези
имоти.
Издаването на последващи
протоколни решения от ОСЗ, включително процесното, в
обратен смисъл на влязло в сила позитивно предходно такова, без наличие на
съответните законови предпоставки, представлява тотално незачитане на
установения с Конституцията на РБългария и законите
правов ред и ред на държавно управление и води до необоснован произвол в
дейността на държавните органи.
В заключение оспорения
административен акт на ОСЗ Враца е нищожен, тъй като е издаден от орган,
неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне властническа компетентност, при
незачитане стабилитета на предходно влязло в сила позитивно произнасяне на ПК
Враца. Решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, представляват стабилни
индивидуални административни актове, които не могат да бъдат отменяни или
изменяни от органа, който ги е издал, при отсъствие на съответните коментирани
по-горе законови изключения, както се установи по делото. При наличие на
окончателно решение за признаване и възстановяване правото на собственост,
издаването на последващо решение, с което се отказва възстановяване на
собствеността, представлява нищожно произнасяне и съдът е длъжен да обяви този
най-тежък порок на оспорения акт.
С оглед посочения порок на акта и тъй като
естеството му, предвид изключителната компетентност на административния орган не
позволява да бъде решен по същество, съгласно правомощията на съда по чл. 173,
ал. 2 от АПК, след обявяването на нищожността на оспореното решение,
административната преписка следва да бъде върната на ОСЗ Враца със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл следва да се
укаже на ОСЗ, че следва да предприеме в срок определен от съда, съгласно чл.174
от АПК, 30 дневен от влизане в сила на съдебното решение, действия по
завършване на реституционната процедура, съгласно влезлите в сила решение № 82/05.11.1992г.
и решение № 243/09.11.1994г. по преписка вх.№ 4290/1992г. на ПК Враца /сега ОСЗ
Враца/, с които е възстановено правото на собственост на И.П.Д.върху зем.земи в землището на с.Вировско. При наличието на обективна
пречка за такива, с оглед установения по делото факт, че имотите по тези
решения впоследствие са възстановени, респ. придобити в собственост от други
лица, различни от адресата на актовете, то ОСЗ Враца следва да предприеме
процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по обезщетяване по искане на правоимащите
с други равностойни по вид, категория и местонахождение земи от държавния или
общински поземлен фонд или поименни компенсационни бонове.
При този изход на спора и уважаване на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за отмяна на оспорения акт, като неправилен и незаконосъобразен, а на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски по делото, включително и претендираното
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, възлизащи
на сумата 310.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО по жалба на Р.И.П. с ЕГН ********** ***
решение на „Общинска служба по земеделие” гр.Враца, взето с протокол № 540 от 05.12.2018г.
по преписка вх.№4290/1992г., с което е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план
за земеразделяне на И.П.Д., б.ж на с.Вировско, общ.Враца на земеделски земи 20
броя ниви и един горски имот, подробно описани в решението.
ВРЪЩА административната преписка на „Общинска
служба по земеделие” гр.Враца със ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното
решение да предприеме действия по завършване на реституционната процедура, съгласно
влезлите в сила решение № 82/05.11.1992г. и решение № 243/09.11.1994г. по
преписка вх.№ 4290/1992г. на ПК Враца /сега ОСЗ Враца/, с които е възстановено
правото на собственост на И.П.Д.върху земеделски земи в землището на с.Вировско,
а при наличие на обективна пречка за това, то ОСЗ Враца следва да предприеме в
указания срок процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по обезщетяване по искане на правоимащите /наследници на адресата на посочените актове/
с други равностойни по вид, категория и местонахождение земи от държавния или
общински поземлен фонд или поименни компенсационни бонове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Общинска служба
по земеделие” гр. Враца да заплати на Р.И.П. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 310.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Враца в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….