МОТИВИ
към присъда по НОХД № 232 по описа на Карловския
районен съд за 2012год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Й.А. за това, че пред периода от 29.11.2011г. до
30.11.2011г., при условията на продължавано престъпление, в землището на с. Х.Д.
, П. област, в местността „****” в отдел *** подотдел „Б” представляващ горски
фонд, стопанисван от Териториално поделение „****” – Р. , Ю.Д.П. *** без
редовно писмено позволително е сякъл и извозвал дърва, немаркирани по надлежния
ред с контролна горска марка /КГМ/, както следва:
-на
29.11.2011г. е сякъл и извозвал 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид
„габър” на стойност 42.00 лв.;
-на
30.11.2011г. е сякъл и извозвал 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид
„зимен дъб” на стойност 42.00 лв.,
всичко на обща стойност 84.00 лева-
престъпление по чл. 235 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК .
Представителят
на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на една
година лишаване от свобода, като след
редукцията по реда на чл. 58а ал. 1 от НК му се наложи наказание осем месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок, както и глоба в полза на държавата.
В
наказателния процес не са конституирани лица в качеството на граждански ищци.
Подсъдимият
М.Й.А. се е признал за виновен по
обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае
да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда
съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия – адвокат П.К. моли за наказание пробация,
като не ангажира съда с размер.
Съдът
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по
делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание,
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, подкрепено от
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на
свидетелите Г.И. И. и А.Б.Б., АУАН № 327/09.12.2011г., АУАН № 328 от
9.12.2012г, констативен протокол с. Л01А № 000113/ 29.11.2011г., констативен протокол с. Л01А № 000114/
30.11.2011г., , договор за управление № 47/1.09.2011г./,, справка
от ТП ДГС – Р. от 21.04.2012г., справка от ТП ДГС – Р. от 03.02.2012г., характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., намери за установено следното:
Подсъдимият
М.Й.А., ЕГН ********** е роден на ***г***, П. област. Живее в с. Х.Д., П.
област, ул. „******. **** е и е ****. Завършил е **** и е ****. Не е женен,
съжителства на съпружески начала със С.В.К. и има три малолетни деца- на 8, на
6 и 3 години. Не е осъждан – по отношение на осъждането му по НОХД № 1/2002г.
на Карловския Районен съд за престъпление по чл.197 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. б НК, по
което му е било наложено наказание „Обществено порицание” към датата на
деянието по настоящото дело е налице пълна реабилитация на основание чл. 88а
ал. 1 от НК.
Подсъдимият
А. живеел с трите си малолетни деца в с.
Х.Д., бил ****. През месец ноември
останал без дърва за огрев и решил да отиде да насече в гората над селото. На
29.11.2011г. отишъл с каруца в гората над село Х.Д. , съставляваща отдел ***
б.”Б” – местност „****” в землището на
село Х.Д. , стопанисвана от Териториално Поделение **** – с. Р. от Ю.Д.П. *** ,
насякъл сурови дървета от дървесен вид
„габър” с дължина около 4.00м., натоварил ги в каруцата и тръгнал да се
прибира. На горския път в същия отдел , малко след мястото , където отсякъл
дърветата бил спрян за проверка от служители на ТП ДГС – Р. – свидетелите Г.И. И.
и А.Б.Б. . При поискване на документи , доказващи законния произход на дървата
, подсъдимият отговорил , че не притежава такива, като признал, че сам е
отсякъл превозваните дърва от намиращата се в непосредствена близост до пътя
гора и заявил „Какво да правя като нямам какво да горя!”. Дърветата не били
маркирани с горска марка. Свидетелите обхождали ежедневно поверените им райони
и имали поглед върху извършваните в него
дейности – същите веднага видели намиращите се в непосредствена близост ,
където били спрели подсъдимия, пъновете на прясно отсечените дървета. На место
били измерени натоварените в каруцата дърва, които били 1 куб.м., след което
свидетелят Г.И. – горски надзирател в ТП ДГС –Р. съставил констативен протокол
с.Л01А № 000113, който А. отказал да подпише. Свидетелят му обяснил , че ще му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, но последният
отговорил, че това не го интересува и нищо няма да подпише, поради което
съставеният АУАН на 9.12.2012г., както и констативният протокол били оформени
само с подписа на актосъставителя И. и свидетеля Б..
На следващия ден – 30.11.2012г. подсъдимият отново отишъл с каруцата в
същата местност - „****” в землището на
село Х.Д., съставляваща отдел *** б.”Б”, стопанисвана от Териториално Поделение
**** – с. Р. към Ю.Д.П. ***, насякъл около 1 куб.м. сурови дървета от дървесен
вид „зимен дъб” с дължина около 4 м. и ги натоварил в каруцата
си. На горския път в същата местност , в непосредствена близост до мястото,
откъдето отсякъл дървата отново бил пресрещнат от служителите на ТП ДГС Р.
- Г.И. И. и А.Б.Б., които измерили дървата съставили констативен протокол с.Л01А №
000114 от 30.11.2012г. А. не отрекъл, че дървата са отсечени от него и
заявил , че е изгорил отсечените предишния ден дърва. Двамата свидетели
констатирали отново пънове от прясно отсечени дървета от дървесен вид „зимен
дъб” близо до мястото, където подсъдимият
бил спрян за проверка. Подсъдимият отказал да подпише съставения констативен
протокол, както и съставения на 9.12.2012г. акт за установяване на
административно нарушение, който по тази причина бил подписан само от
актосъставителя и свидетеля Б..
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена стоково- оценъчна
експертиза, като според заключението на
изготвилото я вещо лице пазарната стойност на незаконно добитата
дървесина 1куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „габър” възлиза на 42 лева,
пазарната стойност на незаконно добитата дървесина 1 куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид „зимен дъб” - е също 42.00
лева или общо стойността на незаконно отсечените и извозвани от горския фонд
дървета възлиза на 84.00.лева.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода
на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372,
ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите Г.И. И. и А.Б.Б.. Показанията на тези свидетели
съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства АУАН № 327/09.12.2011г., АУАН № 328 от 9.12.2012г,
констативен протокол с. Л01А № 000113/ 29.11.2011г., констативен протокол с. Л01А № 000114/
30.11.2011г., , договор за управление № 47/1.09.2011г./,, справка от ТП ДГС – Р. от 21.04.2012г.,
справка от ТП ДГС – Р. от 03.02.2012г., характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от
вещото лице Д.Д., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият е осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Същият през периода от 29.11.2011г. до 30.11.2011г., при условията
на продължавано престъпление, в землището на с. Х.Д. , П. област, в местността
„****” в отдел *** подотдел „Б” представляващ горски фонд , стопанисван от
Териториално поделение „****” – Р. , Ю.Д.П. *** без редовно писмено
позволително е сякъл и извозвал дърва, немаркирани по надлежния ред с контролна
горска марка /КГМ/, както следва:
-на 29.11.2011г. е сякъл и
извозвал 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид „габър” на стойност 42.00 лв.;
-на
30.11.2011г. е сякъл и извозвал 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид
„зимен дъб” на стойност 42.00 лв.,
всичко на обща стойност 84.00 лева,
като деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК подсъдимият
е осъществил като е отсякъл и извозвал с каруца дървен материал. Същият не е
бил маркиран по установения в Закона за горите ред. На подсъдимия не е било
издавано позволително за сеч, събиране, добиване и извозване на дървета или
части от тях от държавната горска територия, стопанисвата от ТП ДГС Р. през
2011г. Местността „****” в отдел *** подотдел „Б”
представлява горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „****” – Р..
Осъществената престъпна дейност
на подсъдимия се квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като продължавана, тъй
като е извършил две отделни деяния, характеризиращи се самостоятелно по време,
място, обстановка. Те поотделно осъществяват състави на престъплението. Във
времево отношение са извършени в непродължителен период едно след друго и при
еднородна обстановка. За извършването им са взети две отделни решения от него
при еднородна обстановка. Предвид това последващото деяние от обективна и
субективна страна се явява продължение на предшествуващото, а деятелността му
се квалифицира като продължавано престъпление при наличието на горепосочените
предпоставки.
С оглед стойността на дървения
материал настоящият състав намира, че следва да преквалифицира деянието по чл.
235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, тъй като случаят се явява маловажен, по смисъла на
чл. 93, т.9 от НК, доколкото в конкретния случай вредните последици от общо
84.00лв. /
съотношението на тази стойност към минималната работна заплата за страната към
момента на извършване на деянието е 0,31 пъти/ се явяват незначителни, а и
деецът не е с висока степен на обществена опасност, доколкото е с чисто съдебно
минало. По отношение на фигуриращото в справката за съдимост осъждане е
настъпила реабилитация, като съдът отчита и факта, че от същото е изминал
значителен период от време, през който подсъдимият не е имал престъпни прояви, а
и осъждането му е било като непълнолетен.
Престъплението е извършено
умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че без да има
разрешение за това сече и извозва от горския фонд дървета и е целял този
резултат.
Предвид изложените съображения съдът призна
подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Относно
определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК следва да определя същото при условията на чл.58а. При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази следните
обстоятелства: в случая се касае за престъпление, предвиждащо три
алтернативно наказания – лишаване от свобода до една година, пробация или глоба
от 100 до 300лв предвиждащ наказание лишаване от
свобода до една година или пробация/ и
на чл. 58а, ал.1 НК /приложим само в случай на налагане на наказание
лишаване от свобода/. На следващо място, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината в хода
на досъдебното производдство, съдействието за разкриване на обективната истина,
влошеното му материално положение, наличието на три малолетни деца, за които
полага грижи, както и жежестта на конкретното престъпление, което е леко по
смисъла на закона. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда
да наложи наказание глоба, а не алтернативното пробация или лишаване от
свобода. Размерът му определи около средния – 150лв, като взе предвид,
че при наличие на престъпна дейност, която се определя като продължавано
престъпление, законът принципно предполага и завишено наказание.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдебният състав счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще.
На
основание чл. 235 ал. 7 от НПК съдът
счете, че следва подсъдимия М.Й.А., с установена по-горе самоличност, да
заплати в полза на държавата сумата от 84.00лв., представляваща равностойността
на липсващия предмет на престъплението 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен
вид „габър” и 1 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид „зимен дъб”.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, за
които има данни към настоящия момент в размер на по 43.00лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.