РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ямбол, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Калина Г. Пейчева
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600127 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на
подсъдимия Н. Д. К. от гр.*****, депозирана чрез упълномощения му
защитник – адвокат В.К. от ***, против Присъда № 260046/29.03. 2021 год.,
постановена по НОХД № 805/2020 год. по описа на Ямболския районен съд.
С атакуваната присъда въззивника - подсъдим Н.К. е признат за
виновен и осъден за осъществено престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр. с
ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 от НК като в условията на чл.54 от НК на
същия е наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА "лишаване от
свобода", което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оспорваната присъда, на осн. чл. 343г от НК, съдът е лишил подс.К.
от право да управлява МПС за срок от 1 година.
С атакуваната присъда, решаващият съд е признал подс. Н.К. за
1
невиновен в това да е нарушил правилата на чл. 5 , ал.1 , т.1 и чл.73 от ЗДвП
, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното
му и поддържано от прокуратурата първоначално обвинение.
Със същата оспорвана присъда, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК в тежест
на въззивника- подсъдим Н.К. са възложени направените по делото
разноски като същият е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-
Ямбол сумата от 1246.37 лева, а по сметката на Ямболския районен съд,
бюджет на съдебната власт- сумата от 1507.17 лева.
Във въззивната жалба на подс. Н.К., депозирана чрез упълномощения
му защитник - адвокат В.К. от АК-*****, се развиват доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт както и такива за явна несправедливост на наложеното
наказание. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което
подс.К. да бъде признат за невиновен и оправдан , предвид липсата на
виновно поведение като водач на МПС.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател Н.К. участва лично и
чрез упълномощени защитници - адвокат К. и адвокат К., двете от ***.
Лично и чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Настоява се
за оправдателна присъда, т. к. от заключението на изслушаната повторна
тройна автотехническа експертиза става ясно, че подс.К. с управляваната от
него товарна композиция към инкриминирания момент, не е бил в "покой"
както твърди обвинението, запълвайки бланкетната диспозиция на чл. 343,
ал.1 от НК с нарушение на нормата на чл.94, ал.1 от ЗдДП, а е бил в
движение със 7 км./ч., извършвайки маневра "завой наляво", на
необозначено кръстовище, извън населено място. Защитата твърди, че
съобразявайки становището на повторната тройна АТЕ, основна вина за
настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил "*****" А.Т., който се е
движил с несъобразената скорост от 80 км./ч., не е възприел навреме
намиращата се на пътя товарна композиция,която е предприела завой
надясно и не е реагирал навреме , макар да е имал от техническа гледна
точка достатъчно време и разстояние да стори това- 153 метра , според
вещите лица- автоексперти.
В личаната си защита и последна дума въззивникът- подсъдим Н. К.
настоява да бъде оправдан .
2
Участващият в производството прокурор от ОП - Ямбол настоява да се
потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна,
обоснована и законосъобразна, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна. Излагат се доводи, че заключението на
повторната тройна АТЕ не е промила нито фактическите изводи ,нито
правните такива, изведени от РС-Ямбол в оспорвания съдебен акт-
безспорно е, според прокурора виновното поведение на подс.К. като водач
на товарната композиция към инкриминирания момент.
Частните обвинители и граждански ищци Е.Т. и А.Т. участват в
производството лично и чрез упълномощен повереник- адвокат Д.С. от ***.
Лично и чрез повереника си оспорват въззивната жалба като настояват да
се потвърди присъдата на РС-Ямбол като законосъобразна и правилна.
Твърди се липсата на виновно поведение от страна на водача на лекия
автомобил А.Т. и се пледира въззивната инстанция да констатира, че няма
данни за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Настоява
се проверяващата инстанция да потвърди изцяло като законосъобразна и
правилна оспорваната присъда на РС-Ямбол.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
подсъдимия Н.К. и с доводите на страните, като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и
следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид
следното:
Част от фактическите положения, приети за установени от решаващия
съд са правилни, подкрепени са от събраните и проверени гласни и
писмени доказателства. Въззивната инстанция намира за установена и
безспорна по- различна фактическа обстановка от приетата в хода на
първоинстанционното производство. На базата на задълбочен и подробен
анализ на доказателствената съвкупност, в изпълнение на разпоредбата на
чл.14, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
обосновани изводи касателно квалификацията на осъщественото от
3
обективна и субективна страна престъпно деяние по чл. 343, ал.3, б."а", вр. с
ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1 от НК, но счита че диспозицията на тази
бланкетна норма неправилно и в противоречие с материалния наказателен
закон е запълнена с посочване на нормата на чл. 94, ал.1 от ЗДвП . Този
извод се прави от събраните и проверени в хода на въззивното съдебно
следствие доказателства и най- вече съобразно констатациите на вещите
лица, изготвили повторната тройна авто-техническа експертиза .
След проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
въззивнатаинстанция намира за установено по несъмнен начин от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият Н. К. е правоспособен водач на МПС, категории "С,
DE,D, AM, B, TKT, BE, CE, B1, C1, C1E, D1, D1E и притежава свидетелство
за правоуправление на МПС №*********, издадено на **.**.**** г. от ОД
на МВР -Ямбол.
Пострадалият-частен обвинител А.Т. е правоспособен водач на МПС,
категории В и АМ и притежава свидетелство за правоуправление на МПС №
*********, издадено на **.**.**** г. от СДВР.
Към месец септември 20** г. Н.К. работи като водач на тежкотоварен
автомобил в търговско дружество "******* "ЕООД, със седалище в гр.
Ямбол.
На **.**.**** г., около 20:20 ч. подс. Н.К. управлява тежкотоварен
автомобил "***" с рег.№ * **** ** с прикачено към него ремарке с рег.№
** *******, собственост на търговското дружество "*******" ЕООД-Ямбол
,движейки се по път 536 в посока от с.Роза, община Тунджа, към град
Ямбол. Движението се осъществява в тъмната част на денонощието , по суха
асфалтова настилка, с частични неравности и подбитости, на прав пътен
участък, от запад на изток, без ограничения на скоростта от пътни знаци.
Водачът К. предприема маневра за завой на дясно към уширение от дясно на
платното за движение от лявата спрямо посоката си на движение пътна
лента.Към този момент, на около 153 метра зад товарната композиция, при
движение с включени къси светлини на фаровете в същата посока / към
гр.Ямбол/ се движи лек автомобил марка "***** *******", с рег.№ * **-**
**, управляван от пострадалия- частен обвинител А.Т.. Т. управлява лекия
автомобил със скорост около 80 км./ч. и опасна зона за спиране около
4
71метра. В лекият автомобил пътуват съпругата на Т.- частният обвинител
Е. Т., която е позиционирана на предна лява седалка и трите деца на Т.и: А.
-на * години, К. - на * годни и С. - на * години. Водачът на лекия автомобил
Т. предприема спиране на около 50-55 метра преди мястото на удара.Към
този момент ремаркето на товарната композиция е разположено косо спрямо
оста на платното за движение, заемащо изцяло дясната пътна лента и
почти изцяло лявата пътна лента . Настъпва удар , който се реализира
между челната дясна част на лекия автомобил и задното дясно колело на
ремаркето. Мястото на удара / според тройната повторна АТЕ/ се намира на
17.2 метра преди мерната линия в граници от 1,25- 2,05 метра на дясно от
осевата линия , гледано спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В
момента на удара лекият автомобил е насочен леко на ляво, около 1-3
градуса спрямо оста на платното за движение, а ремаркето на товарната
композиция под ъгъл около 71-73 градуса спрямо същата ос. Към момента
на удара задната част на ремаркето заема около 1.2 метра от лентата за
насрещно движение. Към момента на удара лекият автомобил е изцяло
позициониран в лентата си за движение.Скоростта на леки я автомобил към
момента на удара е около 55 км./ч., а на товарната композиция - около 7
км./ч. След удара лекият автомобил продължава движението си малко
напред и наляво спрямо посоката си на движение, завърта се по посока на
часовниковата стрелка, гледано отгоре и се установява косо върху платното
за движение. След удара управляваният от подс.К. товарен автомобил
продължава малко напред , спрямо предварително си направление като
дясната част на задната напречна греда на ремаркето контактува с предни
я ляв калник на автомобила и го премества към посоката си на движение.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на
пътниците в лекия автомобил "***** *******" и материални щети на самия
автомобил както и материални щети на товарната композиция.
Пристигналите на местопроизшествието полицейски екипи тестват
както подсъдимия К., така и пострадалия Т. за употреба на алкохол -
показанията на техническото средство "Алкотест Дрегер" са отрицателни и
за двамата водачи.
Видно от заключенията на изслушаните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие съдебно - медицински експертизи,в резултата на
5
настъпилото ПТП на частния обвинител А.Т. е причинено счупване на
тялото на бедрената кост на десния крак, което е довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок не по-малък от
8-10 месеца. На частният обвинител Е. Т. е причинено счупване на лъчева
кост на дясната и ръка, в долната трета, довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок не по- малък от 3-4 месеца. В
резултат на настъпилото ПТП на малолетното дете А. Т.- на * години, е
причинено сътресение на мозъка, протекло без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние от степен на кома, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалото лице. В
резултат на настъпилото ПТП на малолетното дете К. Т. - на * години, е
причинено сътресение на мозъка, протекло без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние от степен на кома , което е довело до временно
разстройство на здравето , неопасно за живота на пострадалото дете. В
резултат на настъпилото ПТ на малолетното дете С. Т.- на * години, е
причинено сътресение на мозъка, което е протекло без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние от степен на кома, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалото дете.
Правилно и обосновано, в контролирания съдебен акт, изцяло са
кредитирани заключенията на вещото лице - съдебен лекар като
компетентни, обективни и неоспорени от страните. Настоящата инстанция
споделя доводите на решаващият съд и на свой ред изцяло кредитира
заключенията на изслушаните и приети в хода на първоинстанционното
съдебно следствие съдебно- медицински експерти заключения.
Видно от заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното
съдебно следствие авто-техническа експертиза и допълнителната такава,
към момента на настъпилото ПТП управляваната от подсъдимия товарна
композиция е в покой , а лекия автомобил , управляван от пострадалия
А.Т. е със скорост на движение 57 км./ч. Според същите писмени
заключения, причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са
две , а именно:
- Поведението на подс. К., който навлизайки с управляваната от него
товарна композиция в десните крайпътни площи не е трябвало да я
позиционира почти перпендикулярно на платното за движение, още повече
6
при наличното асфалтово покритие на крайпътните площи, които са с
ширина около 13 метра и дължина от около 90 метра. Според АТЕ
подс.К. е имал техническата възможност да спре товарната композиция
успоредно на пътя, възможно най - вдясно от платното за движение и
изцяло извън него като по този начин задните му светлини биха били
видими за попътно движещите се превозни средства;
- Според заключението на допълнителната АТЕ втората причина е
поведението на пострадалия Т. като водач на лек автомобил "*****
*******", Т. управлява със скорост от 72.5 км./ч., която не му позволява да
спре при възникнала опасност в обхвата на видимост на фаровете при
движение на къси светлини- късната реакция на водача Т. е допринесла за
настъпилия удар между двете МПС. Като скорост, която би позволила на
пострадалия Т. да спре при възприемане на опасността на пътя е
изчислена скорост от 59 км./ч.
Видно от заключението на изслушаната в хода на
първоинстанционното съдебно следствие оценъчна АТЕ, причинените в
резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди по лек автомобил
"***** *******" са в размер на 6900 лева, а тези на полуремаркето с рег.№
** *******- в размер на 742.80 лева.
Видно от заключението на вещите лица, изготвили тройната
повторна АТЕ, назначена и изслушана в хода на въззивното съдебно
следствие, подс.К. като водач на товарна композиция към
инкриминирания момент не е бил в "покой" и позиция на паркиран на
пътното платно товарен автомобил с полурмарке , а е бил в движение със
скорост от 7 км./ч и в позиция на вече предприета маневра "завой
надясно". Повторната тройна АТЕ е изчислила скоростта на движение на
лекия автомобил "***** *******", управляван от пострадалия Т. , към
момента на удара -55 км./ч., а непосредствено преди настъпване на ПТП-
около 80 км./ч. Според тримата експерти, технически съобразената скорост
на движение на лекия автомобил "***** *******" с далечината на
видимата пред водача на автомобила зона при включени къси светлини
на фаровете е около 64 км./ч. и по- ниска , а при дълги светлини- около
113 км./ч. и по- ниска . Вещите лица са изчислили , че опасната зона за
спиране на лекия автомобил, управляван от пострадалия Т. ,при движение
7
с изчислената му скорост /64 км./ч./ е около 71 метра, а опасната зона
за спиране на товарната композиция при движение с така изчислената
от експертите скорост от 7 км./ч. е около 5 метра. Експертизата сочи
дължина на осветената пред водача на леки я автомобил "***** ******* "
зона, при движени е с технически изправни къси светлини- около 50- 55
метра. Вещите лица сочат , че технически е възможно подс.К. като водач
на товарната композиция да извърши безпрепятствено маневра "завой
надясно" като изходното положение на композицията е в крайната лява
част на дясната пътна лента. При наличната изчислена скорост на
движение на композицията, управлявана от подс. К., към началния момент
на позициониране за маневра "завой надясно", движещия се зад подс.К.,
лек автомобил "***** *******" е можел да го види и възприеме, т. к.
видимата зона е около 100 метра, а тя е по- голяма от опасната зона за
спиране на лекия автомобил, изчислена от експертизата на 71 метра.
Според вещите лица, на товарната композиция са необходими 10.1 секунди
за да напусне дясната пътна лента за движение.
В допълнителните обяснения на вещите лица , изготвили тройната
повторна АТЕ, изслушани от въззивната инстанция по реда на чл. 282,
ал.1 от НПК, същите защитават изцяло констатациите си, обективирани в
представеното от тях писмено заключение. Категорични са, че водачът на
лекия автомобил "***** *******" е имал техническата възможност да
възприеме товарната композиция към момента на началото на маневрата
и за завой надясно, възприемайки задните светлини и светло отражателите в
задната част на ремаркето. Към този момент, според тримата експерти,
лекият автомобил е бил на отстояние 153 метра зад товарната композиция,
а това разстояние е значително по- голямо от опасната зона за спиране на
автомобила-71 метра. Пострадалият Т. предприема аварийно спиране на
около 50-55 метра преди мястото на удара, като към този момент ремаркето
на товарната композиция е разположено косо спрямо оста на платното за
движение, заемащо изцяло дясната пътна лента и почти изцяло и лявата
пътна лента.
Според повторната тройна АТЕ, изцяло защитена от вещите лица в с.
з., водачът на леки я автомобил е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП като при аналогичната си реакция за
предприемане на аварийно спиране е управлявал със скорост на движение
8
около 64 км./ч. и по- ниска от нея. Водачът на товарната композиция е
имал, според вещите лица, техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП , ако е разположил управляваната от него товарна
композиция извън платното за движение по начин, по който да няма да
създаде препятствие в нощни условия по попътно и насрещно движещите
се МПС. Според тримата експерти , подс.К. е имал техническата
възможност да заеме уширението в дясно извън платното за движение, от
където да маневрира и да извърши завой надясно към портала. Според
тримата авто-експерти мерките за безопасност, които е следвало да се
предприемат се свеждат до поведението на подс.К. като водач на товарната
композиция- според експертизата от техническа и безопасна гледна точка
подс.К. е следвало да изпълни маневрата за завиване надясно от
собствената си лента за движение, едва след като се убеди, че при
изпълнението и няма да създаде опасност за насрещно и попътно
движещите се МПС.
Проверяващата инстанция кредитира изцяло заключението на
вещите лица, изготвили назначената в хода на въззивното съдебно
следствие повторна тройна съдебна авто-техническа експертиза като
компетентна, ясна, точна, изчерпателна, обективна и неоспорена от
страните. Вещите лица, участвали в изготвянето и са доказани
професионалисти в тази област, с изключителна експертиза , ползващи се
с доверието на колегите си, а професор инж.К. е доктор на техническите
науки и автор на учебниците, по които се обучават към момента
студентите в ТУ-София. Съдът няма съмнения досежно обективността и
достоверността на експертното заключение както и съмнения в
безпристрастността на тримата експерти.
Въззивната инстанция кредитира заключенията на първоначалната и
допълнителната АТЕ, изслушани в хода на първоинстанционното
производство, доколкото в отделни части те са в кореспонденция с
писменото заключение на тройната повторна АТЕ, назначена и изслушана
входа на въззивното съдебно следствие. Проверяващата инстанция изцяло
кредитира заключението на оценъчната АТЕ като компетентно,
обективно и неоспорено от страните. Въззивната инстанция не кредитира
заключенията на основната и допълнителната АТЕ, изслушани в хода на
първоинстанционното производство в частта им, в която се прави извод,че
9
към момента на настъпването на процесното ПТП товарната композиция,
управлявана от подс.К. е била в покой, "паркирана" на пътното платно ,
доколкото повторната тройна АТЕ прави подробен анализ и съпоставка на
доказателствата и доказателствените средства и извежда научно
обосновано твърдение за движение на товарната композиция, към момента
на удара с лекия автомобил, със скорост от 7 км./ч. при вече предприета от
водача на композицията маневра по завой надясно.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента
на инкриминираното деяние, подс. Н. К. не е осъждан.
Описаната фактическа обстановка , която въззивната инстанция
приема за несъмнена, е изводима от еднопосочните свидетелски показания
на К., Б. и И., подкрепени частично от свидетелските показания на
пострадалите Т. и Т. както и от обясненията на подс.Н.К. и от
заключението на повторната тройна АТЕ, назначена , изготвена и
изслушана в хода на въззивното съдебно следствие и заключенията на
вещото лице съдебен лекар по изготвените от него и изслушани в хода на
първоинстанционното производство шест на брой съдебно- медицински
експертизи. Гореизложената фактическа обстановка се установява и то
заключението на вещото лице инж.Д. Б. по изготвената от него
оценителна авто-техническа експертиза, ведно с приложените по делото
писмени доказателствени източници, а именно : протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, 8 бр. епикризи, ИЗ от МБАЛ"*-* ***
*********"-Сливен, тахографски лист, справка за нарушител-водач от КАТ-
ПП-ОД на МВР-Ямбол, справки от търговски регистър, бр. актове за
раждане, писмо от **.**.**** г. на Астрономическа обсерватория и
планетариум -Ямбол, протокол за оглед и следствен експеримент ведно с
фотоалбум, справка за съдимост на подс.Н.К..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По изложените по- горе подробни съображения въззивната инстанция
кредитира изцяло заключението на назначената и изслушана в хода на
въззивното съдебно следствие повторна тройна АТЕ и не кредитира
заключението на единичната АТЕ и допълнителната такава, изготвени в
хода на ДП и изслушани на първоинстанционното съдебно следствие като
10
намира за неправилно и необосновано становището на решаващия съд в
контролирания съдебен акт, да ги цени като правилни и обективни. по
изложените по- горе съображения изслушаните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие единична основна и
допълнителна АТЕ се ценят и кредитират само в онези им части , в които
изводите им са еднопосочни с тези на вещите лица, изготвили тройната
повторна АТЕ в хода на въззивното производство и допълнителните
обяснения на тримата авто-експерти по реда на чл. 282, ал.1 от НПК в хода
на въззивното съдебно следствие.
По изложените по- горе съображения въззивната инстанция цени и
кредитира изцяло заключенията на вещото лице- съдебен лекар по
изслушаните в първоинстанционното съдебно следствие 8 бр. съдебно-
медицински експертизи както и заключението на вещото лице по
единичната оценъчна АТЕ като споделя изводите на контролирания съд в
тази връзка.
Проверяващата инстанция не споделя аргументите на решаващият
съд, с които не се кредитират обясненията на подс.К. в тяхната
преобладаваща част. Въззивната инстанция ги намира за достоверни в
частта им досежно времето и мястото на настъпването на ПТП както и
досежно посоката на движение на товарната композиция непосредствено
преди настъпване на ПТП. Настоящата инстанция изцяло кредитира
обясненията на подс.К. и в частта им , в която той твърди , че е започнал
маневра "завой надясно" в посока порталната врата на базата на фирма
"*******"ЕООД като е подал десен мигач, управлявайки с включени
фарове. Въззивният съд кредитира обясненията на подс.К. и в частта им , в
която той твърди , че удара с лекия автомобил е настъпил, когато вече е
завивал надясно с управляваната от него товарна композиция с ниска
скорост на движение. В тази им част обясненията на подс.К. са в пълна
кореспонденция с обективираното в протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него и със заключението на вещите
лица , изготвили повторната тройна АТЕ, изслушана в хода на въззивното
производство- ПТП е настъпило, когато товарната композиция е започнала
маневра по завой надясно, движейки се със скорост от 7 км./ч, с включени
фарове и подаден светлинен сигнал за завой надясно. В тази им част
обясненията на подсъдимия са еднопосочни и в логична връзка със
11
свидетелските показания на К., Б. и И. и от части с тези на пострадалите
свидетели Т. и Т..
Въззивната инстанция не даде вяра на обясненията на подс.К. в частта
им , в която се твърди ,че в лентата за насрещно движение не е имало
спряно МПС. В тази им част обясненията са в противоречи с показанията
на свидетелите Т. и Т. , които твърдят ,че именно наличието на автомобил в
насрещното платно е принудило свид.Т. при управление на лекия
автомобил "***** *******" да премине на къси светлини и да намали
скоростта на движение на автомобила , което пък е препятствало в
осветеността на фаровете му да попадне в един много по- ранен момент
товарната композиция, представляваща препятствие на пътя - в този
смисъл проверяващата инстанция споделя изводите на контролирания съд.
Аргументи за това становище на настоящата инстанция дават подробните
съображения, придружени със съответните относими математически
изчисления на вещите лица , изготвили повторната тройна АТЕ, изслушана
в хода на въззивното производство, чието писмено заключение се кредитира
изцяло .
Присъединявайки се към фактическите изводи на първостепенния съд,
на свой ред въззивната инстанция не дава вяра на обясненията на подс.К. в
частта им, в която той твърди , че уширението на пътното платно се е
намирало след портала на базата на търговско дружество "*******" ЕООД.
Тези твърдения на подс.К. са в противоречие с обективните находки, вписани
в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него и
съобразени изцяло от вещите лица, изготвили тройната повторна АТЕ.
Експертите са категорични в твърдението си ,че започната от подс.К.
маневра по завой надясно би била безопасна / без настъпването на
процесното ПТП/, ако подс.К. от техническа гледна точка е предприел
изпълнение на маневрата си при изходно положение от крайната лява част
на дясната пътна лента с технически съобразена с кривата на завоя
подходяща скоростна движение.
Проверяващата инстанция не кредитира обясненията на подс.К. и в
частта им, в която той твърди, че е оказал помощ на пострадалите като е
участвал в изваждането им от авариралия лек автомобил, споделяйки
фактическите изводи на решаващия съд в тази връзка. В тази им част
12
обясненията на подс.К. са в противоречие с твърденията на пострадалите Т.
и Т. , които са категорични ,че помощ им е оказана от пътниците,
намиращи се в автомобила позициониран в лентата за насрещно движение ,
който е бил в покой за да изчака товарната композиция да приключи
маневрата "завой надясно" и да освободи платното за движение.
Настоящата инстанция дава вяра на обясненията на подс.К. в частта им, че
именно той се е обадил на тел.112 непосредствено след настъпването на
ПТП- в тази връзка са приложени по делото писмени доказателства и не се
спори досежно този факт от страните.
Приемайки за установени по категоричен начин различни факти от
тези, които приема за несъмнени контролираният съд, въззивната инстанция
не дава вяра на свидетелските показания на пострадалите Т. и Т. в частта
им, в която се твърди, че към момента на удара управляваната от подс.К.
товарна композиция е била в покой, паркирана неправилно на пътното
платно и заемаща и двете пътни ленти, представляваща препятствие на пътя
предвид перпендикулярното си позициониране. Тези свидетелски показания
са в пълно противоречие със заключението на вещите лица, изготвили
изслушаната в хода на въззивното производство повторна тройна АТЕ,
базирана на обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него и другите писмени
доказателствени източници, релевантни към този факт. Въззивната
инстанция не дава вяра на показанията на двамата свидетели и в частта им ,
в която те твърдят ,че А.Т. е управлявал със сравнително ниска скорост на
движение на къси светлини - в тази им част показанията на двамата
пострадали е в противоречие със заключението на вещите лице, изготвили
тройната повторна АТЕ, според които технически безопасно би било
свид.Т. да съобрази скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил с далечната на видимата пред него зона при включени къси
светлини на фаровете , а именно около 65 км./ч.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Законосъобразно, правилно и обосновано, решаващият съд в
контролирания съдебен акт приема, че на инкриминираната дата, подс.Н. К.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
13
престъплението по чл. 343, ал.3, б."а" , вр. с ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 НК,
но неправилно и в разрез с материалния наказателен закон е запълнил
бланкетната диспозиция на чл. 343, ал.1 от НК с констатация , че
подс.Н.К. е нарушил правилата за движение визирани в нормата на чл. 94,
ал.1 от ЗДвП, т. к. при управление на товарен автомобил "***" с прикачено
към него полуремарке е нарушил задължението си при престой извън
населено място да спира и паркира МПС извън платното за движение , а
когато това е практически невъзможно- спирането за престой да става
успоредно на оста на пътя, най- вдясно на пътното платно.
Проверяващата инстанция намира,че бланкетната диспозиция на чл.
343, ал.1 от НК следва да се запълни с нормата на чл. 35, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, вменаваща задължение на водача при извършване на завой надясно,
да предприема завиване от най- дясната пътна лента по посока на
движението, а когато е налице завой с по- малък радиус, завиването да
започне и от друга част на пътното платно, но след като водача пропусне
МПС намиращи се от дясната му страна.
Според въззивната инстанция именно нарушението на нормата на чл.
35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от страна на подс.К. е в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен вредоносен резултат. Всякога съдът е компетентен
да даде правилната правна квалификация на нарушението, запълващо
бланкетната норма на чл. 343, ал.1 от НК, ако в обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването
му - аргумент от задълженията на съда, изводими от ТР № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК , т.7. В настоящият казус безспорно са налице наведени в
обстоятелствената част на обвинителния акт относимите факти, които да
доведат след анализ на доказателствената съвкупност, до несъмнения извод
за нарушение по чл. 35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, допуснато от водача на
товарната композиция Н. К..
Безспорно и несъмнено е , че на **.**.**** г., около 20.20 ч. по път 536
в посока с.Роза към гр. Ямбол, до входа на база на търговското дружество
"*******" ЕООД, при управление на МПС - товарна композиция от влекач
"***" с рег.№ * **** ** и прикачено към него полуремарке с рег. № ** ****
**, Н.К. е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в чл.
35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което е настъпил удар с лек автомобил
14
"***** *******" с рег. № * **** **, управляван от А. Л. Т. от гр. ***** и по
непредпазливост К. е причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице-на А.Т. и Е.Т., двамата от гр. *****, както и значителни имуществени
вреди на лек автомобил "***** *******", собственост на А.Т. в размер на 6
900 лева.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст на НК като
авторството на деянието се установява по безспорен начин както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
На следващо място от обективна страна е безспорно, че нарушението
на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл. 35, ал.1
и ал.2 от НК е в пряка връзка с настъпилото ПТП и причинените на
пътуващите в лекия автомобил "***** *******" А. Т. и Е. Т. средни
телесни повреди както и значителни имуществени вреди на автомобила,
собственост на пострадалия Т..
Въззивната инстанция споделя изводите на решаващия съд за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Т. като водач на лекия автомобил "***** *******". Като
обоснован и правилен се преценява изводът на РС-Ямбол, че действията на
пострадалия са в нарушение на нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, вменяваща
задължение на водачите на МПС при избора си на скорост за движение да
съобразят пътните и атмосферни условия, интензивността на движението
и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко видимо препятствие на пътя. Според заключението на тройната
повторна АТЕ, А.Т. се е движил със скорост от 80 км. /ч., с опасна зона за
спиране от 71 метра, а след възприемане на опасността и предприемане на
аварийно спиране - удара в товарната композиция е реализиран със скорост
от 55 км./ч. Според заключението на тройната повторна АТЕ, технически
безопасната скорост за движение на лекия автомобил с включени къси
светлини на фаровете е 64 км./ч.- тази скорост е технически съобразена с
далечината на видимата пред автомобила зона. При движение със скорост
от 64 км./ч и по- ниска такава, водачът на лекия автомобил би възприел
навреме опасността на пътя - товарната композиция, управлявана от подс.К.
и тази скорост би му позволила да спре безпрепятствено. Това поведение на
15
пострадалия Т., който е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП, т. е. налице е съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат.
Безспорно и несъмнено е налице квалификация на деянието по чл.
343, ал.3, б."а" от НК, т. к. от заключенията на вещото лице- съдебен лекар
по изслушаните в хода на първоинстанционното производство съдебно-
медицински експертизи се установя, че следствие на настъпилото ПТП две
лица са със средни телесни повреди- пострадалият водач на лекия автомобил
"***** ******* " А. Т. е с причинено счупване на тялото на бедрената
кост на десния крак, довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок не по- малък от 9-10 месеца, а на свид. Т. е
причинено счупване на лъчевата кост на дясната и ръка, в нейната долна
трета, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок не по- малък от 3-4 месеца. Според вещото лице,
изготвило двете СМЕ, чийто заключения се кредитират както от
пъвоинстанционния, така и от въззивния съд, медико- биологичните
характеристики на намерените и изследвани увреждания на двамата
пострадали, несъмнено сочат на налични средни телесни повреди по
смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
Правилно и обосновано решаващият съд е преценил ,че в резултат на
настъпилото ПТП , на пострадалото лице Т. в качеството му на собственик
на лекия автомобил "***** *******" са причинени значителни
имуществени вреди, оценени от вещото лице по оценъчната АТЕ за 6 900
лева. Тази експертиза , която и двете съдебни инстанции изцяло
възприемат и ценят, сочи на размер на имуществените вреди/щети/ ,
надхвърлящ 14 пъти установената в страната минимална работна заплата ,
поради което правилно тези вреди са квалифицирани от контролирания
съд като значителни такива по смисъла на закона.
От субективна страна деянието е осъществено от подс.Н. К. по
непредпазливост с форма на вина престъпна небрежност . Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
собственото си неправомерно поведение , но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди като професионален водач на товарни композиции с
16
дългогодишен стаж и опит .
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ,
въззивната инстанция намира следното:
При определяне на размера на наказанието на подс.К., правилно и
обосновано решаващият съд е съобразил и отчел чистото съдебно минало
на подсъдимия, добрите му характеристични данни и процесуално
поведение от една страна , а от друга - наличието на причинени
несъставомерни телесни повреди на пътуващите в лек автомобил "*****
*******" три деца, получили наранявания представляващи леки телесни
повреди, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и липсата на
възстановяване на причинените от престъпното деяние значителни
имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на пострадалия Т.,
оценени от вещото лице на сумата от 6 900 лева.
Въззивната инстанция на свой ред отчита гореизброените смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства и споделя извода на
контролирания съд, че на същия следва да се отмери наказание при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Извеждайки горното,
първоинстанционният съд е наложил на подс.К. наказание "лишаване от
свобода" в размер на 1 година, което се преценява от въззивната
инстанция като прекомерно завишено и в този смисъл явно несправедливо.
Настоящият съдебен състав намира за справедливо и обективно наказание
"лишаване от свобода" в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, т. к. е налице
значително съпричиняване на вредоносния престъпен резултат от действията
и поведението на пострадалия А.Т., което обстоятелство не е оценено в
достатъчна степен от първоинстанционния съд.
Правилно и законосъобразно е преценено в контролирания съдебен акт,
че наличните и обсъдени смекчаващи отговорността на подс.Н. К.
обстоятелства, не са нито многобройни, нито пък имат характер на
изключителни такива , поради което и обосновано РС-Ямбол е отказал
дао приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК.Този извод напълно се
споделя от въззивната инстанция.
При наличие на формалните предпоставки за това, правилно и
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и така
17
наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен
срок от три години. Проверяващият съд споделя този извод и на свой ред
намира, че за поправянето на подс.К. не е необходимо и наложително
изолирането му от обществото.
Ямболският окръжен съд намира за ненужно завишено и наложеното
от РС-Ямбол наказание на подс.К. по чл.343г от НК- същият е лишен от
право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в
сила на присъдата. Настоящата инстанция, съобразявайки обстоятелствата
по делото и отчитайки изложеното в справката за нарушител -водач,
издадена от КАТ-ПП при ОД на МВР-Ямбол, намира за справедливо това
наказание да се намали до размер от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Настоящият съдебен състав намира , че така отмерените наказания са
справедливи и съответни на обществената опасност на деянието и ниската
лична обществена опасност на дееца, относими са към характера и
тежестта на осъщественото престъпно деяние като по този начин ще
въздействат превантивно и възпитателно- възпиращо в реализация на
целите на генералната и специална превенция на закона, заложени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, законосъобразно и правилно, в тежест на
подс.К. са възложени направените по делото разноски като същият е
осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет
сумата от 1246.37 лева, а по сметката на ЯРС, Бюджет на съдебната власт-
15067.17 лева.
В тежест на въззивникът- подсъдим Н. К. следва да се възложат и
направените в хода на въззивното производство разноски -5427 лева за
възнаграждения на вещите лица, изготвили тройната повторна АТЕ, вносими
по сметката на ОС-Ямбол, бюджет на съдебната власт.
Подсъдимият следва за заплати на частният обвинител А.Т.
направените от него разноски в размер на 1600 лева - за адвокатски
хонорари.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 337, ал.1, т.1, вр. с чл.334, т.3 от
НПК, Ямболският окръжен съд
18
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260046/29.03.2021 г., постановена по НОХД №
805/2020 г. по описа на Ямболския районен съд като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия Н. Д. К., с установена
самоличност, наказание "лишаване от свобода" от една година на
ШЕСТ МЕСЕЦА като НАМАЛЯВА и размера на наложеното му на
осн чл. 343г от НК наказание "лишаване от право да управлява МПС"
от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ направените в хода
на въззивното производство разноски в размер на 5 427 лева, вносими
по сметката на ОС-Ямбол, Бюджет на съдебната власт.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. К. да заплати на частния обвинител
А. Л. Т. от гр. ***** направените по делото разноски в размер на 1600
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19