РЕШЕНИЕ
№ 3555
гр. В., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110104502 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. А. Л., ЕГН********** с адрес
гр. С., ул.“Ж. Н.“ ***, срещу И. Х. Я., ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“Г. С.“ ***, с която
е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следната вещ: Самостоятелен обект /магазин №1/ с
идентифитакор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-88/10.11.2008г. на
изп.директор на АГКК, находящ в гр.В., ул.“К. Ч.“ ***, обект 1, с предназначение – за
търговска дейност, с площ от 15,33 кв.м., ведно с прилежащите части на обекта – складово
помещение с площ от 6,40кв.м и избено помещение с площ от 27кв.м. заедно със
съответните ид.части от общите части на сградата, ведно с 32,38кв.м. ид.част от мястото в
което е построена сградата, при граници: на същия етаж 10135.1501.8.1.2, под обекта – няма
и над обекта - 10135.1501.8.1.5.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба: Сочи, че процесният имот с Решение №1416/24.11.2011г. на
ВОС, влязло в законна сила на 28.03.2012г. е бил поставен в общ дял на Я. Х. Я. и И. Х. Я.,
като всеки от тях притежавал по ½ ид. част от него. Впоследствие В. Я. А.а наследила дела
на баща си - Я. Х. Я., починал на 26.06.2017г. и го дарила /с НА №3, том I, рег.№215, дело 1
от 30.08.2019г. на нотариус М. П., рег.759 с района на действие ВРС, вписан в СвП с акт
№129, том LXIII, дело №13798/ на ищцата, като запазила правото си на ползване. По този
начин възникнала съсобствеността между страните по делото, като ищцата и ответницата
придобили по ½ ид.част от имота. Поради обстоятелството, че същите не могат да постигнат
съгласие за доброволно прекратяване на съсобственоста, се предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с твърдение, че имотът не е
съсобствен между страните и принадлежи единствено на ответницата. Не оспорва, че
имотът е бил поставен в общ дял между Я. Х. Я. и И. Х. Я. с Решение №1416/24.11.2011г. на
ВОС. Твърди, че на 20.06.2017г. Я. Х. Я. е завещал със собственоръчно завещание на сестра
си И. Х. Я. собствената си ½ ид. част от процесния имот „магазин 1“, ведно с още един
имот/магазин 2/. Моли искът да бъде отхвърлен.
1
В о.с.з., страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища, като ищцата оспорва представеното с отговора саморъчно завещание от
наследодателя Я. Х. Я. от 20.06.2017г., като навежда твърдения за неговата нищожност и в
евентуалност унижощаемост.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото, като безспорно и
ненуждаещo се от доказване по делото e отделено обстоятелството, че с влязло в сила
решение №1416/24.11.2011г. по в.гр.д. № 1501/2010г. на ОС-В. в производство по съдебна
делба процесният имот бил поставен в общ дял и собственост при равни квоти от по ½ ид. ч.
на Я. Х. Я. и И. Х. Я.; че Я. Х. Я. е починал на 26.06.2017г.;
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 1297/28.06.2017г., издадено
от Столична община се установява, че Я. Х. Я. е починал на 26.06.2017г. и е оставил
единствен законен наследник - неговата дъщеря В. Я. А.а, която след смъртта му е
придобила съответно по наследство от него ½ ид.ч. от делбения имот.
Страните не спорят, а и видно от с НА №3, том I, рег.№215, дело 1 от 30.08.2019г. на
нотариус М. П., рег.759 с района на действие ВРС, вписан в СвП с акт №129, том LXIII,
дело №13798, В. Я. А.а, дъщеря на Я. Х. Я., е дарила своята ½ ид. част от процесният имот
на ищцата, като запазила правото си на ползване.
Безспорно е още, че по силата на с НА №11, том I, рег.№507, дело 10 от 24.02.2021г.
на нотариус М. П., рег.759 с района на действие ВРС, вписан в СвП с акт №125, том XI,
дело №2427, ищцата И. А. Л. е призната за собственик на ½ ид. част от процесния имот.
Съгласно заключението на съдебно - графологичната експертиза, изготвена от вещото
лице Е. А. ръкописният текст и подписа за „завещател“ в саморъчно завещание от
20.06.2017г. не са изпълнени от Я. Х. Я..
Съгласно заключението на тройната съдебно - графологичната експертиза, изготвена
от вещите лица Б. Б., Н. Р. и Ц. Ц. ръкописният текст и подписа за „завещател“ в саморъчно
завещание от 20.06.2017г. не са изпълнени от Я. Х. Я..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза и на двете страни.
Свидетелят Н. Кралимарков, разпитан в полза на ищцовата страна, излага, че
наследодателят Я. Х. Я. е бил негов вуйчо. Твърди, че същият бил интелигентен човек,
завършил няколко висши образования, с богата обща култура, владеещ няколко чужди
езика. За себе си сочи, че е лекар – психиатър. Приживе вуйчо му имал проблеми със слуха.
Впоследствие имал високо кръвно и не си пиел лекарствата, което по – късно довело и до
неговата смърт. Също така имал проблеми с уринирането, аденон на простата и цироза. Св.
твърди, че някъде 2014г. разбрал, че срещу него и баща му имало образувано
нак.производство, което било прекратено. Същото било образувано по сигнал на вуйчо му,
който твърдял, че те двамата са убили някого. От тогава свидетелят започнал да се съмнява в
психическото състояние на вуйчо си. С времето вуйчо му започнал да не се къпе и
занемарил хигиената си, което свидетелят определил на начална форма на деменция.
Уведомил за съмненията си дъщерята на Я. - В., като я посъветвал да го постави под
запрещение. Разбрал, че Я. имал налудни идеи, започнал да забравя, не можел да се
обслужва сам, започнал да не познава близките си. Последният път когато го видял било
през 2017г. и тогава той бил неадекватен. Впоследствие опасенията на св. били потвърдени
от лекарите, че вуйчо му има мозъчно съдова болест. Твърди, че юни 2017г. състоянието му
драстично се влошило и той не можел дори да направи и едно изречение. Постъпил за
лечение в „Св.Анна“ – гр. В., където било установено, че има рак на панкреаса.
Психическото му състояние било на човек, който умира, бил неадекватен, не знаел кой е и
2
какво се случва. Свидетелят възприел състоянието му, като последен стадий на цироза.
Изпаднал в тежко състояние и не можел да реагира. Не знаел дори, че притежава имот –
магазин. Отнасял се вулгарно с роднините си, с изключение на бащата на свидетеля, с
когото се държал нормално.
От показанията на св. В. А.а, водена от ищцата, се установява, че същата е дъщеря на
покойния Я. Х. Я., с когото имала много силна връзка. Тя живеела в гр. С., а той в гр. В., но
често пътувала и идвала при него. През 2012г. свидетелката забелязала отклонения в
поведението на баща си, като той започнал да забравя, дори на моменти не я разпознавал.
След извършен преглед му били предписани лекарства, които вероятно не приемал когато
оставал сам във В.. Понякога забравял пуснати чешмите в апартамента му и наводнявал
съседите си. През 2014г. нещата се влошили още повече, което довело до подаване на молба
от свидетелката по Закона за здравето. Било образувано дело, но тъй като в състоянието на
Я. имало подобрение, тя се отказала от воденето на производството. Твърди, че на
19.06.2017г. баща й постъпил в болница „Св.Анна“ по спешност, тъй като бил
диагностициран с рак на панкреаса, със запушени жлъчни пътища. Я. бил неадекватен и не
разпознавал дъщеря си, което според лекарите било нормално за неговото състояние. Бил на
системи и с катетър, имал аневризма на аортата и имало висок риск за живота му. Това
наложило да бъде преместен по желание на свидетелката на 21- ви с частна линейка от гр. В.
в болнично заведение в гр. С., където по – късно починал.
Свидетелят Д. Д., разпитан в полза на ответната страна, заявява, че Я. е бил първи
братовчед на баща му. Живеел в гр. В. също както и Я.. Твърди, че за последен път го е
видял през м.май 2017г., когато се оплакал, че го боли стомаха. През последните години от
живота му бил слаб, но друго не му било направило впечатление, водили нормални
разговори. Бил добре облечен с костюм, а при последната им среща бил с анцуг. Изглеждал
по – жълт. Не знаел дали е бил в болница. Твърди, че Я. бил в нормални отношения със
сестра си.
Свидетелят Светлин Данаилов, воден от ответника, е братовчед на дъщерята на Я..
Твърди, че в миналото е живял през един вход с Я.. Понякога му помагал с покупките от
пазара. Свидетелят работи като личен лекар. При една от срещите им, Я. му се оплакал, че го
боли стомаха. Свидетелят го посъветвал да си направи изследване и да посети специалист –
гастроентеролог. Към края на м. март Я. бил доста жълт, отслабнал, но говорил нормално и
бил адекватен. Нямал говорни нарушения, бил ориентиран пространствено и за време.
Твърди, че в болница бил заведен от майка му - на 19.06., където било установено, че има
карцином на панкреаса.
Съгласно заключението на комплексната СМЕ, към 20.06.2017г., Я. Я. е страдал от
следните заболявания: карцином на главата на панкреаса, цироза на черен дроб с развитие
на иктер /пожълтяване на кожата/ и асцит /течност в коремната кухина/, камъни в жлъчния
мехур със запушване и възпаление на жлъчните пътища, аневризма /болестно разширение/
на коремната част на аортата, хипертонична болест /ХБ/ III стадий умерено висока степен,
/с.м.ф./ сърдечно мозъчна форма, /МСБ/ мозъчно съдова болест с Мултиинфарктна
енцефалопатия, исхемична болест на сърцето /ИБС/: /КА/ Коронарарна атеросклероза, /АП/
ангина пекторис /гръдна жаба/ /АА/ Абсолютна аритмия при /ПМ/ предсърдно мъждене.
ЛПХБ /ляв преден хемиблок/ и ХКВБСН / хронична каротидна и вертебробазиларна съдова
недостатъчност/. Като причина за смъртта ВЛ съдебен – медик е посочило острата сърдечно
- съдова недостатъчност, развила се като усложнения на посочените по- горе заболявания.
Според експертите описаните заболявания и остро настъпилото влошаване във физическото
състояние на Я. Я. към датата 20.06.2017г. водят до извода, че освен видимите промени в
психомоториката, темпа на речта и мисловния процес са били налице и изразени
когнитивни дефицити, нарушения в емоционално–волевата сфера и личностова деградация,
които са нарушили възможността му да осмисля нормално, да разбира смисъла и значението
3
и да ръководи разумно/рационално своите действия и постъпките си и съответно
способността му да завещава. Според вещите лица именно нарушената когниция и
зависимостта от медицински и други общи грижи са били предпоставка за по-лесна
манипулируемост при Я. Я.. Проведеното му консервативно лечение не е довело до
подобрение, „без промяна в състоянието”, което е наложило последваща оперативна
интервенция, след която в резултат на остра сърдечно - съдова недостатъчност е настъпил
„екзитус леталис“. Към 20.06.2017г. Я. Я. не е бил в състояние да полага грижи за
собственото си соматично и психично здраве. Той не е бил в състояние продължително да
стои седнал и да напише текст на завещание, да се запознава с документи и да преписва
значителни по обем абзаци от тях и както и да си спомня в детайли подробно описание на
имоти. Крайният извод на експертите е, че предвид съчетанието на хронични обострени
соматични и мозъчни заболявания и психичните им прояви към датата 20.06.2017г. Я. Х. Я.
се е намирал в явно безпомощно състояние.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко
предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото,
предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе
за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител.
Ответникът е противопоставил права, черпени от извършено в негова полза
саморъчно завещание от наследодателя Я. Х. Я. от 20.06.2017г.
Ищцата е въвела възражения относно действителността на завещателното
разпореждане извършено в полза на ответника, твърдейки на първо място неговата
нищожност, предвид че завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя,
както и твърдейки, че същото е унищожаемо, тъй като по време на съставянето му
завещателят не е бил способен да завещава.
Установява се от представеното саморъчно завещание, че с него Я. Я. е изразил воля
за след смъртта си, разпореждайки се с със своята идеална част от процесния имот в полза
на ответника. В чл. 25 ЗН е разписано като форма за действителност на саморъчното
завещание, то е написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на
която е съставено и да е подписано от завещателя. Датата, като елемент за неговата
действителност следва да съдържа означение за ден, месец и година на съставяне на
завещанието. Посочването й законът свързва с възможността да се определи дали към датата
на изявяване на волята на завещателя, той е имал дееспособност да прави завещателни
разпореждания. Нищожността на саморъчното завещание е пречка то да породи изначално
вещно- прехвърлително действие. В процесния случай, спорът е относно авторството на
завещание от 20.06.2017г. - дали същото е написано и подписано от завещателя. За
изясняване на тези въпроси по делото са изслушани две експертизи - единична и тройна,
които с категоричност и еднозначно установяват, че текстът и подписът в саморъчно
завещание от 20.06.2017г. не са изпълнение от лицето, сочено като негов издател – Я. Я..
При формиране на крайните си изводи относно автентичността на завещанието, съдът
кредитира и двете заключения, като приема същите за компетентно и подробно изготвени,
ясни и мотивирани.
Други противопоставими права, ответникът не е релевирал, поради което следва да се
приеме, че ищцата успешно доказва правото си на собственост върху имота.
Установяването на най – тежкия порок, прави безпредметно произнасянето на съда
по възражението на ищцата за унищожаемост на завещанието , с твърдения , че по време на
съставянето му завещателят не е бил способен да завещава.
С оглед на гореизложено, съдът счита, че предявения иск, като основателен следва да
4
бъде уважен, като делбата на имота следва да бъде допусната между съделителите и при
квоти, както следва: И. А. Л. – ½ ид.ч. и И. Х. Я. – ½ ид ч.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, разноските в делбеното производство подлежат на възлагане с
решението по извършване на делбата. В случая обаче на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски във връзка с предприетото оспорване на представеното в
производството завещание. Представян е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 1000лева за
платен депозит за ВЛ, които следва да се присъдят в цялост.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект /магазин №1/
с идентифитакор ******* по КККР, одобрени със заповед № РД-18-88/10.11.2008г. на
изп.директор на АГКК, находящ в гр.В., ул.“К. Ч.“ ***, обект 1, с предназначение – за
търговска дейност, с площ от 15,33 кв.м., ведно с прилежащите части на обекта – складово
помещение с площ от 6,40кв.м и избено помещение с площ от 27кв.м. заедно със
съответните ид.части от общите части на сградата, ведно с 32,38кв.м. ид.част от мястото в
което е построена сградата, при граници: на същия етаж 10135.1501.8.1.2, под обекта – няма
и над обекта - 10135.1501.8.1.5, между съделителите и при квоти, както следва: ½ ид.ч за
И. А. Л., ЕГН********** с адрес гр. С., ул.“Ж. Н.“ *** и ½ ид.ч за И. Х. Я.,
ЕГН**********, с адрес гр. В., ул.“Г. С.“ ***, на основание чл. 34 ЗС.
ОСЪЖДА И. Х. Я., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Л., ЕГН********** с
адрес гр. С., ул.“Ж. Н.“ *** сумата в размер на 1000лева, представляваща направените
разноски от ищеца по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за насрочване на
втората фаза на делбеното производство.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5